Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 45 13.01.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: 1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 2507 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба от Ф.Й.Б. /FLORIN IONUT BATRINU/, роден на ***г. в Република Румъния, с чуждестранно СУМПС - №
В01432104, против Решение № 150 от 23.09.2021г.
постановено по АНД № 508 от 2021г. по описа на Районен съд –гр.Несебър,
с което е изменено НП № 21-0304-000594 от 21.06.2021г. на Началник сектор в
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър и наложената на касатора глоба в размер на 200 лева е
намалена от съда на 150 лева. С посоченото решение ОД на МВР-гр.Бургас е
осъдена да заплати на Б. сумата от 225 лева- разноски по делото. Касаторът счита
решението за неправилно. Излага доводи за несъставомерност на деянието. Сочат
се редица съществени процесуални нарушения в хода на АНП, свързани с липсата на
осигурен преводач на родния или на друг разбираем от него език по отношение на
подведения под административнонаказателна отговорност водач Б. по време на
проверката и съставяне на акта за установяване на нарушение, липса на обективно
описване на обстоятелствата свързани с процесното ПТП, вкл. и липса на
конкретни правни норми, които водачът Б. да е нарушил, за да е виновен за
реализирането на това ПТП. Позовава се на доказателства от преписката, според
които обосновава извод, че не той а другият водач е допуснал нарушения на
правилата за движение по пътищата, обусловили като резултат възникването на
ПТП, в това число изпреварване на забранен участък, неспазване на дистанция,
движение с несъобразено скорост. Оспорва се законосъобразността на посочената в
акта и в НП правна квалификация на деянието. Сочи, че в случаят жалбоподателят Б.
е потърпевш от това деяние, а не нарушител, който да бъде наказан. Иска се
отмяна на съдебното решение и цялостна отмяна на НП, както и присъждане на
всички разноски по делото. Иска се и връщане на платената сума от 200 лева,
съставляваща наложена на касатора глоба с процесното НП, която била платена от
него преди влизане на НП в законна сила.
Ответникът по касация– ОД
МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър, редовно уведомен, не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по оспорването.
Окръжна прокуратура–гр.Бургас дава
заключение за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като
правилно и законосъобразно.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. При разглеждането
й по същество, съдът намира следното:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалвано то решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
С обжалваното решение Районен съд- гр.Несебър
по същество е приел, че е доказано извършването на административно нарушение от
страна на чужденеца Ф.Б., за което му се налага съответно наказание „глоба“ с
издаденото НП № 21-0304-000594 от 21.06.2021г., постановено от началник сектор
към ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Несебър. Съдът е приел, че в хода на АНП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително липсата на
назначен преводач при съставяне на акта за установяване на нарушение. Съдът е
приел за законосъобразна квалификацията на деянието и е отхвърли възраженията
на жалбоподателя относно тезата му, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП е обща,
като е приел, че възможните маневри не са изчерпателно изброени, респективно е
изтъкнал неотносимостта на други възможни законови хипотези, които да
съставляват правна квалификация на процесното деяние. Решаващият състав е отчел
наличието на „основна вина“ за допускане на ПТП на другия участник в инцидента,
а именно водачът на мотоциклет, който е предприел изпреварване на управлявания
от водача Б. лек автомобил, респективно е установил наличието на „съвиновно“
поведение /съпричиняване/ от страна на Б., поради което е обосновал извод за
прилагане санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, при което се налага
глоба във фиксиран размер- 150 лева. При това положение, наложената на
основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200
лева е намалена на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на 150 лева.
Съдът е приел, че нарушението е
доказано по несъмнен начин, като не се касае за маловажен случай, по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, за което е изложил своите съображения. Присъдени са и разноски в
полза на жалбоподателя, в размер на 225 лева, съставляващи част от платено
адвокатско възнаграждение /общо в размер на 300 лева/, като е изтъкнато, че
възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, а посочената
сума съставлява минималния размер на възнаграждението.
Приложен е списък на разноските, но не
се установява от материалите по делото, в срока за обжалване да е поискано изменение на решението в частта за
разноските от страна на жалбоподателя, а насрещната страна -
административнонаказващия орган в първоинстанционното производство не е подал
жалба срещу постановеното решение, нито в частта за изменение на НП,
респективно намалената глоба от 200 лева на 150 лева, на основание чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, нито в частта за разноските, т.е. за осъждането на
юридическото лице /ОД на МВР-Бургас/, в чиято структура е РУ-Несебър да заплати
на Б. сумата от 225 лева разноски по делото. При това положение, решението в
посочените части, с които НП е изменено и глобата е намалена на 150 лева,
респективно ОД на МВР-Бургас е осъдена да заплати на Б. сумата от 225 лева
разноски по делото е влязло в сила. Това е така, защото само насрещната страна
има правен интерес от оспорване на решението в посочените части, а както вече
бе посочено, жалба от страна на наказващия орган не е постъпила в законния
срок. В този смисъл, дори да е незаконосъобразно така процедираното изменение,
настоящата инстанция няма правомощие без съответна жалба да я констатира, в
противен случай би се стигнало до нарушаване на основния принцип „забрана за
влошаване положението на жалбоподателя“. Колкото до жалбоподателя, в случай, че
същият не е съгласен с присъдения размер на разноските, в срока за обжалване на
съдебното решение е следвало да инициира производство по евентуалното изменение на решението в частта за
разноските сторени пред първата инстанция, по реда на чл.248 от ГПК,
субсидиарно приложим по силата на чл.144 от АПК, защото съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94 от 2019г./,
действаща към момента на постановеното решение, присъждането на разноски е по
реда на АПК, респективно за неуредените случаи се прилагат субсидиарно
разпоредбите на ГПК, какъвто е случаят и с процедурата по чл.248 от ГПК. При тези
констатации и при липса на подобна инициатива и за жалбоподателя решението в
частта за разноските присъдени от първоинстанционния съд е влязло в сила.
Предмет на настоящото касационно
производство е само оспорване на решението относно наложената от съда глоба по
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 150 лева, с което касаторът изразява
несъгласие, като се иска отмяна на съдебното решение и цялостна отмяна на
наказателното постановление. Претендират се и разноски.
При така събраните в хода на производството
доказателства, по делото е установено, че на 21.06.2021г. около 13.00 часа в
КК“Слънчев бряг“, по главната алея до хотел „Ривър Парк“, в посока гр.Свети
Влас водачът Ф.Б. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“, като
предприел извършване на маневра „завой наляво“, а според тезата на наказващият
орган не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, респективно допуснал ПТП с материални щети с изпреварващия го
мотоциклет, с рег.№ А 4137 В. Според актосъставителя и наказващия орган, с това
деяние водачът Б. нарушил текста на чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което му се налага
глоба на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 200 лева,
изменена от съда на 150 лева, с прилагане само на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
При положение, че както вече бе посочено, съдебното решение на НРС е влязло в
сила в частта за процедираното изменение на НП както по отношение размера на
глобата, така и досежно основанието за нейното налагане, настоящата инстанция следва
да съобрази дали така определената глоба от 150 лева, на основание чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП е законосъобразна или не.
В тази връзка, на първо място, следва
да се отбележи, че първоинстанционният съд не е констатирал твърде лаконичното
описание на обстоятелствата относно процесния пътен участък, където е
реализирано ПТП, в това число липсата на каквито и да било обстоятелства
относно посочване, че това място съставлява „кръстовище“, съответно липсата на
каквито и да било констатации относно маркировката на т.нар. главна алея, дали
се състои от една или повече от една ленти за движение, в каква посока, дали е
прекъсната или непрекъсната, налице ли са указателни пътни знаци относно
възможността за реализиране на маневри „завой наляво“ / в посоката на движение
на Б.“ или други такива, съобразно маркировката на пътя /вертикална и
хоризонтална/ и безкритично е приел тезата на наказващия орган, че водачът на
лекия автомобил е допуснал вмененото му нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за
което му се налага наказание /от съда/
по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Единственото релевантно към статута на
пътния участник обстоятелство, което е установено и доказано по делото е това,
че маневрата е извършена в участък, който представлява „кръстовище“. В АУАН и
НП няма никакви факти относно съществуващата на мястото, т.е. на главната алея
хоризонтална пътна маркировка, обособяване на пътни ленти за движение,
съответно техния брой и в каква посока е разрешено движението, респективно
наличните пътни знаци /вертикална маркировка/. Само от приложената Схема на
ПТП, неразделна част от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от
21.06.2021г. /л.8 от първоинстанционното
дело/ става ясно, че мястото, където е реализирано произшествието между
двете МПС съставлява кръстовище, доколкото действително се установява, че вляво
от платното на т.нар. главна алея има друго пътно платно, намиращо се
перпендикулярно спрямо тази главна алея. Следователно, предприетата от страна
на водача Б. маневра „завой наляво“ е именно за преминаване на движещия се
автомобил от главната алея по другото пътно платно, разположено вляво от
алеята, перпендикулярно спрямо главния път. При липсата на каквито и да било
констатации и на актосъставителя и на наказващия орган относно съществуващата
регулация на този пътен участък с методите на хоризонталната и вертикалната
пътна маркировка, обективно е невъзможно да се вмени нарушение на водача Б.,
изразяващо се в неспазване указанията на маркировката и пътните знаци. При това
положение, не може и да се твърди, че същият е нарушил някоя от тях, предприемайки
маневрата „завой наляво“, доколкото и не се твърди да е нарушил забраната на
знак или например непрекъсната линия, забраняваща преминаване от неговата
посока на движение по главната алея към другата алея, с която се оформя
Т-образно кръстовище. Наред с това, безспорно е установен фактът, че и двете
МПС участници в ПТП са се движили в една посока, преди предприемане на
маневрата „завой наляво“ от страна на касатора. Движещият се след лекия
автомобил мотоциклет несъмнено е следвало да се съобразява с поведението на
предходно позиционираните преди него превозни средства, в това число да
съблюдава необходимата дистанция, да се движи със съобразена скорост, като при
необходимост да намали и да спре движението си, включително да изчака
преминаването на лекия автомобил, предприемащ маневрата „завой наляво“, при
положение, че се намира в района на кръстовище. Поведението на двамата водачи,
респективно наличието на вина следва да се анализира не само въз основа на
заявеното от тях, при положение, че свидетели-очевидци не са установени, но и
от констатациите на органите на пътна полиция обективирани в писмените
доказателства. В този смисъл, много ясно е онагледено кой от участниците в
движението и в ПТП как е бил позициониран към момента на възникването на ПТП. Неоспорими
са констатациите, че участник № 2 /лекия
автомобил, управляван от румънския гражданин Б./ има следните поражения /видими
щети по ППС/ по превозното средство вследствие на ПТП, описани в протокола:
„преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, предна лява джанта,
ляво огледало“, докато участник 1- мотоциклета има „цялостна деформация по предна
част“. Очевидно е, при така направените констатации, че лекият
автомобил е осъществил преместването си в лява посока, с оглед предприетата
маневра за включване в другото пътно платно от Т-образното кръстовище, т.е.
маневра „завой наляво“. В противен случай, ако автомобилът не е осъществил
завиване обективно не би могло да се стигне по поражения на почти цялата лява
страна на превозното средство, включително задната му лява врата, а
мотоциклетът да бъде увреден само в предната си част. При това положение,
изводът, който може да се обоснове от така приобщените по делото доказателства
е, че вината за допускане на ПТП не може да се вмени на водача Б., а на другия
водач, който е управлявал изпреварващото МПС /мотоциклета/. Самият
актосъставител и наказващият орган са посочили обстоятелството, че мотоциклетът
„изпреварва“ лекия автомобил, но както наказващият орган, така и РС-Несебър не
са съобразили важното в случая обстоятелство, че изпреварването в района на кръстовище
на равнозначни пътища е ЗАБРАНЕНО /по аргумент
от императивната норма на чл.90, т.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП/. След
като не е установено регулирането на кръстовището /със светофар, маркировка,
пътни знаци/, очевидно кръстовището свързва т.нар. „равнозначни пътища“. С
други думи, при липсата на данни за нарушения на светлинни сигнали, на пътна
маркировка и на пътни знаци от страна на Б., при очевидните констатации за вече
предприета маневра, с оглед характера на пораженията по автомобила /почти
цялата лява страна/ напълно необосновано е предприето съставянето на акт по
отношение на водача на този автомобил и наказването му за виновно нарушение,
каквото той не е извършил. Наказанието се налага не за участие в ПТП, а за
виновно допускане на такова произшествие, независимо дали само единият или
двама и повече участници имат такава съпричастност. В случаят, наличните по
делото доказателства установяват вина само на водача на мотоциклета, поради
което издаденото срещу Б. НП е материално и процесуално незаконосъобразно.
Отделен е въпроса, че с налагането на
глоба само на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП фактически се дерогира
обвинението на водача Б. за виновно участие в допускането на ПТП, защото само нормата на чл.179, ал.2 от ЗДвП съдържа наказание за подобно нарушение,
независимо дали става въпрос за вина само на един участник или за
съпричиняване. С промяната на санкционната норма реално се изменя съществено обстоятелствената
част на НП, при положение, че водачът се наказва не за допускане на ПТП, а само
за нарушение, изразяващо се поставяне на участниците в движението в опасност,
каквото се санкционира по реда на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а волята на
наказващият орган очевидно е да наложи наказание за допускане на ПТП от страна
на Б.. Несъмнено, причина за допускането на процесното ПТП е виновното
поведение на другия водач /на мотоциклета/, който е нарушил най-малко нормата
на чл.90, т.2 от ПП ЗДвП, с предприетото от него изпреварване. Съвсем отделен е
въпроса със спазването на изискуемата дистанция спрямо предходно движещите се
МПС и изискването за движение със съобразена скорост, които също са неглижирани
от мотоциклетиста. Колкото до водача Б., дори и той да е допринесъл за
възникване на процесното ПТП с осъществяване на маневра „завой наляво“ на
кръстовището в нарушение на пътен знак, маркировка или сигнал на светофарна
уредба, такива констатации от страна на актосъставителя не са направени, поради
което не би могло да му се налага подобно наказание.
За пълнота, следва да се отбележи, че
според мнозинството от настоящия съдебен състав, липсата на назначен преводач
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, при положение, че
издаденото НП подлежи на обжалване пред съда, а то е било надлежно преведено на
разбираем за касатора Б. език /английски език/, видно от направеното върху него
отбелязване, поради което това обстоятелство не може да обоснове
незаконосъобразност на започнатото производство, респективно не би могло да
бъде основание за отмяна на НП.
Съдът е събрал необходимите
доказателства в процеса, но не е констатирал материалната и процесуална
незаконосъобразност на издаденото НП и като приел наличието на доказано
нарушение, поради което само изменил НП намалявайки глобата на водача Б., на
свой ред е допуснал нарушение на материалния закон. Решението на РС-гр.Несебър,
в посочената ЧАСТ, с която НП е изменено
е НЕПРАВИЛНО и следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановен друг
акт по съществото на спора, с което оспореното НП да бъде отменено изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Колкото да искането в касационната
жалба, да бъде постановено връщане на изплатената сума от 200 лева,
съставляваща първоначално определената глоба на водача Б., както е известно,
настоящата касационна инстанция няма подобно правомощие. В настоящото
производство съдът би могъл да отмени, измени или потвърди НП, но не и да осъжда
наказващият орган или юридическото лице, в чиято структура е включен този орган
да връща стойността на платената от санкционираното лице глоба. Подобно искане
може да се направи от касатора по предвидения нормативен ред, след влизане на
съответния съдебен акт в сила, но не и в хода на административнонаказателното
производство.
При този изход на спора, следва да бъде
обсъдена акцесорната претенция за разноски от страна на касатора, но както вече
бе отбелязано в началото на изложението, при липсата на осъществено искане за изменение на съдебния акт в частта за
разноските, респективно при липсата на постановен по такова искане съдебен акт
на РС-гр.Несебър, настоящата съдебна инстанция има правомощие да се произнесе
само за разноските пред втората съдебна инстанция. Доказателства за такива
разноски не са ангажирани от касатора, поради което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от
изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 150 от 23.09.2021г. постановено по АНД №
508 от 2021г. по описа на Районен съд –гр.Несебър, В ЧАСТТА, в която е изменено
НП № 21-0304-000594 от 21.06.2021г. на Началник сектор в ОДМВР-Бургас,
РУ-Несебър и наложената глоба на Ф.Й.Б. е намалена, на основание чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП, от 200 лева на 150 лева, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 21-0304-000594 от 21.06.2021г. на Началник сектор в
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.