Решение по дело №1669/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.03.2020г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

12.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1669

по описа за

2019

година.

            Предявена е искова молба  от Г.А.С. от гр.Кърджали, в която сочи, че е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД гр.Пловдив с клиентски номер № ***, ИТН ***. Получил от ответника писмо с изх. № 7183404/18.11.2019г. , в което било посочено , че при проверка на меренето на ел.енергия на абоната било установено, че електромер с фабр. № ********* бил манипулиран и отчитал консумирана ел.енергия с грешка от -66,66%. Поради това и на основание чл. 48 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на ел. енергия, сметката му била коригирана за периода от 21.07.2017г. до 19.10.2017г. за 90 дни и допълнително му била начислена сумата от 412.30 лева. Твърди, че не е манипулирал електромера си , както и че не знаел такова да е извършено от друго лице, поради което не бил платил сумата.  Сочи, че не присъствал на проверката, освен това , тя била извършена въз основа на отменени правни норми – отменен ПИКЕЕ. Свидетелите в КП били посочени само с двете си имена. Твърди, че процедурата по съставянето му не била спазена, както и че в тежест на ответника е да докаже виновно поведение, съответния период от време на осъществяването му, начина на изчисление на корекционната сметка. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника , че не му дължи сумата от 412.30 лева по фактура № **********/18.11.2019г.. Претендира разноски.

            Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД гр.Пловдив оспорва иска.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

От представени по делото писмени доказателства -писмо от 18.11.2019г., констативен протокол  от 05.02.2018г., констативен протокол № 372347/19.10.2017г., фактура № **********/18.11.2019г., констативен протокол № 1083/05.09.2019г. се установява, че ищецът е потребител при ответника с клиентски номер № ***, ИТН ***. . Получил е от ответника писмо с изх. № 7183404/18.11.2019г. , в което било посочено , че при проверка на меренето на ел.енергия на абоната било установено, че електромер с фабр. № ********* бил манипулиран и отчитал консумирана ел.енергия с грешка от -66.66%. Поради това и на основание чл. 48 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на ел. енергия, сметката му била коригирана за периода от 21.07.2017г. до 19.10.2017г. за 90 дни и допълнително му била начислена сумата от 412.30 лева.  За целта била издадена фактура №**********/18.11.2019г, която по делото не се спори, че не е заплатена.

При тази фактическа обстановка , съдът съобрази следното:

Съдебната практика, вкл. на ВКС - Решение №38/15.05.2014г. по т.д. №5/2013г. на ВКС, ТО, докл. Т.К., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика, трайно се приема, че при липсата на установено виновно поведение от страна на абоната, липсва и основание за ангажиране на договорната му отговорност. Такива доказателства за виновно поведение на ищеца по делото не се ангажираха. Дори да се приеме, че с измененията на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., се предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия (по аргумент от чл. 98а ал.2, т.6 вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ), при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал.2 от ЗЕ), тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период  не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл. 48, ал. 1, чл. 47 и чл. 45 ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл.121 от ЗЕ).

Прочие, следва да се допълни, че вземането на ответника произтича от сключен между страните договор. Не се касае до деликтна отговорност, за да се изследва дали е налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна. Точно за това, без значение е дали ДКЕВР притежава или не нормотворческа компетентност, тъй като, така или иначе, приетите правила не изключват тези на ЗЗД относно договорната отговорност и необходимостта от установяване на вината на насрещната страна при неизпълнение на договорните й задължения. Че отговорността на ищеца е договорна, а не деликтна, се възприема и в Решение № 38 от 15.05.2014г на ВКС по т.д. 5/2013г., където изрично е прието, че корекция на сметката за потребена електрическа енергия би могла да се извърши само при доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху средствата за търговско измерване.

Наред с това, според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. Съображенията за споделена отговорност на клиента, който също имал задължения по експлоатацията на уреда, не установяват неправомерни действия на ищеца, който принципно не би следвало дори да разполага с ключ за отваряне на средството, нито пък представляват аргументи за извършена точно от него такава манипулация. В тази връзка, е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, респ. негов представител, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил правилното отчитане.

По изложените съображения, съдът намира иска по чл.  124, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  спрямо „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД ***, с ЕИК ***, че ищецът Г.А.С. ***52 с ЕГН ********** не дължи сумата от 412.30 лева, представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за електромер с фабричен № *********, за период от 21.07.2017г. до 19.10.2017г., за 90 дни, за имот с ИТН ***, находящ се в ***, на клиент с кл. № ***, за която сума е издадена фактура **********/18.11.2019г..

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ  на Г.А.С. ***52 с ЕГН ********** направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: