Р Е Ш Е
Н И Е
№ _____
Гр. София, 12.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно
отделение в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 14994 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 110375 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 79045/2018
г. на СРС, ГО, 33 състав, съдът е признал
за установено по предявения от И.П.А. ЕГН ********** срещу „С.В.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, сграда 2-А, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
И.П.А. не дължи на „С.в.” АД
сумата от 339,23 лв., за периода м.12.2013 г. - 14.12.2015 г., начислена за В и
К услуги за недвижим имот в гр. София, бул. ******, за абонатен номер
**********, поради изтекла погасителна давност, като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 389,42 лв. и за периода 15.12.2015 г. - м.05.2016 г.
С решението е отхвърлен искът с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че И.П.А. ЕГН **********, със
съд. адрес ***, офис партер, чрез адв. К.Я., не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** 4, БП София № 1, сгр. 2а, сума в размер
на 389,42 лв., представляваща главница за ВиК услуги за периода м. 12.2013 г. -
м.05.2016 г. вкл., за имот в гр. София, бул. ******, абонатен № **********,
поради липса на облигационна връзка и доставка на В и К услуги.
Със същото решение „С.В.“ АД, ЕИК ****** е осъдено да
заплати на И.П.А. сумата от 43,50 лв., представляваща разноски по делото, на адв.
К.Я. – процесуален представител на ищцата, да заплати сумата от 261 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
а И.П.А. е осъден да заплати на „С.В.“ АД сума в размер на 313 лв.,
представляваща разноски по делото.
С Определение № 198320 от 21.08.2019 г. СРС, 33 с-в е
оставил без уважение молба от 06.06.2019 г., депозирана от адв. К.Я., с която е
поискано съдът да измени решението в частта за разноските.
Недоволен от постановеното решение В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА
ЧАСТ е останала ищецът И.П.А., който в законоустановения срок го обжалва с
оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон при
постановяването му. По-конкретно поддържа, че липсва облигационна връзка
между страните, както и че сумите са погасени по давност. Претендира
сторените в производството съдебни разноски.
От адв. К.Я. и адв. В.Т.е постъпила и частна жалба, с която се обжалва
постановеното от СРС на 21.08.2019 г. Определение № 198320 по реда на чл. 248 ГПК с изложени съображения по същество. Претендират разноски.
Ответникът по жалбите – „С.В.“ АД не взема становище
по въззивната и частната жалби и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране
на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК от И.П.А. срещу „С.в.“ АД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
твърди, че при извършена справка при ответното дружество установил, че по
партидата му с клиентски № ********** имало задължения в размер на 389,42 лв.,
начислени за периода от м.12.2013 г. до м.05.2016 г. Изложил е твърдения, за
неточно отчитане на общия и на индивидуалните водомери на адреса, както и че
ответникът не е спазил изиксванията на Наредба № 4, поради което и липсвали
основания за начисляване на посочените суми. Твърди, че били нарушени Общите
условия на ответното дружество, позовава се на изтекла погасителна давност за
вземанията. Оспорва наличието на облигационна връзка с ответното дружество,
оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че ищецът има качеството на потребител на В и К
услуги, тъй като между него и „С.В.“ АД са налице облигационни отношения,
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и
по силата на ОУ на дружеството в сила от 01.09.2006 г. действали до 28.08.2016
г. Твърди, че сумите, начислени на ищеца са в съответствие с нормативните
изисквания, заложени в ОУ и Наредба № 4, като същите са реално дължими. Излага
твърдения, че въпреки погасяване на вземанията на дружеството към ищеца, същите
продължават да съществуват, като се позовава на чл. 118 от ЗЗД.
Пред въззивната инстанция спорът между страните се
концентрира в това дали са налице валидни облигационни правоотношения между
страните и дали е налице възможност за ответника да начислява суми за
презюмирано, а не за реално потребено количество вода.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г.,
изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г. /, В
и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка
по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти /в този смисъл и
чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г./. Фактът, че Общите
условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6,
ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к
"Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на 28.07.2006
г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният удостоверява
влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. По
отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай,
разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
на собственост или вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбите на общите условия, приложими по
отношение на процесния период отчитането на потребената питейна вода се
извършва чрез монтирани в имота индивидуални водомери, като контролът за
изправността на самия водомер, на пломбите и преминаването му през периодична
проверка е задължение на потребителя. Определени са и правилата, по които се
изчислява дължимата цена при липса, повреда и изтекла проверка на индивидуалния
водомер.
В първоинстанционното производство се доказва, че ищецът обитава процесния апартамент, партидата се
води на негово име в ответното дружество, както и че за част от процесния
период ищецът е извършвал самоотчет на уредите за отчитане на количествата
вода, поради което и правилно първостепенния съд е приел за установено обстоятелството, че между ищецът и В и К
дружеството са налице валидни облигационни отношения във връзка с получаване
на услугите при публично известни общи условия за процесния период, тъй
като има качеството
"потребител" на В и К услуги.
За установяване доставянето на питейна вода е
изготвена и приета комплексна съдебно –
техническа и счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че в процесния период,
процесния имот е водоснабден, като от 07.12.2013 г. - 02.10.2014 г. вода е
отчитана на база 1 човек, а от 02.10.2014 г. измерването е правено по водомер с
фаб.№ 06400683, а отчетите са правени от проверител или самоотчети. Вещото лице
потвърждава, че в имота на ищеца са ползвани В и К услуги. В периода от
06.03.2008 г. до 24.06.2014 г. процесния имот в отделни периоди е бил необитаем
или не е осигуряван достъп за отчет, като за този период ответника не е имал
данни за монтиран водомер. За този период таксуването е било съгласно
действащата нормативна уредба на база 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище, като
на всяко тримесечие се увеличава с 1 куб.м., като за този период таксуването е
правено на база 1 човек, която се е увеличила до 7 куб.м. На 24.06.2014 г. е
направена реална проверка на водомера с отчет 81 и отметка, че не е пломбиран.
След като водомерът е бил пломбиран и от 02.10.2014 г. отчитането на ползваните
В и К услуги е ставало по водомер от проверител или по самоотчети. Вещото лице
заявява, че отчетеното количество вода отразено в карнета на абоната е коректно
фактурирано по утвърдените от ДКЕВР цени.
В правилно приложение на материалния закон
първостепенния съд е констатирал, че част от вземанията на ответното дружество са
погасени по давност.
Това е и в съответствие с разясненията, дадени с ТР №
3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно което понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Следователно, настоящият съдебен състав приема, че
вземанията на В и К оператора съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа. В
частност задълженията на ищцата за заплащане на стойността на доставените В и К
услуги са възникнали като срочни – те са били дължими в 30-дневен срок след
датата на фактуриране – чл. 31, ал. 2 от Общите условия. Следователно за
претендираните от ответното дружество суми, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане. Следователно за част от процесния период, а именно м.12.2013 г. -
14.12.2015 г., вземането на ответника за сумата от 339,23 лв., според таблица
към заключението на вещото лице за абонатен номер **********, е било погасено
по давност.
Тъй като крайните изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, решението на районния съд следва
да бъде потвърдено.
По депозираната частната жалба
настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е депозирана в
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна, като настоящият съдебен състав споделя мотивите
изложени в мотивната част на определението на първостепенния съд, поради което
и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По изложените
съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението в
обжалваната част - потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 110375 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 79045/2018 г. на СРС, ГО, 33
състав, вкл. в частта за разноските.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5152761/20.09.2019 г.
депозирана от К. И. Б. и В. В. Т., с която се обжалва постановеното от СРС на
21.08.2019 г. Определение № 198320 по реда на чл. 248 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.