Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 872
21.12.2022 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.д. № 1057 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП).
Образувано
е по жалба на Д.А.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, против Заповед №
ЗСП/Д-Х-Х/2119 от 05.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане" - Харманли, потвърдена с Решение № 26-РД06-0027/02.11.2022 г.
на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.Хасково.
Със
заповедта, предмет на съдебен контрол в производството, на жалбоподателя е
отказано отпускането на целева помощ за отопление с фактическо основание, че не
отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на
Министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление, а именно средномесечният му доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от
диференцирания доход за отопление. При осъществения административен контрол,
тази заповед е потвърдена с решение на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Хасково. В мотивите на решението е посочено, че обжалваната
заповед е правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с материалните
и процесуални правила, при пълно изясняване на фактическата обстановка. Заявено
е, че не са изпълнени условията на чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. и условията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане (ППЗСП), а именно: след извършена служебна справка на 14.09.2022
г. в Агенция по вписванията е установено, че жалбоподателят е извършил
еднолична продажба на недвижими имоти (поземлени имоти в землището на с. Бисер,
община Харманли) през последните 5 години преди датата на подаване на
заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, като това
обстоятелство не е декларирано в заявлението-декларация. Продажбата е
осъществена на 18.05.2022 г. и е с материален интерес на сделката 7 500,00 лв.,
която стойност надвишава 60-кратния размер на ГМД - 4 500,00 лв., с което не са
изпълнени условията на чл. 10, ал. 12, т. 2. Посочено е, че не е налице и
основание за прилагане на изключението по чл. 10, ал. 12, т. 1 от ППЗСП. Заявено
е, че след извършената социална анкета е установено, че г-н П. е на 77 г.,
разведен, не притежава ЕР на ТЕЛК, а доходите, относими към преценка правото му
на подпомагане, са формирани от пенсия и продажба на недвижимо имущество.
Посочено е, че диференцираният доход за отопление на лицето е правилно
определен, съгласно чл. 2, ал. 5, т. 17 от Наредба № РД-07-5 - т. 17 „за лице
на възраст над 75 години, живеещо само - 1,85 от БДО“, а също и че брутните
доходи на лицето за предходните шест месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация (от м. 04.2022 г. до м.08.2022 г.) са формирани от
получени пенсии с общ размер 3 079,16 лв. и доходи от продажба на недвижимо
имущество в размер на 7 500, 00 лв. Общият средномесечен доход за предходните
шест месеца преди месеца на подаване на заявлението - декларация възлизал на 1
451,11 лв. Диференцираният доход за отопление, от своя страна, бил в размер на
277,50 лв., определен съгласно чл. 2, ал. 5, т. 17 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2003 г., В този смисъл средномесечният доход в размер на 1 451,11 лв.
надвишавал диференцирания доход за отопление от 277,50 лв. с 1 173,61 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и заявява, че поддържа жалбата. Сочи, че парите, които получил от
продажбата, използвал за лечение, а също и че е в затруднено материално
положение.
Ответникът
- Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Харманли, редовно призован,
не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище излага
доводи за неоснователност на депозираната жалба.
След
преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване
административен акт, потвърден с решение по административен ред, при което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Със Заявление-декларация
№ ЗСП/Д-Х-Х/2119/14.09.2022 г., депозирано в Дирекция „Социално подпомагане“ –
Харманли, жалбоподателят е поискал отпускането на целева помощ за отопление по
реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на Министъра на труда и социалната
политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. По този
повод е извършена социална анкета от служител на ДСП - Харманли, във връзка с
която е изготвен социален доклад. В доклада е констатирано, че заявителят е пенсионер
над 75 годишна възраст, разведен. При извършена справка в Имотен регистър е
установено, че същият е извършил продажба на имоти в землището на с. Бисер на
18.05.2022 г. на стойност 7 500,00 лв., съответно, че средномесечният му доход
от предходните шест месеца в размер на 1 451,09 лв. - от получена пенсия и
извършена продажба на поземлен имот, е по-висок от диференцирания доход за
отопление в размер на 277,50 лв. В доклада е заявено, че лицето не отговаря на
условията по чл. 10, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 12, т. 2 от ППЗСП - извършена
продажба през последните пет години, чиято стойност надвишава 60-кратният
размер на гарантирания минимален доход – 4 500,00 лв.
С оглед
така установените обстоятелства е постановена оспорената заповед, с която
Директорът на ДСП - Харманли е отказал да отпусне целева помощ за отопление на Д.А.П.
с мотив, че няма нормативно основание за отпускане на целева помощ за
отопление, тъй като лицето е имало прехвърлителни сделки с недвижими имоти за
последните 5 години на обща стойност 7 500 лв., което надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален месечен доход от 75 лв. или общо 4 500 лв. Като
правно основание за отказа е цитирана разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Посочено е, че заповедта се издава въз основа на
подадено заявление и изготвен социален доклад.
При така
установеното, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от лице, за което е налице правен интерес
от оспорването.
Помощите
за отопление са една от целевите социални помощи съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2
от ЗСП, които се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството,
имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, възраст и
други констатирани обстоятелства (чл. 12, ал. 2, т. 1 - 7 от ЗСП).
