Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр.
Перник, 15.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА С.А
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора
РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа административно дело № 523/2021 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от Н.И.П., ЕГН ********** *** против Агенция по геодезия, картография
и кадастър, със седалище гр. София, ул. Мусала № 1, представлявана от В.К.–
изпълнителен директор.
Ищцата твърди, че до пролетта на 2021
г., заедно със съпруга си К.П.са били собственици на недвижим имот с площ от
282 кв. м., представляващи част от УПИ ****, кв. 85 по регулационния план на
гр. Р., одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. и представляващ УПИ ****, кв.
83 по отменения регулационен план от 1969 г. Твърди, че към 1990 г. УПИ ****,
кв. 83 по тогава действащия регулационен план на гр. Р. и съседния УПИ ****,
кв. 83 по регулационния план от 1969 г. са заснети като самостоятелни парцели и
в регулационния план е отразена граница между тях. Сочи, че поради допусната
грешка от служители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, двата урегулирани
поземлени имота са заснети като един поземлен имот с идентификатор ****, което
тя установила във връзка с планирана продажба на собствения и недвижим имот.
Твърди, че поискала отстраняване на
допуснатата грешка в КККР на гр. Р. за сметка на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, тъй като същата не се дължала на несъществуващи в
източниците по чл. 41 от ЗКИР данни за имотите и по аргумент от чл. 40 от ЗКИР
разходите за отстраняването и не следвало да се възлагат на собствениците.
Сочи, че с писмо изх. №
20-24405/08.04.2020 г. на АГКК и било отговорено, че допуснатата грешка в КККР
може да бъде отстранена по реда на чл. 51 от ЗКИР по искане на собственика и
представяне на доказателства и проект за изменение. Твърди, че непредприемането
на действия за отстраняване на грешката, представлява незаконосъобразно
бездействие, в следствие на което тя е направила разходи за изготвяне на проект
за изменение на КККР в размер на 350 лв. и за издаване на скица за поземления
имот в размер на 30 лв.
Твърди, че поради неизпълнение на
задължението от страна на служители в АГКК за отстраняване на грешка в КККР, е
претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство от съмнения на
евентуалния купувач относно имота, вероятност да потърси правата си по съдебен
ред, поради неизпълнение на сключения предварителен договор, както и значителна
загуба на време в спорове с администрацията, които оценява на 2000 лв.
Искането към съда е да осъди Агенция по
геодезия, картография и кадастър да и заплати сумата от 380 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатени разноски за проект за изменение на
КККР на гр. Р. досежно поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Р. и за
издаване на скица за същия имот, настъпили в резултат на незаконосъобразно
бездействие на служители на АГКК – отказ да бъде извършено отстраняване на
грешка в КККР за сметка на АГКК, както и сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени със същото бездействие и
представляващи безпокойство от съмнения на евентуалния купувач относно имота,
вероятност да потърси правата си по съдебен ред, поради неизпълнение на
сключения предварителен договор, както и значителна загуба на време в спорове с
администрацията. Заявена е претенция за разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – Агенция по геодезия,
картография и кадастър. Исковете са оспорени като неоснователни. Ответникът
твърди, че не е допусната твърдяната грешка в КККР, одобрена със заповед № РД –
18-75/10.11.2015 г. Сочи, че за изготвянето на КККР е ползван действащия план
на гр. Р., одобрен през 2001 г. и досежно процесния имот съответства изцяло на
него. Твърди, че при изготвянето на КККР са спазени изискванията на ЗКИР. Сочи,
че непредприемането на действия за изменение на КККР във връзка със сочената от
ищцата грешка не е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за
изменение за сметка на АГКК. Твърди, че ищцата не е претърпяла имуществени и
неимуществени вреди, както и че евентуалните такива, не са в
причинно-следствена връзка с непредприемане на действия от ответника.
Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК, Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния
си представител адв. С., поддържа иск по подробно изложени съображения.
Представя писмени бележки в определения срок. Искането към съда е да уважи
исковите претенции и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез
процесуалния си представител – М.К. – служител с юридическо образование,
оспорва иска. Сочи съображения за неоснователността му. Представя писмени
бележки. Искането към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, Прокуратурата на
Република България, чрез прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура –
Перник, дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Предлага на
съда да я отхвърли.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ****, ****, ****1990
г. и удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак ****г., ищцата и съпругът и К.С.П. са придобили в режим на
съпружеска имуществена общност/чл. 19 от СК – отм. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г.,
в сила от 01.10.2009 г./ недвижим имот, представляващ парцел ****, кв. 83 по
плана на гр. Р. от 1969 г./отменен/ с площ от 282 кв. м. Видно от скица,
издадена от Общински народен съвет – Р. през 1990 г. по тогава действащият
регулационен план УПИ ****, кв. 83 по плана на гр. Р. е заснет като
самостоятелен парцел.
