РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 614
гр. Пловдив, 29 март 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 683
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 27а
от Закона за
закрила на детето /ЗЗД/.
2. Образувано
е по жалба предявена от М.М.С. ЕГН ********** и К.Г.А.
ЕГН **********, родители на малолетния Г.К.А. ЕГН **********, всички с
постоянен адрес ***, чрез адвокат А. Б., срещу
Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-009 от 07.03.2023 г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Стамболийски (ДСП Стамболийски), с която детето Г.К.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с родители: майка - М.М.С. и баща - К.Г.А.,
със същия постоянен и настоящ адрес, спешно е настанено в Кризисен център гр. Пловдив, ул. „Димитър Цончев“ № 11, до произнасяне
на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска
неговата отмяна от съда.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Дирекция “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване.
ІІ. По допустимостта:
4.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
5. Както вече бе казано, със Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-009 от
07.03.2023 г., на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.
Стамболийски, детето Г.К.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, с родители: майка - М.М.С. и баща - К.Г.А.,
със същия постоянен и настоящ адрес, спешно е настанено в Кризисен център гр.
Пловдив, ул. „Димитър Цончев“ № 11, до произнасяне на съда с решение по чл. 28
от ЗЗД. За да постанови този резултат, ответният административен орган е пиел
следното от фактическа и правна страна:
В
ОЗД Стамболийски е постъпил сигнал от РУП Стамболийски с вх. № СИГ/Д-РВ-СТ/25
от 06.03.2023 г. за детето Г.К.А., в който е посочено, че спрямо детето е
предоставена полицейска закрила на основание чл. З във връзка с чл. 4 от
Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето
със Заповед № 333з-83 от 06.03.2023 г. на началника на РУ Стамболийски. По
случая е започнало досъдебно производство № 69/2023 г. по описа на РУ
Стамболийски.
Според
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стамболийски, от изготвения
социален доклад е видно, че по отношение на малолетния се наблюдават проблеми
във възпитанието, образованието и поведението му в семейството и извън него.
Оставянето ежедневно без надзор от родител е причина за извършване на множество
противообществени прояви. Детето е с девиантно поведение. За него в МКБППМН към
Община Стамболийски са разглеждани три възпитателни дела, налагани са му
възпитателни мерки, но към настоящия момент без възпитателен ефект. Няма
промяна в поведението и проявите му. То продължава да извършва противообществени
прояви на обществени места. Родителите са безотговорни по отношение
възпитанието, израстването и проявите на детето. Те не могат да се справят
с грижите за него. Лошата му компания с други деца от големия им род е в
основата на всички противообществени прояви.
В
тази връзка, поради констатирана опасност за живота и здравето на детето и
опасност от въвличането му в извършване на престъпления, поради не оказван
родителски контрол и надзор, е предприета спешна мярка за закрила спрямо
детето. С полицейска закрила детето е настанено в Дом за временно настаняване
на малолетни и непълнолетни /ДВНМН/ в гр. Пловдив.
При
тези данни, с цел опазване живота и здравето на детето, на основание чл. 27,
ал.1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, във
връзка с чл. ЗЗ, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето, е постановена процесната заповед за спешно настаняване на малолетния Г.К.А. ***, до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД..
6.
По делото е
представен Социален доклад за предприемане на спешна мярка за закрила спрямо
детето Г.К.А. ЕГН **********, с № СГ/Д-РВ-СТ/25-001/06.03.2023 г. (вероятно именно този
доклад е цитирал Директор на ДСП Стамболийски в издадената от него заповед №
ЗД/Д-РВ-СТ-009 от 07.03.2023 г.),
чието съдържание се
свежда до следното:
Родителите
на Г.съжителстват заедно от пролетта на 2006 г. По време на съвместното им
съжителство, поради възникнал конфликт между тях, двамата се разделили. Майката
заминала с трите си деца при роднини в с. Ковачица, община Лом. Там подала
молба до Директора на ДСП Лом, че няма възможност да полага грижи за детето в
семейството си и моли същото да бъде настанено в приемно семейство. Със Заповед
за спешно настаняване № ЗД-РД-09-10/13.01.2015 г. на Директора на ДСП Лом,
детето Г.К.А. е настанен в професионално приемно семейство в гр. Вълчедръм, Община
Вълчедръм, Област Монтана. На по-късен етап родителите отново се събрали и след
извършена оценка на родителския им капацитет със Заповед № ЗД-РД09-98/31.07.2015
г. на Директор на ДСП Лом на 31.07.2015 г. детето е предадено на родителите.
Оттогава Г.е в биологичното си семейство и се отглежда в семейна среда.
В
ОЗД Стамболийски е постъпил сигнал от РУП Стамболийски с вх. № СИГ/Д-РВ-СТ/25
от 06.03.2023 г. за детето Г.К.А., според който спрямо детето е предоставена
полицейска закрила на основание чл. З във връзка с чл. 4 от Наредбата за
условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето със Заповед № 333з-83
от 06.03.2023 г. от началника на РУ Стамболийски.
От
извършеното проучване е констатирано, че на 3-ти март 2023 г. между 18:00-19:00
ч., на ул. "7-ма-Нов квартал", до магазин за хранителни стоки детето,
заедно с още две деца, са унищожили дървена ограда на детската площадка в
квартала. Проведени са служебни мероприятия от служителите на РУП Стамболийски,
в хода на които децата са посочени от свидетели, присъствали на вандалските им
прояви, като извършители на увреждането. Извършените процесуално следствени
действия от служители на РУ Стамболийски, са съгласувани с Районна прокуратура
Пловдив относно ролята на децата в извършване на тази проява. В тази връзка е образувано
досъдебно производство с № 69/2023 г. по описа на РУ Стамболийски. От проведен
разговор с детето същото потвърждава извършената от него противообществена
проява и признава вината си.
Посочено
е още в доклада, че детето Г.е дете с девиантно поведение, носител и на други
противообществени прояви. Оставяно ежедневно без надзор от родител, е причина
за извършване на множеството му противообществени прояви. За кратък период от
време спрямо малолетния са образувани и разглеждани три възпитателни дела,
приключени през м. януари 2023 г. в МКЗППМН към Община Стамболийски. На детето
са наложени различни възпитателни мерки, последната от които е работа с
обществен възпитател. Въпреки предприетите възпитателни мерки няма промяна в
поведението и проявите на малолетния.
Родителите
не могат да се справят с грижите за него, с неговото възпитание, израстване и
прояви. Лошата му компания с други деца от големия им род са в основата на
всички противообществени прояви.
Прието
е, че поради констатирана опасност за живота и здравето на детето и опасност от
въвличането му в извършване на престъпления, поради не оказван родителски
контрол и надзор, е предприета спешна мярка за закрила спрямо него - с
полицейска закрила детето е настанено в ДВНМН в гр. Пловдив. В тази връзка е
предложено, с цел опазване живота и здравето на детето, то да бъде настанено в
Кризисен център на ул. "Димитър Цончев" №11 гр. Пловдив.
7. На 07.03.2023 г. е проведен разговор
по телефона с г-жа К.– Директор на ОУ „Хр. Смирненски“, в което Г.е в 3-ти
клас. Г-жа К.споделя, че детето Г.К.няма проблемно поведение в училище. Той е
редовен ученик, има всички учебници и помагала. Няма агресивно поведение в
училище и лоши взаимоотношения със съученици и
учители. Тези данни са обективирани в Протокол от проведена среща от
07.03.2023 г. (л.
14 по делото)
8. Идентично е и становището на класния
ръководител на малолетния Г.К.– В.И.А., обективирано в „Общи сведения за
ученика Г.К.А.“ (изготвени
на 07.03.2023 г. и представени пред ответния административен орган от
процесуалния представител на жалбоподателите адв. А. Б. – л. 24), според което Г.посещава редовно
учебните занятия без чести отсъствия. Включва се в учебните задачи и е
изпълнително дете. Не показва високи резултати, но се старае в изпълнението на
възложените задачи, свързани с обучителния процес. При необходимост се търси
контакт с родителите за поведението на детето и развитото му в по-добра насока.
Изпитва трудности в обучението, но получава нужната подкрепа от учители и
ученици в класа. Детето е включено в различен вид консултации по предмети и
дейности за превенция на обучителните затруднения. Препоръчан е по-засилен
родителски контрол, с цел преодоляване пропуските в учебен план и поведенчески
аспект.
9. От данните по делото се установява,
че бащата на малолетния Г.К.(и жалбоподател по настоящото делото) - К.Г.А., работи в „…„ИЗОПЕЩ“ ООД на 5-дневна
работна седмица, на трудов договор - 1200-1300 лв. М. има регистрация в ДБТ от
17.03.2023 г….Семейството живее в тухлена къща на един етаж с две стаи. В
момента се строи още една стая. За децата са осигурени легла, разполагат с
шкафчета за дрехи, имат хладилник, готварска печка, ТV, печка на твърдо гориво. Ползват
външна баня с тоалетна. Подът е покрит с балатум и килими. Поддържа се чисто. К.
и М. имат още две момчета и две момичета. Поддържат добри отношение с близките
и роднините на К.,***.
Така Протокол от проведена среща от 07.03.2023 г. с К.Г.А.
- баща (л.
21 по делото).
10. На 08.03.2023 г. от социален работник
М.е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №
СИГ/Д-РВ-СТ/25/06.03.2023 г. (л. 27),
в който отново е описано всичко изложено по-горе.
11. Издадената по отношение на малолетния
Г.К.А. Заповед за полицейска закрила от 06.03.2023 г. на Началника на РПУ
Стамболийски, е оспорена от неговите родители пред Административен съд Пловдив,
по повод на което е образуван адм. дело № 723 по описа за 2023 г. на съда, VII
състав.
12. От издадената Служебна бележка от ЕТ
„Д-р А.Б.АИППМП“ (л.
54), се установява, че на
детето Г.К.А. са извършени всички задължителни имунизации и профилактични
прегледи към момента на издаване на служебната бележка.
13. След издаване на процесната заповед е
изготвен Социален доклад № СЛ/Д-РВ-СТ/703-007/17.03.2023 г. от социален
работник М., който се свежда до следното:
13.1.
Потребности на детето.
Основни
битови потребности:
Основните
битови потребности на детето се задоволяват от неговите родители в семейна
среда. На детето е осигурен подслон. Има осигурено легло за спане. Майката и
нейният партньор се стремят да осигуряват на детето ежедневното му хранене. На
детето се закупуват облекло и обувки в зависимост от сезона и възрастта.
Здравеопазване:
Личен
лекар на детето е д-р А.Б., с амбулаторна практика в МЦ - Стамболийски. При
необходимост д-р Б.извършва амбулаторни прегледи на детето, а съобразно
имунизационния календар на страната е поставил на детето задължителните
имунизации за възрастта му. Няма данни за негови минали или настоящи хронични
заболявания. Няма издадено ЕР на ТЕЛК. Детето е здраво. Рядко боледува.
Физическото и психо-емоционалното му състояние отговарят на календарната му
възраст. Родителите на детето се стремят да осигуряват на детето ежедневното му
хранене. Не му се осигурява обаче необходимото здравословно хранене.
Образование:
Детето
Г.през учебната 2022/2023 г. е записан като редовен ученик в 3-ти кл. в ОУ
"Христо Смирненски" гр. Стамболийски и посещава редовно учебни
занятия. Разполага с всички необходими учебници и учебни пособия и помагала за
участие в учебния процес. Детето няма проблемно и агресивно поведение в
училище, както и лоши взаимоотношения със съученици и учители. Но оставяно
ежедневно след учебни занятия без надзор от родител, е причина за извършване на
множеството му противообществени прояви.
Емоционално
и поведенческото развитие:
Има
съответствие между календарната и психическа възраст на детето. Г.и по-големият
му брат В., който е ученик в 7-ми клас, са проблемните деца в семейството.
Двамата имат противообществени прояви и образувани възпитателни дела. Г.няма
лоши прояви в училище, всички негови противообществени прояви са извън
училищната среда. Той е активен в средата, в която се движи, в компанията на
лоши момчета с проблемно поведение в квартала. Той е дете с девиантно
поведение, носител на противообществени прояви на обществени места. Не се
вслушва в съветите на родителите си, не спазва норми и правила, прави това,
което е намислил. Родителите уж разбират своята отговорност като такива, но не
могат да се справят с проблемното поведение на детето си, неговото възпитание,
израстване и прояви. Оказват се безсилни за промяна проблемното поведение на Г..
Лошата му компания с други деца от големия им род са в основата на всички
негови противообществени прояви. За кратък период от време спрямо
малолетния са образувани и разглеждани три възпитателни дела, приключени през
м. януари 2023 г. в МКБППМН към Община Стамболийски (решенията по които
са приложени по делото – л. 72 и сл.).
На детето са наложени различни възпитателни мерки, последната от които е работа
с обществен възпитател. Въпреки предприетите възпитателни мерки няма промяна в
поведението и проявите на малолетния. Идентичност:
Г.е
пето по ред дете на родителите от общо шест. Произхожда от голяма ромска
фамилия. Той е на 9 г. и 2 м. Сам се определя като дете от мъжки пол и
етническа принадлежност. Родителите определят себе си и децата като роми. На
13.01.2015 г. детето е настанено в професионално приемно семейство по молба на
майката. На 31.07.2015 г. то е предадено на родителите. Оттогава Г.е в
биологичното си семейство и се отглежда в семейна среда.
Семейни
и социални отношения:
Г.има
изградено чувство за принадлежност към семейството. Детето произхожда от голяма
ромска фамилия по бащина линия. С близките и роднините по бащина линия живеят в
един квартал. Детето ги познава и поддържа контакти с тях и техните деца. Не
познава близките и роднините по майчина линия, тъй като майката е родом от друг
регион на страната. Нейните родители са починали. Родителите на детето твърдят,
че почитат християнските и национални празници. Заявяват, че се стремят да
възпитават децата си по общоприетите норми за добро и зло. Но срещат трудности
във възпитанието на Г., защото той прави всичко, което намисли и не се
съобразява с норми и правила. Родителите демонстрират загриженост към
детето, опитват се да бъдат отговорни за неговото възпитание, както и да му
дават добър пример. Семейството не е социално активно. Активни са в своята
общност и в живота на квартала.
13.2. Капацитет на родителите.
Основни
грижи:
Родителите
на Г.показват загриженост за него.
На детето е осигурен сигурен подслон, а вкъщи и място за сън, макар и да няма
самостоятелно легло за спане. На детето се осигурява облекло и обувки,
подходящи за сезона и възрастта. Демонстрират желание да полагат адекватни
грижи за детето и задоволяват неговите потребности. Стремежът на родителите е
да осигуряват ежедневното хранене на децата си. Г.е здраво дете. Много рядко
боледува. Когато е болен се води на преглед при личния лекар. Г.е редовен
ученик. Посещава редовно учебни занятия. Разполага с всички необходими учебници
и учебни пособия и помагала за участие в нормален учебен процес. Но стремежът
на родителите за правилното възпитание на детето няма резултат. Г.е с проблемно
поведение и извършител на противообществени прояви, на които родителите не могат
да противодействат.
Осигуряване
на сигурност за детето:
Детето
живее с родителите си и останалите деца в семейството в едноетажна къща, тяхна
собственост. Къщата е от две стаи. Към момента в строеж е трета стая. В двете
стаи са разположени по една спалня и едно легло, шкафчета за дрехи, телевизор,
печка на твърдо гориво. В стаята, която ползват момичетата, има хладилник и
готварска печка. Подът е покрит с балатум и килими. Ползват външна баня с
тоалетна. Поддържа се хигиена. Средата, в която живеят децата, е
безопасна. Не се констатира злоупотреба с алкохол, наркотични или други
упойващи вещества, които биха навредили на живота и здравето на детето. Но
поради трудовата ангажираност на бащата и ангажираността на майката в
домакинството, детето остава без родителски надзор, скита безпризорно в
квартала и с другите лоши момчета от големия им род извършват противообществени
прояви.
Емоционална
близост:
Видно
е, че родителите са привързани към детето си, както и то към тях. Две от
децата в семейството са най-проблемни по отношение на проявите им. Родителите
не могат да се справят с проблемното поведение и прояви на Г.и въпреки техните
усилия, те остават нечути. Но те не поставят и задачи на детето, чрез които то
да се чувства ангажирано в семейството, а не да обикаля безпризорно квартала и
града в компанията на своите братовчеди, извършители на всички
противообществени прояви.
Стимулиране:
Родителите
твърдят, че полагат грижи за Г., които не се различават от грижите, които
полагат за другите деца в семейството. Но Г.и по-големият му брат В.са
проблемни деца, с чийто прояви те не са в състояние да се справят. Единствено в
училище Г.няма проблемно поведение. Родителите го стимулират да се образова
и развива според възможностите му, да развива своя потенциал, да го поощряват и
изграждат социални възможности за изява. Родителите разбират своята отговорност
като такива и показват желание и стремеж да научат детето си на режим, да
спазва норми и правила. Но остават нечути. Поведението му на обществени
места е проблемно и те не могат да се справят с този проблем.
Напътствия
и ограничения:
Родителите
на детето разбират, че имат отговорности и задължения като такива в грижите за Г..
Демонстрират загриженост за него, но в същото време не могат да му повлияят за
промяна на проблемното му поведение. Остават нечути. Лошата му компания с
други деца от големия им род са в основата на всички противообществени прояви
на детето.
Стабилност:
Родителите
на децата осъзнават своята отговорност като такива. Правят опити да се справят
с проблемното поведение на детето си. През деня бащата е на работа, а майката
ангажирана в домакинството: Децата остават без родителски контрол и грижа.
Понякога двамата родители имат противоположно мнение относно грижите и възпитанието
на децата. Но разбират, че не могат да се справят, въпреки усилията си, да
превъзпитат детето и променят неговото мислене да не извършва противообществени
прояви. Детето няма подходящ приятелски кръг, с който да има съвместни
полезни дейности и мероприятия.
13.3.
Фактори на средата и семейството
Родителите
показват загриженост за отглеждането и възпитанието на децата си. Но Г.е проблемното дете в
семейството, за което родителите срещат трудност относно неговото възпитание,
израстване и развитие. Положителни и отрицателни страни на семейството:
Родителите
на Г.се чувстват отговорни в грижите за децата си. Въпреки кризата във взаимоотношенията
им, която са преживели преди години и три от децата им били настанени в приемни
семейства през м. януари 2015 г., те се събрали отново и децата са реинтегрирани в семейството им. Оттогава двамата родители
не са се разделяли и заедно полагат грижи за децата си в семейна среда.
Твърдят, че се грижат добре за тях, възпитават ги еднакво, но Г.е второто проблемно
дете в семейството им. Родителите не ангажират детето с полезни дейности, чрез
които да се чувства ангажиран и които да му помогнат да развиват неговия
потенциал, за да се усъвършенства и да научи полезни практики и дейности.
Детето е оставяно без родителски надзор и контрол и в компания с лоши момчета
от големия им род е извършител на редица противообществени прояви. Роднински
кръг:
Бащата
на детето е от голяма ромска фамилия. Поддържат връзка помежду си и са в добри
отношения с разширения семеен кръг, но не могат да разчитат на тях, когато имат
трудности или се нуждаят от помощ, защото самите те имат проблеми в семействата
си, с които трябва да се справят. Родителите на майката са починали.
Доходи:
Майката
на Г.- М.С., е безработна. Има регистрация в ДБТ от 17.02.2023 г. Бащата - К.А.,
работи във фирма "Изопещ" ООД-Монди гр.
Стамболийски на постоянен трудов договор. Работната му ангажираност е на
5-днеивна работна седмица и месечно трудово възнаграждение около 1200-1300 лв.
Семейството
е обект на социално подпомагане от ДСП Стамболийски. Майката на детето получава
месечна помощ по чл. 7 (1) от ЗСПД само за четири деца в размер на 143,34 лв.
Здравословно
състояние:
Няма
членове на семейството със здравословни проблеми. Всички са здрави. Няма
такива, на които да са регистрирани хронични или наследствени заболявания. Не
притежават ЕР на ТЕЛК. Децата и бащата са здравно осигурени. При необходимост
бащата ползва медицинска помощ от д-р В.Б., с медицинска амбулаторна практика в
МЦ Стамболийски.
Социална
интеграция на семейството:
13.4.
Изводи и препоръки.
Семейството
е интегрирано, но не е социално активно. Не участва в обществения живот на
града, а само в квартала, в който живее. Не участват и в културния живот на
населеното място. Но може да работи с институции и се включва в разрешаване на
възникнали проблеми.
Изводи:
Детето
Г.се отглежда в семейна среда, след като е реинтегрирано на 31.07.2015 г. в
биологичното си семейство. Оставяно ежедневно без надзор от родител, е причина
за извършване на множеството му противообществени прояви. Детето е с девиантно
поведение. За него в МКБППМН към Община Стамболийски са разглеждани три
възпитателни дела, налагани са му възпитателни мерки, но към настоящия момент
без възпитателен ефект. Няма промяна в поведението и проявите му. То продължава
да извършва противообществени прояви на обществени места. Видно е, че
родителите не могат да се справят с грижите за Г., с неговото възпитание,
израстване и прояви. Лошата му компания с други деца от големия им род са в
основата на всички противообществени прояви.
В
тази връзка, поради констатирана опасност за живота и здравето на детето и
опасност от въвличането му в извършване на престъпления, поради неоказван
родителски контрол и надзор, е предприета спешна мярка за закрила спрямо него,
а именно настаняване в специализирана институция - Кризисен център.
В
ОЗД Стамболийски постъпи писмо с вх. №СЛ/Д-РВ-СТ/703-006 от 15.03.2023г.от
МКБППМН общ. Стамболийски, че в Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е получена преписка
от Районна прокуратура Пловдив под № 12302/2022 г. за детето за извършена нова
противообществена проява. Това е четвърта проява на малолетния. В ОЗД са постъпили
Декларации за даване на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. З ППЗЗД от сестрата
и двамата братя на К.А., бащата на детето Г., че желаят да полагат грижи за
него в семействата им. ОЗД обаче, е на мнение, че не е удачно детето да се
отглежда в техните семейства поради това, че същите са от многочленни семейства
и самите те имат проблеми с децата си в семействата.
14. Изготвен е и Социален доклад „за
затваряне на случая“ от 17.03.2023 г. (л. 62),
тъй като детето не се намира на територията, обслужвана от ДСП Стамболийски, а
е на територията на ДСП Пловдив. Посочено е, че случаят ще бъде прехвърлен за
продължаване работата по компетентност на ОЗД към ДСП Пловдив.
15. Като свидетел по делото е
разпитана В.Г.А. - сестра на жалбоподателя К.Г.А.. Същата заявява, че Г.А.
е неин племенник, син на брат й. Знае, че Г.в момента е в дом. Знае, че детето
от 07.03.2023 г. е настанено там. Родителите разбрали след като детето било
настанено в дома, а преди това нямало никаква информация и обяснения за това.
Родителите не са получавали писмо, тъй като полицаите им казали, че детето ще бъде настанено в дом.
Свидетелката не е присъствала на този разговор. Това го знае от брат си. Брат й
и неговата жена се грижели добре и за Г., и за всички техни деца. Всички деца –
общо 6 на брой, ходели на училище. Брат й работел в завода „Монди“ в град
Стамболийски. Той работел сутрин от осем до пета като се приберял от работа се
занимавал с Г.и с всички деца. Сядал и разговарял с тях за това, че не трябва
да правят бели, че трябва да учат и трябва да са възпитани. Повече майката
обръщала внимание на децата, защото той работел. В момента майката не работела.
Преди работела без трудов договор, но сега в момента не работи. Тя си стои
вкъщи - готви, чисти и се грижи за най-малкото дете Величко, което е на пет
години. Майката водеше Г.на училище и неговите по-големи сестри С.и В.също са
го водили и са го прибирали от училище, защото той ходел и на занималня до
четири часа. Г.ходел редовно на училище. Нямал отсъствия и нямало оплаквания от
него в училище. Г.нямал проблеми с полицаите в Стамболийски. Брат й и жена му
имали къща. В момента даже брат й правел ремонт на покрива. Имали ток, вода,
голям двор. В момента имали две стаи, но брат й продължавал да прави още ремонт
на къщата и в момента строял трета стая. Имали кухня. Един час преди децата да
направят белята свидетелката била в парка при люлките на мястото, където това
се случило и там били около 20 деца, които тя познавала, защото бил все деца на
нейни роднини. От децата на брат й там бил
единствено Г.сред тези деца. Свидетелката се съмнява, че не Г.е счупил дъските,
защото там имало много по-големи деца от Г., а едно девет годишно дете каквото
е Г.няма тази сила, за да счупи или изкара някак си тези дъски. Тези нейни
подозрения са и заради това, че в последствие разбрала, че едни други деца са
изпочупили люлките, а после са обвинили Г.. Разбира се това не го е видяла.
Родителите на Г.- брат й и жена му искали да се грижат за Г., както за него,
така и за всички си деца. Детето си имало личен лекар. Когато се наложело
родителите му го водели на лекар. Той бил записан при д-р А.Д.. Питали я от
социалната служба дали е съгласна да се грижа за Г., ако се наложи и тя дала
съгласие. Попълнила декларация, че е съгласна да се грижа за него. Питали също
така и другите й двама братя В.и А.дали са съгласни да гледат детето и те също
попълнили декларации, че ще го гледат, ако се наложи. Никога не е виждала Г.да
ходи по тъмно безнадзорен. Брат й много държал на дисциплината и не само Г., но
всичките му деца след седем и половина не мърдали от къщи. Г.посещавал училище
от осем до четири, за което е абсолютно сигурна. След обяд той ходел на
занималня. Занималнята започвала от един до четири. Г.бил грамотен и след като
почнал училище вече можел да пише.
ІV. За правото:
16. В конкретния казус съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че
направените въз основа на установени факти и обстоятелства правни изводи от Директора
на ДСП Стамболийски не са съответни на материалния закон. Действително, следва
да се констатира, че в хода на административната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е
постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен
административен орган съобразно чл. 33, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
(ППЗЗД). Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и
направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на
материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
17. За разрешаване на настоящия административноправен спор е
необходимо да бъде съобразено следното:
17.1. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД,
спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има
опасност за здравето и живота на детето. По делото не се твърди и не се
установява да е упражнено насилие спрямо детето Г.К.А., да е налице увреждане
или опасност от увреждане на неговото здраве и/или засягане или опасност от
засягане на физическата му неприкосновеност.
"Дете в риск" според
определението по § 1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето е това дете: а)
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б)
което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; в)
за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019
г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.); д) за което съществува
риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.
За да бъде споделен извода на
административния орган, че се налага спешна закрила на малолетния Г.А., следва
рискът за здравето и живота на детето да е свързан с оставането му в семейната
среда, за което по делото обаче не са ангажирани никакви доказателства.
17.2. Все в тази насока следва да се
посочи, че основанията за настаняване на дете извън семейството са изчерпателно
посочени в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето, а
именно: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува
сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие; 5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от
1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и
отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на ЗРТ и с това се
създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално
развитие.
В ал. 2 на чл. 25 от ЗЗД, изрично е
предвидено, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка
за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
17.3.
Заповедта, предмет на заявения съдебен контрол, е издадена на основание чл. 25,
ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, което налага да бъде съобразено още
следното:
Според § 1, т. 6 от ДР на Закона за
закрила на детето, „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от
правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при
които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на
неговите права и защита на неговите интереси.
В глава девета от Семейния кодекс (СК) са уредени въпросите, свързани с родителските права и задължения, тяхното упражняване, правата и задълженията на детето, грижите и надзора на децата, съвместното живеене, представителството, управление и разпореждането с имуществото на детето и др.
Така според чл. 125, ал. 1 от СК, родителят
има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси. Той отглежда детето, формира възгледите му и осигурява
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна
личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на
възпитание, които уронват достойнството на детето (чл. 125, ал. 2 от СК). В ал. 3 на чл. 125 от СК е предвидено, че родителят
осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ
контрол на поведението на непълнолетното дете. В тази насока обаче, следва да
се съобрази, че по отношение на задължението за надзора/контрола на родителя в чл.
8, ал. 8 от Закона за закрила на детето съществува малко по-различна уредба.
Последно цитираната разпоредба предвижда, че родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят
без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност
за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Казано
с други думи, за
разлика от задължението за надзор/контрол на родителя по чл. 125, ал. 3 СК,
задължението по чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето: 1. е само за
надзор по отношение на дете до 12 годишно възраст (задължението за
надзор на родителя по чл. 125, ал. 3 СК е до 14 годишно възраст, а след това –
възниква задължение за контрол върху поведението му) и 2. е задължение да не се оставя без
надзор, „ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и
нравствено развитие“. Т.е. предпоставка за възникването на задължението за
осъществяване на надзор от страна на лицата по чл. 8, ал. 8 от закона е
наличието на опасност за физическото, психическото и нравственото развитие. Следователно,
изхождайки от текста на закона, родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, могат да оставят дете под 12 годишно
възраст без надзор, ако не съществува подобна опасност.
