О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260104 07.10.2020 година гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно
заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Николай Уруков в.ч.гр. д. № 3230 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „У.Б.“
АД гр.С., вписано в ТРРЮЛНЦ, воден от А.В., с ЕИК: ***, представлявано от
пълномощника АД “П., А. и п.”,
БУЛСТАТ ****, действащо чрез законния си представител адв. К.И.И., с адрес за съобщенията
по чл. 38 ГПК: гр. С., пл. ****, тел. 02 ****; против Разпореждане с № 260114
от 19.08.2020 по ч.гр.д. № 2587/2020 на РС-С.З.в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 72,00 лв. – разноски за уведомление по
договор за кредитна карта за физически лица с № CCIR-490-00028-2017/01.03.2017 г..
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради
постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на материалния
закон.
Претендира се отмяната му с
постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
процесното вземане.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление на „У.Б.“
АД, - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК
срещу С.И.К. *** за сумата от 515,00
лв. - главница; 13,67 лв. – договорна
лихва за периода от 15.02.2018 г. до 21.03.2018 г.; 141,63 лв. – законна лихва за просрочената главница за периода от 21.03.2018
г. до 16.07.2020 г., 72,00 лв. – разноски за уведомление, ведно със законната
лихва за забава, считано от 16.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 53.78 лв. разноски по делото за ДТ , както и адвокатското възнаграждение
в размер на 60.00 лева.
В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договора за кредитна карта за физически лица с № CCIR-490-00028-2017/01.03.2017 г., сключен между
длъжника и „У.Б.“ АД, - гр.С., обявен за
предсрочно изискуем съгласно т.10.1. и следващите от договора, за което
длъжникът е уведомен чрез Телепоща, със заверка на съдържанието и обратна разписка,
връчена надлежно на длъжника на датата 12.02.2020 год.
С обжалваното разпореждане съдът
е отхвърлил заявлението в частта, с която „У.Б.“ АД, - гр.С. е поискало
издаване на заповед за изпълнение за сумата 72,00 лв. –разноските за
уведомление, като е приел, че такова вземане е единствено посочено в
извлечението от счетоводните книги на Банката, но никъде в приложения договор и
общите условия към него нямало уговорена клауза за заплащането на тези разходи.
При
така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411
от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният
съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на
сумата от 72,00 лв. – разноски за уведомяване, противоречи на закона.
В конкретният случай въззивният
съд приема, че противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с
управлението на кредита представляват съвкупността от действията по
администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по
договора за кредит.
Изхождайки от правната същност на
обявяването на предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право,
установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема
преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които кредиторът
предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат
да се считат за действия по управление на кредита.
Ето защо и разходите, които
кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на
договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на
потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани
с управлението на кредита.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане с № 260114 от 19.08.2020 по ч.гр.д. № 2587/2020 на РС-С.З.в частта
му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „У.Б.“ АД, гр.С.,
вписано в ТРРЮЛНЦ, воден от А.В., с ЕИК: ***, представлявано от пълномощника АД
“П., А. и п.”, БУЛСТАТ ****,
действащо чрез законния си представител адв. К.И.И., с адрес за съобщенията по
чл. 38 ГПК: гр. С., район “***пл. ****; тел. 02 ****; за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу С.И.К. с ЕГН **********
*** за сумата от 72,00 лв. – разноски за уведомлението по договора за кредитна
карта за физически лица с № CCIR-490-00028-2017/01.03.2017
г., като правилно и законосъобразно.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/