От
скица № ****г., издадена от община Р. въз основа на регулационния план на гр. Р.,
одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. се установява, че в новия РП, УПИ ****,
кв. 83 и УПИ ****, **** по плана от 1969 г., са заснети като един парцел - УПИ ****,
**** с обща площ от 662 кв. м.
От
скица, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър е видно, че със
заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р., в която УПИ ****, **** по
плана на гр. Р., одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г., е отразен като един
поземлен имот с идентификатор **** с площ от 659 кв. м.
От
показанията на свидетеля В.С.К.– собственик на УПИ ****, **** по плана от 1969
г., заснет като част от УПИ – ****, кв. 85 по регулационния плана от 2001 г. и
като имот с идентификатор **** по КККР на гр. Р., се установява, че той и
ищцата за първи път разбрали, че собствените им имоти са заснети като един УПИ
през 2005 г., но не предприели действия, поради липса на средства. През 2015 г.
свидетелят разбрал, че ще се извършва ново заснемане и тъй като в имота му
идвали длъжностни лица, във връзка с това, очаквал, че грешката е поправена.
През
2020 г. ищцата предприела действия за продажба на собствения си имот, при което
установила, че както в регулационния план, така и в кадастралната карта имотът
и е заснет като част, респективно от УПИ ****, **** по регулационния план на
гр. Р. и като имот с идентификатор **** по КККР на гр. Р.. Когато установила
това, вече имала съгласие за закупуване на имота. По тази причина изпитала
безпокойство, тъй у купувачът започнали да възникват съмнения за откритостта и
в преговорите. Неколкократно осъществявала срещи със служители на АГКК и с
главния архитект на община Р.. Очаквала, че въпросът ще бъде разрешен бързо и
разходите ще бъдат поети от АГКК, тъй като считала, че грешката е допусната от
Агенцията.
Във
връзка с подадено писмо от ищцата по електронен път до СГКК – гр. Перник с
искане за поправяне на грешка в КККР на гр. Р., тя е получила отговор с изх. №
94-38(1)/28.02.2020 г., в което и е разяснена процедурата по чл. 54 от ЗКИР за
отстраняване на непълноти и грешки в КККР.
Ищцата
и останалите съсобственици в имот с идентификатор **** по КККР на гр. Р. подали
заявление с рег. № 07-5458/03.04.2020 г. до началник на Служба геодезия,
картография и кадастър – Перник, с искане за отстраняване на констатираната от
тях грешка в КККР на гр. Р.. В същото се искало служебно назначаване на
специалист по кадастъра за изготвяне на проект за изменението.
На
заявителите бил изпратен отговор изх. № 20-24405/08.04.2020 г., в който отново
била разяснена подробно процедурата по чл. 54 от ЗКИР и необходимостта от
представяне на проект за изменението.
Със
заявление от вх. № 07-6046/15.04.2020 г. съсобствениците отново поискали от
началника на СГКК – Перник да отстрани грешката в КККР, като служебно назначи
експерт за изготвяне на проект за изменението. Отговорът на искането бил
обективиран в писмо изх. № 20-26311/23.04.2020 г., като отново е разяснено, че
проектът за изменение на КККР следва да бъде представен от заявителите.
От
показанията на свидетелката С.К.П. се установява, че ищцата изпитвала силни
притеснения от отсъствието на разрешение на въпроса, тъй като семейството имало
нужда от средствата, които щели да получат от продажбата на недвижимия имот.
Била убедена, че грешката в КККР е допусната от служителите на АГКК и тя не
трябва да заплаща разноските за отстраняването и. В крайна сметка, поради наличието
на предварителен договор за продажбата на имота и отсъствието на действия от
страна на СГКК – гр. Перник, на 01.08.2020 г. бил сключен договор за изготвяне
на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, за
което ищцата заплатила сумата от общо 350 лв. Същата заплатила и такса за
издаване на скица в размер на 30 лв.
Със
заповед № 18-10003-20.10.2020 г. на началника на СГКК – гр. Перник на основание
чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено
заявеното от ищцата изменение в КККР на гр. Р., с което е заличен поземлен имот
с идентификатор **** с площ от 659 кв. м., като същият е разделен на два
поземлени имота, в съответствие с документите за собственост, както следва:
поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 360 кв. м. и поземлени имот с
идентификатор ****, с площ от 299 кв. м.
На
22.02.2021 г. ищцата и съпругът и К.С.П. продали собствения им недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Р., за което е съставен
нотариален акт ****, ****, ****, ****/2021 г. на нотариус Б.К. при РС – Р..
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник,
намира от правна страна следното:
Исковете
са предявени
от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен
ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 10,
ал. 1 от ЗКИР и
при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани
по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
отговаря
за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни бездействия на нейни
органи
и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобразността на бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
За уважаването на
исковете,
предмет на настоящото производство, в тежест на ищцата е, при условията на
пълно и главно доказване,
да установи, че при наличие на предвидените в закона предпоставки, длъжностно
лице при ответника не е осъществило дължимото действие, от което за нея са
настъпили сочените имуществени и неимуществени вреди.
Фактическите основания на двата иска са
идентични -непредприемането на действия на разноски на ответника за
отстраняване на грешка и непълнота в КККР досежно имот с идентификатор ****
по КККР на гр. Р..
Основанията, предпоставките и реда за
провеждане на процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри са уредени в глава VІ /чл. 51 – чл. 54в/ от ЗКИР и в глава VІІ и VІІ
от Наредба № РД-02-20-5
от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Едно от основанията за изменение на
кадастралната карта е констатирани непълноти и грешки в нея /чл. 54, ал. 1, т.
2 от ЗКИР/. Според легалното определение на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти
или грешки“
са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
В случая няма спор, че съгласно
кадастралната карта на гр. Р., одобрената със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, поземленият имот, собствен на ищцата и съпругът и, е
заснет заедно със съседния имот, без да бъде отразена границата между тях
съобразно документите за собственост и са нанесени, с общ идентификатор - ****.
Следователно налице е грешка и непълнота в кадастралната карта, досежно
посочения имот.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнота или грешка в
кадастралната карта
се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз
основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти. Производството
започва по заявление
от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на
служебно постъпила информация от ведомство или община/чл. 51,
ал. 3 от ЗКИР/.
С електронно писмо и с последващи писма
с рег.
№ 07-5458/03.04.2020 г. и с рег.
№
07-6046/15.04.2020 г. ищцата е поискала от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. Перник да отстрани грешката и да допълни непълнотата в
кадастралната карта на гр. Р. досежно собствения и недвижим имот. Към
заявленията не е представен проект за изменение, а е направено искане такъв да
бъде изготвен по възлагане от СГКК – гр. Перник за нейна сметка, тъй като грешката
и непълнотата е допусната не по вина собственика.
СГКК – гр. Перник не е започнала
процедура по отстраняване на грешката и непълнотата по така подадените
заявления, а е отговорила с писма изх. № 94-38(1)/28.02.2020
г., изх.
№
20-24405/08.04.2020 г. и изх. № 20-26311/23.04.2020 г. В
тях е разяснила основанията за изменение на КККР по чл. 51 от ЗКИР и
процедурата за отстраняване на грешки в ККРИ, предвидена в чл. 54 от ЗКИР.
Уточнено е, че едно от изискванията на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е представяне от
заявителя на проект за изменение на КККР.
Спорен между страните е въпросът за
законосъобразността на това бездействие. Според ищцата, подадените от нея
заявления изпълняват предпоставките на чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗКИР и
ответникът е бил длъжен да започне производство за изменение на кадастралната
карта на гр. Р. на негови разноски по аргумент от нормата на чл. 40 от ЗКИР, а
като не е сторил това – е бездействал незаконосъобразно.
Съдът счита, че в настоящия случай чл. 40 от ЗКИР не е приложим, тъй като той урежда поемането на разноските при отстраняване на грешки в кадастралната карта, констатирани в хода на производството по създаването и. Спорът, предмет на делото е свързан с процедура по изменение на кадастрална карта, поради грешки и непълноти, след влизане в сила на заповедта, с която е одобрена. Единствената норма, която урежда поемането на разноските в тази хипотеза е - на чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., в редакцията и от ДВ, бр. 4 от 2017 г., в сила от 13.01.2017 г. Според нея след изтичане на срока за отстраняване на дефектите службата по геодезия, картография и кадастър се счита за задължено лице в случаите на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри при изпълнени задължения от заинтересованите лица съгласно чл. 36 и 38 ЗКИР и наличие на данни в източниците по чл. 41 ЗКИР, които еднозначно определят границите на имота, непълнотата или грешката се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изработен от службата по геодезия, картография и кадастър.
От цитирания текст следва, че разноските за поправка на грешки и непълноти в кадастралната карта, включително и за изготвяне на проект за изменението, са в тежест на СГКК при кумулативно наличие на две предпоставки – данни за определяне на пропуснатата или погрешно нанесена граница на имота да съществуват в източниците по чл. 41 от ЗКИР и собственикът/ползвателят на имота да е изпълнил задълженията си по чл. 38 от ЗКИР. В останалите случаи разноските се се поемат от собственика на поземления имот В настоящия случай, при доказателствена тежест на ищцата, указана и с определение 07.01.2022 г., тя не е представила доказателства, че в хода на процедурата по създаване на кадастрална карта на гр. Р. е изпълнила задълженията си по чл. 38 от ЗКИР за осигуряване на свободен достъп до имота, означаване на процесната му граница по траен начин, представяне на служител на СГКК на документ за собственост. Наред с това, не е налице и другата кумулативно изискуема предпоставка съгласно чл. 57, ал. 2 от Наредбата - данни в източниците по чл. 41 ЗКИР, които еднозначно определят процесната граница на имота. Въпреки указанията на съда, дадени в определение от 07.01.2022 г. за отсъствие на доказателства за част от относимите факти, в проведено открито съдебно заседание, ищцата е отказала назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване произхода на грешката и непълнотата в кадастралната карта. Независимо от това, от представената скица № ****г. на община Р., издадена въз основа на регулационния план на гр. Р., одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г., е видно, че с този регулационен план поземленият имот на ищцата е заснет без между него и съседния имот да е отразена граница и двата имота са отредени за един УПИ с № ****, кв. 85. Този регулационен план представлява източник по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и е взет предвид при одобряване на кадастралната карта на гр. Р. със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. Границите на поземления имот, заснети в кадастралната карта са идентични с границите на урегулирания поземлен имот, отразени в регулационния план. В последния не са се съдържали данни за налична граница, съобразена с обема на правото на собственост на ищцата. Затова и такава не е отразена в одобрената кадастрална карта.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не са били налице предпоставките на чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за поемане на разноските за отстраняване на допуснатата грешка и попълване на непълнотата в кадастралната карта на гр. Р. досежно поземлен имот с идентификатор **** от Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Перник. Затова като не е образувала производство за изменение на кадастралната карта на гр. Р. въз основа на подадените от ищцата писма, а е дала указания за представяне на проект за изменение, не е бездействала незаконосъобразно. Отсъствието на твърдяното незеконосъобразно бездействие, сочено като основание на исковите претенции, обосновава неоснователността на последните. Това е така, защото претърпените от гражданите имуществени и неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от Държавата, само ако са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие. В случая причина за бездействието е неизпълнение от страна на ищцата на законовите изисквания/представяне на проект за изменение на кадастралната карта/ за извършване на правно дължимото действие. С оглед всичко изложено предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид изхода от спора и на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.И.П., ЕГН ********** *** за осъждане на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, със седалище гр. София, ул. Мусала № 1, представлявана
от В.К.– изпълнителен директор да и заплати сумата от 380 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатени разноски за проект за изменение на
КККР на гр. Р. досежно поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Р. и за
издаване на скица за същия имот, настъпили в резултат на незаконосъобразно
бездействие на служители на АГКК – отказ да бъде извършено отстраняване на
грешка и непълнота в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Р. за
сметка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.И.П., ЕГН ********** *** за осъждане на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, със седалище гр. София, ул. Мусала № 1, представлявана
от В.К.– изпълнителен директор да и заплати сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - безпокойство от съмнения на евентуалния
купувач относно имота, вероятност да потърси правата си по съдебен ред, поради
неизпълнение на сключения предварителен договор, както и значителна загуба на
време в спорове с администрацията, настъпили в резултат на незаконосъобразно
бездействие на служители на АГКК – отказ да бъде извършено отстраняване на
грешка и непълнота в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Р. за
сметка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.И.П., ЕГН ********** *** да
заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, със седалище гр.
София, ул. Мусала № 1, представлявана от В.К.– изпълнителен директор сумата от
100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/