В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗЗД, според която родителите, настойниците, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места
след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след
22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
Наред с изложеното, но не на последно
място следва да се добави, че условието за „трайност“ на неполагането на грижи
се преценява за всеки конкретен случай, тъй като липсва законоустановен
критерий за това. Във всички случаи, то е налице, когато това поведение се
осъществява последователно за определен период от време, който не е твърде
кратък. Така например, в съдебната практика се приема, че неполагането на грижи
и недаването на издръжка не може да се приеме за „трайно“, когато родителят от
седмица или месец не се е интересувал от детето и не му е давал издръжка.
В производства от категорията на процесното
е необходимо съдът да изследва
всички обстоятелства, касаещи поведението на родителите - проявяват ли интерес
към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие,
осигуряват ли средства за издръжката му и т.н., за да се даде отговор на
въпроса налице ли е трайно пренебрегване на родителския дълг без основателна
причина, така както изрично предвижда чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона.
18. Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че оспорената заповед,
макар и издадена на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на
детето, не е обоснована с факти и обстоятелства за трайно неполагане на грижи
за детето от страна на неговите родители.
В тази насока, данните по делото (установени
от самите органи за закрила на детето) сочат следното:
- Родителите стимулират Г.да се
образова и развива според възможностите му, да развива своя потенциал, да го
поощряват и изграждат социални възможности за изява;
- Родителите разбират своята отговорност
като такива и показват желание и стремеж да научат детето си на режим, да
спазва норми и правила, опитват
се да бъдат отговорни за неговото възпитание, както и да му дават добър пример;
- Родителите са привързани към детето
си, както и то към тях;
- Детето живее с родителите си и
останалите деца в семейството в едноетажна къща, тяхна собственост, която се
състои от две стаи (в
строеж е трета стая)
напълно обзаведени (в
двете стаи са разположени по една спалня и едно легло, шкафчета за дрехи,
телевизор, печка на твърдо гориво, в стаята, която ползват момичетата, има
хладилник и готварска печка, подът е покрит с балатум и килими, ползват външна
баня с тоалетна).
Поддържа се хигиена;
- Средата, в която живеят децата, е
безопасна. Не се констатира злоупотреба с алкохол, наркотични или други
упойващи вещества, които биха навредили на живота и здравето на детето;
- Поради трудовата ангажираност на
бащата и ангажираността на майката в домакинството, детето остава без
родителски надзор, т.е. констатирана е обективна основателна причина, поради която
детето остава през определен период от деня без надзор, което обаче според
цитираните по-горе разпоредби на чл. 8, ал. 3 и ал. 8 от ЗЗД е напълно
допустимо;
- Родителите на Г.показват загриженост
за него - на детето се осигурява облекло и обувки, подходящи за сезона и
възрастта. Стремежът на родителите е да осигуряват ежедневното хранене на
децата си. Г.е здраво дете, много рядко боледува, когато е болен се води на
преглед при личния лекар;
- Г.е редовен ученик, посещава редовно
учебни занятия, като е ангажиран до 16 часа следобед (понеже посещава
занималня). Разполага с всички необходими учебници и учебни пособия и помагала
за участие в нормален учебен процес. Според г-жа К.– Директор на ОУ „Хр.
Смирненски“, в което Г.е в 3-ти клас, той
няма проблемно поведение в училище. Няма агресивно поведение в училище и лоши
взаимоотношения със съученици и учители.
Аналогично е становището и на неговата класна ръководителка В.И.А. (вж. т. 7 и
т. 8 от настоящото решение).
19. Изложеното до тук без всякакво съмнение налага да се
приеме, че родителите на Г.полага дължимата грижа по смисъл на § 1, т. 6 от ДР
на ЗЗД, за отглеждане на своите деца (сред които е и Г.) в рамките на техните
възможности, което се подкрепя и от разпита на допуснатата по делото
свидетелка, чиито показания настоящият съдебен състав възприема доколкото съответстват
на събраните по делото доказателства.
Необходимо е да се констатира, че последната е от
кръга на лицата по чл. 172 ГПК, поради което показанията й са преценени от съда
с оглед всички други данни по делото, като е съобразена възможната нейна
заинтересованост.
Останалите
факти възпроизведени в оспорената заповед и в цитираните по-горе документи, част
от административната преписка (а именно, че: лошата компания на Г.с други деца
от големия им род са в основата на всички противообществени прояви на детето;
че детето няма подходящ приятелски кръг, с който да има съвместни полезни
дейности и мероприятия; че за кратък период от време
спрямо малолетния Г.са образувани и разгледани три възпитателни дела,
приключени през м. януари 2023 г. в МКЗППМН към Община Стамболийски), не
налагат под никаква форма спешна и незабавна намеса за закрила, която да се
реализира по административен ред и не могат да бъдат подведени под хипотезата
на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
Тук
именно следва да се констатира, че въпросните възпитателни дела са приключили
съответно с Решение № 15/25.01.2023
г., с което на малолетния Г.А. е наложена възпитателна мярка
„порицание“ по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН, с Решение от 08.02.2023 г.
по ВД № 2/2023 г., с което на малолетния Г.А. е наложена възпитателна мярка
„поставяне под възпитателен надзор на родителите“ по чл. 13, ал. 1, т. 4 от
ЗБППМН и с Решение от 08.02.2023 г. по ВД № 5/2023 г., с което на малолетния Г.А. е наложена
възпитателна мярка „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“
по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗБППМН (л. 72 и сл.). При тези данни (две от решенията са издадени 27 дни, а трето
решение е издадено 42 дни преди издаване на процесната заповед), напълно несериозно е да се твърди,
че „Въпреки предприетите възпитателни мерки няма промяна в поведението и
проявите на малолетния“, доколкото обективно липсва време тези мерки да
бъдат приложени, а в случая липсват каквито и да било данни дори да е започнало
тяхното прилагане.
Все
в тази насока следва да се добави, че нито издадената от Началника на РУ
„Полиция“ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив Заповед за полицейска закрила от
06.03.2023 г., нито образуваното досъдебно производство № 69/2023 г. по описа
на РУ „Полиция“ Стамболийски, могат да променят възприетите вече изводи,
доколкото от една страна цитираната заповед не е влязла в законна сила (последната е оспорена
от родителите на малолетния Г., във връзка с което в Административен съда
Пловдив е образувано АД № 723 по описа за 2023 г. на съда, което е установено
от съда въз основа на депозираната по делото жалба - л. 53, изявлението на адв.
А. Б. в проведеното с.з. и извършена служебна проверка в деловодната програма
на съда), а от друга, по
отношение на досъдебното производство има само твърдения, но не и конкретни
доказателства за етапа, на който се намира и за резултатите от проведеното
разследване.
Неясно
защо не са обсъдени и изчерпани всички възможности за закрила в семейна среда
(чл. 23 ЗЗД). На основание чл. 170, ал. 1 от АПК в доказателствена тежест на
административния орган е да установи съществуването на фактическите основания
за издаването на акта. В разглеждания случай, както
вече бе казано, не е доказано, че родителите на Г.без основателна причина
трайно не полагат грижи за него, поради което липсват законовите предпоставки
по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от Правилника за неговото
прилагане, за да се приеме, че към 06.03.2023 г. Г.А. е дете в риск и
съществува сериозна опасност за здравето и живота му, и за да бъдат защитени в
максимална степен неговите интереси, е необходимо да бъдат предприети мерки за спешна
закрила чрез извеждането му извън семейната среда. От представените писмени
доказателства, както и от събраните гласни доказателствени средства, съдът намира,
че мярката за закрила, взета по отношение на Г.А., не е била в интерес на
детето, противоречи на целта на закона и неоправдано е ограничена и накърнена
правната сфера на неговите родители. Не са защитени и гарантирани основните
права на детето съобразно неговата възраст (Г.е само на 9 години), не са спазени
основните принципи за закрила по чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗД. - отглеждане на
детето в семейна среда и осигуряване на неговия най-добър интерес. Най-висшият
интерес на детето към този момент е грижата за нормалното му физическо и
психическо развитие, която трябва да се осъществи в семейния кръг - от неговите
родители, братя и сестри. Не са възникнали основания, обуславящи спешното
настаняване извън семейството, защото както многократно вече бе казано, не е
доказана съществувала на 06.03.2023 г. опасност за здравето и живота на детето.
Нарушен е принципът, въведен в чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република
България, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и
задължение на техните родители и се подпомага от Държавата. В случая Държавата,
чрез административния орган от системата на АСП не е насърчила и подкрепила
родителите на Г., а напротив лишила ги е от тяхното изконно право да присъстват
в живота на детето си, като задоволяват обичайните и естествени потребности на детето.
Грижата и помощта от Държавата, следва да се осъществява при стриктното
спазване на условията и реда, очертани от законодателя в нормите на ЗЗД.
20. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Той ще следва да бъде отменен. Това има за последица основателност на
жалбата, с която е сезиран съда.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Заповед №
ЗД/Д-РВ-СТ-009 от 07.03.2023 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Стамболийски (ДСП Стамболийски), с която детето Г.К.А. ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, с родители: майка - М.М.С.
и баща - К.Г.А., със същия постоянен и настоящ адрес, спешно е настанено в Кризисен център гр. Пловдив, ул. „Димитър
Цончев“ № 11, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила
на детето.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: