Решение по дело №459/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 445
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Милена Стоянова Маркова-Георгиева
Дело: 20197100700459
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

445 / 08.11.2019г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И. 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                               МИЛЕНА Г.        

 

при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, ЗЛАТКО ТОДОРОВ, разгледа докладваното от съдия Г. касационно дело с административно –наказателен характер № 459 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Г.Ж.И. ***, подадена чрез адв.З.М., срещу Решение № 82 от 06.06.2019 г., постановено по нахд № 15/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № Д-13-СИР-27/07.12.2018 г., издадено от началника на РДНСК-Североизточен район със седалище Варна.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се становището на съда, че административно-наказаният е действал виновно. Твърди се, че техническият ръководител на строежа не е допуснал едновременно изкопаване на последните два такта от одобрения инвестиционен проект, а че последният такт се е разкрил сам чрез срутване на земна маса, поради наличие на скрита септична яма. Деянието било извършено при крайна необходимост, която изключва обществената опасност, а от там и отговорността за извършеното нарушение. Иска се решението на районния съд да бъде отменено като вместо него се постанови друго за отмяна на наказателното постановление или за неговото изменение чрез преквалифициране на извършеното деяние по чл.233 от ЗУТ  и определяне на минимално предвиденото наказание – глоба от 100 лв.

Ответникът, Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) –Добрич, не изразява становище.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, законосъобразност на решението на районния съд и пледира потвърждаването му.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г.Ж.И. *** срещу Наказателно постановление № Д-13-СИР-27/07.12.2018 г., издадено от началника на РДНСК-Североизточен район със седалище Варна, с което в качеството му на технически ръководител на строеж  „Сезонна жилищна сграда с магазини“ в УПИ ІV, кв.101 по плана на гр.Балчик му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл.232, ал.8 ЗУТ за нарушаване на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, за това, че е допуснал едновременното изпълнение на последните два такта от предвидените  по одобрения инвестиционен проект строителни работи по укрепване на терена по северната граница на УПИ ІV, в несъответствие с одобрения на 15.12.2017г. конструктивен проект, предвиждащ последователното им изпълнение. В мотивите на наказателното постановление е посочено, че изкопаването на предпоследния и последен такт е довело до разкриване на по-голям от максимално предвидения в конструктивния проект фронт на изкопа и е създало условия за хоризонтална деформация на земната основа под прилежащите основи на съседната жилищна сграда. Отслабването на земната основа е предизвикало поява на пукнатини в жилищната сграда в съседното УПИ V, кв.101 по плана на гр.Балчик.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че административно-наказателната отговорност на техническия ръководител на строежа е правилно ангажирана и в съответствие с отговорността, която носи за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В мотивите на решението е прието за установено, че неспазването на конструктивната част на одобрения проект е извършено по вина на техническия ръководител без да е съгласувано с авторите на проекта.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в касационната жалба пороци.

По делото е безспорно установено, че административно-наказаният, Г.Ж.И., е техническият ръководител на процесния строеж, назначен от възложителя „Блястоун груп“ ООД и че същият в хода на изпълнението на строителните дейности следствие свличане на земна маса е решил да изпълни едновременно последните два такта от изкопните работи. Споделя се изразеното в мотивите на решението становище, че неспазването на одобрения проект, без това да е съгласувано с авторите на проекта, е административно нарушение, за което вина има техническият ръководител на строежа.

Не са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност, поради осъществяване на деянието в условията на крайна необходимост, съгласно чл. 8 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма не се носи  административнонаказателната отговорност, поради осъществяване на деянието в условията на крайна необходимост, предвид разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН, във вр. с чл. 13 от НК, към който препраща ЗАНН.

Съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси.

В настоящия казус хоризонталната деформация на земната основа, причинила пукнатини в съседна сграда, се е получила вследствие на разкрития по-голям фронт на изкопа от максимално предписания в конструктивния проект. А решението за извършване на по-голям,  от предвидения в проекта фронт на изкопа, е взето от техническия ръководител на строежа преди настъпване на хоризонтална деформация на земната основа. Затова настоящата инстанция намира, че към момента на извършване на нарушението – вземане на решение за неспазване на конструктивната част на проекта- не е имало данни за наличие на непосредствена опасност, за да се пристъпи към извършване на допълнителни изкопни работи в несъответствие с одобрения конструктивен проект.

Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган и от съда като нарушение по чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, според който строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.

Не се споделя изразеното в касационната жалба становище, че отговорност за горепосоченото деяние била предвидена за възложителя на строежа. Нормата на чл.163, ал.1 от ЗУТ сочи кои лица придобиват качеството „строител“ по см. на ЗУТ и това са: физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В случая административно-наказаният е физическото лице, притежаващо необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа.

Затова решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на решението, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не бяха констатирани нарушения.

При така изложените мотиви съдът намира, че касационната жалба е неоснователна е следва да се отхвърли.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, ІІ касационен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 06.06.2019 г., постановено по нахд  № 15/ 2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Решението е окончателно.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: