Р
Е Ш Е Н И Е
№
260497 / 25.11.2020г.
гр.
Перник, 25.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04846 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни искове от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, срещу В.К.А., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата от 928,45
лева, представляваща главница по договор за кредит № 327713 от 16.12.2015г.,
сумата от 165,55 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2016г. до 10.12.2016г.,
сумата от 100,00 лева, представляваща административна такса за
събиране на вземането, сумата от 572,66
лева, представляваща гаранция по кредитната сделка и сумата от 45,26 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 11.12.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
03534/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди,
че между "Фератум България" ЕООД като „кредитор” и В.К.А., като
„кредитополучател” е подписан Договор за предоставяне на потребителски кредит №
327713 от 16.12.2015г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на ЗФУР, ЗПУПУ, ЗЗД и ЗЕДЕП, както и
ЗЕТ. Твърди се, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в ОУ,
уреждащи отношенията между "Фератум България" ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Излага,
че съгласно сключения от страните договор кредитополучателят е декларирал, че
приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези
посочени в ОУ. Сочи се, че със сключване на договора за кредит,
кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия. Твърди се, че по силата на сключения между страните
Договор за кредит на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000,00
лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 230,00 лева, за срок от 360 дни. Сочи се, че поради
наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът е следвало да
оцени кредитоспособността на Кредитополучателя, който от своя страна с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от "Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - "Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одобрено
от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. Излага се, че в тази връзка, на
16.12.2015 г. г. между ответника и "Фератум Банк" ЕООД е сключен
Договор за гаранция с № 327713, по силата на който Гарантът се задължава в
полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Твърди се, че
съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на задълженията на
Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си
директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от Кредитополучателя. Излага се, че съгласно чл. 5 от ОУ,
които са приложими към Договор за гаранция № 327713 кредитополучателят се е
задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер,
определен в Договора за гаранция в размер на 770,00лева. Твърди се, че ответника
не е изпълнил договорното договорното си задължение да върне отпуснатия кредит
в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант "Фератум Банк" ЕООД, поради което
гарантът "Фератум Банк" ЕООД, е погасил дължимата сума в пълен размер
към "Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор
и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по
съдебен ред срещу Кредитополучателя. Излага се, че в изпълнение разпоредбата на
чл. 10 от ОУ, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която
и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата,
на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния
случай към настоящия момент е в размер на 100,00 лева и представлява
административна такса за събиране на вземането. Излага се, че на 01.12.2017г. е
сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) между "Агенция за
контрол на просрочените задължения" ЕООД, (цесионер) и "Фератум
Банк" ЕООД (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на "Агенция за контрол на просрочените задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че на
03.05.2019г. е подписано Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 03.05.2019г. между "Агенция за контрол на
просрочените задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК: *********, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между
ответника и „Фератум Банк” ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 327713 от 16.12.2015г. е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
Сочи се, че по договора за
кредит, ответникът е извършвал плащания в размер на 333,34 лева, при което,
след приспадането им, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, дългът е в общ размер на
1811,92 лева, от които: главница в размер на 928,45 лева, договорна лихва в размер на 165,55 лева за периода от датата на
първата вноска 15.01.2016г. до 10.12.2016г., 100,00 лева -административна
такса за събиране на вземането, такса за гаранция в размер на 572,66 лева и 45,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
11.12.2016г. до 17.05.2018г.
Поради
изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
изцяло предявените искови претенции. Оспорва валидността на извършените цесии
по отношние на ответника, както и обстоятелството, че последният е сключил
процесния договор за предоставяне на потребителски кредит. Оспорва и
обстоятелството, че отпуснатата от „Фератум България“ ЕООД е реално предадена на ответника.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да
уважи иска и да им присъди разноски. Ответникът, чрез назначеният му по реда на
чл.47 ГПК особен представител, дава становище за неоснователност на ищцовите претенции,
по съображения, изложени в писмения отговор и депозираните писмени бележки.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2647 от 30.05.2018г. по
ч. гр. д. № 03534 по описа за 2018г. на Пернишкия районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.
съдът дължи произнасяне по тях.
От фактическа страна:
От представените от ищеца и
приети по делото писмени доказателства, и в частност: заверено копие на Договор
№ 327713 за предоставяне на потребителски кредит от 16.12.2015г., сключен между
„Фератум България” ЕООД и ответника по делото се установява, че на ответника е
предоставен кредит в размер на 1000,00 лева, със задължението последният да
върне същият на 12 вноски, всяка в размер на 102,50 лева, при първа падежна
дата: 15.01.2016г. Уговорено е, че лихвения процент е в размер на 40,61% и е в
размер на 230,00 лева, а ГПР е в размер на 49,11%. Договорено е и, че кредитът
се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Фератум Банк" ЕООД в
полза на Дружеството. Общи условия по договора за кредит не са представени от
страна на ищеца.
Установява се от приложения
по делото Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ответника и
"Фератум Банк", че същият е сключен във връзка с потребителски кредит
№327713 за сумата от 1000,00 лева и краен срок за издължаване - 10.12.2016г.
Уговорено е, че таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е в размер
на 770,00 лева, дължима от ответника на 12 месечни вноски, всяка една в размер
на 64,17 лева.
Установява се от приетия
в заверен препис Договор за покупко - продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити, че гарантът "Фератум Банк" ЕООД е прехвърлил
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД вземанията, произтичащи от
процесния договор за кредит, включващо и процесното вземане. От приетия по
делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г. се
установява, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД от своя страна
е прехвърлила на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит.
От приетото по делото
заверено копие на Пълномощно от 03.05.2019г., изходящо от „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, чрез упълномощен представител, че дружеството е
упълномощило цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.
По делото е изслушана и
приета съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана изцяло от съда, от която се
установява, че по договора за кредит, от страна на ответника са платени общо
333,34 лева, с които „Фератум България” е погасил част от следните вземания:
71,55 лева главница, 64,45 лева – лихва по погасителен план към договора
(възнаградителна) и 197,34 лева – такса за гаранция. Установява се, че размерът
на задълженията по неплатените суми по погасителните вноски е в размер на
1898,71 лева, от които: 928,45 лева – главница, 165,55 лева – лихва по
погасителен план към договора (възнаградителна); 572,66 лева – такса гаранция,
132,05 лева – законна лихва за забава върху непогасена главница от 11.12.2016г.
до 17.05.2018г., включително и 100,00 лева – административна такса. Установява
се още, че съгласно предоставени данни от „Фератум България” ЕООД превода на
сумата по кредита от 1000,00 лева е извършен на 16.12.2015г. по банкова сметка,
*** „ОББ” АД. Вещото лице е посочило още, че съгласно данни от извлечение от
счетоводната система на „Фератум България” ЕООд на 11.01.2017г. е осчетоводено
прехвърляне на задължения към „Фератум Банк” и са погасени задълженията по
договора за главница, лихва и административна такса общо в размер на 1194,00
лева, като не е представен платежен документ за преведената сума от 1194,00
лева. Последното обстоятелство вещото лице е потвърдило и в съдебно заседание,
като е посочило, че няма платежни документи по посочените плащания. От
изслушаната експертиза, както и от приложените писмени доказателства, се установява,
че в Приложение към Договора за цесия, сключен между „Фератум Банк” Ltd и „Агенция за контрол на
просрочени вземания” ЕООД от 01.12.2017г., вземането от ответника е в общ
размер на 1766,66 лева. При последващата цесия, сключена между ищеца и „Агенция
за контрол на просрочени вземания” ЕООД, вземането по процесния договор е в общ
размер на 2068,93 лева, от които: 928,45 лева главница, 165,55 лева лихва,
остатък такси/неустойки – 929,67 лева и 45,25 лева – лихва за просрочие.
От правна страна:
Предявени от страна на ищеца са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на
ищеца е да докаже: 1) наличието
на твърдяното облигационно отношение с ответника; наличието на твърдяното
облигационно отношение на ответника с „Фератум Банк” ЕООД; предаването на заемната сума на
кредитополучателя; уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока
на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с договорна лихва; 3). да установи вземанията си и по
размер, както и размера на обезщетението за забава за процесния период.
От
ангажираните от страна на ищеца доказателства, не се
установи твърдяното от последния заплащане на сумата от гаранта "Фератум
Банк" ЕООД на кредитора "Фератум България" ЕООД. Ищецът не е
изложил и твърдения, от които да е видно кога е приел, че по договора е налице
неизпълнение от страна на ответника, нито в какъв размер е поискал и получил
изпълнение от "Фератум Банк" ЕООД, още повече, че в представените
писмени доказателства, относими към извършените прехвърляния на процесното
вземане, последното фигурира с различен размер. Не се представиха и писмени
доказателства за извършено плащане от страна на гаранта спрямо кредитора по
договора. Неизяснено остана по делото и в какво качество "Фератум
Банк" ЕООД е придобило вземането, за да се твърди, че той е встъпил в
правата на кредитора. В случая, представения договор за гаранция/поръчителство
между ответника и "Фератум Банк" ЕООД, не внася яснота дали страните
са имали предвид сключване на договор за банкова гаранция или договор за
поръчителство. Ако се приеме, че намерението на "Фератум Банк" ЕООД е
било поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден
в чл. 138 и сл. от ЗЗД - договор между "Фератум България" ЕООД и
"Фератум Банк" ЕООД, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е
договор между кредитора и поръчителя, а не, както в случая - между длъжника и
поръчителя. Единствено при такъв договор, а и при доказателства за плащане от
страна на поръчителя, той би имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и
би встъпил в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. При липсата на представен
валиден договор за поръчителство/между кредитор и поръчител/, не може да се
приеме, че "Фератум Банк" ЕООД, който се сочи за праводател на ищеца,
е имал правото да претендира вземания от ответника. Дори и да би могло да се
приеме, че представения договор за гаранция/поръчителство представлява банкова
гаранция, то за гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие
вземането, която да е аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД.
Още повече, че "Фератум Банк" ЕООД не е регистрирана банкова
институция в Република България, поради което не би могла да издава уредената в
чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. При липсата на събрани доказателства по делото,
че "Фератум Банк" ЕООД е имал налице валидно вземане спрямо ответника,
което евентуално да е прехвърлено на ищеца по настоящото дело, съдът не може да
направи извод, че ищецът е придобил вземането и е активно легитимиран да
предяви исковете в настоящето производство.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявените установителни искове, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
С
оглед изхода на спора, право на разноски има само ответникът. Доколкото същият
не претендира и не е доказал такива, съдът намира, че разноски не следва да му
се присъждат.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу В.К.А., с ЕГН: **********
и с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 928,45 лева, представляваща главница по
договор за кредит № 327713 от 16.12.2015г., сумата от 165,55 лева, представляваща договорна лихва за периода от
15.01.2016г. до 10.12.2016г., сумата от 100,00 лева, представляваща административна такса за
събиране на вземането, сумата от 572,66
лева, представляваща гаранция по кредитната сделка и сумата от 45,26 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 11.12.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
03534/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 03534/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: