№ 12895
гр. София, 20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110114366 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ра
Като разгледа гражданско дело № 14366 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 52776/18.03.2022г. на СРС,
подадена от М. Б. Н. чрез адв. М.М. – АК-Плевен, срещу Агенция за недвижими имоти
„Мар Мари 2020“ ООД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 2000,00 лева, представляваща заплатено от нея капаро по Договор за
1
гаранция от 06.06.2021г., подлежащо на връщане на основание чл. 5 от Договора
поради отказ от финансиране от страна на банка да кредитира закупуването на
недвижим имот, ведно със законна лихва в размер на 63,00 лева от 26.11.2021г. до
датата на подаване на исковата молба.
Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по
облигационно отношение, възникнало от своя страна въз основа на Договор за
гаранция от 06.06.2021г., с който на ответника е възложено да уговори условията за
покупка на недвижим имот, която услуга, видно от извършената справка в Търговския
регистър, попада в предмета на дейност на ответника. Единствено основанието, от
което произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о
договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо
лице (опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.), независимо от факта, че се касае за
посредничество във връзка със сключване на договор за покупка на недвижим имот.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши
при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1
ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони,
когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието
„потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр
вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита
правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот.
Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец,
потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“
се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо
лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския
съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване
на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката
дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се
дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със
сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор,
съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички
конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с
търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор
следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто
смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, следва да се
приложат не само транспонираните в националното законодателство специални
материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и
интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и
цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС
и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми
2
от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите
(ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Ищцата има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги
по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ответникът има качеството на търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗПотр - договорите за посредничество при покупка на недвижим
имот, сключен между физическо лице и търговец, попадат в обхвата на защита на
нормите на ЗЗПотр и физическото лице притежава качеството "потребител" съгласно §
13, т. 1 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице
ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на
търговска или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113
ГПК (така Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.),
включително установената с нея местна подсъдност на спора.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна
и за нея съдът следи и служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК.
Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 19.05.2009г. ищцата е с настоящ
адрес: област Плевен, община Плевен, град Плевен, ж.к. „Сторгозия“ ШПК № 3,
ет. 5, ап. 18. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Плевен.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд
следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа
Районен съд в град Плевен.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14366/2022г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Плевен.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата
чрез адв. М.М. – АК-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3