НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 04.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1281 описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к.
н.С., срещу Ч.Е.Ч., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена
Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 09.12.2016 год. между
третото лице ВИВА КРЕДИТ ООД
и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е
получил кредит в размер на 400 лв., които е следвало да върне, заедно с
договорената лихва и такса за експресно разглеждане на документи, в срок до
18.08.2017 год. В договора са били разписани и задължения за кредитополучателя
в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя поръчител или
валидна банкова гаранция, издадена след усвояването на сумата. Предвидена е
неустойка за неизпълнението на това задължение, която е била включена в
погасителните вноски.
Кредитът е усвоен чрез ИЗИПЕЙ
АД.
Ответникът не е изпълнил нито
едно от задълженията си по договора за заем. Не е внесъл нито една погасителна
вноска. Цялото задължение е падежирало с изтичането на срока по договора.
С Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 год. И подписаното
Приложение № 1 от 01.07.2017 год., първоначалният кредитор – третото лице ВИВА КРЕДИТ
ООД е прехвърлил вземанията си кам ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2330/2017 на ЛРС, която била връчена на ответника при условията на
чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си.
За
това ищецът иска: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има
следните вземания срещу ответника:
- 400 лв. главница,
- 61,52 лв. – за периода от 23.12.2016 год. – датата на първата вноска, до
18.08.2017 год. – датата на настъпване на падежа на договора,
- 164,70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
- 164,70 лв. – такса за експресно разглеждане на документите,
- 195,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 2330/2017 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед от 08.09.2017 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата
молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 18.04.2018
г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 02.05.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 29.06.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 02.08.2018 год. лично и призовка за страна за открито
съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 19.04.2019 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 15.05.2019 год. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, на страната, са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната практика
на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът,
разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 700
лв., от които 575 лв. по исковото и 125 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч.Е.Ч., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, по силата на Договор за
паричен заем № 5321345 от 09.12.2016
год., сключен с ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, следните суми, за които
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2330/2017
год. на ЛРС:
- 400 лв. главница,
- 61,52 лв. – за периода от 23.12.2016 год. – датата на първата вноска, до
18.08.2017 год. – датата на настъпване на падежа на договора,
- 164,70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
- 164,70 лв. – такса за експресно разглеждане на документите,
- 195,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК /07.09.2017 год./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Ч.Е.Ч., ЕГН **********,***,
да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в
заповедното производство, в общ размер на 700
лв. /седемстотин лв./
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: