№ 425
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605713 по описа за 2022 година
Производството пред Софийски Градски съд е образувано по частна
жалба от адв. М.Л. - САК срещу определение № 3886/19.12.2022 г.,
постановено по НЧХД № 13863/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с
правно основание чл.341 ал.2 вр. чл.323 ал.2 вр. ал.1 от НПК, с което СРС е
върнал въззивна жалба срещу Решение №2542/07.07.2022 г. по посоченото
НЧХД. В жалбата се излагат доводи, че постановеното определение на
първостепенния съд е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
наличие на съществени процесуални нарушения, а именно – от незаконен
състав и при допуснати други такива. Твърди се, че е налице подлежащ на
обжалване съдебен акт, тъй като на 15.10.2022 г. на сайта на съда е
публикувано обявление за постановено Решение №2542/07.07.2022 г. по
НЧХД №16380/2021 г. на СРС, НО, 133-ти състав, без съдържанието на този
съдебен акт да е публично обявено. Сочи се също, че районния съдия сам е
отбелязал, че съдебния акт – Решение с №2542/07.07.2022 г. е генериран
погрешка в системата на тази дата и е подписан с квалифициран електронен
подпис отново погрешно на 15.10.2022 г., като в системата същият фигурира
със статус „отменен“. Намира изводите на РС за неправилни, като в
заключение се иска въззивния съд да отмени атакуваното с частната жалба
определение №3886/19.12.2022 г. по НЧХД № 13863/2022 г. на СРС, НО, 105
състав и да разпореди въззивната жалба срещу Решение №2542/07.07.2022 г.
под същия номер дело на СРС, НО, 133-ти състав да бъде администрирана по
1
предвидения за това процесуален ред.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по
делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в законно установения срок от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, СГС я намира за
неоснователна, при следните съображения:
Софийски районен съд, 105-ти състав в хронологичен ред в
подлежащото на въззивен контрол определение №3886/19.12.2022 г. е
проследил протеклите съдопроизводствени процеси и действия по делото,
както следват:
Наказателното производство е било образувано по внесена частна
тъжба от К.А.З., ЕГН **********, чрез адв. Д.Р. срещу Б. Х. Й., ЕГН
********** като е било образувано НЧХД № 16380/2021г. по описа на СРС,
НО, 133 състав.
Съдебното производство е приключило с Присъда № 173 от
07.07.2022г., с която съдебният състав, разгледал делото по същество е
признал подсъдимия Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 147,
ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го е
освободил от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, „Глоба“ в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева, както и му е присъдил направените от частния тъжител
разноски в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Първоинстанционната присъда №173/07.07.2022 г. на СРС, НО, 133-
ти състав е била предмет на въззивен съдебен контрол, като с Решение № 656
от 26.10.2022 г., постановено по ВНЧХД № 3134/2022г. по описа на СГС, НО,
XV въззивен състав е отменил присъдата поради липса на мотиви и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
След връщане на делото за ново разглеждане е било образувано под
нов номер - НЧХД № 13863/2022г. по описа на СРС, НО и е било
разпределено на друг съдия-докладчик – 105-ти състав.
Съдията-докладчик преди да осъществи правомощията си по чл.
250- 252 от НПК по делото е съобразил постъпила въззивна жалба вх. №
2
273275 от 08.12.2022г. от защитника на подсъдимия - адв. М. Л. срещу
Решение №2542 от 07.07.2022г. но НЧХД № 16380/2021г. по описа на СРС,
НО, 133 състав с правно основание чл. 313 вр. чл. 318, ал. 4 от НПК.
С оглед така депозираната въззивна жалба, докладчика е счел, че е в
невъзможност да предприеме и изпълни правомощията си по чл. 250 - чл. 252
от НПК преди да извърши проверка по смисъла на чл. 319, ал. 1 и сл. от НПК
на същата, доколкото ако констатира основания за връщането й, то
последното подлежи на въззивен съдебен контрол от страна на Софийски
градски съд от една страна, и от друга било въпрос, предхождащ
произнасянето на съдията-докладчик по реда на чл. 247б, ал. 1, т. 2 от НПК, с
оглед претендираната висящност на предходното разглеждане на
производството под № 16380/2021 г. по описа на СРС, НО, 133 състав.
По делото от приложените материали се установява, че в ЕИСС са
били генерирани от една и съща дата 07.07.2022 г. - два съдебни акта с
различни наименования: единият присъда №173, а вторият решение.
Присъдата е била подписана своевременно от състава разгледал делото и е
преминала инстанционен контрол, видно от Решение №656/26.10.2022 г. на
СГС постановено по ВНЧХД №3134/2022 г. по описа на съда. Същевременно
делото докато е било на въззивна проверка по същество на присъдата, и в
последствие на 15.10.2022 г. 133-ти състав на СРС е подписал с електронен
подпис „висящото“ решение, което пък е станало обект на внимание на
адв.М.Л..
Както бе посочено и по-горе с постановената Присъда №173 от
07.07.2022г. подсъдимия Й. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по реда на чл. 78а от
НК му е наложена „Глоба“ в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева,
като са възложени и направените от частния тъжител разноски в размер на
450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Същевременно в ЕИСС е било обявено и публикувано и Решение №
2542 от 07.07.2022 г. по НЧХД № 16380/2021 г. по описа на СРС, НО, 133
състав, подписано с електронен подпис на 15.10. 2022 г., без по делото да е
налично на хартиен носител и със статус видно в системата „отменен“.
Процесуалния подход, който първия съд 105-ти състав на СРС по
НЧХД №13863/22 г. е приел е, че жалбата на адв.М.Л. срещу решение №2542
3
от 07.07.2022 г. следва да бъде върната. Първостепенния съд е отбелязал, че,
ако се приеме тезата на защитата, че е налице постановен съдебен акт по
НЧХД № 16380/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав - Решение, с което
подсъдимият е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, то съгласно ТР № 3 от 20.11.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2014 r., ОСНК, докладчик съдията Елена Величкова: „При постановяване
на решение по реда на чл. 378. ал. 4 от НПК се прилагат правилата на чл. 300
и чл. 310 от НПК и срокът по чл. 319 от НПК започва да тече от момента на
неговото обявяване. В този смисъл е приел, че подадената въззивна жалба е
просрочена, доколкото Решението е с номер и дата 07.07.2022г., датата на
провеждане на открито съдебно заседание, а жалбата е подадена на
08.12.2022г.
Допълнил е също, че ако се приеме, че така цитираното Решение с
оглед настъпилите законодателни промени в чл. 310, ал. 1 от НПК / изм. ДВ,
бр. 110 от 2020г./ е изготвено в Единната информационна система на съда
/ЕИСС/ на 07.07.2022г. и подписано с квалифициран подпис от съдебния
състав на 15.10.2022г., то именно това е момента когато същото е обявено,
поради което отново следва да се приеме, че жалбата се явява просрочена,
депозирана на 08.12.2022г.
Както съдия-докладчик 105-ти състав по НЧХД №13863/22 г. не
споделя виждането на защитата, че е налице съдебен акт, подлежащ на
въззивен съдебен контрол по първоначално образуваното наказателно
производство, така и състава на СГС намира този извод на първия съд за
правилен.
По делото има влязло в сила Решение № 656 от 26.10.2022г., по
ВНЧХД № 3134/2022г. по описа на СГС, НО, XV въззивен състав, с което се
отменя присъда №173 по НЧХД № 16380/2021 г. по описа на СРС, НО, 133
състав и е постановено делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда, като именно това е съдебния акт, който е бил ревизиран и
отменен.
Видимото за страните в ЕИСС решение №2542/07.07.2022г., освен
че липсва на хартиен носител в кориците на съдебното дело, то и защитата е
уведомена съобразно разпореждането на предходния съдия-докладчик
/обективирано върху Искане от адв. Л. с вх. № 221226 от 18.10.2022г./, че
4
актът е генериран погрешно в системата на 07.07.2022г. и подписан с
квалифициран електронен подпис отново погрешно на 15.10.2022г. и липсва
възможност същия съдебен акт да се изтрие, като в системата същия
фигурира със статус „отменен“. При така установеното изначало липсва
съдебен акт, който следва да бъде ревизиран от въззивната съдебна
инстанция.
Настоящият случай е флагрантен пример за недостатъците на ЕИСС,
най-малкото защото във всеки един момент е възможно евентуално подобна
грешка да бъде допусната и от други магистрати. Това е така, защото
теоретично е следвало да има опция в системата погрешно вписан акт да
може да бъде изтрит, а не автоматично да става видим за страните. Нещо
повече, ако хипотетично се предположи, че на 07.07.2022 г. съда по погрешка
е генерирал и бланка на определение или разпореждане, то тогава ако се
приемат доводите на адв.Л. ще има и трети съдебен акт, който да се разглежда
отново във възивен съдебен контрол по същество на делото. Тази хипотеза
звучи абсурдно, най-малкото защото се нарушава принципа не два пъти за
едно и също нещо. Недостатъците на прилаганата от съдилищата система не
могат да изместят смисъла на съдопроизводството и правоприлагането. Ето
защо и единствения правилен процесуален подход в конкретния случай е
начина обоснован в процесното определение от СРС 105-ти състав за
преодоляване на настъпилата ситуация. Налице е Решение №656/26.10.2022г.
на СГС, НО, 15-ти въззивен състав, постановено по ВНЧХД№3134/2022 г. по
същество на делото, с което се отменя първоинстанционната присъда и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, по изложените
мотиви на соченото решение, което е задължително за първия съд.
Генерирания в системата акт – решение не е от естество, което да подлежи
отново на въззивен съдебен контрол по същество, най-малкото защото не би
следвало за едно и също нещо да поражда правни последици, па макар и с
наименование – решение. В този ред на мисли, ако за същото нещо съдията
например е подписал погрешка във времето и трети акт - определение, то
означава ли че последния за трети път би могъл да ангажира инстанционно
разглеждане. Извън процесния казус за прецизност би могло да се помисли и
инициира към компетентните лица от техническа страна в ЕИСС как да не се
допуска подобна ситуация или поне да се предвиди възможност за
„изтриване“ или най-малкото след подпис на съдията в ЕИСС да не става
5
автоматично видим акта за страните, а да има отделна „стъпка“ за
публикуване.
Ето защо СГС счита, че атакуваното определение на СРС е
правилно, обосновано и законосъобразно. Приема изнесената фактология,
кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените
правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.
Съдът не приема доводите, изложени в жалбата на адв.Л., че делото
е разгледано от незаконен състав. Това е така защото именно според
Решението на СГС по ВНЧХД №3134/22 г. делото след отмяна на присъдата
на 133-ти състав на СРС е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, в случая настоящия съдия-докладчик избран на случаен принцип
съгласно приложения по делото протокол. С оглед гореизложеното, съставът
на СГС намира за неоснователни възраженията, залегнали във въззивната
жалба, а именно, че постановеното определение от първият съд е неправилно,
незаконосъобразно и с неправилни правни изводи. По тези съображения,
Софийският Градски съд счита, че определението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.341 ал.2 вр, чл.323 ал.2 вр. ал.1
от НПК, СГС, НО, 10-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3886/19.12.2022 г., постановено по
НЧХД № 13863/2022 г. по описа на СРС, 105 състав, с което е върната
въззивна жалба на адв.М.Л. – защитник на подсъдимия Б. Й. срещу Решение
№2542/07.07.2022 г. по НЧХД№16380/2021 г. по описа на СРС, НО, 133-ти
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6