РЕШЕНИЕ  № 219

 

гр. Троян, 13.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1115 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:      

         „Профи кредит България” ЕООД – гр. София, представители С.Н.и И.Г.е предявило против И.В.С. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 8052,48 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 03.07.2017 г., сключен между „Профи кредит България” ЕООД и Владимир С..

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено искане съда да уважи изцяло предявения иск.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника са изпратени исковата молба и доказателствата. Представен е писмен отговор в законовия срок от С., чрез неговия пълномощник – адв. К.Н. от ЛАК. В с. з. ответника не се явява, представлява се от адв. Н., който излага възражение, че в договора и общите условия се съдържат неравноправни клаузи.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № *********, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********, Погасителен план към договор за потребителски кредит № **********, Преводно нареждане /документ за кредитен превод № 15496272 с референция: 270PMWP173110001 от 07.11.2017 г./, Искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски, уведомително писмо от 09.05.2018 г., удостоверение за актуално състояние на „Профи  Кредит България“ ЕООД и ч.гр.д. № 817 от 2018 г. на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.11.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит № **********, между „Профи кредит България" ЕООД, в качеството на кредитор и И.В.С., в качеството на кредитополучател. Не се оспорва, че ответника е получил кредит в размер на 1 000 лева, която сума съгласно договорните условия се е задължил да върне в срок от 24 месеца при месечна вноска в размер на 61,82 лева, при годишен процент на разходите – 49,89 %. Сумирано с договорения годишен и дневен процент общо задължението по кредита възлязло на 1 483,68 лева. От договорните клаузи се установява, че ответника е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, като по този начин общото задължение възлязло в размер на 2 684,16 лева, с размера на месечните вноски – 111,84 лева, дължими на първо число на месеца.

Не се оспорва и факта, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора. С. към момента е заплатил сумата 227,60 лева, поради което размера на претендираното непогасено задължение е 2 457,05 лева.

На 08.05.2018 г. ищеца прекратил договора и е обявил неговата предсрочна изискуемост, като твърди, че на 09.10.2018 г. на длъжника е изпратено уведомително писмо.

„Профи кредит България" ЕООД е депозирало заявление пред ТРС по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. дело № 817/2018 г. Съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение.

         Изложените факти по делото не се оспорват от ответника. Спорен е въпроса относно наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, които според адв. Н. са в противоречие с разпоредбите на чл. 143 т. 5 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК и следва да бъдат разгледани от съда служебно, каквато е и практиката на ЕС по Директива № 93/13.

            При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

             Принципно, за да се уважи така предявеният иск, ищеца следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

             Решаващия съд не споделя изложените аргументи в писмената защита на ищеца.

              Ответника, чрез своя пълномощник е възразил, че е налице недействителност на процесния договор за потребителския кредит и общите условия към него, поради нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата, за липсата на метода на изчисляване на лихвата, за включване на нерегламентирани клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на целите на закона, за прикриване и липса на яснота относно същността и последиците от получаване на пакет за допълнителни услуги от страна на длъжника, т.е. създаване на предпоставки за тълкуване на клаузите на договора нееднозначно, изготвяне и предоставяне на длъжника за подписване на огромно количество документа с множество текстове.

             С оглед на тези възражения, съдът констатира че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

              Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /.

             С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

              В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

               Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.

                В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 200,48 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място - предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 06.11.2017 г., са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която да приобщава споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 06.11.2017 г. именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 10а ал. 4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10а ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

             Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на  1 200,48 лева. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в посочения размер се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10 ал. 2 предл. 2 и чл. 10а ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

             С оглед изложените съображения, настоящия състав намира, че ответника дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 1 000 лева. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 227,60 лева, от които 227,11 лева погасяване по главницата и 0,49 лева – погасяване по главницата, то съдът приема, че остава дължима единствено сумите 772,98 лева – главница и 6,67 лева - лихва.

              По отношение на разноските, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК:

              Ищцовото дружество е представило списък по чл. 80 от ГПК, в който са представени неверни суми: на първо място по заповедното производство е заплатена държавна такса в размер на 49,88 лева, която е присъдена на заявителя, както е присъдено и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо разноските възлизат в размер на 99,88 лева /не е ясно от къде ищеца е установил тази сума – 150 лева юрисконсултско възнаграждение/. В настоящето исково производство е внесена ДТ в размер на 49,14 лева и следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, или общо разноските възлизат на 199,14 лева. Следователно коректния размер на сторените съдебно-деловодни разноски възлиза на 299,02 лева. Следва да се поясни на ищеца, че в случая се представлява от юрисконсулт и не случайно съда е цитирал и в заповедното производство на какво основание е присъдил подобно възнаграждение, а именно:  съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./.

                   С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск в размер на 29,90 лева /от общо 299,02 лева/.

                   Ще следва ищеца да бъде осъден заплати на ответника сумата 360 лева съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

           Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

         ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, представители: С.Н.и И.Г. В. Ю. Б., а именно, че И.В.С., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 772,98 – седемстотин седемдесет и два лева и 98 стотинки, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 6,67 – шест лева и 67 стотинки представляваща законова лихва за забава, считано от 02.02.2018 г. /дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № ********** / до 08.05.2017 г. /дата на прекратяване на договора/, като иска до пълния му размер от 2 457,05 лева ОТХВЪРЛЯ като неосноветелен и недоказан.

         ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, представители: С.Н.и И.Г.В.Ю.Б.сумата 29,90 – двадесет и девет лена и 90 стотинки съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, представители: С.Н.и И.Г.В.Ю.Б.да заплати на И.В.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата 360,00 – триста и шестдесет лева съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       Районен съдия: