№ 7364
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. П.А
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело №
20221110116608 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от „ФИРМА“ ЕООД, с
ЕИК: *** срещу ПРБ, представлявана от Г.п. за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 7 комплекта компоненти
от резервни части за танкова техника IV категория от система *** за танкове
*** , всеки от които съдържа, както следва : 7 бр. *** - № ***; 7 бр. *** - №
***; 7 бр. *** - № Б***; 7 бр. *** - № ***; 7 бр. *** - № ***; 7 бр. ***; 7 бр.
*** и да бъде осъдена ПРБ да предаде владението на 7 комплекта компоненти
от резервни части за танкова техника IV категория от система *** за танкове
***, задържани по пр.пр. № ***/21 г. по описа на СГП, в полза на „ФИРМА“
ЕООД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е закупил 7
комплекта компоненти от резервни части за танкова техника IV категория от
система *** за танкове *** от „ФИРМА“ ЕАД с договор за покупко –
продажба от 12.06.2019г., като за това е била заплатена договорената продажна
цена.
При проверка на товарен бус на ГКПП Д.м. 2 на 17.10.2019г. същите
тези 7 комплекта компоненти от резервни части за танкова техника IV
категория от система *** за танкове *** са били иззети с протокол за
доброволно предаване, одобрен по реда на чл.161 от НПК от РС В..
Образувано е сл.дело № 22/2018г. на ОСлО в ОП В. и пр.пр. № 2667/2019г. на
РП В.. Разследването се води за престъпление по чл.233 , ал.1 от НК. С
постановление от 02.07.2021г. производството по пр.пр. № 2667/2019г. на РП
В. е частично прекратено за престъпление по чл.233, ал.1 от НК и продължава
1
да се води по чл.206,ал.4 от НК. Процесните вещи са задържани по
прокурорската преписка като ВД по смисъла на чл.110 от НПК.
Ищецът многократно сезирал П. на Р Б. с искане да му бъдат върнати
вещите, но ответникът отказал - постановление от 20.08.2020г на РП В. по ДП
№ 22/2018г. на ОСлО в ОП В. и пр.пр. № 2667/2019г в РП В.. По тази причина
ищецът намира, че е налице спор за собственост по отношение на процесните
вещи, повдигнат от П. на РБ, заради което предявява пред настоящия съд
ревандикационен иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Оспорва да е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като
в постановлението на прокурор при РП В. липсвал отказ за връщане на
иззетите вещи, респ. не са оспорвани собственическите права на ищеца.
Излага, че досъдебното производство по пр. пр. № 2667/2019 г. на РП В. е
прекратено само в частта за извършено престъпление по чл. 233, ал. 1 от НК, а
действията по разследване са продължили за извършено престъпление по чл.
206, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК по пр. пр. № 19066/2021 г. на СГП, респ. процесните
вещи са иззети по реда на НПК като веществени доказателства и в
правомощие на ПРБ е да ги държи до приключване на производството, поради
това счита, че държи вещите на законово основание.
Оспорва ищецът да е собственик на вещите и прави възражение за
нищожност на придобивното основание (договор за покупко-продажба)
поради липса на предмет и поради накърняване на добрите нрави. Излага
доводи, че с процесния договор за продажба ищецът нямало как да придобие
право на собственост, тъй като е посочен за продавач по правоотношението,
респ. за купувач е посочено трето лице – „ФИРМА“ ЕАД. Твърди, че в хода на
разследването по досъдебното производство било установено, че М.О. е
възложило на „ФИРМА“ ЕАД с подизпълнител „ФИРМА“ ЕООД ремонт на 20
броя танкови прицели *** за танк ***, собственост на М.О., част от които са
процесните движими вещи. Предвид това счита, че собственик спрямо
процесните вещи е М.О., а договорът за покупко-продажба накърнявал
добрите нрави доколкото бил с предмет продажба на чужди вещи. Оспорва
ищецът да е придобил собствеността и поради това, че липсват доказателства
да е платил продажната цена, а фактурата сама по себе си не доказва този
факт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото договор № ***/19.12.2018 г. се установява, че
между М.О., в качеството на възложител, и „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на
изпълнител, е сключен договор за ремонт III-та степен на 10 броя среден танк
***, включващ изпълнението на следните дейности: предаване/приемане на
танка за ремонт, чрез „Протокол за приемане и предаване на танк ***“;
2
извършване на дефектация на танка и изготвяне на дефектовъчна ведомост;
извършване на пълно разглобяване на танка; извършване на ремонт, включващ
подмяна с нови или основен ремонт на всички агрегати, възли, прибори,
отделни части, работно и специално оборудване, съгласно техническата
документация; сглобяване на танка; изпитване на танка в съответствие с
техническите изисквания и в присъствието на представител на възложителя;
окомплектоване на танка със запасни части, инструменти и принадлежности
(индивидуален ЗИП); попълване на индивидуалната техническа документация
на танка; предаване/приемане на танка от ремонт, чрез приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ изпълнението на услугата, съпроводен с опис на
извършената дейност със съответните нормочасове и опис на вложените
резервни части и консумативи. Посочено е в чл. 10 от договора, че танковете и
тяхното оборудване, обект на ремонта, са собственост на възложителя и
собствеността не се променя през срока на действие на договора.
От приетия по делото договор № ***/19.12.2018 г. се установява, че
между М.О., в качеството на възложител, и „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на
изпълнител, е сключен договор за ремонт на 20 броя танков мерник-
далекомер, квантов, *** за танк ***, включващ изпълнението на следните
дейности: предаване/приемане на танка за ремонт, чрез „Протокол за
приемане и предаване на танк ***“; извършване на дефектация на танка и
изготвяне на дефектовъчна ведомост; извършване на пълно разглобяване на
танка; извършване на ремонт, включващ подмяна с нови или основен ремонт
на всички агрегати, възли, прибори, отделни части, работно и специално
оборудване, съгласно техническата документация; сглобяване на танка;
изпитване на танка в съответствие с техническите изисквания и в
присъствието на представител на възложителя; окомплектоване на танка със
запасни части, инструменти и принадлежности (индивидуален ЗИП);
попълване на индивидуалната техническа документация на танка;
предаване/приемане на танка от ремонт, чрез приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ изпълнението на услугата, съпроводен с опис на извършената
дейност със съответните нормочасове и опис на вложените резервни части и
консумативи. Посочено е в чл. 10 от договора, че мерниците, обект на
ремонта, са собственост на възложителя и собствеността не се променя през
срока на действие на договора.
Приет е по делото договор № *** от 17.01.2019 г., от който се
установява, че „ФИРМА“ ЕАД е възложило на „ФИРМА“ ЕООД да извърши
ремонт на 20 броя танков мерник-далекомер, квантов, *** за танк ***,
включващ изпълнението на дейностите, посочени в договор № ***/19.12.2018
г.
От приетия по делото договор № *** от 12.06.2019 г. се установява, че
между „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на купувач, и „ФИРМА“ ЕООД, в
качеството на продавач, е сключен договор за покупко-продажба с предмет
резервни части за бронетанкова техника. Съгласно чл. 1 от договора
продавачът се задължава да достави на купувача резервни части за
3
бронетанкова техника съгласно Приложение № 1 към договора, при условия
на доставка ***, гр. Бърно, Чешка Република, а купувачът се задължава да
заплати и получи стоките. Посочено е в чл. 2 от договора, че продавачът се
задължава да изкупи от купувача, а купувачът се задължава да продаде
резервни части за бронетанкова техника за основен ремонт съгласно
Приложение № 2 към договора, при условия на изкупуване ***, гр. В.Т., като
продавачът се задължава да заплати и получи стоките. Съгласно чл. 6 от
договора общата сума възлиза на стойност 573 988,60 евро без ДДС, като
цените на стоките са в евро и са указани в Приложение № 1 и Приложение №
2.
Приет е по делото приемо-предавателен протокол, от който се
установява, че на 07.10.2019 г. на основание договор № *** от 12.06.2019 г.
продавачът „ФИРМА“ ЕАД предава на купувача „ФИРМА“ ЕООД общо 7
комплекта резервни части за бронетанкова техника, IV категория, а именно
„***“, „***“, „***“, „***“, „***
Установява се от приетата по делото проформа фактура №
***/07.10.2019 г., издадена от „ФИРМА“ ЕАД с получател „ФИРМА“ ЕООД,
че горепосочените 7 комплекта резервни части са остойностени на 7526,40
евро с посочен падеж 14.10.2019 г. и начин на плащане по банкова сметка.
Издадена е и фактура № ***/11.10.2019 г. с посочен доставчик „ФИРМА“ ЕАД
и получател „ФИРМА“ ЕООД за посочените 7 комплекта резервни части на
стойност 14 720,35 лева.
Установява се от приетите по делото платежни нареждания, че
„ФИРМА“ ЕООД е извършило 2 броя плащания по банкова сметка на
„ФИРМА“ ЕАД с основание „проформа фактура № ***/07.10.2019 г.“ за
сумата в размер на 7526,40 лева и доплащане в размер на 7193,96 лева.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото протокол за
претърсване и изземване, съставен от Г. П.а – разследващ полицай, се
установява, че на 08.10.2019 г. в гр. В. от владението на М.М. са иззети 7 броя
комплекти, съставляващи компоненти от резервни части за танкова техника IV
категория от система *** за танкове *** във връзка с досъдебно производство
– сл. дело № 22/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – В., пр. пр. № 2667/2019 г.
по описа на РП – В.. С постановление от 20.08.2020 г., постановено по пр. пр.
№ 2667/2019 г. по описа на РП – В. е оставено без уважение искането за
връщане на иззетите вещи, а с постановление от 02.07.2021 г. наказателното
производство е частично прекратено в частта за извършено престъпление по
чл. 233, ал. 1 НК, като разследването е продължило за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 НК.
При тези факти, съдът намира от правна страна следното.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че
е придобил собствеността върху твърдените движими вещи (7 комплекта
компоненти от резервни части за танкова техника IV категория от система ***
за танкове ***) на посоченото в исковата молба годно правно основание
4
(договор за покупко-продажба, евентуално добросъвестно владение по см. на
чл. 78, ал. 1 ЗС, в т.ч., че е придобил владението на възмездно правно
основание – валидна възмездна прехвърлителна сделка), както и че
ответникът упражнява фактическа власт върху вещите.
В тежест на ответника е да докаже, че държи вещите на правно
основание, респ. недобросъвестност на ищеца, изразяваща се в знание на
купувача към момента на сключване на договора за продажба, че вещите са
собственост на трето лице.
От събраните в производството доказателства безспорно се установи, че
между ищеца, от една страна, и „ФИРМА“ ЕАД, от друга, е възникнало
облигационно отношение въз основа на сключен между страните договор за
покупко-продажба на движими вещи – резервни части за бронетанкова
техника, по силата на който „ФИРМА“ ЕАД е предал фактическата власт
върху 7 комплекта компоненти от резервни части за танкова техника IV
категория от система *** за танкове *** на ищеца „ФИРМА“ ЕООД.
Първото от основанията, на което се позовава ищецът – договор за
покупко-продажба, представлява деривативен способ за придобиване на
вещно право на собственост. Валидното прехвърляне на собствеността е
обусловено от принадлежността на правото от продавача към момента на
сключване на договора. При преценка на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че продавачът по правоотношението „ФИРМА“
АД не е бил собственик на движимите вещи, предмет на договора за
продажба, а държател, доколкото е придобил фактическата власт върху
същите по силата на договор за извършване на ремонт. Поради това ищецът –
купувач не е могъл да придобие правото на собственост върху процесните
вещи въз основа на договора от 12.06.2019 г.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗС, който придобие по възмезден начин
владението на движима вещ на правно основание, макар и от несобственик, но
без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на
собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или
нотариална заверка на подписите. Нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗС урежда
изключение от принципа, че никой не може да прехвърли права, които не
притежава, като предвижда възможност за придобиване на вещни права върху
движими вещи от момента на установяване на добросъвестно възмездно
владение върху тях. Владението се дефинира от чл. 68, ал. 1 от ЗС като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Хипотезата на чл. 78, ал. 1 от ЗС изисква
владението да е придобито на възмездно правно основание – валидна
възмездна прехвърлителна сделка, обуславяща частно правоприемство, като
достатъчно е насрещното задължение на приобретателя да е възникнало, без
да е необходимо същото да е изпълнено.
От приложното поле на чл. 78, ал. 1 от ЗС са изключени онези движими
вещи, за прехвърлянето на собствеността на които се изисква нотариален акт
5
или нотариална заверка на подписите, както и е предвидено изключение
добросъвестният владелец да придобие собствеността при условията на
фактическия състав по чл. 78, ал. 1 от ЗС, когато движимата вещ е открадната
(обект на престъпленията по чл. 194 – чл. 197 НК и чл. 198 – чл. 199 НК) или
загубена (вещ, която има собственик, но не се владее от никого) в течение на
трите години от кражбата или изгубването.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на
валиден договор за покупко-продажба, като е направил възражение за
нищожност на договора поради липса на предмет, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
имат невъзможен предмет. За да е приложима посочената разпоредба следва
към момента на постигане на съгласието, предметът да е фактически или
правно невъзможен. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той
не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не
може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане
на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. В
случая предмет на договора са индивидуално определени вещи, посочени в
Приложение № 2 към договора съгласно уговореното между страните.
