Разпореждане по адм. дело №222/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на „Палермо“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя П. П., подадена чрез адв. Г. И. от АК-Добрич, против Заповед № РД-04-786/ 20.06.2025 г. на Кмета на Община Тутракан, с която е разпоредено премахване на незаконен обект „Леко слънцезащитно съоръжение“, находящо се в УПИ ХV-общ. Обслужване, в кв. 49 по плана за улична регулация на [населено място], одобрен с Решение № 327/02.02.2006 г. на Общински съвет-Тутракан, имот с идентификатор 73496.501.3611 по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София.

Решаващият орган е обосновал акта си с обстоятелството, че обектът е незаконен по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и е поставен изцяло в чужд имот от възложителя, без необходимото разрешение за поставяне и одобрени схеми от главния архитект на Община Тутракан. Посочено е също, че липсва писмено съгласие от собственика на имота, върху който е поставен обекта, съгласно чл. 56, ал. 5 от ЗУТ.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Счита, че заповедта и предшестващият издаването ѝ Констативен акт № 5/19.05.2025 г. съдържат противоречиви фактически констатации дали се касае за поставен незаконен преместваем обект или за извършване на незаконен строеж. Посочва, че по силата на сключен договор за наем от 01.01.2024 г. със собственика на съседния поземлен имот с идентификатор 73496.501.3662 по КККР на [населено място] А. Д. С. ползва на правно основание заетите от обекта части от съседния имот. Моли за назначаване на строително-техническа експертиза относно определянето на точното местонахождение на обекта и неговата индивидуализация, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел – наемодателя по сключения договор за наем. По изложените съображения претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 57а, ал. 3 и чл. 215 ЗУТ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Жалбата не е подадена съгласно правилото от чл.152, ал. 1 АПК, но в указания от съда срок ответният орган е приложил административната преписка, като по допускането на събраните доказателства съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 6 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. На органа следва да се укаже също, че в оспорената заповед са налице противоречиви данни относно точното местонахождение на обекта, нареден за премахване – докато в мотивите е отразено, че обектът е изцяло поставен в чужд имот, в диспозитива е отразено, че се намира в имот с идентификатор 73496.501.3611 по КК и КР на [населено място], който е посочен като собствен на дружеството.

В тежест на жалбоподателя е да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици. Тъй като защитната теза на жалбоподателя е базирана на обстоятелството, че ползва съседния имот на правно основание, същият следва да представи доказателства, че праводателят му по договора за наем е собственик на съседния имот, както се твърди в жалбата, или че го ползва на правно основание и може да предостави ползването другиму. Установяването на този факт е необходимо поради обстоятелството, че според извършеното геодезическо заснемане, съдържащо се в преписката, предназначението на съседния УПИ е „за пазар“, т. е. възниква съмнение относно обстоятелството, че съседният имот е частна собственост, респ. че може да се предостави под наем от частноправен субект. Доколкото разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ изисква писмена форма за доказване на наличие на съгласие на собственика на чуждия имот и по делото е представен писмен договор за наем, разпита на свидетел не е необходим. Искането за назначаване на експертиза е своевременно предявено, но по него съдът ще се произнесе в предстоящото съдебно заседание, след даване на възможност на ответника да изрази становище.

Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1, чл. 159 и чл. 163 АПК съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 03.11.2025 г. от 14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:

Жалбоподател: „Палермо“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя П. П., който да се призове чрез адв. Г. И. на посочения в молбата от 07.07.2025 г. електронен адрес;

Ответник по жалбата: Кмета на Община Тутракан.

 

ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.

 

Указва на жалбоподателя, че когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне (чл. 137, ал. 3 АПК).

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.