РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120105278 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на М. П. ХР., от гр. Бургас, с която
претендира осъждане на Прокуратурата на Република България да й заплати сума в размер
от 10 000 лева, представляваща обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени
вреди (психически и емоционален дискомфорт), последица от повдигнатото на ищеца
обвинение по ДП № 55/2015 год. на СлО в Специализираната прокуратура, за периода *-
27.09.2017 год., което наказателно производство е прекратено с постановление от 27.09.2017
год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная
от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното преследване –
27.09.2017 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ; чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни; в условие на евентуалност моли
за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди поради прекомерност; не
ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, ищецът М.Х. е била служител на Митнически пункт-
Лесово към ТМБ-Бургас. На * год. в дома на ищцата е било извършено претърсване и
1
изземване, М. е била задържана за срок до 24 часа, на същия ден й е било предявено
постановление за привличане като обвиняем и й е била взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер от 3000 лева. Образуваното срещу ищеца наказателно
преследване по ДП № 55/2015 год. на СлО при СП е било прекратено с постановление от
27.09.2017 год., влязло в сила на 10.10.2017 год.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за претърпени
от М.Х. неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, безпокойство, страх от
несправедлива наказателна репресия, притеснения от задържането й пред съпруга и двете
малолетни деца, срам и неудобство пред близките и познатите й хора заради наказателното
производство и задържането под стража; влошаване и ограничаване на социалните й
контакти, включително поради медийното отразяване на случая с ищцата. В подкрепа на
тези твърдения са показанията на свидетеля М.Д., съпруг на М., който сочи, че ищцата е
била задържана в семейния им дом в 07.00 ч. сутринта на * год., в присъствие на съпруга й
и на двете им малолетни деца, а след освобождаването й на следващия ден тя била
неспокойна, постоянно плачела, била емоционално и психически разбита; впоследствие
вземала и успокояващи медикаменти, като и до настоящия момент тя не се е възстановила
изцяло.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за
обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание. В тежест на ищеца е
провеждане на главно и пълно доказване наличието на предпоставките на чл. 4 във вр. с чл.
2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ – повдигнато от органите на прокуратурата обвинение в извършване на
престъпление, което е прекратено с влязъл в сила акт; настъпили вреди, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. В разглеждания казус такова
доказване е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК, видно от представеното постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 27.09.2017 год. Наказателното преследване
срещу обвиняемия М.Х. е продължило малко повече от 11 месеца – 03.11.2016-10.10.2017
год., като през него ищцата е била задържана под стража за срок до 24 часа, а впоследствие
спрямо нея е била взета и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер от 3000 лева.
Това налага извода, че за посочения период на поддържано от прокуратурата обвинение,
включващо и времето на задържането й, М.Х. е изживяла отрицателни емоции, свързани с
образуваното срещу нея наказателно досъдебно производство за извършено престъпление от
общ характер, както и с ограничаването на свободата й на придвижване. Негативният ефект
върху психиката на М. заради обвинението и задържането й се установява от показанията на
разпитания свидетел, който сочи трайната промяна в поведението на ищцата, притеснението
и напрегнатото й психическо състояние за собствената й съдба и за бъдещето на
семейството й. Изложеното сочи, че в резултат от незаконните си действия Прокуратурата
на РБ е причинила на ищеца М.Х. неимуществени вреди, състоящи се в причиняване на
траен, висок по интензитет и изключително продължителен психически и емоционален
дискомфорт. Налице е и пряка причинна връзка между незаконното обвинение по
досъдебното наказателно производство и претърпените вреди. Становището на съда за
2
причинени неимуществени вреди налага произнасяне по размера на обезщетението.
Определянето размера на сумата за репариране на вредите се основава на критерия за
справедливост и морал – чл. 52, ЗЗД и § 1 от ДР на ЗОДОВ (т. 11 от 3-2005-ОСГК на ВКС), а
в настоящия казус съдът счита, че дължимата сума възлиза на 6000 лева. Това съображение
се основава на факта, че за ищцата са налице трайни психологически и емоционални
увреждания, нейният душевен баланс е бил засегнат съществено, в степен, изискваща
продължителен период за отшумяване на неблагоприятния ефект на нервно и душевно
безпокойство. Съдът отчита и факта, че ищцата е била задържана в ранните утринни часове
на деня в дома й, в присъствие на съпруга й и на двете им малолетни деца (липсва
обосновка за необходимостта от така предприетите действия), които лично са възприели
целия процес на претърсване, изземване, както и на задържането и отвеждането на М..
Емоционалното страдание на семейството й също е било възприето от М., която е изпитала
допълнително безпокойство. Срещу ищцата е била взета и мярка за неотклонение, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид при определяне размера на обезщетението (вж.
Решение № 60190/12.10.2021 год. по гр. д. № 547/2021 год. на III ГО и Решение №
60226/07.12.2021 год. по гр. д. № 1536/2021 год. на III ГО на ВКС, двете постановени по чл.
290, ГПК). В случая значение имат и тежестта и характерът на повдигнатото обвинение,
заеманата от ищцата длъжност и обществените завишени очаквания и изисквания към
професионалните и моралните й качества на държавен служител, опериращ с материални
активи (Решение № 115/02.08.2021 год. по гр. д. № 2421/2020 год. на IV ГО на ВКС; 244-
2013-ІV ГО, 395-2012-ІІІ ГО на ВКС).
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че ищецът
също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което не е налице
основание за намаляване на обезщетението по реда на чл. 53, ЗЗД (Решение №
60192/13.10.2021 год. по гр. д. № 782/2021 год. на III ГО на ВКС, постановено по чл. 290,
ГПК).
Изложените съображения мотивират съда да приеме главния иск за доказан по
размер за сумата от 6000 лева, като за горницата му до претендираните 10 000 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно с обусловения акцесорен
иск за обезщетение за забава.
Върху определената главница следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начиная от влизане в сила на постановлението за прекратяване
на ДП 55/2015 год. на СлО при СП– 10.10.2017 год., до окончателното й изплащане. За
периода 27.09.-09.10.2017 год. акцесорният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като
досъдебното производство е било висящо – съгл. задължителните указания в т. 4 от 3-2005-
ОСГК на ВКС.
Предвид частичната основателност на главния иск, в изпълнение разпоредбата на
чл. 10, ал. 3, ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер от 375 лева – сбор от платените
държавни такси и съответна част от адвокатското възнаграждение.
3
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище *, на основание чл.
4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, да заплати на М. П. ХР., ЕГН **********, с адрес *, сума
в размер от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца М.Х. неимуществени вреди – психически и емоционален дискомфорт, последица от
повдигнатото на ищеца обвинение по ДП № 55/2015 год. на СлО в Специализираната
прокуратура за периода *-27.09.2017 год., което наказателно производство било е
прекратено с постановление от 27.09.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 6000 лева, начиная от 10.10.2017 год. до
окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 6000 лева до
10 000 лева, акцесорния иск за законна лихва върху тази горница, начиная от 27.09.2017 год.
до окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за законна лихва върху главницата
от 6000 лева за периода 27.09.-09.10.2017 год.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище *, на основание чл.
78, ал. 1, ГПК и чл. 10, ал. 3, ЗОДОВ, да заплати на М. П. ХР., ЕГН **********, с адрес *,
деловодни разноски в размер от 375 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4