Действително, както сочи и ответникът, ищецът има качеството на продавач
по правоотношението, но само по отношение на вещите, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора, докато по отношение на процесните вещи,
индивидуализирани в Приложение № 2 към договора, ищецът има качеството
купувач, тъй като с чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие ищецът
да изкупи вещите посочени в Приложение № 2. От друга страна, липсват
законови ограничения, които да обуславят правна невъзможност за
разпореждане с подобни вещи. Уреденият от Закона за експортния контрол на
продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
лицензионен режим касае действия по внос, износ и трансфер на продукти,
свързани с отбраната, но няма отношение към действителността на
сключената разпоредителна сделка.
На следващо място, ответникът е направил възражение за нищожност на
договора за покупко-продажба поради противоречие с добрите нрави, което
съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД,
нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. Добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В
случая ответникът обосновава възражението си за противоречие с добрите
нрави поради това, че продавачът е прехвърлил чужди движими вещи. Според
теорията и постоянната съдебна практика продажбата на чужда вещ не е
6
нищожна, но не поражда вещно-прехвърлителен ефект. Макар и да няма
прехвърлително действие, сделката поражда облигационно действие, тъй като
създава задължение за продавача да прехвърли собствеността върху вещите.
Предвид това не би могла да се възприеме тезата на ответника, че договорът за
продажба е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че е изпълнен фактическият състав
на чл. 78, ал. 1 от ЗС – налице е валиден договор за покупко-продажба,
сключен между ищеца и „ФИРМА“ ЕАД, по силата на който владението върху
процесните движими вещи е предадено във фактическа власт на ищеца.
Установи се в производство, че уговорената между страните продажна цена в
размер на 14720,35 лева е изцяло платена от купувача. Ето защо, и доколкото
не се обори презумпцията за добросъвестност на купувача (по делото е приета
на л.11 и декларация за произход на вещите, според която те са собствени на
ФИРМА ЕАД ) към момента на сключване на договора за покупко-продажба,
следва извод, че правото на собственост върху процесните движими вещи е
придобито от ищеца по оригинерен начин.
Не е спорно между страните, а и се установи от събраните по делото
доказателства, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесните
вещи, иззети като веществено доказателство по ДП № 22/2019 г. на ОСлО в
ОП-В., пр. пр. № 2667/2019 г. по описа на РП – В..
Направеното от ответника възражение, че държи вещите на правно
основание съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК
предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на
прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети,
преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да
затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на
административно нарушение. В случая в приетото по делото постановление от
20.08.2020 г. на прокурор при РП-В. не са изложени съображения, свързани
със затрудняване разкриването на обективната истина, които биха могли да
обосноват отказ на прокурора за връщане на вещите. Същевременно липсват и
доказателства да е налице необходимост от извършването на други
процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на
вещите. Липсват данни да е налице и гражданско-правен спор по смисъла на
разпоредбата на чл. 113 НПК, който би бил пречка за връщане на вещите,
иззети като веществени доказателства. Предвид това съдът намира, че
ответникът държи вещите без правно основание.
По изложените съображения, предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. С представения от ищеца списък на разноските се
претендират разноски в размер на 588,81 лева за държавна такса и 3360 лева
за адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за
7
правна защита и съдействие от 15.03.2022 г. е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 2800 лева без ДДС, платимо по банкова сметка
при издаване на фактура и с начислен ДДС. Установява се от представеното
преводно нареждане, че на 22.03.2022 г. ищецът е наредил по банкова сметка
на адвоката сумата 3360 лева. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за основателно, съобразно фактическата и правна сложност на делото,
обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител
на ищеца и приключване на делото в едно открито съдебно заседание.
Предвид това адвокатското възнаграждение следва да се намали до 1000 лева,
като в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер
1588,81 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПРБ, представлявана
от Г.п., че „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. е собственик на 7 комплекта компоненти от резервни части за танкова
техника IV категория от система *** за танкове ***, всеки от които съдържа,
както следва : 7 бр. *** - № ***; 7 бр. *** - № ***; 7 бр. *** - № Б***; 7 бр.
*** - № ***; 7 бр. *** - № ***; 7 бр. ***; 7 бр. ***, задържани по пр.пр. №
***/21 г. по описа на СГП, като ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС ответника
да предаде на ищеца владението върху процесните движими вещи.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРБ, представлявана от Г.п.
да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. сумата от 1 588,81 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8