Министерският съвет, на основание чл. 12, ал. 3 от ЗСП, определя месечен размер
на гарантирания минимален доход, който служи като база за определянето им.
Условията и редът за отпускане на тази помощ са уредени с Наредба № РД-07-05 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Тези помощи, както и останалите по чл. 12, ал. 1 от закона, се отпускат въз
основа на заявление - декларация, подадена от нуждаещия се или упълномощено от
него лице съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП, като с ал. 1 на чл. 4 от Наредбата е
въведено изискването тя да се подаде в дирекцията по постоянен адрес на лицето.
Директорът
на тази дирекция или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане или отказ да се отпусне исканата помощ след преценка на всички данни
и обстоятелства, констатирани със социална анкета (по аргумент от чл. 13, ал. 2
от ЗСП), която съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата се извършва в 20-дневен срок
от подаването на молбата от социален работник, който изготвя социален доклад по
чл. 27 от ППЗСП; с него се прави мотивирано предложение за отпускане или отказ
на целевата помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отпускане или
отказ на помощта, като изричното и задължително изискване на разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 от ЗСП е отказът да се мотивира. Заповедта се връчва на адресата
й, като може да се обжалва в 14-дневен срок пред Директора на РДСП по реда на
АПК. Този по-горестоящ административен орган в случая, потвърждавайки
заповедта, фактически е отхвърлил жалбата срещу нея, при което положение и на
основание чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи
първоначалния административен акт, тоест Заповедта на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Харманли, поради което жалбата е подадена срещу
подлежащ на оспорване административен акт, при което същата е допустима.
По
съществото на жалбата, съдът направи следните изводи: За да възникне правото на
социално подпомагане, едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото
лице да не е извършило прехвърлителни сделки с недвижими имоти през последните
5 години на стойност по-голяма от 60 кратния размер на гарантирания минимален
месечен доход. Това изискване е императивно и неговото неналичие представлява
отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за
предоставянето на исканата помощ, тоест препятства възникването на субективното
право на целева помощ за отопление.
Предвид безспорното
обстоятелство, че жалбоподателят е притежавал недвижим имот и се е разпоредил
със същия през последните 5 години, то същият е отговаря на условието на чл.
10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на Министъра на
труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
В чл. 2,
ал. 1 от цитираната наредба е регламентирано, че право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средно месечен доход за предходните
6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11 от ППЗСП.
В
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП е предвидена нормативна пречка за
възникване на право за получаване на целева помощ за отопление, а именно:
месечна помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните
допълнителни условия - не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или
горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5
години. Следователно отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗДП е
да не е прехвърлян вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части
от тях, за който е заплатено.
В
случая, видно от извършената справка в имотния регистър, Д.А.П. е продал на
18.05.2022 г. поземлени имоти в
землището на с.Бисер за сумата от 7 500 лв., която сума надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход за 2022 г., поради което следва да се
приеме, че жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП
и правилно му е отказано отпускане на целева помощ за отоплителния сезон. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че съгласно § 1, ал. 1, т. 9 б.
"в" от ДР ППЗСП, в дохода за отпускане на социални помощи се включват
и приходите, произхождащи от продажба и/или замяна на движимо или недвижимо
имущество, тоест законодателят е презюмирал, че тези сделки са възмездни. Като
изключения в чл. 10, ал. 12 от ППЗСП са включени случаите, когато: 1. в
семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел
смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за
лицето/лицата с увреждания; 2. общата стойност на сделките не надвишава
60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, за
каквито обстоятелства не се излагат твърдения и не се сочат доказателства.
При така
установеното се следва извод, че към датата на подаване на
заявлението-декларация, жалбоподателят не е отговарял на условията на чл. 10 от
ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като се установи по
безспорен начин, че е прехвърлил имот през последните 5 години срещу заплащане,
чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на гарантирания
минимален доход за 2022 г.
Изискванията
на посочените като правни основания на процесната заповед и обсъдени по-горе
норми са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице
отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 1 от ЗСП, социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в
пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени
потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и
притежаваното от тях имущество. В ал. 3 на чл. 2 от Закона за социално
подпомагане е уредено правото на социални помощи за тези от българските
граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови,
социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или
доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по
чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на
основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателната
предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото
на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.
за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Наличието
на едно от изброените в чл. 10 от ППЗСП правоизключващи основания е достатъчно
за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ.
Установяването на обстоятелства, обосноваващи наличието на фактическия състав
от хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП и реализирането на предвидените
правни последици чрез оспорения пред съда административен акт, са дали
основание на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли да
постанови атакуваната пред настоящата инстанция заповед, с което е приложен
точно материалният закон при вярна преценка на фактите.
Изложеното
обуславя извода за законосъобразност на процесната заповед, с която
компетентният административен орган е отказал на Д.А.П. отпускане на търсената
от него целева помощ за отопление. Обосновано въз основа на събраните
доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон, административният
орган е отказал търсената социална помощ, с оглед констатираната пречка за това
- неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 13, ал. 6 от ЗСП, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на Д.А.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***,
против Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/2119 от 05.10.2022 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане" - Харманли, потвърдена с Решение №
26-РД06-0027/02.11.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
Преписи от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: