РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Петрич, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200237 по описа за 2022 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Л. Б., ЕГН ********** от гр. Р.***, общ. Р., обл. П., ул. „И.В.“
№ ***, чрез адв. М.Н. Л. – З. от АК – П. със служебен адрес гр. П., ул. „Х.К.“ № ***, ет. ***,
ап. ***, против Наказателно постановление № 378/15.11.2021 г. на Директор на
Териториална дирекция Митница С. на Агенция „М.“, съгласно Заповед № ЗАМ-1086/32-
246814 от 02.08.2021 г. на директора на Агенция „М.“, упълномощен на основание чл. 56,
ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 53 от ЗАНН, адм. преписка № 378/2018 г.
по описа на митница Ю. /закрита, с правоприемник ТД Ю., съгласно Заповед ЗМФ-1318 от
27.12.2018 г. на Министъра на финансите/, образувана въз основа на АУАН №
264/25.04.2018 г. по описа на митница Югозападна /закрита/, съставен на основание чл. 56,
ал. 2, т. 1 от Закона на пътищата, чл. 37, ал. 2, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, с което за извършено нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от същия
закон е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява. От
процесуалния представител на жалбоподателя са постъпили писмени бележки, с които
поддържа жалбата, настоява за отмяна на атакуваното НП по изложените в същата. Прави се
искане за присъждане на разноски.
За директора на Териториална дирекция Митница С. при Агенция „М.“, не се явява
представител. Постъпило е писмено становище от Б. Д. – старши юрисконсулт в Агенция
„М.“, ТД М. С., отдел МРР, който оспорва жалбата. Сочи, че извършеното от жалбоподателя
административно нарушение е безспорно установено от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Моли за потвърждаване на атакуваното НП. Представени са и
писмени доказателства. Във връзка с направеното с жалбата искане за присъждане на
сторени разноски, се прави искане да бъде направена преценка за дължимостта им с оглед
тяхната доказаност, съгласно особените разпоредби на Закона за счетоводството,
утвърждаващ задължителните форма и реквизити на първичните счетоводни документи,
доказващи договореното възнаграждение и на чина му на плащане.
За ТО – П., към РП - Б. призовани в качеството й на заинтересована страна, представител
не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в протокол от
проведеното с.з. на 26.05.2022 г. Разпитана в качеството на свидетел е актосътавителя А. С.
Х..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Безспорно се установи по делото, че на 17.03.2018 година, около 21:55 часа, на ГКПП К. -
трасе „ИЗХОД 3", в посока Република Б. - Република Г., на измервателно устройство №
8531, е спряно за извършване на проверка от дежурния митнически служител съчленено
пътно превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка „Волво ФХ“ с рег. № ***,
собственост на „У. л.“ ЕОД- ЕООД „П. А.“, съгласно представено свидетелство за
регистрация част II с № № ********* и № ********* с 2 броя оси и свързано с него
полуремарке марка „TIRSAN“ с рег. № 34VE8932 с 3 броя оси, съгласно представено
свидетелство за регистрация с № 884123, извършващо движение по републиканската пътна
мрежа. ППС е управлявано от С. Л. Б., ЕГН **********, на длъжност "водач на товарен
автомобил над 20 тона“, във фирма „П. А.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., ул. „К.Г.“ № ***,
съгласно представен Трудов договор № 00000532/20.05.2010 г. Видно от представените пред
митническите органи документи – 3 (три) броя международни товарителници (CMR) №
82683, № 82687 и № 82686 от дата 09.03.2018 г., Заверено копие на лиценз № ********* за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение,
издаден на „П.н." ЕООД, валиден от 31.01.2017 г. до 31.01.2027 г., гореописаното ППС
превозва групажна стока за Р. И., с изпращачи „T.О.D.", „A.E.O." и „V.O.S." Р. Т., получател
„F.M." гр. В., Р. И. и превозвач „П. А.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., ул. „К.Г.“ № ***.
В процеса на проверката, с помощта на сертифицирана везна с автоматично действие №
2
8531 (трасе „изход 3“ ), тип AR-WIM, сертифицирана със свидетелство за калибриране №
1306А-М-17/01.09.2017 г. е направено измерване на теглото на описаното по - горе
съчленено ППС, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
Установена е обща маса на ППС – 33.940 тона и по оси както следва: основно ППС /влекач/:
първа ос – 7.910 тона; втора ос (задвижваща) – 11.960 тона; допълнително ППС /ремарке/:
първа ос – 4.500 тона, втора ос – 4.560 тона и трета ос – 4.560 тона.
За извършения контрол за спазване на допустима максимална маса, допустимото
максимално натоварване на ос и допустимите максимални размери на ППС е издадена
квитанция № 18BG005731X27076640 от 17.03.2018 г., ведно с кантарна бележка към нея.
От извършения контрол е установено, че натоварването на ос на единичната, задвижваща ос
на превозното средство, в случая втора ос на основното ППС - влекач, която е 11.960 тона,
превишава допустимото максимално натоварване на ос, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“)
от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (загл. изм. – дв., бр. 67 от 2007 г.). В снетото в деня на проверката
писмено обяснение от водача на превозното средство - С.Л. Бойкии, същият сочи, че е
закачил ремаркето в гараж в гр. Пловдив и не е знаел за претоварването на диференциала.
При проверката на ГКПП К. на 17.03.2018 г. е установено претоварване на диференциала.
При извършения документален контрол на представените от водача на превозното средство
документи е установено, че гореописаното тежко ППС извършва движение, без документ за
заплатена такса, издаден от Агенция „П.и.".
Извършените действия и направените констатации били отразени в Докладна записка рег. №
32-85980/23.03.2018 г. /лист 30 от делото/, изготвена на 17.03.2018 г. до началника на
митница Ю. (закрита). Във връзка с направените констатации, до водача на превозното
средство - С. Л. Б., е отправена покана да се яви на 30.03.2018 г., в сградата па Митническо
бюро (МБ) К. при митница Ю. (закрита), за съставяне в негово присъствие на акт за
установяване на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. От
правна страна, е установено, че е констатирано административно нарушение, а именно
движение на тежко пътно превозно средство по смисъла на чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 7,
ал. 1, т. 4, буква „а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, без документ за заплатена такса, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура", за което на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона на пътищата и
чл. 37, ал. 2, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. и при условията на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от
ЗАНН (в отсъствие на нарушителя, тъй като същия не се явява на указаната му дата), на
25.04.2018 г. свидетелката А. С. Х. на длъжност митнически инспектор в Митница Ю.,
съставила по документи, срещу С. Л. Б., ЕГН **********, АУАН № 264/25.04.2018 г. по
описа на митница Ю. (закрита, с правоприемник ТД Ю., понастоящем ТД Митница С.).
С писмо с рег. № 32-122482/30.04.2018 г. по описа на митница Ю. (закрита), е било поискано
съдействие от г-н П. Г. - кмет на Община Р., за връчване на АУАН № 264/25.04.2018 г.,
лично на лицето С. Л. Б.. Видно от писмо вх. № 32-135229/14.05.2018 г. (рег. № 92-404-
3
1/11.05.2018 г. по описа па Община Р.) до началника на Митница Ю. (закрита), лицето не е
открито на посочения адрес, като по данни на баща му Л. Б., синът му пътува в чужбина и се
прибира в дома си през 3 месеца, а понякога през 6 месеца и към онзи момент същият не се е
намирал в страната.
На 21.05.2018 г., образуваното административнонаказателно производство е било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, тъй като след щателно издирване на нарушителя, същият
не е открит, което обстоятелство е отбелязано в акта.
С писмо с рег. № 32-314521/05.10.2021 г. по описа на ТД Митница С., е поискано
съдействие от РУ - Р., за връчване на АУАН № 264/25.04.2018 г., лично на лицето С. Л. Б.. С
писмо вх. № 32-335506/22.10.2021 г. (рег. № 329000-6118/20.10.2021 г. по описа на РУ - Р.), в
ТД Митница С. е получен АУАН № 264/25.04.2018 г. по описа па митница Ю. (закрита),
предявен и връчен лично на лицето С. Л. Б., ЕГН **********, на дата 15.10.2021 г., видно от
разписка от същата дата, от служител па РУ - Р., без възражения на основание чл. 42, т. 8 от
ЗАНН.
Спряното административнонаказателно производство е възобновено от датата на връчване
на акта - 15.10.2021 г.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП № 378/2018 г. от 15.11.2021
г., с което, за описаното в акта нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, на водача С. Л. Б. е наложена Глоба в размер на 1 000
лева.
Разпитаният в съдебно заседание митнически служител, а именно актосъставителя
потвърждава и излага в кратък разказ извършените проверки и направените в резултат на
тях констатации, идентични с изложеното в АУАН и НП.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – Петрич. Спазен е и законоустановеният 7 -дневен срок, считано от
датата на връчване на препис от НП.
Относно основателността на жалбата
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП. Съгласно посочената санкционна норма,
наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2,
ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности: т.2 – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
4
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
На първо място, съдът намира, че в настоящият казус наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, а именно – поради неспазване на срок, уреден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН. Съгласно цитираната норма, образуваното наказателно производство се прекратява,
ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставяне на акта. За
този срок съдът следи служебно /ППВС № 10/73/. Касае се до преклузивен срок,
пропускането на който погасява възможността за реализиране на административно
наказателна отговорност.
В случая, акта за нарушение е съставен на 25.04.2018г., а наказателното постановление е
издадено на 15.11.2021 г., т.е. повече от три години след съставяне на акта за нарушение.
Действително, в приложения по делото екземпляр на акта, /л. 23 от делото/ има направено
отбелязване за спиране на АНП на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Следва да се отбележи
обаче, че така оформено спирането е незаконосъобразно, т. к. същото не е извършено при
наличие на предпоставките по чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато
нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и
производството се спира. В случая, от материалите по делото не може да се установи, че
лицето действително е издирвано щателно – във връзка с връчване на АУАН е искано
съдействие от кмета на Община Р., като в писмо от 11.05.2018г. е посочено, че по данни на
бащата Любомир Б., синът му пътува в чужбина и се прибира през 3 понякога през 6 месеца,
като не му е известно на кои дати синът му ще бъде в дома си. Няма други доказателства,
установяващи, че лицето е търсено на адреса, няма събирани допълнителни справки за
лицето, няма протоколи, че лицето е търсено, напр. след 3, 4 месеца и отново не е открито.
Има поставена резолюция от актосъставителя за спиране на АНП, без посочване на каквито
й да било мотиви. Липсата на мотиви за спиране на производството поставят в
невъзможност съдът да провери дали е имало основание за спиране или това спиране е в
нарушение на изискванията на закона и има за последствие изтичане на срока за налагане на
наказанието.
Ето защо, районната инстанция приема, че в настоящия случай спирането на
административно наказателната преписка не е съобразено с нормата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН,
което от своя страна предпоставя допуснати от страна на административнонаказващия орган
нарушения на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, които по своя характер са съществени и представляват
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
издадено след изтичане на преклузивния шестмесечен срок!
Извън изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено и поради
следното:
Както бе посочено по – горе, в атакуваното НП е посочено, че на 17.03.2018 г., на ГКПП К.
по републиканската пътна мрежа в посока от Р Б. за Р Г. жалбоподателят управлявал
тежкотоварно ППС, за което е установено, че е с обща маса 33.940 тона и с по-голямо
5
натоварване на втора ос/задвижваща/ на основното ППС –влекач – 11.960 тона /при
допустимо максимално натоварване 11.5 тона/, като в процеса на проверката водачът не е
представил документ за заплатена такса, издадена от Агенция „П. и.. Така описаното
деяние е квалифицирано като нарушение на посочената по – горе разпоредба на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.
Налице е несъответствие между фактическо описание на нарушението и неговата правна
квалификация. От текстовата част на НП следва, че С. Л. Б. е управлявал тежко ППС без да
е заплатил необходимата за това такса, а деянието е подведено под правна норма, която
въвежда забрана това да се извършва без разрешение.
Пълното фактическо и правно единство на административното обвинение е абсолютна
предпоставка за законосъобразност на административно наказателното производство, т.к.
гарантира възможността на лицето да разбере в какво е обвинен, респ. – да реализира
адекватно правото си на защита. Съответно липсата на такова тъждество винаги
представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
От друга страна, установеното в казуса претоварване на втора ос/задвижваща/ на основното
ППС – 11.960 тона, макар да надвишава максимално допустимата такава от 11.500 тона
според Наредбата, сочи на изключението по чл. 8, ал. 5 – "На извънгабаритните и тежките
пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по
раздел II", във връзка с чл. 14, ал. 3 от цитираната Наредба – "Извънгабаритните и/или
тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса,
са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м".
В казуса, натоварването на втора задвижваща ос е 11.960 тона, което не превишава с повече
от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, поради което и на
основание чл. 14, ал. 3 от Наредбата, необходимо и достатъчно условие за неговото
движение е заплащането на определена такса.
Следователно движението на процесното ППС не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, защото тази разпоредба въвежда забрана за
движение на извънгабаритни и тежки ППС, без издадено разрешение.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът съобрази разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, по силата на която в съдебните
производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
6
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на жалбоподателят искане
за присъждане на разноски сторени в това производство, а именно в размер на 200 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, съдът счита, че искането е направено
своевременно, представени са и съответните документи - договор за правна защита и
съдействие, с отразено заплащане на адвокатско възнаграждение. От друга страна размерът
на заплатеното адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като „Агенция „Митници“ , следва
да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
200.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 378/2018 г. от 15.11.2021 г. на Директор
на Териториална дирекция Митница С. на Агенция „М.“, съгласно Заповед № ЗАМ-1086/32-
246814 от 02.08.2021 г. на директора на Агенция „М.“, упълномощен на основание чл. 56,
ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата, с което на С. Л. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Р. п.к. ***, общ. Р., обл. П., ул. „И. В.“ № ***, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. "а" от Закон за пътищата и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от същия закон му е наложена
Глоба в размер на 1000.00 /хиляда / лева.
ОСЪЖДА ТД Митница С. на Агенция „М.“, да заплати на С. Л. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р. п.к. ***, общ. Р., обл. П., ул. „И. В.“ № ***, сумата в размер на 200.00
/двеста/ лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Б., в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7