№ 47636
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110143269 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Н. Х. К. срещу „..........“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
По доводите на ответника за недопустимост на производството поради липса на
правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск следва да се
посочи, че изложените от К. твърдения и представените доказателства на този етап от
производството сочат на наличие на негов правен интерес от предявения иск. Доколкото
обаче съдът следи служебно за правния интерес от предявения иск в хода на цялото
производство, ще се произнесе окончателно по въпроса за наличието му със съдебното
решение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.12.2025 г. от 10:20 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск от Н. Х. К. срещу „..........“ ЕООД с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 9 426.09 лв. по Договор за банков потребителски кредит на физическо
1
лице № ........... г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 08.08.2008 г. е сключил с „..........“ АД Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ........... г., по силата на който банката му
отпуснала кредит в размер на 15 000 лв. Посочва, че на 04.12.2017 г. банката прехвърлила
непогасения остатък от вземанията си по договора на „..........“ ЕООД, което, от своя страна,
ги прехвърлило на 26.09.2018 г. на „.............“ ООД, а с Договор за цесия от 15.10.2018 г.
вземанията били прехвърлени от последното на ответника „..........“ ЕООД. Излага, че не е
надлежно уведомен за нито една от извършените цесии. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията по договора за потребителски кредит, като счита, че в
случая е приложима кратката 3-годишна давност поради периодичния характер на
задълженията. Посочва, че между страните не е налице висящо заповедно, исково или
изпълнително производство и за процесната сума няма издаден изпълнителен лист, респ. до
този момент не е пристъпвано към принудителното събиране, поради което давността не е
прекъсвана. Твърди, че въпреки това ответникът продължава да претендира извънсъдебно от
него процесната сума, представляваща сбор от главница в размер на 4 877.16 лв., лихва и
други вземания, чрез изпращане на множество писмени покани, както и подава неверни
данни до ЦКР към БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца и отказва да заличи вписаните
данни в ЦКР въпреки нарочните искания на ищеца за това, като вписването възпрепятства
възможността му да кандидатства за отпускане на нов кредит. Сочи, че съдебното решение, с
което бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума
поради погасяването по давност, ще послужи като основание за отписване на оспорените
вземания от ЦКР и от търговските книги на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
иска като недопустим при твърдения, че извънсъдебното претендиране на погасени по
давност вземания и подаването на информация до ЦКР за кредитната задлъжнялост на
ищеца не са достатъчни да обосноват наличието на спор между страните, респ. на правен
интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск. Счита, че погасяването
на процесните вземания по давност има за резултат единствено отпадане правото на
принудително изпълнение на кредитора, каквото в случая ответникът не е предприемал, но
не води до недължимост на вземанията. Поддържа, че вписването в ЦКР на наличието на
непогасени вземания към ищеца е нормативно задължение на ответника и не представлява
действие, насочено към принудителното им събиране. Не оспорва сключването на процесния
договор за потребителски кредит и придобиването на оспорените вземания от него по
силата на договор за цесия от 15.10.2018 г., както и прехвърлянето им със сочените от ищеца
предходни два договора за цесия. Счита, че ищецът е уведомен за последната цесия. Моли за
прекратяване на производството като недопустимо. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В становище с вх. № 362877/05.11.2025 г. ищецът обосновава наличието на правен
интерес от търсената съдебна защита с твърдения, че ежемесечното подаване на данни в
ЦКР за погасени по давност вземания ограничава достъпа му до кредитиране и уронва
кредитната му репутация, както и че ответникът отказва да заличи вписаната в регистъра
информация. Излага, че към настоящия момент ответникът все още инициира извънсъдебна
кореспонденция с него чрез изпращане на покани за плащане и предложения за сключване
на споразумение, с което оказва нерегламентиран натиск върху длъжника с цел да новира
погасени по давност вземания.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от търсеното
съдебно установяване.
В тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на оспорените
вземания в негова полза, което предполага да установи: сключването между ищеца и
2
„..........“ АД на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ........... г. и
неговото съдържание; прехвърляне на ответника на вземанията по договора за кредит в
претендираните от него вид и размер, за което ищецът е надлежно уведомен; настъпването
на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването
между ищеца и „..........“ АД на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ ........... г. за сумата от 15 000 лв.; прехвърляне на вземанията по договора за кредит на
„..........“ ЕООД с Договор за цесия от 04.12.2017 г., на „.............“ ООД с Договор за цесия от
26.09.2018 г. и на ответника с Договор за цесия от 15.10.2018 г.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за: уведомяване на ищеца за
цесиите; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност за вземанията.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3