Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
гр.Плевен, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм. дело №108
по описа за 2020 г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП вр. с чл.166 ал.3 от ДОПК.
Производството по делото е
образувано по жалба от Р.И.Т. *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане с изх.№01-6500/5361#3/11.11.2019г., издаден от Зам.изпълнителния
директор на ДФЗ-София, с който оспорващата е изключена от подпомагане и на
основание чл.14 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г. е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер 6430,09лева, представляващо 50% от общата
изплатена сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ за кампании 2013, 2014 и 2015 година.
Първоначално жалбата е подадена в АССГ, където е
образувано адм.дело №558/2020г., което е прекратено с определение от
20.01.2020г. и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Плевен.
В жалбата се твърди, че оспореният
АУПДВ е нищожен, поради липса на компетентност на издателя му, тъй като
разпоредбата на чл.20а ал.4 от ЗПЗП не предвижда възможност за делегиране на
правомощието на директора за издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания. На следващо място се твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен,
тъй като при неговото издаване са нарушени изискванията за форма,
административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че е
постановен и в несъответствие с целта на закона. Счита се, че липсата на
задължителен реквизит по чл.59 от АПК-дата и номер, опорочават неговата
валидност. Твърди се липса на фактически основания за неговото издаване, което
да кореспондира с правното основание по чл.14 ал.1 т.3 от Наредба
№11/03.04.2008г. Твърди се още, че в акта липса конкретизиране на предвиденото
в тази норма задължение, чието неизпълнение органът е приел за материалноправна
предпоставка за възстановяване на финансовата помощ. Счита се, че за да е
законосъобразен АУПДВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен
начин, че е налице недължимо плащане на суми по някои от схемите и мерките,
или по проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет. В тази връзка се сочи, че не е налице
спор за изплатена сума в размер на 12860,17лева, но за да има основание за
връщане на 50% от нея, трябва да е отпаднало основанието за плащане и същото да
се явява недължимо. Счита се още, че в хода на производството са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като административният орган не е събрал
доказателства за издаването и влизането в сила на административен акт, въз
основа на който да е възникнало публично вземане на ДФЗ за сумата от
6460,09лева. Прави се извод, че оспореният акт е издаден без да са установени
релевантните за упражненото правомощие факти и обстоятелства, относно
възникването на вземането. Твърди се още, че административният орган не е
изпълнил задълженията си по чл.26, чл.28, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като
не е уведомена за започналото административно производство, не е дадена
възможност за участие в него и за представяне на доказателства. Счита се, че така допуснатите нарушения са
съществени. Твърди се, че през 2013г. е поела ангажимент по мярка 211, като е
била наемател на общински пасища, мери и ливади, които е поддържала в добро
земеделско състояние, но през 2015г., поради промени в законодателството,
договорите за общинските пасища са били прекратени на основание §15 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ и се е оказала без правно основание, за да участва със заявление
за подпомагане. В тази връзка се счита, че не носи никаква отговорност за
действията на трети лица, каквото се явява едностранното прекратяване на
договорите за наем и заради действия, върху които няма влияние и вследствие на
които е издадена АУПДВ. Счита се, че в конкретния случай може да бъдат
използвани правилата за „форсмажорно обстоятелство“ или „непреодолима сила“.
Твърди се, че е приложима разпоредбата на чл.64 т.2 б.“г“ от Регламент
№1306/2013г. на ЕС. Счита се, че нормативната уредба следва да се прилага за
подпомагане на земеделските стопани, поради което АУПДВ противоречи и на целта
на закона. В заключение се моли за отмяна на АУПДВ. Претендират се разноски.
От ответника не е изразено становище по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се
представлява. Представено е писмено становище за основателност на жалбата. Моли
се за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт
П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че
констатациите в акта са доказани от събраните по делото доказателства.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.
Представя писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че Р.Т. е регистрирана с УРН 601958 в ИСАК, като за
кампания 2013г. с подадено заявление с УИН: 15/150513/70129 от 10.05.2013г. е заявила участие по Схема за
единно плащане на площ /СЕПП/, схема за национални доплащания /СНДП/ и мярка
211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“, с деклариране, че е запозната със задължението да извършва земеделска
дейност и да заявява площи с природни ограничения в
планинските райони най-малко пет последователни години след първото плащане.
Със заявление УИН:15/160514/75280 от 14.05.2014г. Т. е
участвала в кампания 2014г. вкл. за мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони“.
Със заявление УИН:15/230615/82029 от 22.06.2015г. Т. е
заявила участие в кампания 2015г. за мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони“ /мярка 13.1/НР1/.
Със заявление УИН:15/110516/85101 от 09.05.2016г. Т. е
заявила участие за кампания 2016г. за мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони“ /мярка 13.1/НР1/. Със заявление за
оттегляне 2016г., подадено на 03.11.2016г. от упълномощено от Т. лице – П.В., е
направено частично оттегляне на мярка 211 по отношение на парцел 65872-156-1.
Същото е направено и с декларация за частично оттегляне, приета в ОПСМП на
03.11.2016г.
Във връзка с направеното оттегляне на заявление 2016г.
на Т., чрез упълномощеното лице, на 03.11.2016г. е връчено Уведомление при
оттегляне, с което последната е уведомена, че пълно или частично оттегляне на
заявлението за подпомагане, за което има поет и неприключил многогодишен
ангажимент, е възможно да доведе до отказване на финансовото подпомагане за
съответната година или до прекратяване на поетия ангажимент и възстановяване на
получените до момента компенсаторни плащания.
Видно от приложените на л.18-24 от делото
доказателства е, че за 2013г. по мярка 211 на Т. е изплатена сума в размер на
8306,48лева, а за 2014г. сума в размер на 4553,69лева, като за 2015г. не е
изплащана сума по мярка 211. Общо изплатената сума на Т. по мярка 211 е в
размер на 12860,17лева.
Във връзка с извършена административна проверка на
основание чл.37 ал.2 от ЗПЗП и резултатите от нея, с Уведомително писмо
изх.№01-6500/5361 от 15.08.2019г. Т. е уведомена на основание чл.26 ал.1 от АПК, че за кампания 2016 не е заявила участие по мярка 211, с което не е
спазила изискването на чл.4 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г., поради
което се открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото са посочени
изискванията на чл.14 ал.1 т.3 от същата наредба и размерът на сумата, която
следва да бъде възстановена, като е уточнено какво представлява тази сума.
Едновременно с това е дадена възможност за представяне на доказателства
относими към констатациите, както и възможност за представяне на възражения.
Уведомителното писмо е получено от Т. на 03.09.2019г.
На 10.09.2019г. е подадено възражение от Р.Т., в което
се твърди, че при подаване на заявлението за 2016г. е допусната техническа
грешка в графа „Плащания за площи с природни ограничения“, където е посочено
„не“ , като се счита, че това нарушение е маловажно и се моли да не се открива
производство по издаване на АУПДВ.
На 11.11.2019г. от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ е
издаден Акт за установяване на публично държавно вземане с изх.№01-6500/5361#3,
с който Т. е изключена от подпомагане и на основание чл.14 ал.1 т.3 от Наредба
№11 от 03.04.2008г. е определено подлежащо на възстановяване от земеделския стопанин публично държавно
вземане в размер 6430,09лева,
представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“ за кампании 2013, 2014 и
2015 година. Като правно основание за издаване на акта административният орган
е посочил разпоредбата на чл.14 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г., както
и чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК вр. с чл.166 от ДОПК и чл.20а ал.6 и ал.5 предл.
първо вр. с ал.1 и ал.2 от ЗПЗП. Като фактическо основание е посочено установеното
неподаване на заявление за подпомагане за кампания 2016г. по мярка 211, което е
прието за нарушение на чл.4 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г.
Възражението на земеделския стопанин е прието за неоснователно, тъй като
кандидатът е оттеглил подаденото от него заявление за кампания 2016, като е бил
уведомен за последствията от оттеглянето. В заключение органът е приел, че
многогодишният ангажимент не е изпълнен и не са налице основания за
прекратяване на производството по издаване на АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на
публично държавно вземане с изх.№01-6500/5361#3/11.11.2019г., издаден от
Зам.изпълнителния директор на ДФЗ-София, е връчен на 05.12.2019г., видно от
известие за доставяне на л.22 гръб от делото на АССГ, а жалбата срещу него е
подадена по куриер на 19.12.2019г., поради което и като подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.27 ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Съгласно чл.27 ал.5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл.166 ал.2 от ДОПК е
предвидено, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Съгласно
чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, а съгласно ал.4 от същия текст може да делегира със заповеди
част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане. Видно от приложената на л.33 от делото Заповед №03-РД/715/2 от 13.12.2018г.
на Изпълнителния директор на ДФЗ и от приложената на л.35-37 от делото Заповед
№,03-РД/2891 от 23.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на Зам.изпълнителния
директор П.С. са делегирани изрично посочените в тях правомощия, сред които да
издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по мярка
211 и/или изключване от подпомагане по чл.14 ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008г.
Т.е. оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
за това орган, като възраженията за нищожност в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на
публично държавно вземане е издаден в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, включително и мотиви с посочване на фактическото и правно основание
за издаването му. Изрично е посочено за неизпълнение на кое задължение органът
е приел, че се дължи възстановяване на част от получено до момента плащане.
Административният орган е отразил, че бенефициентът е поел многогодишен
ангажимент по мярка 211 с подаване на заявлението за подпомагане с УИН:
15/150513/70129, като за кампания 2016г. кандидатът не е подал заявление, с
което е нарушил изискванията на чл.4 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба
№11/03.04.2008г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават
заявления за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и за извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко
пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Ето защо съдът
приема, че административният орган е изложил фактическите основания, въз основа
на които приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на
АУПДВ.
Оспореният акт е издаден и
при спазване на административно производствените правила. От приложеното на л.20 от делото на АССГ
известие за доставяне се установява, че Т. е уведомена за откриване на
производството по издаване на акта по реда на чл.26 от АПК. В уведомителното
писмо са посочени констатациите на органа, че при извършена административна
проверка е установено, че за кампания 2016 не е заявила участие по мярка 211, с
което не е спазила изискването на чл.4 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г.,
и поради което се открива производство по издаване на АУПДВ. Посочени са
изискванията на чл.14 ал.1 т.3 от същата наредба и размерът на сумата, която
следва да бъде възстановена, като е уточнено какво представлява тази сума. Едновременно
с това е дадена възможност за представяне на доказателства относими към
констатациите. Дадена е възможност за представяне и на възражения, каквото е
подадено, видно от л.53 от делото на АССГ. В последното е
отразено, че при подаване на заявлението за 2016г. е допусната техническа
грешка в графа „Плащания за площи с природни ограничения“, където е посочено
„не“ , като се счита, че това нарушение е маловажно и се моли да не се открива
производство по издаване на АУПДВ. Това възражение е прието от органа за
неоснователно в оспорения акт. Ето защо не са налице твърдяните в жалбата
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ.
По
съответствието с материалния закон съдът съобразява следното:
Условията и редът за прилагане на мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“
от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. са
регламентирани в Наредба №11 от 03.04.2008г.
Съгласно
чл.4 ал.1 т.2 и т.3 от наредбата, кандидатите
за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащан, както и да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на §1 т.1 от ДР на
наредбата, "първо компенсаторно плащане"
е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките
по чл.1, ал.1.
Правните
последици от неизпълнение на това задължение са уредени в чл.14 ал.1 от
наредбата, като според т.3 от същата разпоредба, земеделски стопанин, който не
подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се
изключва от подпомагане и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, като след
третата година се възстановява 50 %. Изключение от това правило е
регламентирано в чл.15 от наредбата, според който разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства, като при тези случаи заедно със съответните доказателства
(документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в
писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от
него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която
земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в
състояние да направи това.
В
контекста на горното и при установената по делото фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установено, че Т. не е изпълнила нормативно
регламентираното задължение да подаде заявление за подпомагане по мярка 211 за
кампания 2016г., тъй като е налице частичното оттегляне на заявлението,
направено на 03.11.2016г., и по този начин не е изпълнила многогодишния
ангажимент по мярка 211, поет с подаване на заявлението през 2013г. Иначе
казано след третата година от поетия петгодишен ангажимент не е подадено
заявление за подпомагане. Последното като правна последица води до изключване от подпомагане и задължение за
възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания, в зависимост от
годината на прекратяване на участието. Ето защо се налага извода, че правилно органът е приложил нормата
на чл.14 ал.1 т.3 от наредбата, тъй като неподаването на заявлението е
направено след третата година, а изчислената сума по АУПДВ в размер на
6430,09лева представлява 50% от изплатените суми на земеделския стопанин, които
са в размер на 12860,17лева.
За
пълнота следва да се посочи, че нормата на чл.14 ал.1 от наредбата не изисква предварителното изключване от подпомагане по мярката
като предпоставка за упражняване правомощието на органа да изиска
възстановяване. Изключването от подпомагане и връщането на получените суми са
регламентирани като обща последица /"и"/. Волеизявлението за
изключване на Т. от подпомагане по мярка 211 е инкорпорирано в същия
административен акт, с който е установено публичното държавно вземане, и по
изложените съображения съдът не счита това за нарушение, водещо до
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ (Решение № 4699 от 22.04.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 10773/2019 г.).
Също
така не е приложимо и изключение на чл.15 от наредбата, тъй като не са налице форсмажорни
или изключителни обстоятелства. За такива органът не е уведомен от една страна,
съобразно изискванията на чл.15 ал.2 от наредбата. А от друга страна,
твърдяните в жалбата обстоятелства за прекратяване на наемни отношения не се
доказаха от страна на Т., въпреки дадената и възможност. Безспорно с частичното оттегляне на заявлението по
мярка 211 за кампания 2016г. е налице неподаване на заявление по време на
поетия петгодишен ангажимент и е налице неизпълнение на изискването по чл.4
ал.1 т.3 от наредбата.
|
|
|
|
|
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК.
Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на
поетия ангажимент, което обстоятелство е надлежно удостоверено. Действително
отговорността се явява неоправдано тежка, но същата е предвидена нормативно в
действащ подзаконов нормативен акт, който земеделският стопанин се е задължил
да спазва.
С оглед на изложеното, оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
съобразено с административно производствените правила, материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на делото е
основателно искането на ответника за присъждане на разноски. В полза на ДФЗ
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лева, определени съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.Т. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане с изх.№01-6500/5361#3/11.11.2019г.,
издаден от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ-София.
ОСЪЖДА Р.И.Т. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на
Държавен фонд „Земеделие“-София направените по делото разноски в размер на 200,00лева
(двеста лева).
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред
ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/