Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260032 09.11.2022г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на пети
октомври две хиляди двадесет и втора година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Церовска като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№829 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260180 от
26.10.2020г. постановено по гр.д.№1887/2020г. по описа на същия съд, е осъдена
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик, Булстат ***,
с административен адрес гр.Пазарджик, пл.“Съединение“ №3, да заплати на
основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с
чл.187 ал.6 т.2 във връзка с ал.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД, на С.Г.К., ЕГН-**********,
с адрес ***, сумата в общ размер на
2075.95лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 261часа за периода от 31.07.2017г. до 31.07.2020г., получени в
резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда-05.08.2020г. до окончателното заплащане на
задължението, както и обезщетение на забава в общ размер на 288.77лв за периода
от 01.10.2017г. до 03.08.2020г./от първо число след изтичане на всеки
тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до 03.08.2020г./,
като е отхвърлен иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава за разликата над присъдения размер от 288.77лв до пълния му предявен
размер от 310.55лв. Със същото решение е осъдена ОДМВР-Пазарджик, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Пазарджик сума в общ размер на
529.39лв-разноски за държавна такса и за съдебно-счетоводна експертиза, а в
полза на ищеца С.Г.К. да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата в размер на 578.96лв разноски за адвокатско
възнаграждение. От своя страна ищецът С.Г.К. е осъден да заплати на основание
чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 0.91лв
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва с въззивна жалба с
вх.№263510 от 09.11.2020г. подадена в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата
инстанция ОДМВР-Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно и
необосновано, при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба
уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавните
служители, чиито служебно правоотношения са
уредени от ЗМВР и се иска да бъде отменено и постановено ново с което
исковете на ищеца да бъдат отхвърлени. Поддържа, че през процесния период -31.07.2017г.-31.07.2020г.
е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, към която препраща чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Счита, че предвид изложеното е недопустимо прилагането на общите правила
установени по КТ и НСОРЗ /Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/.Твърди, че всички документи свързани с организацията на работното
време, като протоколи и графици са изготвяни именно по процесната Наредба към
която препраща ЗМВР. Счита жалбоподателят изводът на исковия съд по
приложението в случая на КТ и на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за неправилен и необоснован
доколкото това не съответства на действителната правна уредба-ЗМВР и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., като се цитира чл.1 относно регламентираните с нея
правоотношения. Поддържа, че в случая се касае
за правоотношения по служба уредени в специален закон-ЗМВР и със
служители имащи специфична функция отличаващи се от общите права и задължения,
установения за тези служители 8, 12 или 24часови смени. Съпоставят се нормите
от специалния закон с чл.142 ал.4 от КТ по въпроса за максималната
продължителност на работната смяна, на работната седмица и за работници и служители с намалено работно
време-до 1ч. над намаленото им работно време. Акцентира се, че ищецът е полагал
труд при работна смяна от 24часа, а не 12ч.,като максималната продължителност
на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12ч., с което се
обосновава несъвместимост да бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служителите по
чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР предвид изключителния им статут различен от общия.
Посочва още, че в случаите на препращане
към КТ законодателят изрично е посочил
съответните разпоредби.
Оспорват се мотивите на съда за
поставяне в неравностойно положение на тази група служители по чл.142 ал.1 т.1
от ЗМВР с ищеца, като се цитира чл.48 ал.5 от Конституцията на РБ, прогласяващ,
че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни
условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на
заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск
при условия и по ред, определени със
закон. Твърди, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни механизми като
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен
годишен отпуск, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения
за прекратяване на служебно правоотношение, по благоприятен режим за заплащане
на извънредния труд по неговата продължителност -до 280ч. за година с което
счита, че тези служители не са поставени в по-неблагоприятно положение.
Поддържа още, че предвидените условия за
разграничаване на нощен от извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива
2003/88/ ЕО на ЕП и на Съвета от 04.112003г. Жалбоподателят препраща и към доводите
изложени в отговора на исковата молба. Поддържа, че нормалната продължителност
на нощния труд в МВР е 8часа, а не
7часа, както е за работещите по трудово правоотношение съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, като служителите по чл.142 ал.1 т.1
от ЗМВР полагат труд през нощта 8часа на 24часови смени по график и им е
изплатен, поради което няма основание за претенция като извънреден труд. Затова
счита, че съотношението на нормалната продължителност на работното време към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8часа при коефициент
1 /единица/.Поддържа, че положеният нощен труд е в рамките на 8часова
продължителност и той не се трансформира в дневен, а се заплаща по заповед №791
от 28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи по 0.25лв. на час. Решението било немотивирано от съда
относно извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд и дневен труд на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.
Счита, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд ,за което също
препраща към отговора на исковата молба. Акцентира, че коефициентът от 1.143 за превръщане на нощните часове в
дневни, когато служителят работи 7часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8часа, при което
според жалбоподателя работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ
доколкото получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Счита, че извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време. Счита, че е налице недопустимо преизчисляване на часовете нощен
труд с коефициент 1.143 и да служи за
генериране на извънреден труд и при приложение на общите трудови норми.
Коментира съдебна практика прилагаща едновременно правилата на чл.8 и чл.9 ал.2
от НСОРЗ с правилата на заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневния с коефициент 1.143 като
за тези нощни часове се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд и че
първоинстанционния съд е приел нещо друго-заплащане на нощния труд чрез
трансформирането му като извънреден, което поставяло в неблагоприятно положение
работещите по трудово правоотношение спрямо служителите чиито служебни
правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Счита, че прилагането на
регламентацията на нощния труд в КТ, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма-чл.187 ал.3 от ЗМВР, регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд за
лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени, водещо до недопустимо противоречие с принципа на йерархията на
нормативните актове. Излагат се и доводи в кои случаи на служителите от МВР се
изплаща само допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 25ст. на всеки час положен нощен труд, а когато обаче
той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с
възнаграждение за извънреден труд, И че се касае за два вида нощен труд-положен
по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.
Като трети вид труд се сочи труд по заповед като класическа форма на извънреден
труд и че той се отчита и заплаща като такъв, като част от него може да бъде и
нощен труд и се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Моли да се отмени решението и се отхвърлят исковете.
В срок е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна с.
Г.К. чрез пълномощника си адв. Т.А., в който въззивната жалба се оспорва изцяло
като неоснователна и се поддържат
мотивите на първоинстанционния съд. Твърди се, че при липса на специално
правило което да определи методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота преодолима чрез субсидиарно приложени на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ. Оспорва се извода в жалбата, че ЗМВР се явява специален и по тази
причина не следва да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и че тези актове
следва да се прилагат по аналогия и по отношение на лицата със служебно
правоотношение в МВР защото К РБ
прогласява гаранции за пълната реализация на принципа за основно достижение на
социалната държава-правото на труд. Според страната обратното становище би
поставило държавния служител в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се
регулират от КТ и НСОРЗ. Коментира, че самото преизчисляване с коефициент 1.143
не води на извод за реално положен извънреден труд и представлява законодателна
фикция, и че заложения от законодателя
механизъм за компенсиране на работещите нощен труд е именно чрез
изчисляване на нощните часове в дневни и заплащането на „горницата“, която е
извънреден труд. Коментират се изводите
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза неоспорена от ответника
по спора и установяваща основателността на претенцията. Коментира се като
недопустимо възражение направено от жалбоподателя за първи път с въззивната
жалба относно приложимостта на редакцията на чл.9г от НРВПО за исковия период и
че при сумарно изчисляване на работното
време, положеният нощен труд не се превръща в дневен, като се акцентира, че
разпоредбата касае регистрация на положения извънреден труд пред Инспекцията по
труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените от служителя
часове нощен труд през процесния период за който му се дължи възнаграждение.
Изводът се основава на нормата на чл.9 ал.5 от НТСТК и чл.18 ал.3 от НСОРЗ.
Коментира се и противоречивата съдебна практика по казуса, като се споделя тази
възпроизведена и от обжалваното съдебно решение. Моли същото да бъде
потвърдено.
Страните не сочат нови доказателства по
реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при
условията на чл.269 от ГПК провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба на Областна дирекция на МВР -Пазарджик
за да се произнесе взе в предвид
следното:
В исковата си
молба против ОДМВР Пазарджик, ищецът С.Г.К., ЕГН***********, с постоянен адрес ***
чрез процесуален представител адв. Т.А., се твърди, че ответника ОДМВР
Пазарджик като работодател на ищеца, го е назначил на длъжност полицай в ОДМВР
гр.Пазарджик считано от 04.07.2012г.,като в момента продължава да изпълнява
служебните си задължения.Заема
посочената длъжност полицай по служебно правоотношение при ненормиран
работен ден. Твърди, че извънредният
труд по чл.262 от КТ, се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение,като предвид
липсата на уредба в специалния закон за адекватно компенсиране на положен извънреден
труд по служебно правоотношение, възникнало при условията на ЗМВР, приложение
следва да намерят разпоредбите на КТ за всички случаи на предоставяне на работна сила, който регламентира
възмездяването на извънреден труд чрез възнаграждение, като конкретният размер
на допълнителното възнаграждение следва да се определи по специалния ЗМВР.
Твърди, че през периода от 31.07.2017г. до 31.07.2020г. и до момента ищецът
изпълнява служебните си задължения на смени /дневни-от 07.00ч. до 19.00ч. и
нощни от 19.00ч. до 07.00ч. на следващия ден, всяка с продължителност от 12часа,
съгласно месечни графици, изготвени и утвърдени от началника на РУП при
сумирано отчитане на работното време.Твърди, че съгласно определените правила
за изплащане на извънреден труд/нощен труд/ от ОДМВР-Пазарджик, същият се
отчита за период от 3месеца, като падежът на изплащането им е на края на всяко
тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение отчитано
по отделно перо-извънреден труд. След всяко тримесечие считано за падеж на
определеното вземане, след отчитане на положения извънреден труд/нощен труд/, се дължи сумата, определена
за положен нощен труд и че през претендирания тригодишен период считано от
31.07.2017г. до 31.07.2020г., са налични 4 /четири/ тримесечия годишно или общо
12 тримесечия за периода през който не е
отчетен и заплатен положения нощен труд, с падеж на всяка дължима сума,
изискуема от датата на плащането на трудовото възнаграждение, след всяко
тримесечие, както и дължимите лихви, изискуеми от същата дата.Твърди, че
дължимата сума след края на всяко
тримесечие е в общ размер на 185.33лв лихва, сумата от 1450.48лв дължима сума
за извънреден период, като посочените падежни тримесечия за периода
2017г.-2020г. са общо 13 /тринадесет/ -трето от трето тримесечие на 2017г. и
последователно всичките следващи
тримесечия до трето тримесечие на 2020г./последното частично от 01.07.2020г. до
31.07.2020г./. Сумите са посочени в исковата молба по тримесечия, като
стойностите са различни за всяко тримесечие и сумарно са на обща стойност 1450.48лв.
По отношение на лихвата за забава същата е
посочена с начална дата 01.10.2017г. до крайната дата 03.08.2020г.,
посочени са сумите за лихва по тримесечия, като сумарно размерът им е от 185.33лв. Твърди се, че за
претендирания исков период отчетеният и
неизплатен нощен труд е в размер на 1225часа, който умножен по коефициент от
1.143 за да бъде приравнен към дневния такъв формира претендирана сума от
1450.48лв ведно с мораторната лихва за забава от края на всяко тримесечие /първо
число на следващото тримесечие/ от 185.33лв. Твърди се, че отношенията между страните се уреждат от
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по
аргумент на 142 ал.2 от ЗМВР. Цитира се нормата на чл.187 ал.3, регламентираща,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-по дневно,
а за работещите на 8, 12 или 24часови смени-сумирано за тримесечен период с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период през който ищецът е
полагал труд през нощта-22.00-06.00ч., а отработеното работно време се изчислява сумарно.Счита, че отношенията
се уреждат съгласно чл.187 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, регламентиращи
компенсиране на положения труд извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд. Цитират се нормите на
чл.176 и следващите от ЗМВР, като се акцентира, че БТВ на държавните служители
от МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива,между
които и възнаграждението за извънреден труд-чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, като
съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители, се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи. Твърди се, че през процесния период са действали
последователно Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121 з-592 от
25.05.2015г. и Наредба №8121 з-776 от
29.07.2016г.,като текстовете по чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични в
смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч и 6.00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24часов период.
Твърди се, че ищецът е полагал нощен труд през исковия период от 31.07.2017г.
до 31.07.2020г., който не е преобразуван чрез преизчисление с коефициент от 1.143.. Счита ищецът, че в
случая следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/,която предвижда преизчисляване на положения нощен
труд-чл.9 ал.2. Цитира се и чл.287 ал.9
от ЗМВР. По отношение на трите наредби издадени от министъра на вътрешните
работи ищецът поддържа, че съгласно чл.3 ал.3 от всичките наредби, при
работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00ч-06.00ч.,като
работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24часов период
от време.Цитира се и чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г./ДВ., бр.69
от 19.08. 2014г., отм. от 01.04.2015г./ според който, при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой положен труд
между 22.00ч-06.00ч. за отчетния труд се умножава по 0.143,като в следващите наредби липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Счита, че тази липса не представяла
законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата и че при наличие на
такава празнота в специалната уредба относно служителите на МВР следва
субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, според която
разпоредба при сумирано отчисляване на работното време,нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и на нощното работно време, или коефициент от 1.143,
като в противен случай държавният служител от МВР, би бил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда. Посочва как се формира коефициентът от 1.143-като
нормалната продължителност на работното време през деня-8часа, установено в
чл.136 ал.3 от КТ се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта-7/седем/ часа -чл.140 ал.1 от
КТ, като същия коефициент е получен по друг математически начин в Наредба №8121з-407
от 11.08.2014г.-при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове
положен труд между 22.00ч-06.00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото да се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Счита, че НСОРЗ е приложима по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР
и заради прокламирания от Конституцията
на РБ достижение на социалната държава
право на труд и прогласява гаранции за пълноценната му реализация, гарантира
равенството на правата на лицата предоставящи
наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия. Затова на ищеца следвало да бъде приравнено положения от него
нощен труд на дневното работно време, на която основа да се определи реално
положения от него труд. Твърди, че предвид преобразуването на положения от
ищеца нощен труд за исковия период чрез преизчисляване с коефициент 1.143, се
предявява настоящата искова претенция, като ответникът на основание чл.84 ал.1
от ЗЗД е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
съответното трудово възнаграждение за което се претендира от ищеца и мораторна
лихва за забава.Моли да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1450.48лв
представляваща неизплатена и дължима сума за положен нощен труд ведно с мораторната
лихва за забава от 31.07. 2017г.-31.07.2020г. в размер на 185.33лв ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба. Претендира
присъждане и на разноските в производството.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОДМВР-Пазарджик с вх.№260779 от 09.09.202г.
чрез юрисконсулт К.П., в който исковите
претенции се оспорват изцяло. Цитира с нормата на чл.142 от ЗМВР относно
статута на служителите в МВР, като се акцентира, че ищецът е държавен
служител-полицейски орган и неговите
служебни правоотношения се уреждат само и единствено със ЗМВР при явно
законодателно разграничение между неговия статут и статута на държавните
служители по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР, уреждани от ЗДСл., и статута на лицата
работещи по трудово правоотношение /ТПО/, който се урежда при условията и по
реда на КТ и ЗМВР. Цитира се нормата на чл.178 ал.1 от ЗМВР където при
условията на изчерпателност са изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители, между които за извънреден труд, както и чл.179 ал.1 от ЗМВР за
изплащане на допълнителни възнаграждения за научна степен и за полагане на труд
през нощта от 22.00 до 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение по ал.2 на същия
член като се акцентира, че условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техния размер със заповед. Посочва, че
действащите към посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд,
са Наредба №8121-з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-36 от 07.01.2020г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, с
посочване какво се включва в отработеното време на служителите, цитират се
нормите на чл.179 ал.4 , чл.178 ал.1, чл.187 ал.1 и ал.3 изр.4 от ЗМВР, като се
акцентира, че извън допълнителните възнаграждения,
на държавните служители им се изплащат и други възнаграждения в случаи
определени със закон или с акт на МС; императивно определена в закона
нормалната продължителност на работното време-8часа, подневно, независимо от
частта на денонощието,в която работният ден се разполага-в светлата /пред
деня/ или тъмна част/през нощта/, в интервала
от 22.00ч.-до 06.00ч..За нощният труд се сочи, че той се определя при работа на
смени през нощта от 22.00ч.-до 06.00ч.,при ненадвишаване на работните часове
средно 8часа за всеки 24часов период и че се предвижда, че само трудът който се
полага при работа на смени и в интервала от 22.00ч. до 06.00ч. е нощен като е
налице фиксирана законова норма от 8/осем/ часова продължителност на работното
време и се ползва с презумпцията за
конституционност и задължителност на прилагането й. Признава се, че според ЗМВР
за държавните служители е установена по-голяма нормална продължителност на
работното време-обща и еднаква продължителност на работното време през деня и
през нощта от 8часа, която е по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения,
установена в КТ-чл.140 ал.1, според който нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5дневна работна седмица е до 7/седем/часа. Поддържа, че констатираното
различие в продължителността на работното време през нощта е обусловено от
основните функции на МВР съгласно чл.2 ал.1 от ЗМВР. Предвид спецификата на
работата на полицейските органи, законодателят уредил техния статут в специален
закон-ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл.142 ал.1
т.2 и т.3 от ЗМВР, като за тях били неприложими нормите на общото
законодателство -ЗДсл и КТ, като ако е необходимо нещо да се допълва или променя
или изменя следва да стане със закон или акт на МС. Предвид изложеното
ответникът счита, че в случая е неприложима НСОРЗ и на чл.9 от същата,
доколкото нейното прилагане било ограничено съгласно чл.2 ал.3 по отношение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация за които се
прилага чл.107а от КТ. От което от ответника се прави извод за неприложимост на
Наредбата по отношение на полицейските служители. Счита, че не са налице
предпоставките на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР за да се приложи разпоредбата на
чл.9 от НСОРЗ и че само след като същите са кумулативно налице може да се
въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормална продължителност
на дневното и нощното работно време.Счита, че в случая не са налице две от
предпоставките за това-продължителност на нощното работно време, по-малка
продължителност от дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по
трудови норми /чл.187 ал.1 и ал.3-буква „в“ и б.“г“ от КТ/, доколкото дневното и нощното работно време е с една и
съща продължителност от 8часа, както и
не са налице трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по
чл.247 и чл.250 от КТ. Не се оспорва
факта, че между страните е съществувало служебно правоотношение и че ищецът е полагал нощен труд между
22.00ч. и 06.00ч.,заплащан по 0.25лв на час съгласно чл.179 ал.2 във връзка с
ал.1 по заповеди на министъра на вътрешните работи №8121з-791 от 28.10.2014г. и по заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г., и по
1лев на час по заповед №8121з-156 от 05.02.2020г. Цитират се разпоредби от посочените
заповеди, според които първата от
05.02.2020г. предвижда /т.2/ за всеки отработен час през нощта да се заплаща с
един лев, по заповедта от 23.11.2017г. е предвидено заплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 25ст и същият размер е бил по другата
заповед от 28.10.2014г. Ответникът сочи, че положеният от ищеца нощен
труд за процесния период не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно
получаващата се по този начин разлика не му е била заплащана като
възнаграждение за извънреден труд. Поддържа, че превръщането на положените от
ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ
като умножават с коефициент 1.143 е
неприложимо доколкото е действала наредбата №8121з-778 от 29.07.2016г. в системата
на МВР. Неприложимостта на НСОРЗ се аргументира с това, че ищецът е държавен
служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и статутът му се урежда от ЗМВР/ал.2/,като
нормалната продължителност на работното време на държавните служители от МВР е
8 /осем/ часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица, а за
работещите на 8, 12 или 24часови смени,както е ищецът работното време се
изчислява сумирано, за тримесечен
период от време включително при полагане
на труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч.,като в този интервал от време
работните часове не следва да надвишават средно 8/осем/часа за всеки 24-часов
период.Допълва, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време до 280часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение от основното месечно възнаграждение, като в ал.7 на чл.187 от ЗМВР
била въведена забрана извънредният труд да надвишава 70часа на тримесечен
период и 280часа годишно, като всичко това се определяло от наредба на министъра
на вътрешните работи.Твърди се, че издадената
на основание чл.187 ал.3 от ЗМВР Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители, отменена на
01.04.2015г., и действала за периода
29.07.2016г. до 02.08.2016г., предвид отмяната й с последваща Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г., в която първа Наредба от 2014г. /чл.31 ал.2/
е било предвидено че при сумирано отчитане на работното време общият брой
часове положен нощен труд в посочения времеви интервал за отчетния период се умножава
по 0.143 и с полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, която методика не била приложима в случая, защото процесната наредба
била отменена и в следващите Наредби не е запазена и няма предвиден такъв ред
за преизчисляване на нощния труд, като положеният извън работното време труд
при сумирано отчитане на работното време се определя при сравнение на общия
брой отработени часове по график с нормата работни часове през отчетния период,
получена от броя календарни работни дни
за периода умножени по цифрата 8/осем/ и че получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън работно време.Твърди се, че по един нов нормативен
начин е преуреден въпроса за отчитането на нощния труд. НСОРЗ била неприложима
и поради това че същата касаела уредбата
на правоотношенията по КТ, а не служебни
правоотношения по ЗМВР явяващ се специален закон. Цитира се съдебно практика
/решение №55 от 07.04.2015г. на ВКС по
гр.д.№5169/2014г., Трето г.о. ГК/, според което отношенията между страните във
връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими; че при работа на смени
работното време на държавните служители
в МВР се отчита по специален ред, което право недопустимо по аналогия приложение
на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни. Излага се и довод,
че НСОРЗ е неприложима в случая тъй като е налице изрична законова делегация на
министъра на вътрешните работи да приема наредба за работното време на
държавните служители в МВР и че такава е
приета, поради което не съществува празнота която да бъде запълнена от чл.9
ал.2 от НСОРЗ.След сравнителен анализ на двете наредби ответникът извежда
извода, че в наредбата по ЗМВР е предвидена една и съща продължителност на работното време от 8/осем/ часа, за разлика
от Наредбата по КТ където са предвидени 7/седем/ часа и че възнаграждението по
ЗМВР не се определя и заработва по
трудови норми, за разлика от КТ. Като процесните разлики и по-малката нормална
продължителност на работното време през нощта по КТ от 7часа, обяснява
необходимостта от прилагането на процесния коефициент от 1.143, с което се
умножава броя часове нощен труд на работниците по ТПО като се препраща и към
правното становище изразено по въпроса от проф. В.М..Твърди се, че от
законодателя е изоставено разбирането за необходимост от преизчисляване на
часовете нощен труд с посочения коефициент и компенсирането по този начин
на служителите в МВР поради еднаквата
нормална продължителност на работното им време през деня и през нощта от 8часа,
както и поради наличието на други привилегии с оглед специфичната им
дейност-по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време,
основен годишен платен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното им
правоотношение; по-ранно пенсиониране и други. Поддържа, че превръщането на
нощните часове труд в дневни по смисъла на НСОРЗ се извършва когато нощната продължителност
на работното време е по-малка от дневната и цели единствено да изравни
възнаграждението на работника или служителя полагащ 7/седем/часа труд през
нощта с това на работника полагащ 8часа труд през деня чрез увеличение
заплащането на нощния труд. Следователно според ответника не е доказано от
ищеца, че за претендирания период е положил извънреден труд за който ОДМВР-Пазарджик
му дължи заплащане на трудово възнаграждение.Цитира се и нормата на чл.188 ал.2
от ЗМВР препращаща км нормите на КТ относно ползването със специална закрила на
служителите полагащи труд за времето между 22.00ч. и 06.00ч., като според ответника специалната
закрила по КТ не обхваща прилагане на правилото за превръщане на нощния труд в
дневен с коефициент 1.143,като специалната закрила по КТ е в съответствие с Директива 2003/88/ ЕО и че
от същата не може да бъде изведен аргумент за приравняване на положението на работниците и служителите по ЗМВР относно полагането, отчитането
и заплащането на нощния и извънреден
труд и че в случая е налице различно уреждане на служебното правоотношение на
ищеца по ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
предвид и на спецификата на полагания труд от тези служители,която уредба дерогира
приложението на общата такава и че преизчисляването на нощния труд по начина
искан от ищеца, с умножаване с коефициент можело да се постигне по пътя на
законодателна промяна. И че съществуващата правна уредба недопуска такова
преизчисляване, но не поради пропуск, доколкото предходната уредба в миналото е
допускала такова преизчисляване. Счита, че предявеният иск за присъждане на
възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка
с чл.179 ал.1 от ЗМВР в размер на 1450.48лв е неоснователен и недоказан,като от
исковата молба не ставало ясно дали положеният нощен труд въобще не е бил
отчетен и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение като ответникът
твърди, че на ищеца му е било редовно изплащано в процесния период както
извънреден така и нощен труд. Допълва се че за положения от ищеца нощен труд
същият е получил допълнително заплащане от 0.25лв на час, следователно не
следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен при което
би се получило дублиране на заплащането,
както и че трудът положен между 22.00.-06.00ч. следва да бъде отчетен само като
нощен,както е и заплатен и да не се трансформира в дневен и че ищецът не може
едновременно да иска допълнителни часове/извънреден труд/ поради трансформацията
на нощния труд като дневен и след това да получи за същия допълнително заплащане като за нощен. По
претенцията по чл.86 от ЗЗД ответникът излага довод за неоснователност поради
липса на конкретизация и непосочване на датите на които ищецът счита, че е настъпил
падежа на евентуалното задължение на ОДМВР-Пазарджик, както и за коя година
какъв е размера на лихвата.Моли и тази претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
като моли да се присъди в минимален размер.
Страните сочат
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
По делото няма
спор, а това се установява от събраните по делото доказателства, че
ищецът-младши инспектор С.Г.К., работи в група “Охранителна полиция“ към Районно
управление гр.Пещера, при Областна дирекция на МВР-Пазарджик и че същият е
държавен служител в МВР от 04.05.2021г. и към момента продължава да служи в
ОДМВР-Пазарджик. Данните за това са посочени в издадено от ОДМВР-Пазарджик
удостоверение №312/2179 от 29.01.2019г.
По делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза по която е изготвено експертно
заключение от вещото лице Д.Л.Б., с
вх.№262392 от 14.10.2020г., според която
през исковият период 31.07.2017г.
до 31.07.2020г. ищецът С.Г.К. е положил нощен труд общо в размер на 2092часа,
приравнени към дневен такъв, са му заплатени част в размер на 1831часа. Сумата на възнаграждението за положения от ищеца нощен
труд през отчетния период е от 655.75лв, като размерите на положените часове
нощен труд приравнени към дневния труд с коефициент 1.143 за посочения период
са общо 2092часа, от които както се посочи са му заплатени част от тях в размер
на 1831часа. В т.8 от заключителната част /л.56/ експертът Б. е посочил по
месеци неначисленото възнаграждение на
ищеца за целия исков период от
01.08.2017г. до 30.06.2020г., като общата дължима сума неначислено
възнаграждение за процесния период е от 2075.95лв като брутен размер или
1868.35лв като нетен размер. По отношение претенцията за забава върху
неплатеното възнаграждение за нощен труд
след приравняването му към дневния труд, начислена за периода 26.08. 2017г.
до 03.08.2020г. с натрупване е в общ размер на 310.55лв.
В съдебно
заседание експертът поддържа изцяло заключението си.
Заключението
не е оспорено от страните нито са постъпили каквито и да било възражения по компетентността
на вещото лице което го е изготвило, нито по обективността включително и по пресмятанията и изчисленията
на сумите по отделните пера на претенциите по месеци и като общ резултат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи, че работодателят не му е заплатил част от полагащото му се трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд за размера над нормалната продължителност на нощния труд от 7/седем/
часа и до положените 8/осем/часа на денонощие
и да иска тяхното присъждане.
По същество исковите претенции
са основателни в размерите посочени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Съдът напълно
споделя доводите на Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното решение и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
След пренасяне на делото пред въззивната инстанция,
същото е било спряно поради висящност на преюдициално запитване отправено до
СЕС във връзка с процесният правен спор и тълкуването на нормите на Европейското
право.
След
постановяване на решението по отправеното преюдициално запитване-Решение на
съда /втори състав/ от 24.02.2022г. по дело
С-262/20г. на СЕС, въззивният съд е дал указания на страните за
евентуално предявяване на искания и за събиране на допълнителни
доказателства, като от последните са постъпили единствено писмени становища по
приложението и значението на постановеното решение от СЕС в светлината на
разглеждани правен спор.
С оглед на
така установената фактическа обстановка се налага да бъдат обсъдени няколко
спорни момента от значение за правилното разрешаване на спора от правна и от
фактическа страна.
Основният
спорен момент между страните е дали при отчитане и заплащане положените часове
нощен труд от служителите на МВР са приложими единствено разпоредите на специалния
ЗМВР издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове или са приложими и общите граждански закони-на КТ
и НСОРЗ, и по конкретно чл.9 ал.2 за превръщането на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Следва да се отбележи че по този въпрос е образувано ТД
№182020г. с разпореждане от 26.02.2020г на ВКС по което няма постановено
тълкувателно решение. Независимо от това, въззивният съд намира, че съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, както е в процесния случай, се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР към основното възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Легалната
дефиниция на извънреден труд е записана в чл.143 ал.1 от КТ според която това
е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител на работника или служителя извън установеното за
него работно време.
Действащата
към исковия период разпоредба на чл.187 от ЗМВР е предвиждала -чл. 187. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) Ал.1 Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Ал.2 За
държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични
условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.
Ал.3
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Ал.4 За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и
работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време.
Ал.5 Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира със:т.1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; т.2. възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени.
Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Ал.7 Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
Ал.8 Държавните
служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка,
междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред,
определени с наредбата по ал. 9.
Ал.9 Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Актуалната
към настоящия момент редакция на закона
е със следното съдържане:
Чл. 187. ал.1 (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020
г.) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
Ал.2 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015
г.) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено
работно време.
Ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм.
и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г.,
относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2020
г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Ал.4 (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020
г.) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1.
Ал.5 (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от
2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) За държавните
служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява
подневно отчитане на работното време.
Ал.6 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2015
г., предишна ал. 5, бр. 60 от 2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от
1.01.2021 г.) Държавните служители в МВР при необходимост изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
Ал. 7 (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 60
от 2020 г., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Ал.8 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.,
предишна ал. 7, бр. 60 от 2020 г.) Извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Ал.9 (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 60
от 2020 г.) Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния
ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при
условия и по ред, определени с наредбата по ал. 10.
Ал.10 (Предишна ал. 9, изм. и доп. – ДВ,
бр. 60 от 2020 г.) Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл.142 ал.1 т.1 и а.3 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Измененията в закона косвено потвърждава тезата, че в закона е имало празнота, като
законодателят не е уредил изрично нормалната продължителност на труда през
нощта съзнателно, приемайки, че намира приложение общата разпоредба на КТ или поради пропуск.
Установява
се, че за процесния период, въз основа на делегация на закона е издадена Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време,неговото отчитане,за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време
за отдих и почивките на държавни служители в МВР. Предвидено е изрично в тази Наредба-в чл.31 и чл.34, че
положеният труд в периода от 22.00ч. до
06.00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за
целия отчетен период се умножава с 0.143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период.
Наредбата
е действала по-малко от една календарна година след което е отменена с
последваща такава влязла в сила на 01.04.2015г. -Наредба №8121з-502 от
25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане /наредбата от 2015г./, като с разпоредбата на чл.32 изрично е
посочено, че извънредния труд се
компенсира по реда ,посочен в ЗМВР,като
не е предвидено прилагането на коефициент. Тази наредба е отменена през следващата
календарна година-2016г. по съдебен ред ,с решение на ВАС по дело №5450/2016г.
и е последвало издаването на нова
Наредба от 2016г. №8121з -776 от 29.06.2016г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, неговото отчитане,като уредбата на извънредния и на нощния труд не е променен и е
идентична с тази по Наредбата от 2015г. Установява се, че последната наредба от
2016г. е отменена по съдебен ред с решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело
№8601/2019г., обнародвано в ДВ от 14.01.2020г. и е приета нова Наредба
№8121з-908 от 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавни служители за научна степен, полагане на труд през
нощта от 22.00ч.-06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение /наредбата от 2018г., в сила от 14.08.2018г./.
През календарната
2019г. е приета поредната Наредба №8121з-1059 от 26.09.2019г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждение на държавни служители за
научна степен, полагане на труд през нощта от 22.00ч.-06.00ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, в сила от
04.10.2019г., с която се отменена предходната Наредба от 2018г.,като двете
Наредби от 2018г. и 2019г. са с идентично съдържане и режим по отношение
уреждането правилата за заплащане на
нощния труд, положен от 22.00ч.-до 06.00ч., за който съгласно чл.9 се дължи
допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Съответно за исковия период
на заявената претенция са приложими издадените от Министъра на вътрешните
работи заповед от 2017г. и от 2020г., сочещ размер на ДВНТ /допълнителното
възнаграждение за нощен труд/ от по 0.25лв на час-по заповедта от 2017г. и
от 1лв по заповедта от 2020г., които са взети в предвид и съобразени от
експерта при изготвяне на експертното си заключение. Следва да се отбележи, че
в посочените три Наредби от 2016г., от 2019г. и от 2020г.,липсва изрично
правило аналогично на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., съгласно
което при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен
труд между 22.00ч. и 06.00ч. за отчетния период се умножава по 1.143, като
полученото число се сумира с общи брой отработени часове за отчетния период В
следващите разпоредби на Наредби от 2015г. и от 2016г. в чл.31 е предвидено,че
отработеното време между 22.00ч и 06.00ч. се отчита с протокол,посочени са
лицата които го изготвят, срокове за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове, от което се налага
извода, че няма специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР. С определение №260056 от
05.07.2022г. постановено по настоящото в.гр.д.№ 829/2020г. /л.50/, Окръжният
съд е приел, че в §51 от Решение на СЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело
С-262/2020г., съдът мотивирайки първия преюдициален отговор, е подчертал,че
когато определят необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат
нощен труд, държавите членки трябва да следят дали е гарантирано спазването
на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците.Поради това те трябва да следят в полза
на полагащите нощен труд работници дали
има други мерки за закрила под формата на ограничения в продължителността на
работното време, по-високо заплащане, осигуряване на безплатна храна,
ободряващи напитки или сходни средства,които да позволяват да се компенсират
или да се ограничи влиянието върху организма на особената тежест на този вид
труд, по-голямата и по-бързо натрупвана
умора, подчертана и в Директива
№2003/88г., а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд. В
определението на въззивната инстанция е посочено още, че при мотивиране на
втория преюдициален отговор, в §71-72
СЕС е дал насочващи пояснения за допълнителни проверки,които националният
съд следва да извърши,като следва да определи каква категория работници ползва
общия правен режим по чл.140 от КТ и каква друга категория е изключена от
обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери дали националния законодател е
решил да изключи тази втора категория
предвид в частност обективните характеристики на функциите които
изпълняват работниците от нея.
СЕС е
указал още, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено конкретно на
въпроса дали различното третиране е обосновано, тоест дали с основава на
обективен и разумен критерий. Посочил е още, че различното третиране трябва да
е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно /пропорционално/ на тази
цел. В тази връзка въззивният съд е дал указания на страните, че в своето си
решение съдът ще извърши преценка налице ли
е сходство в правната уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в
частния и в публичния сектор по отношение на всички характеризиращи ги елементи
и е дал указания на страните, че имат възможност да изразят своята позиция по
така очертаните по-горе спорни въпроси в писмени становища, както да представят
или да поискат доказателства по следните въпроси: 1. Какъв е пакетът от закрилни мерки /например формата на намалена
продължителност на работното време, допълнително заплащане, предоставяне и
осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки, предпазно облекло или други
сходни придобивки/, които позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на нощния труд, полаган от ищеца,
за да се гарантира защитата, безопасността и здравето на работниците
упражняващи подобна професия; 2.Кои
работници от частния сектор имат сходни функции като тези на полицаите и
пожарникарите и каква защита на нощния труд ползват същите, и 3.Какви съображения наред с
икономическите, са мотивирали промяната на нормативната уредба относно
отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР.
Страните
не са предприели конкретни действия, не са представили нови доказателства и не са поискали събирането на такива.
Въззивният
съд за да прави извод за наличието или липсата на неравно третиране на държавни
служители по ЗМВР, е анализирал правния статут и уредбата на нощния и на извънредния
труд и наличието на закрилни мерки за
работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор или други държавни служители със сходни
функции, каквито са лицата извършващи частна охранителна дейност и
лицата заемащи длъжността горски инспектор по действащи Закон за горите.
Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, частната
охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване живота и
здравето на физическите лица, охраняване на имуществото физическите и
юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при
транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане
на различни по характер и вид мероприятия.От цитирана разпоредба се налага
извода за очевидно сходство на регламентираната с този закон дейност и тази
изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР. Според нормата на
чл.50 ал.1 от ЗЧОД, ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност /ЧОД/
по чл.5 ал.1 т.1-т.8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение
на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов
договор с ЕТ или ЮЛ.Съгласно ал.2 на същия член ръководител или изпълнител на
ЧОД по чл.5 ал.1 т.9 може да бъде лице, което работи по основно или
допълнително ТПО на длъжност, съответна на изпълняваната дейност или въз основа
на сключен трудов договор с ЕТ или ЮЛ.
Според
ал.3 на същия член физическото лице, регистриран като ЕТ, член на управителния
орган на търговското дружество или на
юридическото лице или друго лице, оправомощено да ги управлява и представлява, може
да сключи трудов договор по ал.1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не
по-ниско от средно образование-за ръководител или изпълнител на ЧОД, което
отговаря на посочените в закона условия.
Изводът който се налага е, че според цитираните императивни правни норми лицата,
осъществяващи частна правоохранителна дейност по трудово правоотношение,което
се подчинява на нормите на КТ, в това число и нормите,уреждащи нощния и извънредния
труд, отпуските и почивките и целият пакет от закрилни средства, свързан с
полагането на този вид труд. По отношение дейността на лицата, заемащи
длъжността “горски инспектор“ следва да се посочи, че същата се регламентира от
Закона за горите от 09.04.2011г. и ал.2
от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии/обн.ДВ бр.11 от 07.02.2012г. ,в сила от
07.02.2012г. /, която за 10календарни години и то ежегодно е променяна само три пъти, в
сравнение с наредбите касаещи най-общо работното време и заплащането му в МВР, като според чл.196 ал.1 от ЗГ. Изпълнителната агенция по горите и
нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на
всички дейности в горските територии, както и върху съхранението,
транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти, а
съгласно ал.3 -Във връзка с осъществяването на контролните функции по ал. 1
Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните работи могат да
сключат договор за сътрудничество.
В чл.200 ал.1 от ЗГ е предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения горските инспектори
имат право да:1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена
самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните
работи;2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат
да изпълнят служебните си задължения по друг начин, при:а)
противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;б)
задържане на правонарушител; в) нападения срещу служителите или
граждани; г) групови нарушения на обществения ред; Съпоставени така регламентираните дейности на ИАГ и в частност на
горските инспектори се сочи на сходство в дейността,осъществявана от органите
на МВР във връзка с опазване на обществения ред, но по отношение на горските
територии в Р България. Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.31 ал.1 и
ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, назначаването
на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс, който конкурс за
длъжности по чл.35 ал.1 т.1-т.3 се провежда по реда на ЗДСл.Предвидено е още,
че назначаването на горски инспектори на длъжностите по чл.35 ал.1 т.4-т.6 се
извършва след провеждане на конкурс в съответствие с реда, определен в КТ и изискванията на наредбата. Според параграф 4
от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, законодателят е предвидил
в срок от 6месеца от влизане в сила на Наредбата, служителите на ИАГ и нейните
структури, които отговарят на изисквания за заемане на длъжностите по чл.35
ал.1 т.4,т.5 и т.6 /главен специалист-горски инспектор,старши специалист-горски
инспектор и младши специалист-горски инспектор/ от същата наредба и желаят да я
заемат, да могат да се преназначават без провеждане на конкурс.
Предвид
така посочената и съществуваща законова регламентация за заемане на длъжността,
се налага извода, че при назначаването
си горските инспектори сключват трудов договор по КТ или договор по служебно
правоотношение съгласно ЗДСл., което означава, че полагането на извънреден и
нощен труд, както и закрилните мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват
на нормите на ЗДСл. и на КТ/Кодекса на труда/.
Следва да се отбележи и това,че преценката дали е налице неравно
третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито ТПО /трудови
правоотношения/ са подчинени на ЗДСл и на КТ трябва да се направи на база на
правната уредба на нощния и извънреден труд в закони и подзаконови нормативни
актове и се извърши сравнителен анализ с уредбата на този вид труд в ЗМВР и
относимите подзаконови нормативни актове.
Така
съгласно най-високия по-степен ранг по отношение на тази нормативна уредба /КТ/-чл.140 ал.1 от КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5дневна
работна седмица е до 35часа, а нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 7/седем/часа.
Съгласно ал.2
на същия член, нощен е трудът който се
полага от 22.00ч. до 06.00ч., а за работници и служители, ненавършили 16г.възраст
от 20.00ч. до -06.00ч. В ал.3 се
разпорежда,че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите
безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно
полагане на нощния труд. Следва да се отбележи, че в чл.143 ал.1 от КТ е дадена
легална дефиниция на извънредния труд, както в ал.2 изрично е прогласена
забрана за полагане на извънреден труд. Изключенията от тази забрана са лимитирано посочени в чл.144
от КТ, като в т.2 се съдържа изключение, относимо единствено към категорията
работещи в МВР-за извършване на работа от служители на МВР,свързана с провеждане
на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни
дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазването на обществения
ред. В чл.146 ал.1 от КТ е регламентирано, че продължителността на извънредния
труд през една календарна година за един работник или служител не може да
надвишава 150 часа, а в ал.2 е допълнено, че с колективен трудов договор тя
може да бъде увеличена двойно- до 300часа годишно. В чл.262 от КТ е посочен
размерът на заплащане на извънредния труд-50 на сто -за работа през работните
дни;75 на сто-за работа през почивните дни и 100 на сто -при работа през дните
на официалните празници, както и 50 на сто-за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Освен това съгласно чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в редакцията си към посочения исков период от време за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22.00ч.-06.00ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0.25лв, като с изменението на посочената разпоредба от
Наредбата с бр.66 от 24.07. 2020г. в сила от 01.01.2021г. за всеки отработен
нощен час или за част от него се заплаща
допълнително ТВ за нощен труд не по-малък от 0.15 на сто от минималната работна
заплата, установена в страната, но не по-малко от един лев.
Според разпоредбата на
чл.67 ал.7 от Закона за държавния служител във връзка с чл.20 и чл.21 от Наредбата
за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017г.,
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от
него/след 22.00ч до 06.00ч./ е до 0.25лв, а за положения извънреден труд се заплаща
допълнително възнаграждение за отработеното време,изчислено върху индивидуалната основна заплата в размер
на 50% върху индивидуалната работа заплата,
като посочените размери не са променяни през исковия период за който се претендира
от ищеца трудово възнаграждение. Както се посочи и по трите закона- ЗГ, ЗДСл и КТ на работниците или служителите полагащи нощен
труд, им се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност.
В резултат на така направения сравнителен анализ на
нормативната уредба на нощния труд се
налага извода, че ако регламентацията му
в ЗМВР е сравнима с тази
регламентация в ЗДСл, то във всички
случаи нормите регламентиращи този вид труд в КТ защитават в значително
по-висока степен и сигурност правата на
работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този
закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се
подчиняват на Закона за министерството на вътрешните работи. В тази връзка,
освен че в КТ нощният труд е ограничен до 7часа, което има определен и социален
елемент, както и е свързан с безопасността на труда и ефективното и точно
изпълнение на трудовите функции през този времеви отрязък /през нощта/ от съответния работник или служител,
заплащането на същия според този кодекс предвижда увеличение в размер на 15% от
минималната работна заплата, но не по-малко от 1лев на час, докато със заповед №8121з-156 от
05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо
на 1/един/ лев и липсва възможност
заплащането да се определя на база МРЗ за работещите в МВР, който механизъм в
отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е значително
по-високо от 1лев на час. Наред с това с последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8часа за
всеки 24часа, което надвишава с 1час ограничението на нощния труд според
Кодекса на труда.Следователно частен охранител работещ по трудов договор
съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на
МВР, е третиран много по-благоприятно от служителя на МВР, което е недопустимо
и не може да бъде оправдано по никакъв начин. Същото се отнася и за горските
инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ, и доколкото
единствената компенсаторна мярка за
заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31 ал.2 от Наредбата №8121з-407 от
11.08.2014г. необяснимо не е възпроизведена в следващите издадени наредби което
е изключително неблагоприятно за тази категория служители от МВР.
Следователно не може да бъде споделено възражението на
ответната Областна Дирекция на МВР-Пазарджик, че за служителите на МВР не е предвидено
преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като
извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми
-допълнително възнаграждение за прослужено време, /чл.178 ал.1 от ЗМВР/, размер
на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/,обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск/234 ал.1 от ЗМВР/, обезщетения при прекратяване на
служебното правоотношение/чл.234 ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност/чл.187 ал.5, ал.6
и ал.7 от ЗМВР и други. Касае се за предвидени компесаторни механизми на
посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители и същите не могат с категоричност и с
достатъчна степен на сигурност да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен и извънреден
труд при работа с високо нервно-психическо
натоварване, каквато безспорно е работата на служителите на МВР. Тези компенсаторни
механизми нямат нито пряко нито косвено отношение
към справедливото и пълно овъзмездяване на служителите за положен нощен и извънреден труд при изпълнение на
служебните си задължения, като по делото не е установена наличието на пряка
причинно-следствена връзка между същите като доказан компенсаторен механизъм и
непосредственото овъзмездяване на посочения вид труд, полаган от служителите на
МВР.
Съгласно указанията в решението на СЕС е да са установи дали
по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг
посочен в закона или наредбата начин с предвидени закрилни мерки съотносими
именно към този труд, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят пълно
компенсиране на особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд.
Следва изрично да се отбележи, че такива доказателства също не бяха представени
по делото, въпреки дадените на страните указания..
На следващо място нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението
му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване
продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента от
1.1343 при приравняването на нощния труд към дневен труд, като при това
причините да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел,
като в случая социалният елемент е силно подценен и несъответен на
съществувалата до този момент правна регламентация на нощния и извънреден труд,
и на условията при които той се полага, което
е определено в ущърб на служителя от МВР. Или ако се съобрази регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД, който
изрично препраща към нормите на КТ за уреждане на трудовите правоотношения с
тези служители / Няма ясен и еднозначен отговор въпросът на базата на какъв
разумен критерий ТПО на служителите на МВР, в частност нощния труд са уредени
по-неблагоприятно в сравнение с ТПО, свързани със същия вид труд полаган от
частния охранител/. Както вече се сочи
СЕС в своето решение по коментираното
преюдициално запитване, макар че в чл.8 и чл.12, буква“а“ от Директива 2003/88
да не налагат да се приеме национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи на такива работници
трябва да има задължително други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане именно за този вид труд, а не изобщо, да има обезщетения или сходни
придобивки именно за този вид труд, които да позволяват напълно да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Предвид
изложеното Пазарджишкият окръжен съд намира, че ще следва да потвърди изцяло
обжалваното решение.
Не са налице
пороци на същото визирани във въззивната жалба на ОДМВР-Пазарджик.
При този изход
на спора в полза на ответника по въззивната жалба ще следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение направени пред въззивната инстанция в
размер на 600лв заплатени в брой за което е представен договор за правна защита
и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК
Водим от
горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260180 от
26.10.2020г. постановено по гр.д.№1887/2020г. по описа на същия съд.
Осъжда Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик, Булстат ***, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл.“Съединение“ №3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Г.К., ЕГН-**********, с адрес ***,
сумата от 600лв /шестстотин лева/ представляващи сторените от страната разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.