Р Е Ш
Е Н И Е
№ 468 28.11.2018
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …............……………........................………..…….... състав
на двадесет и осми ноември ……………………... две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : АННА
ПЕТКОВА
ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
секретар …….………….………………………………………………………..……….……
прокурор ……………………….........................................................………………….….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ...…..................…..………...
В. гр. дело № 762 по описа за 2018 г…..…………………………………………………
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Е.М.К. *** против действията на ЧСИ Захари Запрянов изразяващи в насочване на изпълнение и обявяване на публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Димитровград, ул. ***, който имот счита за несеквестируем.
Твърди, че предприетите действия по принудително изпълнение са незаконосъобразни, т.като това е единственото й жилище, което тя притежава. Твърди,че не притежава друго жилище, което да е достатъчно да покрие жилищните й нужди. Моли съда да постанови решение, с което да отмени действията на ЧСИ Захари Запрянов изразяващи в насочване на изпълнение и обявяване на публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Димитровград, ул.*** , който имот е несеквестируем. Моли на основание чл.438 от ГПК да бъде постановено спиране на действията по принудително изпълнение
ЧСИ в писмените обяснения посочва,че предприетите действия по принудително изпълнение върху процесния имот са законосъобразни, т.като било безспорно установено в производството,че жалбоподателят притежава повече от един недвижим имот, поради което твърдението,че този имот е единствено жилище и поради това несеквестируемо, било неоснователно. От извършената справка било видно,че жалбоподателката притежава 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Димитровград, ул.***
В срок не е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страната, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ, констатира следното:
Жалбата е по реда на чл.435 от ГПК, подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство. Същата е подадена в срок / ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г./ и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна.
Изп.д. № № 20168750401620 по описа на ЧСИ Захари Запрянов е образувано по молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив въз основа на изпълнителен лист № 863 от 07.07.2016 г. издаден от РС Димитровград по ч.гр.д. № 602/2016 г. Присъединен взискател по делото е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив/ разпореждане от 01.10.2018 г./ и НАП. Длъжник по делото е Е.М.К..
По отношение на същия са предприети действия по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на възбрана на недвижим имот, находящ се в гр. Димитровград, ул.*** и налагане на възбрана върху 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Димитровград, ул. ***.
На 11.09.2018 г. на длъжника Е.К. е връчена призовка за принудително изпълнение - опис на недвижим имот находящ се в гр. Димитровград, ул.***/л.138/. На 19.09.2018г. е извършен опис на този имот, в присъствието на длъжника К.. След извършения опис и изготвянето на оценка, която е надлежно предявена, е насрочена публична продан от 04.11.2018 г. до 04.12.2018 г.- протокол от 23.10.2018 г. / л.155/. От приложеното по делото копие на обратна разписка от 23.10.2018 г./л.158, 2-ра стр./ не може да се установи датата, на която съобщението е връчено на длъжника К..
С ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.1 се прие,че длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събиране на предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават, несъвместими са с, несеквестируемостта и без да има изрично искане за това.
Релевантно в случая, за преценка основателността на подадената жалба, е установяването секвестируем ли е недвижимият имот, по отношение на който са насочени действията по принудително изпълнение и е насрочена публична продан.
Длъжника К. е собственик на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. Димитровград, ул. *** / нот.акт № 188 от 18.04.2008 г./ и на 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Димитровград, ул.*** / декларация от 01.07.2016 г. – л.64/, който имот представлява УПИ с площ от 260 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда на 22 кв.м. и жилищна сграда на 66 кв.м./л.70-75/.
При тези данни съдът намира,че доводът на жалбоподателя, че имотът, находящ се в гр. Димитровград, ул.***, по отношение на който са предприети действия по принудително изпълнение, е несеквестируем е основателен.
Според разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК, несеквестируемостта на жилището на длъжника отпада при наличие на "друго жилище", което принадлежи нему или на някого от членовете на семейството му, с които живее заедно. Легално определение за "жилище" се съдържа в § 5 т.30 от ЗУТ и то гласи, че "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Видно е, че тази разпоредба определя жилището като съвкупност от функционално и пространствено свързани елементи, предназначени за задоволяване на жилищни нужди, без да държи сметка за тяхното конкретно състояние или за възможността за ползването им съобразно това предназначение. По същия начин е формулирана и разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК, според която несеквестируемостта на жилището на длъжника отпада при наличие на друг годен обект на собственост "жилище", без да се посочва, дали то е годно за обитаване и дали притежава задължителните елементи по чл.40 от ЗУТ. Това буквално тълкуване на цитираните разпоредби, обаче, не съответства на тяхната цел и предназначение. Следва да се има предвид, че обявяването на определени имущества за несеквестируеми почива на идеята за социално адекватно и хуманно третиране на длъжника в изпълнителното производство. Независимо от размера на неговия дълг, той има право да запази и ползва такава част от имуществото си, която е минимално необходима за поддържане на неговото съществуване. Елемент от тази част е и жилището му, което, за да изпълни предназначението си по поддържане на минимален жизнен стандарт, трябва да бъде годно за задоволяване на жилищните потребности на длъжника. Следователно, по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК "другото жилище" е не просто обект на собственост с жилищно предназначение, а място, в което длъжникът реално би могъл да живее, ако му бъде отнето жилището, върху което е насочено принудителното изпълнение. В конкретния случай, за да се приеме,че длъжникът притежава друго жилище, изключващо необходимостта от преценка секвестируемостта на процесния апартамент е необходимо да се прецени дали притежаваният от длъжника втори имот с жилищно предназначение е в състояние да задоволи жилищните нужди на длъжника. В конкретният случа, при преценката, дали другото жилище – недвижимият имот, находящ се на ул. *** отговаря на тези изисквания, съдът взе предвид, че съгласно представените справки и данъчна декларация Е.К. притежава 1/3 идеална част от този имот в съсобственост с други лица. Няма данни по делото за годността й да се ползва по предназначение, използва ли се и от кого към момента. При липсата на данни за състоянието на този имот и при констатацията,че това жилище не е негова индивидуална собственост- длъжникът К. притежава 1/3 ид.част от собствеността, следва да се приеме, че този имот не отговаря на изискванията за "друго жилище" по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК, което може да задоволи жилищните му нужди. Следователно, не е налице нормативно предвиденото изключение, което води до отпадане на несеквестируемостта на жилището на длъжника ./ В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 414 от 10.12.2009 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 489/2009 г., Решение № 174 от 22.07.2013 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 296/2012 г., както и по аргумент от Решение № 873 от 8.08.2013 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1607/2013 г./.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема,че недвижимият имот, по отношение на който са предприети действия по принудително изпълнение насрочване на публична продан е несеквестируем. При тази констатация следва да се извърши проверка каква е необходимата жилищна площ и има ли част, която да надхвърля жилищните му нужди и която евентуално би могла да се продава, както и може ли жилището да се раздели на две самостоятелни жилища, спазвайки изискванията на чл.39 от ЗС. В конкретният случай необходимата жилищна площ за жилищните нужди на длъжника е 25 кв.м. за едночленно семейство, съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Към настоящият момент не би могло да се прецени дали има част и каква е тя, която да надхвърля жилищните нужди, съобразно цитираната наредба, както и дали това жилище може да раздели на две самостоятелни жилища, спазвайки изискванията на чл.39 от ЗС. Този въпрос е трябвало да бъде изследван от съдебния изпълнител с помощта на вещо лице, но съответната проверка не е била извършена, изхождайки от погрешното разбиране,че за да се приеме за секвестируем имота, срещу който е насочено изпълнението , е достатъчно длъжникът или членовете от семейството му да притежават друго жилище, без значение дали то е в състояние да задоволява жилищните им нужди по правилата на цитираната наредба. ЧСИ следва, след връщане на делото да извърши тази проверка и ако констатира наличие на част, която да надхвърля жилищните нужди на длъжника и ако може да бъде обособена в самостоятелен обект, съгласно изискванията на чл.39 от ЗС, няма пречки да насочи изпълнението върху нея. В противен случай жилището е изцяло несеквестируемо и то не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
Предвид изложеното подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Искането за спиране на изпълнителните действия е неоснователно, т.като с уважаването на жалбата съдът отменя и изпълнителните действия, които нарушават, несъвместими са, с несеквестируемостта, а именно отменя насрочването на публична продан. Няма пречка да бъдат извършвани други действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на взискателите.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
По жалбата на Е.М.К. ***, ЕГН ********** против действията на ЧСИ Захари Запрянов изразяващи в насочване на принудително изпълнение и обявяване на публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Димитровград, ул. ***, който имот счита за несеквестируем
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Захари Запрянов по изп.д. № 20168750401620 , изразяващи в насочване на принудително изпълнение и обявяването и насрочването на публична продан от 04.11.2018 г. до 04.12.2018 г. на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Димитровград, ул. ***, поради несеквестируемост на този имот.
Отхвърля като неоснователно искането на Е.М.К. ***, ЕГН ********** за спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 20168750401620 по описа на ЧСИ З. Запрянов.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове 1.
2.