Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260495 19.03.2021
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
двадесет и втори февруари Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6528 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения
от „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ БУРГАС” АД против Р.Б.Б.
иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 396 лв.,
представляваща неплатена цена на проведено лечение в отделение по гинекология
през периода 24.09.2019 г. – 26.09.2019 г., сумата от 21,78 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за
периода 30.09.2019 г. – 14.04.2020 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 779/ 22.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1997/2020 г. по описа на
БРС. Претендира се и
присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство. Ищецът твърди, че в горепосочения период ответницата е била лекувана в
отделение по гинекология при „УМБАЛ – Бургас“ АД като здравно неосигурена
пациентка. Твърди също така, че към момента на хоспитализацията тя е била
уведомена, че оказаните й медицински услуги следва да се заплатят по
ценоразписа на лечебното заведение, при условие, че не възстанови
здравноосигурителните си права до момента на дехоспитализацията, но дължимата
сума не е била платена. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 52, ал. 2 от ЗЗО и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата, в който се твърди, че искът е неоснователен и се
моли същият да бъде отхвърлен. Твърди се, че ищецът не е ангажирал
доказателства как е формирана исковата сума от 396 лв., нито че задължението е
станало изискуемо. Твърди се също така, че в случая на ответницата е била
оказана спешна медицинска помощ, поради което приложение следва да намерят
нормите на Закона за здравето и Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, а съгласно чл. 82, ал. 5 от ЗЗ медицинската помощ при
спешни състояния се финансира от държавния бюджет, съответно ответницата не
дължи стойността на предоставените й медицински услуги. Особеният
представител на ответницата се явява в съдебно заседание, като поддържа
отговора и моли искът да бъде отхвърлен, не ангажира
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 1997/2020
г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед № 779/22.04.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено
длъжникът Р.Б.Б. да заплати на кредитора „УМБАЛ-Бургас” АД сумата от 396 лв.,
представляваща неплатена цена за лечение, проведено през периода 24 –
26.09.2019 г., за което е издадена фактура № **********/30.09.2019 г., сумата
от 21,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, дължимо за периода 30.09.2019 г. – 14.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на
14.04.2020 г., както и сумата от 25 лв. - разноски по делото. Заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя
е било указана възможността да предяви установителен иск за вземането си, в
резултат на което е образувано настоящото дело.
Видно от представената по делото
медицинска документация, ответницата Б. е постъпила на лечение в
гинекологичното отделение на УМБАЛ – Бургас на 24.09.2019 г., на 25.09.2019 г.
е била оперирана и на 26.09.2019 г. самоволно е напуснала отделението. При
приемането й в отделението Б. е подписала декларация, че е здравноосигурено
лице по смисъла на чл. 40 от ЗЗО. Същата е подписала и декларация за информирано
съгласие, с която е декларирала, че е приета за лечение по КП № 163 и в случай,
че се установи, че е с прекъснати здравноосигурителни права, ще възстанови
същите в рамките на болничния си престой, а в случай, че не го направи, както и
ако не спази задължителния минимален болничен престой по клиничната пътека, по
която е приета, ще заплати на „УМБАЛ – Бургас” АД цената на клиничната пътека
по цени на НЗОК в двукратен размер.
По делото е представена справка от
НАП за здравноосигурителния статус на ответницата, съгласно която към 23.09.2019
г. тя е била с прекъснати здравноосигурителни права. Липсват доказателства, че
впоследствие тя е възстановила здравноосигурителните си права за процесния
период.
Представена е Заповед № IV-Р-554/23.10.2017 г. на изпълнителния
директор на „УМБАЛ-Бургас” АД, с която е утвърден ценоразпис на медицинската
помощ, медицинските услуги и допълнително поискани услуги в дружеството, с т.
04.00 на която е разпоредено гражданите, които не са възстановили до деня на
хоспитализацията си своите здравноосигурителните си права, да заплащат
стойността на клиничната пътека + 20%. Представено
е и извлечение от НРД за 2020 г., в което са посочени и цените на клиничните
пътеки за предходните две години, като е видно, че за 2019 г. стойността на клиничната
пътека, по която е била лекувана ответницата, е била в размер на 330 лв.
Към исковата молба е приложена
издадена от ищцовото дружество фактура № **********/30.09.2019 г. за сумата от
396,00 лв., представляваща стойност на лечение на здравно неосигурения пациент Р.Б.Б.
по КП № 163 за периода 24-26.09.2019 г., с посочен в нея падеж на задължението
– 30.09.2019 г.
При така представените доказателства,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните
съображения:
Установи се, че през периода 24-26.09.2019
г. ответницата Б. е била хоспитализирана в гинекологично отделение на
„УМБАЛ-Бургас” АД и е била лекувана по клинична пътека № 163, като през този
период тя е била здравно неосигурена, поради което на основание т. 04.00 от
Заповед № IV-Р-554/23.10.2017 г. на изпълнителния
директор на „УМБАЛ-Бургас” АД тя следва
да заплати стойността на клиничната пътека + 20 %, което се равнява на 396 лв.
Недоказано остана възражението на
особения представител на ответницата, че същата не дължи процесната сума,
поради това, че й е била оказана спешна
медицинска помощ, тъй като по делото не се събраха доказателства за оказване на
такава помощ.
Действително съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗ държавата организира и финансира
система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния, като в ал. 2 е
посочено, че спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в
здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. В чл. 2 от
Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, е посочено,
че спешната
медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към
възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане
виталните функции на организма.
В
случая обаче не се събраха каквито и да било доказателства, че извършеното
лечение на ответницата, цената на което се претендира в настоящото
производство, представлява спешна медицинска помощ по смисъла на горепосочените
правни норми. Поради това и тъй като през периода на хоспитализацията й
ответницата е била здравно неосигурена, то на осн. чл. 52, ал. 2 от ЗЗО, вр. т.
04.00 от Заповед № IV-Р-554/23.10.2017
г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ-Бургас”
АД, същата следва да заплати цената на оказаната й
медицинска помощ, която е в размер на стойността на клиничната пътека +
20%, или общо 396 лв.
На
осн. чл. 86 от ЗЗД ответницата дължи и обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху главницата, считано от падежа на задължението –
30.09.2019 г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.04.2020 г.,
която лихва е в размер на 21,78 лв. по изчисления на съда, извършени с сalculator.bg.
Ответницата дължи и законна лихва върху главницата за периода от 14.04.2020 г.
до окончателното й изплащане.
Предвид
горното съдът намира, че предявеният установителен иск следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща направените от него
съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство, от които 375
лв. - разноски в исковото производство, 100 лв. – ЮК възнаграждение, както
и 25 лв. - разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Б.Б., ЕГН **********,***, че същата дължи на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ БУРГАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73, представлявано от Б. Г. М., сумата от
396,00
лв. (триста деветдесет и шест лв.), представляваща неплатена цена на проведено
лечение през периода 24.09.2019 г. – 26.09.2019 г., сумата от 21,78 лв.
(двадесет и един лв. и седемдесет и осем ст.) - обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.09.2019 г. –
14.04.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 779/22.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1997/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Р.Б.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ БУРГАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73, представлявано от Б. Г. М., сумата от
500,00 лв. (петстотин лв.), представляваща сбор от направените от ищеца
разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА