РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102515 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344,ал.1, т.1 и т.3 , вр. с чл. 225,ал.1 от КТ
Ищцата Г. Р. Р. твърди, че по силата на трудов договор №
00004/3.06.2020 г. е била назначена при ответното дружество на длъжност «
продавач –консултант» с място на работа солариум « Мега сън» . Излага, че
след като изтекъл уговореният в полза на работодателя шестмесечен срок на
изпитване трудовото правоотношение се трансформирало в безсрочно.
Твърди, че на 3.06.2021 г. получила предизвестие по чл. 326,ал.1 от КТ , с
което работодателят я уведомил, че ще прекрати трудовото правоотношение
на основание чл. 328,ал.1,т.5 от КТ. Със Заповед № 00009/2.07.2021 г.
работодателят прекратил трудовото правоотношение на соченото основание,
поради липса на качества на работника или служителя за изпълняваната
работа , неумение и отказ за работа в екип. Счита, че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като издадената заповед не е мотивирана- не са
посочени точно и ясно липсващите качества на ищцата, които са и попречили
да изпълнява ефективно задълженията си; не са посочени конкретни нейни
прояви, обосноваващи отказа и неумението и да работи в екип. Твърди, че
1
естеството на работата и не изисквало работа в екип, тъй като в продължение
на една година е работила сама в соларното студио по график- от понеделник
до петък два последователни дни по дванадесет часа и в събота и неделя по
единадесет часа, до промяната на работното и време на осем часа , считано от
23.06.21 г. до 2.07.2021 г. Сочи, че освен, че е изпълнявала трудовите си
задължения, очевидно уменията и са били оценени от работодателя, тъй като
е обучила две нови колежки. Счита, че заповедта за уволнението и е
незаконосъобразна, като немотивирана. Моли съда на основание чл.
344,ал.1,т.1 от КТ да признае извършеното уволнение със Заповед №
00009/2.07.2021 г. , издадена от управителя на « Хемус 2000» ЕООД,
гр.В.Търново, с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328,ал.1,т.5 от КТ поради липса на
качества на работника или служителя за изпълняваната работа ; неумение и
отказ за работа в екип за незаконосъобразно. Да осъди ответника да и заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение на основание чл. 344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл. 225,ал.1 от КТ в
размер на шест брутни работни заплати – общо 3900 лева, при месечно
брутно трудово възнаграждение от 650 лева, считано от 3.07.2021 г., като
заявява, че за този период не е започвала работа при друг работодател, което
се установява от приложената от нея трудова книжка Серия Щ-511133.
Претендира присъждане на възнаграждение за пълномощника адв.М. от
ВТАК по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. В съдебно заседание се явява лично и с
адв.М.. Поддържа исковата молба.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът «Хемус 2000» ЕООД,
гр.Велико Търново редовно призован по реда на чл.50,ал.2, вр. с чл.47,ал.6 от
ГПК не е депозирал в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание,
редовно призован по чл.50,ал.2 от ГПК не изпраща представител, не взема
становище по иска.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е
взел становище по иска; в първото по делото заседание, редовно призован не
е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно
2
от книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от
неподаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без
уважителни причини именно, че ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно
изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От приложените по делото писмени
доказателства съдът намира, че предявените обективно съединени искове са
вероятно основателни , поради което следва да бъдат уважени така, както са
предявени, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се признае уволнението
на ищцата извършено със Заповед № 00009/2.07.2021 г. на управителя на
„Хемус 2000“ ЕООД, гр.Велико Търново на основание чл. 328,ал.1,т.5 от КТ
за незаконно, а иска с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ- за
основателен и да се отмени издадената Заповед № 00009/2.07.2021 г. , като
незаконосъобразна. По иска с правно основание чл. 344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с
чл. 225,ал.1 от КТ следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата
от 3900 / три хиляди и деветстотин/ лева , представляваща брутен размер на
обезщетението за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
период от шест месеца, считано от 3.07.2021 г.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.6 от ГПК , вр. с чл.1 от
Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
заплати ДТ върху уважените искове в размер от 206 лева / 50 лева за иска по
чл. 344,ал.1,т.1 от КТ и 156 лева за иска по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл.
225,ал.1 от КТ/, ведно с 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС. На ищцата на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК се дължат сторените разноски, но тъй като тя е
получила безплатна правна помощ по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от Закон за
адвокатурата, на основание чл. 38,ал.2 от ЗА на адвоката, осъществил
правната помощ следва да се присъди възнаграждение , което ответникът да
бъде осъден да му заплати. Възнаграждението съдът определя на 1150 лева на
основание чл. 38,ал.2 от ЗА, вр. с чл. 7,ал.1,т.1, вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА уволнението на Г. Р. Р. с ЕГН ********** от г****,
извършено със Заповед №00009/2.07.2021 г. на управителя на „ ХЕМУС
2000“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.“ Седми юли“ № 17 на основание чл. 328,ал.1,т.5 от КТ –
поради липса на качества у работника или служителя за изпълняваната
работа, неумение и отказ за работа в екип, за НЕЗАКОННО, а иска с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ - за основателен .
ОТМЕНЯВА Заповед № 00009/2.07.2021 г. на управителя на „
ХЕМУС 2000“ ЕООД, гр.В.Търново, с която е прекратено трудовото
правоотношение на Г. Р. Р. на основание чл. 328,ал.1,т.5 от КТ , като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА на основание чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ „
ХЕМУС 2000“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул.“ Седми юли“ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р. с ЕГН
********** от гр.***** сумата от 3900 /три хиляди и деветстотин/ лева,
представляваща брутен размер на обезщетението за оставане без работа в
резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от
3.07.2021 г.
ОСЪЖДА „ ХЕМУС 2000“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Велико Търново, ул.“ Седми юли“ № 17 на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Велико Търново сума в размер на 206 /двеста и шест/
лева, представляваща държавна такса за уважените обективно кумулативно
съединени искови претенции, ведно с 5 /пет/лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ ХЕМУС 2000“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Велико Търново, ул.“ Седми юли“ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат И.Т. М. от ВТАК, съдебен адрес гр.В.Търново, бул.“България“ №2,
ет.1,оф.3 в качеството му на процесуален представител на ищцата Г. Р. Р. с
ЕГН ********** сумата от 1150 / хиляда сто и петдесет/ лева адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38,ал. 2, вр. с чл. 38,ал.1,т.2 от
ЗА.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
4
подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5