Решение по дело №1190/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х. А. И., [ЛНЧ], [държава], с адрес от регистрационната карта: гр.Харманли, , и с посочен в жалбата адрес : [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 11122/25.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут и по-конкретно, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценил положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определил насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможността жалбоподателят да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разгледал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която жалбоподателят произхождал. Същевременно органът не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално би бил върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, ДАБ не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. На следващо място ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността на жалбоподателя да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването в конкретната област на [държава] от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Същевременно не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването на жалбоподателя именно в посочената област. Следователно атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразил предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С- 465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. Следователно в решението си ДАБ не правил обоснована връзка между твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава] в област Д. А., в която щял да бъде върнат. По този начин неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето на жалбоподателя поради основателен страх от преследване именно там.

Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателят да напусне държавата били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот, което не било изследвано от ДАБ.

Административният орган се позовал на справка с вх.№ ЦУ-1841/23.08.2024 г. и на справка с вх.№ ЦУ-1624/12.07.2024 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, в които се съдържала информация за състоянието на сигурността в [държава] и конкретно в района на провинция Д. А.. Направен бил извод, че въпреки наличието на инциденти, свързани със сигурността в района на провинция Д. А., не следвало насилието там да се определя като безогледно. Жалбоподателят оспорва тази констатация. Това, че се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата му на произход, представлявало основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ.

Въпреки, че през последните години международното внимание било изместено, било безспорно, че въоръженият конфликт в [държава] продължава. Ситуацията там била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът преценил.

С оглед горното, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 11122/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Изразява опасения за сигурността в [държава], споделя за убийства и отвличания. Назначеният му процесуален представител счита, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същото било издадено и в противоречие с приложимия материален закон. Моли за отмяна решението като неправилно и незаконосъобразно.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран по делото чрез процесуален представител писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че подадената жалба е неоснователна. Счита, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец по отношение на жалбоподателя.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба УРИ 10540-3992/23.07.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София при МВР, жалбоподателят (фигуриращ в молбата с имената Х. И. А. от [държава]) е поискал закрила в Република България. Молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е заведена с вх.№ УП-33575/31.07.2024 г. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба входящ № 1993/23.07.2024 г. на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33575/31.07.2024 г., в който е вписан с имената Х. (собствено) А. (фамилно) И.(бащино), от *** пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Д. А., [държава], етническа принадлежност – ***, вероизповедание – ***, семейно положение – [семейно положение], *** професия, с ***образование. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, петимата братя, едната сестра, както и съпругата и трите деца на чужденеца (като по отношение на местонахождението на всички тях в регистрационния лист е налице отбелязване – [държава]). Личните данни на молителя са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С Покана рег. № УП-33575/31.07.2024 г. чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 20.08.2024 г.

С Писмо рег. № УП-33575/31.07.2024 г. Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС писмено становище по постъпилата от Х. А. И. молба за закрила. В писмо с рег. № М-14982/26.09.2024 г. (рег. № УП-33575/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 20.08.2024 г., в хода на което същият е потвърдил информацията, предоставена при регистрацията, като добавил, че е роден на 12 януари 1997 г. в [населено място], област Д. А., [държава]. Посочил, че не е използвал други имена или псевдоними, включително фалшиви паспорти. Отговорил, че няма роднини в държава-членка на ЕС. Обяснил, че напуснал [държава] нелегално, отправяйки се към Турция на 26 юни 2024 г. Там останал 20 дни, след което преминал в България. На 14 юли 2024 г. влязъл в Република България нелегално с група от 12 души, преминавайки през гората и използвайки стълба през оградата. Тук били задържани от полицията. Той заявил, че е [семейно положение] за Б. А. Х., [държава], на 24 години. Женени били от 2018 г. и имали три деца: Рахма (4 години), Рихам (3 години) и М. (2 години), които заедно със съпругата му живеели в [държава], в [населено място]. На въпрос дали е имал възможност да подаде молба за международна закрила в Турция, той отговорил, че не бил чул за такава възможност. Добавил, че не притежава издадени документи от Турция. Обяснил, че напуснал страната поради расизма срещу сирийците. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място], където живял до заминаването си. Посочил, че в района няма представителства на международни организации като ВКБООН или Червения кръст/Червения полумесец. Интервюираният потвърдил, че притежава само *** гражданство. Документи за самоличност не представил при регистрацията, тъй като нямал такива със себе си. Обяснил, че в [държава] притежава семейна книжка, но личната му карта била изгубена през 2017 г. Уточнил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС и никога не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в България или друга държава. На въпросите за арести, осъждания и членство в политически, религиозни организации или секти, той отговорил отрицателно. Посочил, че е арабин по етническа принадлежност и мюсюлманин сунит по религия, без да е имал проблеми, свързани с тези обстоятелства. Завършил основно образование, учил до девети клас в училище „Хауи Хатла“ в Д. А., и работил в строителството. Напуснал [държава] поради липсата на спокойствие и на работа, като добавил, че районът му бил под контрола на кюрдите, които набирали младежи за военна служба. Заявил, че не желае да носи оръжие и да влиза в казарма. Споменал, че е станал свидетел на сражения между ДАЕШ и кюрдите в неговото село през 2017 г., а последният инцидент в района бил стрелба между арабски племена и кюрди преди няколко месеца. Той уточнил, че роднините му не напуснали [държава] поради финансови затруднения. Съпругата, децата, родителите му, една сестра и петима братя също живеели в [населено място]. Братята му не можели да напуснат района, за да не бъдат взети в казармата. Интервюираният заявил, че подава молба за закрила в България, защото тук приемали бежанци, можел да работи и имал възможност за събиране на семейството. Той добавил, че не желае да се върне в [държава] поради причините, които вече изложил.

С Решение № 11122/25.10.2024 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. И., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на чужденеца на 04.11.2024 г., срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 06.11.2024 г. в ДАБ и регистрирана с рег.№ УП-33575/06.11.2024 г.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На първо място, Решение № 11122/25.10.2024 г. е издадено от компетентен административен орган – Председателят на ДАБ при МС, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, оспореният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, включително съдържа фактически и правни основания, обосноваващи издаването му.

На трето място, не е налице допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Х. А. И. по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС. В това становище е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х. А. И., в случай, че той отговаря на условията на ЗУБ.

При произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя Х. А. И. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.

На четвърто място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 от АПК).

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства в административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност в страната по произход – [държава]. Същият не е бил и политически ангажиран, като липсват данни, обуславящи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.

Елементите от личната бежанска история на жалбоподателя не установяват условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед данните по делото, в това число и свободно изложената от оспорващия история при провеждане на интервюто, следва да се приеме, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Поради това, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ).

Относно заявения от оспорващия страх от мобилизация в армията следва да се отбележи, че няма данни за целенасочени действия от страна на редовната *** армия, от които да се заключи, че търсещият закрила е бил подложен на преследване, за да бъде принуден да воюва. Не се установяват и данни жалбоподателят да е бил обект на преследване от други военни субекти с цел да го привлекат в редиците си, съответно да го изложат на вероятността от участие във военни действия.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки новонастъпилите обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

 

От компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и на писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително и като осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в друга държава (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ). Не се установява, че да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ).

По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В обжалваното решение е посочено, че от представената актуална информация в справките на ДАБ било видно, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава], като следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. В провинция Дейр ал Зор, където живял Х. А. И., все още имало ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в провинцията била стабилна и не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото то не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. При преценка на личните елементи от бежанската история на кандидата, не се доказало да е бил лично засегнат от безогледно насилие в качеството му на цивилно лице. Предвид информацията за обстановката в [държава], се налагал извод, че търсещият закрила не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Завръщането му в провинция Д. А. било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, а там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че по думите на кандидата, в [населено място], провинция Д. А. се намирали съпругата му и трите им деца, както и родителите му, една сестра и петима братя. Обстоятелството, че те не били напуснали [държава], обосновавало по безспорен начин ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Настоящият състав на съда намира формираните от административния орган съображения и изводи за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния, относими към датата на постановяване на оспорения акт.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки и представените такива в хода на съдебното производство, изготвени от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] действително са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната.

Както вече бе посочено, преди дни досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 202 5г. – М. Б.. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на А. Р.. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.).

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни ситуацията там да е с характер, обосноваващ извод за съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в [държава].

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Тези разпоредби извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че Решение № 11122/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Х. А. И. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. И., [ЛНЧ], [държава], срещу Решение № 11122/25.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.