Решение по дело №761/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на П. А. Б., [ЕГН], подадена чрез адв. Е. М., срещу Решение № 9001-12-221#2 от 17.06.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-483-3 от 15.14.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, пар. 3, б. „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неправилно тълкуване на основния въпрос относно държавата по пребиваване на оспорващия в процесния период и респективно правото на отпускане на обезщетение за безработица при условията на действащото българско законодателство. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт М., моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представя писмена защита.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 9001-12-221#2 от 17.06.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-483-3 от 15.14.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, пар. 3, б. „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, с което на П. А. Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ).

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя, който в законоустановения 14-дневен срок е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Административното производство е започнало въз основа на подадено от П. А. Б. заявление с вх. № ЗПОБ – 602-00480 от 02.06.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда“ – Велинград за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател от Франция и е прекратено считано от 31.05.2023 год., и е упражнявал трудова дейност във Великобритания през периода от 01.11.2021 год. до 18.05.2023 год. С писмо от 05.06.2023 год. органът е поискал от лицето да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) 883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция – атестации, сертификати и последните 4 фиша; документи, удостоверяващи осигурителен стаж от Великобритания; анкетна карта за Великобритания.

Със заявление вх. № 1019-12-2962 от 16.06.2023 год. Б. е представил удостоверение на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС – Великобритания, анкетна карта за Великобритания за периода от 01.11.2021 гoд. до 18.05.2023 год. и копия на формуляр Р45 – два броя.

Със заявление вх. № 1019-12-2963 от 16.06.2023 год. Б. е представил удостоверение на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС – Франция, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) 883/2004 и копия на документи за трудова дейност Франция – 11 броя.

П. Б. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност на територията на държава членка на Европейския съюз, т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Поискал е удостоверяване на осигурителни периоди от Великобритания за времето от 01.11.2021 год. до 18.05.2023 год. и от Франция за времето от 23.05.2023 год. до 30.05.2023 год. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите членки на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U001CB № 673866 от 06.07.2023 год. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период от компетентната институция на Великобритания и със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 673889 от 10.07.2023 год., U003 № 685500 от 13.07.2023 год. и Н001 № 685502 от 13.07.2023 год. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период от компетентната институция на Франция.

С Разпореждане № 122-00-483-1 от 10.07.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД.

На 14.08.2023 год. в ТП на НОИ – Пазарджик е получен СЕД U017 № 714255, с който компетентната институция на Великобритания е удостоверила, че периодът на осигурена заетост е от 01.11.2021 год. до 18.05.2023 год.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“. На 26.03.2024 год. в ТП на НОИ – Пазарджик са получени СЕД U002 № 877127 и U004 № 877138 от компетентната институция на Франция, потвърждаваща, че периодът на осигурена заетост е от 23.05.2023 год. до 30.05.2023 год.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“; доход за периода от 23.05.2023 год. до 30.05.2023 год. – 695,12 евро, брутен доход.

На основание чл. 55 от АПК, с Разпореждане № 121-00-483-2 от 05.04.2024 год., е възобновено производството по заявлението на Б.. С Разпореждане № 122-00-483-3 от 15.04.2024 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, пар. 3, буква „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на П. Б. е отказано ПОБ. Мотивирано е с доводите, че Република България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство на осн. чл. 61 и по аргумент от чл. 65, пар. 2 и пар. 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Отбелязано е, че в разпореждането е допусната техническа грешка – името на държавата членка не е Германия, а Франция.

За да потвърди Разпореждане № 122-00-483-3 от 15.04.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че за времето от 12.06.2010 год. до 03.09.2010 год., от 01.08.2014 год. до 05.05.2015 год., от 20.05.2016 год. до 16.09.2018 год. и от 01.11.2021 год. до 18.05.2023 год. Б. е упражнявал трудова дейност във Великобритания над 5 години, след което се връща в Република България. Въз основа на тези данни е заключил, че пребиването му в тази държава е продължително и непрекъснато, и заетостта му там е изместила обичайното му местопребиваване в Република България, т.е. обичайният център на интересите му не е в Република България. Достигнал е до извод, че Великобритания е държавата, която отговаря за плащането на обезщетение за безработица, тъй като в Република България няма завършен период на осигуряване и не са изпълнени предпоставките по чл. 54а КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица от компетентния орган в Република България.

По делото е приета административната преписка и в допълнение от страна на оспорващия са представени в превод на български език документите, издадени на Б. от Франция. По негово искане съдът е изключил от доказателствения кръг останалите документи, които не са представени в превод на български език – от Великобритания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 9001-12-221#2 от 17.06.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. Властническото волеизявление е съобразено с изискваната от закона форма, съобразно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК – посочени са фактическите и правните основания за издаването на акта.

С оспореното решение органът се е произнесъл по същество на спора и е потвърдил Разпореждане № 122-00-483-3 от 15.14.2024 год. на „ЗА“ Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик – М. Т., експерт по осигуряването, упълномощена със Заповед № 1015-12-28 от 28.012.2024 год. (вж. л. 101 от делото).

От изложеното се налага изводът, че процесното решение и предхождащото го разпореждане са издадени от компетентни органи и в кръга на законоустановените им правомощия. При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на акта.

По отношение на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Право на парично обезщетение за безработица, съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО, имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс. В чл. 54, ал. 3 от КСО е прието, че паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Безработицата представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Доколкото последната трудова заетост на лицето е била във Великобритания, относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между Великобритания и България са в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване.

Република България като държава членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 год., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год.

Съгласно член 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год. компетентната институция на държава членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетение в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

В случая жалбоподателят е подал заявлението за ПОБ на 02.06.2023 год., поради което приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004 год. В член 2 от посочения е прието, че Регламентът се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Република България като държава членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 год., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 разпоредбите му са приложими към всички законодателства относно обезщетение за безработица, доколкото Б. е посочил, че последната му заетост е във Франция, с кратък период от време и във Великобритания.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, пар. 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, пар. 1, която предвижда, че се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) № 883/2004, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. В чл. 11, пар. 1 от Регламента е прието, че лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е дадено в чл. 11, пар. 3 от същия. В чл. 11, пар. 3, буква „а“ от посочения се съдържа правилото, касаещо наетите лица, а именно: спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл. 65, пар. 2 напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

Чл. 65, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда, че: a) Безработното лице по първото и второто изречение на пар. 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. б) Въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата членка по пребиваване първо получава обезщетения в съответствие с член 64, като получаването на обезщетения в съответствие с буква а) се спира за периода, през който той получава обезщетения съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен.

Съгласно член 11, параграф 3, буква в) от Регламент № 883/2004 „спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава членка, а в чл. 1, б. „й“ от Регламент № 883/2004 дефинира понятието „пребиваване“ – мястото, където лицето обичайно пребивава.

Съгласно член 11 от Регламент № 987/2009, при различия в становищата на институциите на две или повече държави членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

С определение по дело С-30/22 СЕС приема, че член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетение за безработица до компетентния орган на държава членка, в която не е завършило периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията, на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

От събраните по делото доказателства се установява, че П. Б. е упражнявал трудова дейност във Великобритания през периодите: от 12.06.2010 год. до 03.09.2010 год., от 01.08.2014 год. до 05.05.2015 год., от 20.05.2016 год. до 16.09.2018 год. и от 01.11.2021 год. до 18.05.2023 год. Времето на трудовата му заетост във Великобритания е над 5 години, след което се връща в Република България и от 23.05.2023 год. до 30.05.2023 год. е бил краткотрайно трудово зает във Франция.

Оспорващият е упражнявал дейност като заето лице на територията на друга държава – Великобритания, предвид чл. 54а, ал. 1 от КСО, но без да има качеството на пограничен работник по смисъла на член 1, буква „е“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 – не е лице, упражняващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка и което пребивава в друга държава членка, в която се завръща по правило всекидневно или поне веднъж седмично. Не може да се приеме, че Република България е компетентна държава по пребиваване, тъй като жалбоподателят през последните повече от 5 години е работил с известни прекъсвания във Великобритания и в рамките на по-малко от един месец във Франция, то разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Регламента е неотносима предвид определение по дело С-30/22 на СЕС. Лицето няма периоди на заетост в Република България. След 30.05.2023 год. се завръща в страната и не може да претендира на основание на чл. 54а, ал. 1 от КСО обезщетение за безработица, тъй като Република България не е компетентна държава по пребиваване.

С оглед горепосоченото съдът намира, че административният орган правилно е приложил Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон – КСО и при съобразяване на европейските регламенти. Налага се извод за законосъобразност на обжалвания акт, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. Б., [ЕГН], подадена срещу Решение № 9001-12-221#2 от 17.06.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-483-3 от 15.14.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА П. А. Б., [ЕГН], да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно на осн. чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.