РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1054
гр. Благоевград, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200501137 по описа за 2025 година
съобрази следното:
К. С. С. и А. А. Д., чрез адвокат Г. Ч., обжалват решение № 569 от 08.07.2025 г.,
постановено по гражданско дело № 1426 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В
жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Мотивите на РС
не почивали върху приобщените по делото доказателства. Налице била непълна и
превратна оценка на доказателствата. Съдът не обсъдил в съвкупност
материализираните граници, присъединеното владение на наследодателите и
регистърните данни в плана от 1999 г. Практиката на ВКС изисквала анализ на
всички белези на владението, включително ограждане и стопанисване, дори при
реална част. РС не анализирал свидетелските показания в съвкупност с
експертизата и регистрите, както изисквал чл. 235, ал. 2 от ГПК. Имало
неправилно разбиране на давността върху реална част. Първата инстанция приела,
че до 1999 г. процесният имот не е бил обособен и не е могъл да се владее. Това
противоречало на чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗУТ и практиката на ВКС, че реални части от
УПИ могат да се придобиват по давност, ако покриват критериите на чл. 19 от
ЗУТ, а остатъкът също е годен, при наличие на материализирани граници и
ползване. Съдът тълкувал правото на строеж като липса на връзка с процесния
имот. Това бил формален извод. Правото на строеж в съседен имот не изключвало
фактическо владение върху спорния терен, ползван като двор/градина. Фактът, че
през 1977 г. е било учредено право на строеж върху съседен имот, не изключвал
паралелното упражняване на фактическа власт върху процесния терен като
двор/градина. Не било установено дали имотът реално е бил държавен към
09.11.1999 г., нито дали е публична или частна собственост. АОС/АДС били
декларативни актове и не създавали права сами по себе си. От страна на ответника
не били ангажирани доказателства, че имотът е бил ползван от държавата или от
общината. Първоинстанционният съд изобщо не отчел действието на мораториума
и решението на КС, с което той е отменен. Това довело до неправилни изводи за
неприложимост на давността. Без да провери доказателствата, РС приел, че
1
процесният имот е бил държавен и е преминал в общински актив. Ангажираните от
ищците свидетели доказали, че имотът е с трайно материализирани граници. Той
бил ограден с колове и метална мрежа в продължение на повече от 60 години.
Имотът бил владян от бабата на ищците до смъртта й през 1995 г., а след това - от
нейните наследници. Показанията на свидетелите били последователни, логични и
непротиворечиви. Доказало се, че владението е било явно, спокойно и
необезпокоявано. Лицата, които владяли имота през различните периоди от време,
го държали като свой. Решението противоречало и на приетата по делото
техническа експертиза. Вещото лице категорично заявило, че имотът е с
материализирани граници и се обработва. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове. Претендират се направените
разноски.
Подаден е отговор от Община Благоевград. В него се изтъква, че въззивната жалба
е неоснователна. Атакуваното с нея решение било правилно, законосъобразно и
мотивирано. Изложените във въззивната жалба твърдения били формулирани
общо и не били добре аргументирани. Същите били и бланкетно посочени. РС
обсъдил събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
изяснил фактическата обстановка и формирал своето вътрешно убеждение
съобразно изградените правила. Той обсъдил подробно показанията на двамата
свидетели. След като извършил преценка на тези доказателства и взел предвид
установеното фактическо положение от вещото лице и от извършения оглед на
място, съдът правилно достигнал до извода, че свидетелските показания се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства. В годините назад
процесният имот бил пустееща земя. Въпросното обстоятелство било видно от
сателитните снимки, приложени към експертното заключение. РС правилно приел,
че процесният имот не е ползван като дворно място на ищците към имот с пл. №
63, върху който има учредено право на строеж в полза на техните наследодатели.
Този извод на съда бил подкрепен от събраните по делото доказателства. От
експертното заключение и извършения от съда оглед на място се изяснило
обстоятелството, че между имот с пл. № 62 и имот с пл. № 63 има изградена ограда
с метални колове, с която последният е отделен от процесния имот. В рамките на
първоинстанционното производство Община Благоевград успяла да докаже
наличието на твърдяното от нея придобивно основание, както и преминаването на
собствеността върху процесния имот в нейния патримониум. Безспорно се
установило, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на § 42 от ПЗР
към ЗИДЗОС. Съгласно одобрения КЗРП на с. Л., приет със заповед № 267 от
13.08.1985 г., процесният имот бил предвиден за жилищно строителство. Към
момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС, имотът бил държавна
собственост. По този начин настъпила трансформацията на собствеността от
държавна в общинска, с оглед на статута на имота, предназначението и
отреждането му. Собствеността върху процесния имот преминала в патримониума
на Община Благоевград. Разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвиждала забрана за
придобиване по давност на държавна и общинска собственост. Трайната практика
на ВКС приемала, че единствено владението на имот, принадлежащ на физическо
лице, може да изключи приложението на императивната правна норма-забрана на
чл. 86 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, до 09.11.1999 г. не
2
можели да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след
изменението - публична общинска собственост, поради което за периода до 1999 г.
давност в полза на ищците не била текла. Давността за придобиване на общински
имоти спряла да тече в периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. При това
положение, дори и ищците да били доказали наличието на упражнявана от тях
фактическа власт с намерението да своят имота, същите не можели да го
придобият предвид действащия през описаните години мораториум. РС правилно,
мотивирано и законосъобразно стигнал до извода, че ищците не са успели да
докажат исковата си претенция. Не се доказали, при условията на пълно и главно
доказване, обективният и субективният елемент на твърдяното владение.
Първоинстанционното решение не страдало от посочените във въззивната жалба
пороци. При постановяването му съдът не бил допуснал твърдените нарушения.
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските за втората
инстанция.
Страните не са направили процедурни и доказателствени искания. Не се налага и
служебно събиране на доказателства. Следва да се насрочи и проведе открито
заседание на въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че държавна такса за въззивното обжалване е внесена
само от страна на К. С., което налага на другата жалбоподателка да бъдат дадени
съответни указания.
Водена от изложеното и съгласно чл. 267 от ГПК, втората съдебна инстанция
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
04.12.2025 г. и да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на настоящия съдебен
акт, а на жалбоподателите - и екземпляр от отговора на жалбата.
УКАЗВА на жалбоподателката А. А. Д., чрез адвокат Г. Ч., да представи по делото,
най-късно в предстоящото открито заседание на окръжната инстанция, надлежен
документ за преведена по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград
- ***, държавна такса от 25 /двадесет и пет/ лева за въззивното обжалване, и я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не го стори, въззивното производство по отношение
на нея ще бъде прекратено.
Настоящото разпореждане не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3