Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………..11.2016г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при
секретар М.П.
Като
разгледа докладваното от съдията
Търговско дело №2114 по описа за 2010 год.
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на
„МАРИНА
РИВИЕРА ПРОПЪРТИС" ЕООД
EИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Три уши №6а, ап.6,
представлявано от управителя Х. С. С., чрез упълномощените адвокати В.Г. и А.Д.
против „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА”
ООД
ЕИК ********* /в несъстоятелност/
със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. Сирма войвода №2, представлявано от
управителя М. А. Н и „Банка Пиреос
България” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Витоша 3 за приемане за
установено несъществуването
на вземане на „Банка Пиреос България” АД прието в производството по несъстоятелност в размер на 3 503 508.05 лв.,
произтичащо от договора за инвестиционен кредит 1546/2007 от 23.10.2007г.,
анекс №1-1546/2008г. от 01.10.2008г. и анекс 3-1546/2009г. от 23.10.2009г.
Настоява се за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът „Марина Ривиера
Пропъртис" ЕООД ЕИК ********* с управител Г. С. С., е кредитор по силата
на договор за цесия от 29.07.2010 г. на „Марина Блек Сий Ривиера" ООД ЕИК
*********, за което с решение №115/23.03.2010 г. по т.д. 865/2009 г. на ВОС, е
открито производство по несъстоятелност. Г. С. С. е кредитор с прието вземане,
включено в списъка на приетите вземания по чл.685 от ТЗ. Сочи се, че „Марина
Ривиера Пропъртис" ЕООД е цесионер по силата на Договор за цесия от
29.07.2010 г., с който цедентът Г. С. С. прехвърля на „Марина Ривиера
Пропъртис" ЕООД част от своето вземане към „Марина Блек Сий Ривиера"
ООД /в открито производство по несъстоятелност/ и се легитимира като такъв въз
основа на приложения договор. Твърди, че с вписване от 02.09.2010 год. синдикът
на „Марина Блек Сий Ривиера" ООД, е обявил списъка на неприетите вземания
на дружеството, сред които вземане в размер на 2 108 972.47 лева на „Банка
Пиреос България" АД по договор за инвестиционен кредит № 1546/2007г., тъй
като с тази сума дружеството е задължено при условията на чл. 40 от ЗЗД. С
вписване от същата дата са обявени и списъците на приетите вземания на втория
ответник, сред които е вземане в размер на 2 676 993,63 лв. на „Банка Пиреос
България" АД, по договори за оборотен кредит №1547/2007 г. и по договор за
инвестиционен кредит № 1546/2007 год. Сочи, че кредиторът „Марина Ривиера
Пропъртис” ЕООД е подало в законоустановения срок възражение по чл.690 от ТЗ
срещу приетото от синдика вземане на „Банка Пиреос България" АД, ЕИК
*********, в размер на 2 676 993,63 лв, като списъците на синдика са
публикувани в TP под номер 20100902111301. Излага, че по възражението на
„Марина Ривиера Пропъртис" ЕООД срещу списъка на приетите вземания е
образувано т.д.№1572/2010 г., определението по което само частично уважава
доводите и исканията във възражението, и коригира списъка на приетите вземания,
като изключва от него сумата 356 287,68 лв. по договор за оборотен кредит
№1547/2007 г. Сочи, че от своя страна и „Банка Пиреос България" АД също е
подала възражение срещу включване на сумата 2 108 972.47 лева в списъка на
неприетите вземания. По възражението е образувано т.д.№1605/2010г. С вписване в
Търговския регистър по партидата на дружеството под № 20101206105920 са обявени
окончателните списъци на приетите вземания, ведно с определението на съда по
т.д. 865/2009г. за това. С това определение съдът частично уважава възражението
на банката и коригира списъка на приетите вземания, като включва в него и
сумата от 1 234 044,36 лв., като общият размер на приетите вземания на „Банка
Пиреос България" АД в окончателния списък, одобрен от съда, възлиза на 3
503 508,05 лв. на основание на Договор за инвестиционен кредит №1546/2007 г.
Обосновава, че кредиторът „Марина Ривиера Пропъртис" ЕООД е легитимиран
кредитор по смисъла на чл.694 от ТЗ и за него съществува правен интерес от
предявяването на иск по чл.694 от ТЗ, за да се установи от съда, че вземането
на „Банка Пиреос България" АД не съществува, тъй като не е валидно
възникнало, изискуемо и ликвидно към момента на предявяването му и не следва да
бъде прието в производството по несъстоятелност срещу длъжника „Марина Блек Сий
Ривиера" ООД, ЕИК ********* в посочения в окончателния списък на приетите
вземания размер от 3 503 508,05 лв., в ущърб на интересите на останалите
кредитори.
В подкрепа на твърденията си излага следните аргументи:
Не е налице действително възражение в срока по чл.690 от ТЗ от страна на „Банка
Пиреос България" АД срещу частично неприемане на вземането от синдика.
Подаденото възражение от банката е направено от пълномощник, с пълномощно,
което е изначално недействително, тъй като противоречи на закона- чл. 32, т.З
от ГПК вр. чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД. Възражението за
недействителност на пълномощното е направено по т.д.№1572/2010г., като до
приключване на това дело действията по подаване на възражението не са потвърдени
от законните представители на банката, поради което и тези действия следва да
се считат неизвършени, включително действията по депозиране на възражение по
чл.690 от ТЗ. Излага също, че липсва представителна власт на подписалия
възражението от страна на „Банка Пиреос България" АД Т. Ф., по което
възражение е образувано т.д.№1605/2010г. Излага съображения за частична
недействителност на представеното пълномощно, поради липсата на юридическа
правоспособност на упълномощения. Излага, че действията на последния не са
потвърдени от редовно упълномощен процесуален представител на Банката. Предвид
доводите за ненадлежно представляване на банката счита, че съдът не е бил сезиран с надлежно възражение
срещу списъка на неприетите вземания, и образуваното по възражението на Т. Ф.
съдебно производство т.д.№1605/2010 г. е приключило с недопустим съдебен акт.
Позовава се на чл.690 от ТЗ, че подаването на действително възражение е
задължителна процесуална предпоставка за изменение на списъците, изготвени от
синдика, поради което само на това основание 1 234 044,36 лв. следва да се
изключат от окончателния списък на приетите вземания по т.д. №865/2009 г. на
ВОС.
Сочи, че в Определението по т.д. №1605/2010 г. съдът е
приел, че размерът на предоставените и усвоени от „Марина Блек Сий
Ривиера" ООД суми по Договор 1546/2007 г. възлиза на 1 849 418 евро,
позовавайки се на приложените от „Банка Пиреос България" АД към молбата им
за предявяване на вземането копия от искания за усвояване на кредита. Излага,
че процесният договор №1546/2007г., както и Анекс 1 - 1546/2008г. от
01.10.2008г. и Анекс 3 - 1546/2009г. от 23.10.2009г. обаче имат съществени
пороци при сключването си, а именно липса на съгласие на дружеството и липса на
представителна власт на лицата, подписали договорите за кредит от страна на
„Банка Пиреос България" АД, което води до неосъществен фактически състав
за влизане в действие на представените договори за кредит. Сочи, че процесният
договор за кредит и анексите са приложени към молбата на „Банка Пиреос
България" АД, подписани са от управителя на дружеството Д. И. Д., но тъй
като кредитополучателят е дружество с ограничена отговорност, се изисква
изрично решение на Общото събрание на съдружниците на „Марина Блек Сий
Ривиера" ООД за ползване на кредит, както и за учредяване на вещни права
върху недвижими имоти по отношение на ипотеката. Излага, че представеното в
с.з. от 12.11.2010г. копие от протокол от ОС от 23.11.2007 г. е копие на
копието, липсва оригинал, а е налице и изявление на съдружник, че не е
подписвал този протокол, което доказателство следвало да се изключи от
доказателствата по делото.
Сочи, че от друга страна, липсва представителна власт и
по отношение на подписалите Договор №1546/2007 г. от страна на „Банка Пиреос
България" АД - К. И. Т. и Зоя Димитрова Ц.. От представеното по т.д. №
1605/2010 г. пълномощно от страна на процесуалните представители на банката по
отношение на Красимира Тодорова в т.4. и т.5 било видно, че тя е била упълномощена
от законовите представители на банката да подписва договори за кредит без
ограничения в размера или други лимити, но само след одобрение на сделката
съгласно вътрешните правила на банката и само съвместно с изпълнителен директор
или Началник Отдел Кредитна администрация. Доказателства за одобрение на
кредита и за това, кой е бил Началник Отдел Кредитна администрация към
05.12.2007 г., към делото не са приложени, а името на Зоя Димитрова Ц. не се
открива в Търговския регистър като изпълнителен директор на банката. Релевира
доводи, че Договор №1546/2007 г., от който „Банка Пиреос България" АД
претендира да черпи правата си на кредитор в настоящето производство, е сключен
при изначални пороци във волята на представляваните страни, както и при непълен
фактически състав за сключването му - липса на протокол от Общо събрание на
„Марина Блек Сий Ривиера” ООД за конкретното действие на управителя, както и
невалидно формирана воля за кредитната институция от страна на нейните
представители. И двете страни не са потвърдили изрично с валидни волеизявления
в изискуемата форма Договор №1546/2007 г. по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Излага, че Договорът за кредит №1546/2007 г., и двата анекса към него са
сключени във вреда на представляваното дружество, само с волеизявлението на
управителя Д. И. Д., без санкция на Общото събрание. Увреждането се състои във
факта, че с процесния договор се задължава „Марина Блек Сий Ривиера" ООД
да изплаща пълния размер на упоменатите в договора и анексите размери, като
инвестиционният кредит е предвиден за изграждане на вилен комплекс върху
съсобствен лично на управителя и на дружеството имот - УПИ VI-6,9 И 29 в кв. 3,
местност 30 „Луна", по плана на гр. Бяла, обл. Варна, в съотношение 3
450/12 026 ид.части, като от правилата на приращението съобразно чл.92 от ЗС,
построеното върху съсобствен парцел става съсобственост между титулярите на
правото на собственост, съответно на съотношението в него. И за банката, и за
управителя на дружеството още при подписването на договора е било ясно, че с
кредитните средства управителят лично ще се облагодетелства във вреда на
дружеството чрез увеличаване на неговия патримониум със стойността на
приращението върху неговата част от съсобствеността. Знанието за това от страна
на банката се доказвала с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, №
120, том, IV, per. № 11443, дело №786/15.12.2007 г. по описа на на нотариус В.П.
*** действие - PC - Варна, per. № 205 на НК, подписан и от двете страни -
приложения към него са нотариалните актове, от които е видно кои са титулярите
на правото на собственост и в какви квоти. Сочи, че Банката не е изпълнила
задълженията си по чл.430 от ТЗ и чл.3.2. от Договор № 1546/2007 г. Позовава се
на факта, че „Банка Пиреос България" АД е отпуснала 2 054 000 Евро, без да
има обосновано искане за това, поради което същата е действала на свой риск,
предоставяйки сума, по-голяма от поисканата, и неупражнявайки контрол върху
начина на разходване на средствата. В допълнение излага, че по Договор
1546/2007 г. не е представена изискуемата оценка от „Явлена Импакт" ООД,
съгласно чл.3.2.2., „потвърждаваща инвестираните средства и степен на
завършеност”. Отпускането на втория транш от кредита - над 950 000 евро де
факто се е осъществило без каквото и да било доказателство за целевото
усвояване на средствата до тук, и без какъвто и да било контрол относно начина
и целите за усвояване на останалите средства. В чл. I.2. от Договор за
инвестиционен кредит №1546/2007 г. от 05.12.2007 г. е предвидено, че кредитът
се отпуска на кредитополучателя - „Марина Блек Сий Ривиера" ООД „целево за
финансиране на до 41% от инвестиционния бюджет на Проект за изграждане на
жилищен комплекс, находящ се в района на гр. Бяла на брега на Черно море,
съгласно предоставено обосновано искане от клиента". Излага, че
управителят Добрил Добрев, без санкцията на Общото събрание на дружеството, но
със знанието и одобрението на представителите на „Банка Пиреос България” АД, се
обогатява със стойността на припадащите му се части от сградите на вилния
комплекс край гр. Бяла, обл. Варна, а „Банка Пиреос България” АД претендира
несъстоятелното дружеството да дължи 2 028 300,50 евро. Договарянето във вреда
на представлявания, както и отпускането на средства в разрез на договора, без
надлежни разходооправдателни документи, прави тази претенция несъстоятелна.
Излага съображения, че липсват доказателства за предоставяне на твърдените суми
на дружеството и обявяване на кредита по Договор 1546/2007 г. за предсрочно
изискуем. Излага, че банката не доказва изискуемостта на вземането си и не
формулира правното основание, на което го претендира.
В отговора
на исковата молба ответникът „Банка Пиреос България” АД излага становище за
недопустимост на предявения иск с доводи за липса на качеството кредитор на
ищеца в производството по несъстоятелност. Оспорва твърдението, че не е налице
действително възражение в срока по чл. 690 от ТЗ от страна на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД срещу частично неприемане на вземането на Банката от синдика,
както и твърдението, че производството по търг. дело №1605/2010 е приключило с
недопустим съдебен акт, доколкото „МАРИНА РИВИЕРА ПРОПЪРТИС” ЕООД няма право да
оспорва съдебен акт в производство, по което не е страна. Оспорва твърдението,
че подаденото възражение от банката, въз основа на което е образувано търг.
дело №1605/2010 г., е направено от пълномощник с пълномощно, което е изначално
недействително. Сочи че процесуалните действия са извършени през 2010 г. и са
напълно валидни. Оспорва, че подаването на възражението, въз основа на което е
образувано търг. дело №1605/2010г. излиза извън обема на представителната власт
на процесуалния представител на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, тъй като в
пълномощното изрично е посочено, че предоставените права трябва да се тълкуват
разширително в полза на упълномощеното лице. Освен това „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”
АД не е оспорило извършените процесуални действия, въпреки че е било надлежно
уведомено от Окръжен съд гр.Варна и чрез
вписвания в Търговския регистър по партидата на „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД.
Потвърждаване на процесуалните действия на представителя на Банката не е било
необходимо. Оспорва също, че Договор за инвестиционен кредит №1546/2007 г.,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г. и Анекс №3 от 23.10.2009 г. към
него, от който произтича приетото вземане на Банката, има съществени пороци при
сключването си, както и твърденията за липса на съгласие на дружеството, и
липса на представителна власт на лицата, подписали договорите за кредит от
страна на банката. Излага съображения, че в този смисъл наличието на решение на
общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ и Раздел VI, т.
3, буква ж от дружествения договор на "МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА" ООД
не се явява предпоставка за действителността на сключените от управителя на
дружеството Добрил Добрев договори за кредит и учредени ипотеки.
Обстоятелството дали е действал без предходно решение на общото събрание е без
значение за третите лица, независимо дали те са добросъвестни или не.
Действията, извършени от управителя, обвързва дружеството-продавач и договорите
за кредит и учредената ипотека върху имотите на дружеството са сключени
валидно. Дори и управителят да е действал без предходна санкция на общото
събрание, отговорността за лошия избор на управителния орган следва да се
понесе от избралите го съдружници, а не от третите лица, които са договаряли с
вписания управител. В евентуалност се позовава на презумпцията на чл.301 от ТЗ.
Въпреки изложените аргументи, сочи, че е налице и протокол от общото събрание на
съдружниците на „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД от 23.11.2007 г., с който общото
събрание на съдружниците взема решения за сключване на договори за кредит с
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД и учредяване на ипотека върху собствени на
дружеството недвижими имоти като овластява управителя Добрил Добрев да сключи
договорите за кредит и да учреди ипотеката. Параметрите, които са залегнали в
решението на общото събрание на съдружниците на „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД
от 23.11.2007 г., съответстват на условията, при които са сключени процесиите
договори за кредит и е учредена договорната ипотека. Сочи, че банката не
разполага с оригинален екземпляр на цитирания протокол - оригиналният екземпляр
трябва да е представен на нотариуса при подписването на Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 120, том IV, регистрационен № 11443,
дело № 786/2007 г., вписан в Службата по вписванията към Агенцията по
вписванията - гр. Варна и трябва да се съхранява в оригинал в архива на
нотариуса, както и от страна на дружеството
„МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД следва да се съхранява и от страна на
дружеството, което съгласно чл.143, ал.1 от ТЗ води протоколна книга за
решенията на общото събрание. Оспорва твърдението за липса на представителна
власт на лицата, подписали договорите за кредит от страна на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, доколкото банката не е оспорила наличието й. Оспорва твърдението,
че Договор за инвестиционен кредит №1546/2007 и двата анекса към него са
сключени при условията на чл. 40 от ЗЗД, с доводи за неприложимост на сочената
разпоредба. Сочи, че от фактическите обстоятелства по делото не може да се
направи извод, че с договарянето на банковите кредити е нанесена вреда на
дружеството от обективна страна. Уточнява, че собствеността върху цялата земя,
върху която се изгражда ваканционно селище „Марина Блек Сий Ривиера”, е
разпределена между Добрил Добрев и неговата съпруга и „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА”
ООД не в съотношение 3450/12087, а в съотношение 3450/18297. Излага съображения
за липса на намерение за увреждане. Оспорва твърдението за липса на
доказателства за предоставяне на суми на „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД и
нарушаване на условията за
целево усвояване, както и че не е била налице изискуемост на вземанията на
Банката по Договор за инвестиционен кредит №1546/2007 г., като се позовава на
чл. 17 от договора. Противопоставя се на твърдението, че погасителен план не е
изготвян с аргументи, че погасителният план се генерира автоматично в
счетоводната система на банката, съгласно условията на подписания договор за
кредит, и се предава на клиента.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в срока по
чл.372 от ГПК, с която възразява срещу изложените в отговора на исковата молба
твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно допустимостта
и основателността на предявения иск.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, в което се поддържат направените възражения в
отговора на исковата молба.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От фактическа страна : Във Варненски окръжен съд е
образувано производство по несъстоятелност на ответното дружество „Марина Блек
Сий Ривиера“ ООД ЕИК ********* по т.д.№865/2009г. Видно от справка в Търговския
регистър с решение № 104 от 28.01.2014г. по т.д.№865/2009г. по описа на ВОС
дружеството е обявено в несъстоятелност, като управителните органи са с
прекратени правомощия и търговската дейност е прекратена.
След извършена служебна
справка по т.д.№865/2009г. се констатира, че с молба вх.№14752 от 23.04.2010г.
вторият ответник по настоящото дело „Банка Пиреос България“ АД предявява пред
съда по несъстоятелността вземанията си от първия ответник „Марина Блек Сий
Ривиера“ ООД, произтичащи от Договор за кредит №1546/2007г. и анексите към него
на обща стойност от 4 190 877.50 лева. На 02.09.2010г. в ТР са
вписани списъците с приети и неприети от синдика на „Марина Блек Сий Ривиера“
ООД предявени вземания. В законоустановения срок „Банка Пиреос България“ АД
подава възражение срещу неприемането от
страна на синдика на сумата в размер на 2 108 972.47 лева, за
разглеждането на което е образувано пред ВОС т.д.№1605/2010г. (служебно
известно на съда), по което е налице произнасяне с определение. От своя страна
кредиторите на „Марина Блек Сий Ривиера“
ООД – Герард Симон Стюман и „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД подават възражение
срещу всички приети от страна на синдика вземания на „Банка Пиреос България“ АД
в размера, посочен по т.8 от списъка на приетите вземания (включително тези,
произтичащи от Договор за кредит №1546/2007г. и анексите към него). Служебно
известно на съда е (след извършена справка в деловодната система на съда) че за
разглеждане на възражението е образувано т.д.№1572/2010г. по описа на ВОС,
приключило с определение. В резултат на разгледаните възражения и на
осн.чл.692, ал.4 от ТЗ съдът по несъстоятелността постановява определение №3685
от 29.11.2010г. по т.д.№865/2009г. по описа на ВОС, вписано в ТР на
06.12.2010г. под №20101206105920. С посоченото определение съдът одобрява
списък на приетите от синдика предявявени вземания, като след извършени промени
по отношение на вземането, произтичащо от Договор за кредит №1546/2007г. и
анексите към него включва в списъка на приетите предявени вземания част от
неприетото вземане на банката, произтичащо от договор за кредит №1546/2007г. и
анексите към него, представляващо главница в размер на 1 234 044.36
лева; изключва от списъка на приетите предявени вземания част от приетото
вземане на банката по същия договор и анекси, представляващо възнаградителна
лихва за периода 27.12.2009г. до 23.03.2010г. за горницата над 158 270
лева и възнаградителна лихва за периода 23.03.2010г. до 23.04.2010г. за
горницата на 26 524.61 лева. След направените корекции е постановено
вземането на „Банка Пиреос България“ АД,
произтичащо от договор за кредит №1546/2007г. и анексите към него, да се счита
прието общо в размер на 3 503 508.05 лева, от които
3 315 949.39 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на
предявяването 23.04.2010г. до изплащане на вземането, 158 270.05 лева –
възнаградителна лихва по чл.5 за периода 27.12.2009г. – 23.03.2010г.,
26 524.61 лева – възнаградителна лихва по чл.5 за периода 23.03.2010г. –
23.04.2010г. и 2 764 лева - такса застрахователна полица, съгласно чл.3,
ал.4, т.4 от договора. В резултат на
корекциите неприето остава част от вземането на банката, произтичащо от договор за кредит №1546/2007г. и анексите към
него в размер на 687 369.50 лева. В срока по чл.694, ал.1 от ТЗ
кредиторът „Банка Пиреос България“ АД
предявява срещу длъжника „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД иск за съществуването на
посоченото неприето вземане. Пред ВОС е образувано т.д.№2118 по описа за
2010г., приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е прието за установено
в отношенията между страните съществуването на вземането на банката срещу длъжника
„Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.) в размер на 687 369.50 лева,
произтичащо от договор за инвестиционен кредит №1546/2007г. и анекс
А1-1546/2008 от 01.10.2008г. и анекс А3-1546/2009 от 23.10.2009г.
По допустимостта на
иска : Предявяването на иска с правно
основание чл.694 от ТЗ е последният, заключителен етап от фазата по приемане и
установяване вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност. В
хипотезата на предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да установи
всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право, а ответникът
носи тежестта на доказване съществуването на вземането с всички негови
характеристики.
В настоящия случай легитимацията
на страните съответства на твърденията за наличие на прието вземане в
производството по несъстоятелност, чието включване и редът под който е включено
в списъка на приетите вземания се оспорва от друг кредитор с прието вземане.
Страните са дружества, вписани в съответен регистър като търговци. Сезиран е
компетентен съд.
По отношение наличието на
активна процесулна легимация на ищеца : Искът може да бъде предявен и от всяко
лице, което е придобило вземане от длъжника по силата на договор за цесия,
заместване в дълг и др. В зависимост от момента на осъществяване на
прехвърлянето на спорното право, това лице може да предяви иска първоначално
(Решение №Т-87 от 15.02.2010г. по гр.д.№2493/2009г., САС, ГК, ІІІ състав) или
да встъпи в процеса, съобразно правилото на чл.226, ал.2 от ГПК. С исковата
молба е представен редовен договор за продажба на вземане от 29.07.2010г., по
силата на който Херард Симон Стюман, в качеството на цедент, прехвърля на „Марина
Блек Сий Ривиера“ ООД, като цесионер, част от своето вземане към длъжника „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.), а
именно 10 000 лева от общия размер на вземането от 615 677.74 лева,
предявено в производството по несъстоятелност по т.д.№865/2009г. по описа на
Окръжен съд град Варна, за сумата от 1000 лева, платима при условията на
договора (арг.от чл.1 и чл.7). Длъжникът е редовно уведомен за извършеното
прехвърляне чрез управителя си на 29.07.2010г. (л.249 от делото). За
праводателя Херард Симон Стюман са налице всички предпоставки за допустимост на
иска по чл.694 от ТЗ, следователно и за неговия частен правоприемник по
договора за цесия. При извършена справка в ТР по партидата на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.) се
констатира, че Херард Стюман е кредитор с предявено и прието вземане в
производството по несъстоятелност по т.д.№865/2009г. на ВОС. От изложените
по-горе факти се установява, че кредиторът, чието вземане се оспорва в
настоящото производство, е предявил вземането си пред синдика по реда и срока
по чл.685, ал.1 от ТЗ; налице е произнасяне на синдика по отношение на него; в
срока по чл.690, ал.1 от ТЗ кредиторите Герард Симон Стюман и „Марина Ривиера
Пропъртис“ ЕООД са депозирали възражение
срещу приемане на вземането, като по него е налице произнасяне на съда по
несъстоятелността с определение по чл.692 от ТЗ по т.д.№1572 от 2010г. по описа
на ВОС. Ищецът няма правен интерес от оспорване наличието на представителна
власт на процесуалния представител на банката в производството по т.д.№1605/2010г.,
тъй като не е страна по посоченото дело.
