№ 890
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330202265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Съдът е сезиран с жалба от М.А. 2007 ЕООД ЕГН***** , против
Наказателно постановление № РД 04-ХІ –Б-21/04.03.2021г. ,с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” от 500 лева на основание чл.209 а ал.2 от Закон за здравето, във
връзка т .11 от Заповед №РД-01-52 /26.01.2021г.за изм. и допл.на Заповед
№РД-01-677/25.11.2020,изм.и доп.със Заповед №РД -01-718 /18.12.2020г. и
Заповед №РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на здравеопазването ,във
връзка с чл.63ал.4 от Закона за здравето.
Жалбоподателят редовно призован не се явява .В съдебно заседание се
представлява от пълномощника си адв.С.К. .Видно от жалбата,както и
съгласно изложеното в съдебните прения иска от съда отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител юрк. Г., пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №000389 от
18.02.2021г.,с който е констатирано, че на 14.02.2021г в 20.00ч. при
1
извършена проверка от *** В.Я.-С. и *** С.Д. в присъствието на А.М.-*** в
сектор ООРТПКОСВ и П.Р. *** към Второ РУ Полиция към ОД на МВР -
Пловдив, в обект-заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от
ЗТ-ресторант „Гребеца“ ,находящ се в гр.Пловдив ,ул.Ясна поляна №1
,стопанисван от „М.А. 2007“ ЕООД ,видно от Удостоверение за регистрация
на заведение за обществено хранене от ОДБХ –Пловдив се констатира,че в
обекта-ресторант „Гребеца“ не е преустановено посещението на посетители.В
момента на проверката се установило присъствие на 11 лица в закритата
търговска площ на обекта.Посетителите са настанени на две маси –трима
човека на една маса и осем човека на друга ,които консумират храни и
напитки /вино,вода,кафе и шоколадов десерт/.Констатациите от проверката са
обективирани в Протокол за извършена проверка от 14.02.2021г.
С оглед установеното е съставен АУАН, а описаното по-горе
определено като нарушение по чл.209 а ал.2 от Закон за здравето, във връзка
т .11 от Заповед №РД-01-52 /26.01.2021г.за изм. и допл.на Заповед №РД-01-
677/25.11.2020,изм.и доп.със Заповед №РД -01-718 /18.12.2020г. и Заповед
№РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на здравеопазването ,във връзка с
чл.63ал.4 от Закона за здравето. Актът е съставен на основание чл.40, ал.2 от
ЗАНН, след връчена и получена от жалбоподателя нарочна покана.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено и атакуваното
наказателно постановление, като на основание чл.209а ал.2 от Закон за
здравето, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
посоченото по-горе нарушение.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани
по делото писмени доказателства, както и гласни такива – показанията на
разпитаните в съдебно заседание свид. В.Я. актосъставител ,свидетеля –С.Д. и
свидетеля А.. Показанията и на тримата свидетели са безпротиворечиви и
категорични по отношение на констатираното , а именно,че в посочения
обект –стопанисван от „М.А. 2007“ЕООД при извършената проверка на
14.02.2021г. са установили разположени на две маси хора-на едната трима, а
на другата-осем ,консумиращи храна и напитки.Св.Я. и св.А. , а отчасти и
св.Д. посочват ,че в кухнята е имало двама човека от персонала,които режели
салати и приготвяли .Това споделя и св.Д. като брой лица-две ,работещи в
заведението , а именно в кухнята ,но ги наименова –сервитьори.В този смисъл
и по този факт има съвпадение.Като видно от показанията на св.А.
,заведението е работило с поръчки за храна по домовете и за това е имало
двама човека в кухнята.Но ,същите не са сервирали и не са обслужвали
клиентите по масите , а това не се твърди и от проверяващите.Напротив
,видно от показанията на св.Д. ,същата сочи,че управителя на заведението –г-
жа А.а била там и на място още им съобщила,че става дума за техни лични
гости ,които поканила вместо в дома си в заведението за личен
празник.Съдът кредитира показанията на свидетелите, посочени по-горе ,като
2
независимо ,че едните работят към РЗИ и са служебно ангажирани , а другият
свидетел-А. е *** на управителя на заведението ,то показанията и на двете
групи свидетели са обективни, логични, последователни, взаимоподкрепящи
се .Никой не се стреми да преиначи фактите и да ги изложи превратно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Видно от цитираните в процесните АУАН и НП разпоредби, които се
твърди, че са нарушени, се твърди, че жалбоподателят е допуснал нарушение
на т.11 от Заповед №РД-01-52 /26.01.2021г.за изм. и допл.на Заповед №РД-01-
677/25.11.2020,изм.и доп.със Заповед №РД -01-718 /18.12.2020г. и Заповед
№РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на здравеопазването ,във връзка с
чл.63ал.4 от Закона за здравето.Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК гласи
следното: "Нормативните административни актове са подзаконови
административни актове, които съдържат административноправни норми,
отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно
правно действие. ", а нормата на чл. 78, ал. 2 от АПК предвижда, че:
"Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се
обнародват в "Държавен вестник". С оглед характеристиката на посочените
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед №РД-01-154/26.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с които се въвеждат приложимите
противоепидемични мерки по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020, съдът намира, че процесните
заповеди по своята правна природа и характеристики, с оглед на законовата
делегация за издаването им, представляват нормативен административен акт,
тъй като създават задължения за неопределен и неограничен кръг лица, които
следва да бъдат изпълнявани многократно и непрестанно във времето от тях
до отмяната или изменението й по реда на чл. 79 АПК с изрична разпоредба
на последващ нормативен акт или до изтичане на срока, посочен в нея.Тоест
,спор няма относно факта на тяхното спазване от широк кръг лица.
На следващо място по делото не е безспорно установено ,че
извършеното от жалбоподателя „М.А. 2007“ЕООД е в нарушение по т.11
посочените по –горе заповеди – като съгласно текста на същата, действащ
към дата 14.02.2021г. е: т.11 -До 28.02.2021 г. се преустановяват посещенията
във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от
Закона за туризма, като се допускат доставки или взимане на храна за дома и
офиса. Изключение от забраната се допуска само по отношение на
ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да
работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на
50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между
6.00 и 22.00 часа.Безспорно е ,че ресторант „Гребеца „ е обект по смисъла на
3
чл.124 от Закона за туризма и на следващо място,но също така е и
собственост на жалбоподателя.В този смисъл АНО е направил неправилна
преценка , а именно ,че е извършено нарушение на т.11 от Заповедта на
Министъра на здравеопазването . Категоричен факт е ,че ресторант „Гребеца
„ е обект по смисъла на чл.124 от Закона за туризма и на следващо място
същия не е част от местата за настаняване ,за които се прави
изключение.Факт е също така ,че същия е собственост на жалбоподателя и
последния на 14.02.2021г. е организирал частно събиране в собствения си
обект –ресторант „Гребеца“ Като се касае за това,че лично собствениците са
направили частна сбирка в собствения им имот ,като са спазили допустимия
в т.8 от Заповедта на Министъра на здравеопазването брой от хора , а именно
до 15.Като в случая са били 11.Не е имало други посетители и клиенти на
заведението освен гостите на собствениците.Като работещите в кухнята
двама служители –са приготвяли поръчки във връзка със заявка на храна по
домовете.Нямало е друг обслужващ персонал,няма и касов бон или други
документи доказващи заплащането на храни и напитки, което отново
доказва,че се касае за събиране от частен характер.Като действително никъде
в тези заповеди на Министъра на здравеопазването ,не е посочено изрично
къде се допуска или забраняват такива частни събирания.Но,предвид факта,че
процесното заведение е собственост на жалбоподателя преценката за
организиране на частно събиране е единствено тяхно,разбира се при
спазване на т.8 от Заповедта на Министъра на здравеопазването.Което в
конкретния случай е спазено. Имайки предвид ,че липсва касов бон или друг
документ ,доказващ заплащане на намиращите се на масата храна и напитки
,то и тезата на защитата се възприема от съда.
Под думата „посещение във всички заведения“,следва да се разбира –
такова по предназначение , а именно за консумиране на храна и/ или
напитки,като следва да има поръчване,консумация ,обслужване и
заплащане.А,такова заплащане няма доказано,предвид ,че се касае за гости
поканени от собствениците на заведението.Ето,защо настоящия съд ,счита
доводите на жалбоподателя подържани в съдебно заседание от неговия
пълномощник за основателни и ги споделя.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
4
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е РЗИ-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой.В този
смисъл претендирания размер от 500 лева е съобразен и с нормативната
уредба,както и с това ,че делото е протекло в две съдебни
заседания,събирани са доказателства и са изслушвани свидетели. По
изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу РЗИ-Пловдив
поражда право на разноски в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното ПРС, XVІІ н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД 04-ХІ –Б-21 /04.03.2021г.,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” от 500 лева на основание чл.209 а ал.2 от Закон за
здравето, във връзка т .11 от Заповед №РД-01-52 /26.01.2021г.за изм. и
допл.на Заповед №РД-01-677/25.11.2020,изм.и доп.със Заповед №РД -01-718
/18.12.2020г. и Заповед №РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването ,във връзка с чл.63ал.4 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА РЗИ-Пловдив да заплати на“ М.А. 2007“ ЕООД с булстат
********* сумата от 500 /петстотин / лева, представляващи разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5
6