№ 3334
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110154427 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу „****“ ЕООД, с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, зала за детски
електронни игри, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 501.50 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
06.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 284.43 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.; сумата от 17.89 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2019 г. до м. 07.2020 г., ведно със законната лихва от
06.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 4.06 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29995/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът като потребител на топлинна енергия за стопански
нужди не е предприел необходимите действия за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната
му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството. Твърди, че му е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, но плащане не е последвало и е изпаднал в
забава. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, е извършвано от „****” ЕООД, като след края на
отоплителния сезон са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния разход
на уредите за дялово разпределение.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните не е подписван
индивидуален писмен договор. Твърди, че процесният имот е отдаван през исковия период
под наем на „****“ АД. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия за отопление, тъй
като в имота не са монтирани отоплителни тела, както и оспорва доставката на топла вода
при твърдения, че на 15.10.2019 г. на водомера за топла вода е поставена от „****“ АД
пломба на спирателния кран, за което ищецът е уведомен на 15.06.2020 г. Излага, че
служител на „****“ ЕООД не е посетил имота, за да снеме показания, въпреки че е бил
осигурен достъп. Оспорва количеството доставена топлинна енергия до процесния имот.
Оспорва наличието на основание за служебно начисляване на количество топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16334/06.04.2007 г., защото
такова се извършва само при наличие на договорно отношение между страните, а в случая
претенциите са основани на твърдения за неоснователно обогатяване. Оспорва претенцията
за цената на услугата дялово разпределение с доводи, че не е сключвал договор за такава
услуга. Оспорва активната материална легитимация на ищеца по този иск. Оспорва исковете
за мораторни лихви при твърдения, че не е изпаднал в забава. Релевира възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претенциите за главници и
лихви. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29995/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения
срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената
от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му
топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно
основание за това. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти, и това разместване на блага да е
2
настъпило без основание. Доказателствената тежест за установяване на първите три
обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи наличието
на валидно основание за имущественото разместване.
В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §
1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. С Определение № 878/09.01.2023
г. обаче е обявено за безспорно, че между ищеца и ответника не е сключен писмен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот, находящ се в ****, зала за
детски електронни игри, с абон. № ****. Поради това, ако топлопреносното предприятие е
доставило топлинна енергия в имота през исковия вариант, но липсва възможност да търси
стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
В случая по делото е установено, че през исковия период ответникът е бил собственик
на процесния стопански обект. При претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обаче /за разлика от
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя на топлинна
енергия/ е необходимо установяване, че ответникът действително е ползвал имота, защото
само ползвайки го, той би могъл да се обогати със стойността на евентуално доставената и
потребена в него топлинна енергия, спестявайки си разходите за нейното заплащане. По
делото обаче не се установи ответното дружество да е ползвало за свои стопански нужди
имота през исковия период. От приетите без оспорване от ищеца Договор за наем на
недвижим имот от 25.05.2018 г. /л. 70 – 72/ и Протокол от 11.09.2021 г. /л. 73/ се изяснява, че
в периода от 21.04.2018 г. до 11.09.2021 г. той е бил отдаден под наем на трето за спора лице
– „****“ АД. При това положение съдът приема, че през този период правният субект, който
е ползвал евентуално доставяната в имота топлинна енергия, е наемателят, а не
собственикът. Следователно не е налице обогатяване на ответника през посочения период,
защото собственикът на имота нито е придобил имуществени блага, нито си е спестил
направата на разходи. Ето защо материалноправно легитимирано по иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. би било лицето, което
действително е ползвало стопанския обект и евентуално доставяната в него топлинна
енергия, т.е. наемателят.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността
на доставената топлинна енергия следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат другите
елементи от фактическия състав на претендираното спорно материално право. Следователно
на отхвърляне подлежи и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
3
лихва върху сумата от 1 501.50 лв., както и исковете за стойността на услугата дялово
разпределение и мораторната лихва върху нея, които са обусловени от иска за стойността на
доставената топлинна енергия.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
ищеца за прекомерност е неоснователно, защото платеният адвокатски хонорар от ответника
не надвишава нормативно установения минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „****”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, зала за детски
електронни игри, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 501.50 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
06.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 284.43 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.; сумата от 17.89 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2019 г. до м. 07.2020 г., ведно със законната лихва от
06.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 4.06 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29995/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 500 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „****” ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4