Настоящата искова молба е предявена в рамките на предвидения от закона
седмодневен срок, поради което се явява процесуално допустима и предявеният иск
подлежи на разглеждане по същество.
От правна страна : Видно от доказателствата по делото
вземането, прието от синдика на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.), което е
предявено от „Банка Пиреос България“ АД и впоследствие след извършена корекция
в списъка на приетите вземания с определение №3685 от 29.11.2010г. по
т.д.№865/2009г. по описа на ВОС, е
постановено да се счита за прието общо в размер на 3 503 508.05 лева,
се основава на Договор за инвестиционен кредит №1546/2007г. и анекс
А1-1546/2008 от 01.10.2008г. и анекс А3-1546/2009 от 23.10.2009г.
С откриване на
производството по несъстоятелност с решение №115 от 23.03.2010г. по
т.д.№865/2009г. по описа на ВОС и предвид клаузата на чл.17, т.3 от договора,
целият дълг е станал изискуем, за което длъжникът е уведомен с покана за
изпълнение изх.№6725/26.03.2010г., лично получена от управителя Д.Добрев на
26.03.2010г. (л.54 от делото).
В исковата молба ищецът
въвежда възражения за недължимост на процесната сума от несъстоятелния длъжник,
като твърди, че договорът страда от съществени пороци при сключването му, а
именно – липса на съгласие на дружеството-кредитополучател и на представителна
власт на лицата, подписали договорите от страна на банката-кредитор; настоява,
че договорът и двата анекса са сключени във вреда на представляваното от
управителя Добрев дружество; счита, че липсват данни за предоставяне на сумата
от кредита по сметка на длъжниковото дружество; настоява, че задълженията по
кредита, възникнали в периода от 27.12.2007г. до 04.01.2010г. са погасени чрез
плащане на сумата от 1 910 258.95 евро от личната банкова сметка *** „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.)
Добрев.
Договор за инвестиционен
кредит №1546/2007 (л.91-101 от делото) е сключен на 05.12.2007г. като целеви за
финансиране до 41 % от инвестиционния бюджет (включително земя и финансови
разходи) на Проект за изграждане на жилищен комплекс, находящ се в района на
гр.Бяла на брега на Черно море. Договорен е размер до 2 054 000 евро
и краен срок за изплащане – съответното число на 36-я месец от датата на
първото отпускане на средствата по кредита, но не по-късно от 30.12.2010г. С
анекс от 01.10.2008г. е увеличен размера на годишната лихва по кредита. С анекс
от 23.10.2009г. страните се съгласяват, че кредитополучателят е в просрочие на
задълженията си към Банката в размер на 27 888,05 евро, сума,
представляваща просрочена главница и наказателна лихва за периода. Съгласно
чл.4 от анекса страните са се съгласили, че отпуснатия от банката кредит е в
размер на 2 058 300.50 евро, от които 30 000 евро допълнителна
сума за довършителни работи, с която се увеличава лимита по кредита.
По делото на назначена
ССЕ, чието заключение съдът кредитира като изготвено от лице, притежаващо
специални знания в съответната материя и при липса на данни за пристрастност
към някоя от страните по делото. Съгласно заключението на вещото лице сумата от
30 000 евро по анекса от 23.10.2009г. не е усвоена от ответника. В
съответствие с чл.3.2 от договора кредитът се усвоява от кредитополучателя на
части, по предназначение, в рамките на срока за усвояване от 13 месеца, срещу
фактури и/или други подобни документи, свързани със строежа. Съгласно заключението по ССЕ и допълнителното
заключение, в периода 01.01.2008г. –
30.01.2009г. по разплащателна сметка №********** на дружество са отпуснати и
усвоени средства в размер на 2 032 528.21 евро или
3 975 279.65 лева, като от тях въз основа на разходооправдателни
документи за строителството на комплекса в гр.Бяла – 1 738 509.17
евро, левова равностойност 3 400 228.40 лева. Средствата по договора са отпускани на
траншове въз основа на фактури за доставки, подробно посочени в справка 4,
колона 5 от експертизата.
Вещото лице докладва, че към 23.04.2010г.
(датата на предявяване на вземанията от банката пред синдика) задълженията на
„Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.) по договор за кредит №1546/2007г. възлиза
на 2 097 111.20 евро (таблица 3). Вещото лице извършва
проверка и в счетоводството на дружеството-длъжник, като установява, че
съгласно данни от Оборотна ведомост за периода 01.01.2010г. – 31.03.2010г. задължението на дружеството по
сметка 152 2 „Получени дългосрочни заеми във валута“ е в размер на
3 967 010.94 лв., представляващи левовата равностойност на
2 028 300.50 евро.
Вещото лице докладва, че
процесния кредит е регистриран в системата на банката на 27.12.2007г. с
апликация 0164/********** до 04.01.2010г., на която дата посочената апликация е
закрита. От 04.01.2010г. е открита апликация 0164/**********. Съгласно Справка
от БНБ Централен кредитен регистър (стр.56-58), изд.на 30.03.2011г., текущото
състояние към 28.02.2011г. на остатъка по главница на кредит с № L0010011640000000766 е
3 967 011 лева, равностойност в евро – 2 028 300.50 евро и
напълно съответства на записа по сметка №BG80PIRB73454692594235
от 04.01.2010г. Вещото
лице пояснява, че за периода януари-февруари 2010г. от справката от Централен
кредитен регистър на БНБ може да се проследи единствено просрочената главница,
ако има такава. Експертът сочи, че записа в третата част на справката
(просрочия по активи и погасени кредити) – историята на кредита по отношение на
просрочената главница е 0.00 лева, тъй като с взетите операции от 04.01.2010г.
е открита нова апликация, с която кредита от просрочен е направен редовен, в
съответствие с анекс А3-1546/2009, сключен между банката и кредитополучателя на
23.10.2009г.
Съгласно посочения анекс
страните се съгласяват, че към 23.10.2009г. кредитополучателят е в просрочие на
задълженията си към банката, произтичащи от Договор №1546/2007, като общата
сума на просрочените задължения е в размер на 27 888.05 евро и представлява
просрочена главница и наказателна лихва за периода. Съгласно чл.4 от анекса,
страните се съгласяват, че отпуснатия от банката кредит е в размер на
2 058 300.50 евро, от които 30 000 евро допълнителна сума за
довършителни работи (чл.3), при което се увеличава единствено лимита по кредита
(както се посочи по-горе вещото лице установява, че последната сума не е
усвоена). Така по новата апликация със системен номер 0164-********** кредитът
е редовен, а не просрочен. По делото е представено извлечение от сметка №BG80PIRB73454692594235 (л.243-248), в което на дата
04.01.2010г. са отразени две записвания, сумата на които със знак минус е
2 048 212 евро. На стр.6 от извлечението с положителен знак са
отразени два записа 19 911.60 и 2 028 300.50,
чийто сбор е същия
2 048 212.10 евро. Вещото лице докладва, че съгласно
пояснителните записвания REOPENED LOAN –
откриване, подновяване на кредит (заем) с допълнително пояснение OLD 0164-********** и NEW 0164-**********, се закрива старата
апликация на кредит №********* и се открива нова апликация от същата дата,
която напълно съответства на променените условия с анекс А3-1546/2009 от
23.10.2009г.
Не се спори по делото, че
с писмо-нареждане от 26.05.2009г. (л.233) Добрил Добрев, в качеството си на
управител на дружеството-кредитополучател, е наредил за обслужващи сметки по
кредита да бъдат личните му банкови сметки в същата банка, една от които е и
валутната в евро под №G80PIRB73454692594235. Именно по тази сметка е налице запис от 04.01.2010г.
„кредит погасяване“ със сумата от
1 910 258.95 евро, но последван от цитираните по-горе пояснителни
записвания, сочещи на възобновяване на заема, обосновано с клаузите на Анекс
3.
По делото е прието
извлечение от счетоводни документи на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.), подписано
от управителя Добрев, а именно - дневник на сметка 509 за периода от
01.01.2010г. до 31.03.2010г. (л.395) със записи от 31.01.2010г. „кредит
погасяване“ със сумата от 2 028 300.500 евро и „кредит погасяване“
със сумата от 19 911.60 евро.
Ответникът „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.) настоява, че документът
удостоверява факта на погасяване на кредита към посочена дата. Първичен
счетоводен документ за действително плащане – нареждане или предварително
съгласие на титуляра на банковата сметка Добрев – не се представя по делото,
както и не е изследвано от вещото лице като неоткрито както в счетоводството на
банката, така и в архивите на дружеството-длъжник. Следователно възражението за
липса на задължение на кредитополучателя „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД (в н.)
поради погасяване на дълга по Договор №1546/2007 чрез плащане остава
недоказано.
Недоказано е твърдението на ищеца за нищожност
на договора за б. кредит поради липса на съгласие за сключването му от
дружеството-кредитополучател. Съгласно чл.141, ал.1 от ТЗ управителят на ООД
организира и ръководи дейността на дружеството, съобразно закона и решенията на
ОС. Дружеството се представлява от управителя (ал.2). По делото е представен в
копие (л.110) протокол от 23.11.2007г. от заседание на ОС на „Марина Блек Сий
Ривиера“ ООД, на което е взето принципно решение за теглене на инвестиционен
валутен кредит, като овластен да подпише договора е управителя Добрев.
Непредставянето на оригинала на документа не променя крайния извод за
действителност на договора, с оглед прилагане презумпцията на чл.301 от ТЗ и
факта на непротивопоставяне на търговеца веднага след узнаването, предвид
приемането на сумите по договора и извършваните частични погасявания по дълга.
Правните действия,
извършени от лице без представителна власт не са нищожни, защото могат да бъдат
потвърдени от носителя на съответното материално и процесуално право. В
конкретния случай ответникът Банка
Пиреос България“ АД е сторил това действие като представя по делото изрично
изявление за потвърждаване на действията на лицата, представляващи го в хода на
сключване на договора за кредит и анексите към него от 17.05.2011г. (л.151).
Участието на дружеството в производството по несъстоятелност на длъжника чрез
предявяване на вземанията също следва да бъдат кредитирани в тази насока.
Неоснователно е
твърдението на ищеца, че договора за кредит, както и анексите са сключени във
вреда на представлявания – дружеството-кредитополучател. Категорично ищецът не
установява наличието на намерение за увреждане на представлявания у
представителя и третото лице, задължителен елемент от фактическия състав на
чл.40 от ЗЗД. От фактическите обстоятелства по делото не може да се направи и
извод, че с договарянето на банковия кредит е нанесена вреда на дружеството от
обективна страна. Освен това забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД е приложима при
договорното представителство, но не и при органното представителство, поради
което сделката, сключена между ЮЛ търговци, при която представляващия едното
дружество е действал във вреда на представлявания, не е недействителна. ЮЛ
разполага с възможността да защити правата си чрез иск за вреди спрямо
управителя.
Безспорно се доказва при
съобразяване със заключението на вещото лице факта на усвояване на сумите по
кредита от ответното дружество-длъжник, включително при наличието на факта, че
обслужващата договора сметка, е тази на физическото лице – управителя Добрев.
По делото така и не се
представи от страна на ищеца доказателство, както и не се установява от
заключението на вещото лице по ССЕ, наличието на платежно нареждане или друго
писмено доказателство, съгласно Наредба №3 от 16.07.2009г. за условията и реда
на изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, за
извършено действително плащане от страна на Добрил Добрев на сумата от 1 910 258.95 евро с цел погасяване
на задължение по кредита.
В обобщение, претенцията
на ищеца остава недоказана, тъй като се установи, че договорът и анексите към
него са действителни и са произвели правни последици. Не се устави по безспорен
начин факта на погасяване чрез плащане на задължение по договора в размер на
1 910 258.95 евро. В съгласие със заключението на вещото лице
вземането на банката по отношение на „Марина Блек Сий Ривиера“ (в н.) ООД към
датата на предявяването му възлиза на сумата от 2 097 111.20 евро. Като неоснователен и недоказан искът следва
да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора и
предвид направеното от процесуалния представител на ответника „Банка Пиреос България“ АД искане, придружено
със списък по чл.80 от ГПК, в полза на същия следва да бъдат присъдени
сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски в размер на 15 000
лева, от които 14 400 лева адв.хонорар, 400 лева- за ССчЕ и 200 лева – за
СГЕ.
На осн.чл.694, ал.2 от ТЗ
ищецът следва да внесе по сметка на ВОС държавна такса в размер на
140 140.32 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „МАРИНА
РИВИЕРА ПРОПЪРТИС" ЕООД
EИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Три уши №6а, ап.6,
представлявано от управителя Х. С. С., против „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД
ЕИК ********* /в несъстоятелност/
със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.сирма войвода №2, представлявано от управителя
М. А. Н и „Банка Пиреос
България” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Витоша 3 иск за приемане за
установено несъществуването
на вземане на „Банка Пиреос България” АД,
прието в
производството по несъстоятелност
на „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА”
ООД
ЕИК ********* по т.д.№865/2009г. по описа на ВОС в
размер на
3 503 508.05 лв., произтичащо от договора за инвестиционен кредит
1546/2007 от 23.10.2007г., анекс №1-1546/2008г. от 01.10.2008г. и анекс
3-1546/2009г. от 23.10.2009г.
ОСЪЖДА „МАРИНА
РИВИЕРА ПРОПЪРТИС" ЕООД
EИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Три уши №6а, ап.6,
представлявано от управителя Х. С. С. да заплати на „Банка Пиреос България” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Витоша 3 сторените разноски
в размер на 15 000 лева.
ОСЪЖДА „МАРИНА
РИВИЕРА ПРОПЪРТИС" ЕООД
EИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Три уши №6а, ап.6,
представлявано от управителя Х. С. С. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд град Варна държавна такса размер на 140 140.32 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :