№ 121 Р Е Ш Е Н И Е
05.06.2020 г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова
Секретар Пенка Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2202/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.55 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от С.Г.С. против
Водоснабдяване-Дунав ЕООД, с която е предявен иск, за осъждане на ответника да
заплати сумата 620,58лв. получена без основание, както и законната лихва от
подаването на молбата. Сочи, че с решение по гр.д. №1631/17г. на РРС било
прието за установено, че дължи на ответника сумата 302,84лв. стойност на
предоставени ВиК услуги по аб. №67013, сумата 29,15лв., обезщетение за забава
за периода 28.06.15г. - 17.05.17г., сумата 87,50лв. както и 25лв. за разноски.
Въз основа на изпълнителен лист ответното дружество завело изпълнително дело
при ЧСИ. С вносна бележка от 30.08.18г. дължимата сума била изплатена изцяло.
На 12.07.2019г. с протокол №205922 независимо от съществуващото висящо
производство между страните гр.д.№125/19г. на РРС, водоподаването към ползвания
от него имот било преустановено, поради задължения в размер на 1518,42лв. –
съдебни такси, 35 бр. фактури и услуги. На 16.07.2018г. ищецът заплатил на ответното дружество сума в
общ размер на 1754,90лв. по 37 фактури, включващи разноски заповед за изпълнение, такса, като и
задължения за м.04.16г. до м. май 2019г. Твърди, че заплатил задълженията си с
плащането по фактура от 16.07.19г., с която и задължения за периода м.04.16г.-11.01.17г.,
които са били част от предмета на ч.гр.д.№984/17г. и гр.д. №1631/17г. на РРС и
са събрани по изпълнително дело на ЧСИ. Ответното дружество по този начин
събрало повторно сумата 385,58лв. по фактури за периода м.04.16г.-11.01.17г.
както, че събрало в повече с плащанията на 16.07.19г. от ищеца сума в общ размер на 620,58лв.
Ответникът депозира отговор, намира иска за
неоснователен и недоказан. Твърди, че не са представени доказателства, че
именно ищецът е заплатил на 16.07.19г. процесната сума – 620,58лв., тъй като
това е сторено от М.К.Т. на касата на дружеството. Както, че твърдението за
заплатена сума от 205лв. и повторно плащане на сумата 385,58лв. за периода
м.04.16г.-1.01.17г. е за разноски по ч.гр.д.№125/19г. и гр.д. №1631/17г. на
РРС. Тези разноски не са били събрани в изпълнителното производство
принудително, а са били заплатени
доброволно. Сочи, че начислените съдебни разноски за даден абонат в софтуерната програма на дружеството не се фактурират
по отделно и с конкретизирано основание, а се фактурират в общ размер, като в
основанието на издаваните фактури се изписват всички зададени в системата
видове разноски или поне тези, които е възможно да бъдат обхванати като текст.
По отношение на сумата 385,58лв. за периода м.04.16г.-11.01.17г., същата е
формирана от осъждането на ищеца по гр.д.№1631/17г. на РРС включваща сумата
302,84лв. главница, 29,15лв. мораторна
лихва, 172лв. разноски, за които се снабдило с изпълнителен лист и образувано
изп. д.№933/18г. на ЧСИ Г.Стоянов. По същото е събрана сумата в общ размер на 969,61лв., преведени по
сметка на ответното дружество от ЧСИ, отнесени към съответни суми по издадените
фактури на 18.09.1018г. Така софтуерно са закрити част от фактурите по
гр.д.№1631/17г. на РРС, спазвайки реда: разноски, лихви, главица. Обхванати са
първите най-стари 12 фактури от процесните 21 фактури изцяло и частично –
останалите 9 по ред на погасяване: такси и разноски – 598,50лв. – разноски по
ч.гр.д. №984/17г., гр.д.№1631/16г. на
РРС и и.д. №933/18г. на ЧСИ; Лихва за
забава 58,30лв. начислена към 17.05.17г., законна лихва 9,97лв. начислена от
23.08.2017г. -30.08.2019г. погасена частично; главница 302,84лв. Тъй като
дружеството е разполагало с право на иск срещу М.Т. като наследник на Г. С. за
½ стойност от процесните фактури, по отношение на които не е настъпила
сила на присъдено нещо, със стабилизиране на решението по гр.д.№1631/17г. на
РРК, преди предприемането на тези процесуални действия, на 16.07.19г.
задължението доброволно е заплатено от същата. Заплатената на 16.07.19г. сума
по 9 бр. фактури предмет на исковата молба в размер на 385,58лв. не е повторно плащане, а представлява плащане на остатъка на
стойността на фактурите, предмет на гр.д. №1631/17г. ведно със законната лихва
върху тях. Твърди, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да търси не
дължимостта на същата, не му е отправяна покана за доброволно изпълнение.
Както, че всички плащания по аб. №67013 са извършвани доброволно от наследника М.Т..
Съдът като взе предвид становищата на страните, като
прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: С решение по гр.д. №1631/17г. на РРС
в сила от 18.05.2018г. е прието за установено, че ищецът дължи на ответника
сумата 302,84лв. стойност на предоставени ВиК услуги по аб. №67013 издадени за
периода от 14.04.15г. до 11.01.17г., сумата 29,15лв. обезщетение за забава за
периода 28.06.15г.-17.05.17г., както и 25лв. за разноски, като са отхвърлени
предявените искова за главница и лихва до първоначално предявените размери от
605,68лв. съответно 58,30лв. Ответното дружество по издадения изпълнителен лист
срещу ищеца завело изпълнително дело при ЧСИ. На 21.01.19г. ответникът предявил
иск против ищеца за заплащане на сумата 382,11лв. стойност на предоставени ВиК
услуги, за следващ отчетен период 11.01.17г.-18.09.18г. по двадесет фактури,
законната лихва от 21.01.19г., както 33,34лв. лихва за забава 30.03.17г.-19.18г./за
същите суми и срещу втори ответник-М.Т./ тъй като задълженията били по обща
партида за аб. №67013 на адрес гр.Р. ул.** за което било образувано гр.д.
№125/19г. на РРС. Постановено решение от 08.05.19г., с което ищецът бил осъден да заплати исковите
суми. В хода на въззивното производство, бил представен от ответника протокол
№205922/12.07.19г. за заплатена сума в размер на 1518,92лв. за задълженията по
партидата, ведно със справка-извлечение от същата за задълженията по партида на
Г. Т. по процесните 20 фактури, още седем такива, издадени в последствие за
период следващ исковия с отбелязване на тяхното плащане/л.48 от в.гр.д.№201/19г.
на РОС/. Поради което искът бил отхвърлен, съответно първоинстанционното
решение отменено, поради погасяване на задължението в хода на производството.
В
показанията си разпитания по искане на ищеца св.И. Л. сочи, че дал 1500лв. в
заем през лятото на ищеца за това, че му
спрели водата.
Приложено платежно нареждане от
26.07.19г. за преведена сума в полза на ищеца като заем в размер на 1500лв.
В показанията си св.М.Т.-майка
на ищеца сочи, че като дошли машините пред дома им, казали, че не са си платили
водата. Тогава тя живеела в дома заедно с ищеца. Изтеглила 1600лв. и платила
сумата на Водоснабдяване, било през м. декември 2019г. След това ищецът и
върнал парите по сметката.
Приложено е платежно нареждане
от 26.07.19г. издадено от ищеца за преведена на св.Т. сумата 1600лв., с
посочено основание-за връщане на заем.
Приложен протокол
№205922/12.07.2019г. издаден от ответника, за прекратяване на водоснабдяването
по партида на адреса клиент Г. С. Т.
адрес ***, поради неплатени суми в размер на 1518,42лв., подписан за „клиент“
от М.Т./л.51/
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че плащанията в
брой на 16.07.19г. са в размер на 1754,90лв. С тези средства са погасени
задължения по аб. №67013, а именно: 1312,40лв. главница за периода 31.05.16г.-31.05.19г.;
лихви 207,50лв. за периода 31.05.16г.-16.07.19г, такси съд. производство
205лв., такса достъп 30лв. Събраните
суми от ЧСИ по изп.д. № 933 са в размер на 1170,73лв., като на ответника е
преведена на 18.09.18г. сумата 969,61лв. Със сумата 969,61лв. са погасени към
ответника: 13бр. фактури за вода
№**********/29.05.15г.-ф.№**********/31.05.16г. - 302,84лв., лихва за периода
от 29.05.15г. до 17.05.17г. в размер на 58,30лв.; законна лихва за периода 23.05.17г.-30.08.18г.
в размер на 9,97лв., такси и разноски по ч.гр.д.№984/17г., 1631/17г. и и.д. №933/18г. – 598,50лв. Задълженията към 16.07.19г. по аб. №67013 са
следните: главница-фактури за вода
№**********/31.05.16г.- №**********/31.05.19г. общо на стойност 1312,40лв.;
лихва за забава по посочените фактури за периода 31.05.16г.-16.07.19г. –
207,50лв.; ф-ра №**********/29.02.16г. такса за отказан достъп - 30лв.; такси и
разноски по г.д.№125/19г. на РРС-205лв. В с.з. вещото лице уточнява, че в
сумата 205лв. по ф-ра №**********/16.07.19г. се включват разноски за ЮКВ от
100лв., сумата 100лв. за д.т. по гр.д.№125/19г. и 5лв. такса за издаване на
изп. лист. След плащането на 30.08.2018г. задълженията към ответника са покрити.
На абонатния номер остават неплатени 302,84лв. С плащането от ищеца на 16.07.19г. сума в
размер на 1754,90лв., е погасена и тази сума, както и задължение в размер на
30лв. представляваща такса отказан достъп, което е отразено във ф-ра
№304950/29.02.16г.
Анализът
на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Установено
е, че партидата на аб. №67013 се води при ответника все още на името на Георги
Тодоров, че наследници са ищеца и неговата майка М.К.Т., които явно не са подавали
заявление за прехвърлянето и. При това и поради липса на споразумителен
протокол, отчетеното количество вода се разделя поравно, както е уредено и в ОУ
на ВиК дружеството. От приложените документи и заключението на вещото лице,
което съдът кредитира, като компетентно, обосновано, с плащането на 30.08.18г.
задълженията по тази партидата към ответника са покрити, като остават
302,84лв., които са заплатени на 16.07.19г. - включени в общото плащане, което
е в размер на 1754,90лв. За тази сума, задължението към ответника е било на
другия съсобственик по партидата, тъй като същата продължава да се води на
наследодателя на ищеца. Заплатена е и
лихвата за забава в размер на 29,15лв. за периода 28.08.15г.-17.05.17г. Тези
суми са били дължими не от ищеца, а от неговата майка М.Т., предвид и решението
по гр.д.№1631/17г. на РРС. Заплатената сума по ф-ра №**********/16.07.19г.
включва и сума в размер на 205лв., описана по посочения начин в заключението на
вещото лице. Видно от приложеното гр.д.№125/19г. на РРС, по същото е заплатена
д.т. от 100лв., присъдено е юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
които суми са заплатени от ищеца във въззивното производство по
в.гр.д.№201/19г. на РОС, като част от плащане на общото задължение. Поради
което сумата 200лв. за посочените разноски е била дължима от ищеца. По отношение
на сумата 5лв. – за изпълнителен лист, от приложения по въззивното производство
документ, който е нечетлив, не става ясно за кой точно изпълнителен лист се
отнася, тъй като срещу ищеца преди това са били издавани два изпълнителни листа.
В издаденото от ЧСИ удостоверение/л.49/ са посочени събраните от ищеца суми, от
които са посочени разноски по гр.дело в размер на 172,50лв., които са
изпълнителен лист по гр.д.1631/17г. на РРС/147,50лв.+ 25лв./ Не са събирани
разноски представляващи д.т. за издаван изпълнителен лист, която е в размер на
5лв. Т.е. остатъка от претендираната сума от 205лв. заплатена от ищеца, а
именно 5лв. явно са разноските на ответника за заплатена държавна такса за
издаден изп. лист по гр.д.№1631/17г. По
отношение на посочената по-горе сума от 331,99лв./главница и лихва по
гр.д.1631/17г. на РРС/, която е заплатена по партидата за ползвана вода същата е
дължима, макар не лично от ищеца, а от другия наследник-неговата майка. В хода
на производството обаче ищецът не доказа по безспорен начин твърдението си, че
е заплатил тези суми, представляващи и задължение на М.Т. т.е., че извършеното
плащане на 16.07.19г. е било извършено от него. Няма документ за това, а по
в.гр.д.№201/19г. на РОС са приложени документи и справки за извършени плащания
по задълженията по абонатен №67013 с титуляр Г. С. Т.. В съответствие с чл.55
от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжeн да го върне, като при искове по този текст в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи,
че е налице основание за получаването, респ. за задържането на полученото.
Ищецът твърди, че взел парите на заем от св.Л.. Установява се, че сума в размер
на 1500лв. действително е получена от ищеца като заем от св. Л., но това е
станало на 26.07.19г., видно от приложеното платежно нареждане, т.е. след като
е било извършено плащането по партидата, което е от 16.07.19г. От своя страна в
показанията си св.Т. /преценени съобразно чл.172 ГПК/ сочи, че е заплатила сума
в размер на 1600лв. за ползвана вода след като дошли машините, за да спрат
водоподаването, което било през м. декември 2019г. По делото е приложен
протокол №205922/12.07.2019г. издаден от ответника, за прекратяване на
водоснабдяването по партида на адреса
клиент Г. С. Т., поради неплатени суми в размер на 1518,42лв., както и платежно
нареждане от 26.07.19г./л.99/ за преведена сума в размер на 1600лв. от ищеца
към св.Т. с основание “връщане на заем“. Двата документа за заемните суми са от
26.07.19г. и не може да се отнесат към плащането на 16.07.19г. /може да се
предположи единствено, че с взета в заем сума от св.Л., е върнат заем на св.Т./
Освен това в показанията си св.Т. сочи,
че след като дошли машините да спрат водата, когато тя била на адреса платила
сумата 1600лв. за водата. От протокола е видно, че това е констатирано на
12.07.19г., а протоколът, който не е оспорен е подписан от св.Т.. Т.е. преценени
в съвкупността си и във връзка тези писмени, както и гласни доказателства,
могат да доведат до извод, че евентуално тя е заплатила задължението по
партидата. Но дори и да се приеме, че не е така, няма доказателства това да е
сторил ищеца. С плащането на 16.07.19г. както се сочи и от вещото лице,
задълженията по партидата към него момент са били погасени. Тъй като не се
установи безспорно от ищеца, че претендираната сума е излязла от неговия
патримониум, т.е. факта на плащането, то искът за връщането
и е неоснователен като недоказан.
С оглед чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски които са
в общ размер на 445 лв.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от С.Г.С., ЕГН **********, адрес *** против Водоснабдяване-Дунав
ЕООД, ЕИК826043778 гр.Разград ул.
Сливница №3А, за заплащане на сумата 620,58лв. /шестотин и двадесет лева и
петдесет и осем стотинки/ получена без
основание, като неоснователен
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК826043778 гр.Разград ул. Сливница №3А сумата
445лв./четиристотин четиридесет и пет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: