Решение по дело №745/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник група в ОД МВР – Варна, РУ 05 „Златни пясъци“ против Решение № 268/16.02.2023 г. по АНД №20223110203542/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0460-000414/29.07.2022 г. на Началник група в ОД МВР - Варна, РУ 05 „Златни пясъци“ с което на А.А.П. ЕГН ********** за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят чрез юрисконсулт изтъква, че негодните опити на водача да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство не се дължат на обективна невъзможност, а е резултат на поведението му, което следва да се отчете като отказ да бъде тестван. Дори и да се приеме, че е налице обективна невъзможност следва да се изпълни предписанието за медицинско изследване, което не е направено от водача.

Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП, отказ за проверка с техническо средство и отказ за кръвна проба са дадени алтернативно, поради което след както е установено че е налице една от тях, следва да се наложи наказание. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки, чрез юрисконсулт жалбата се поддържа.

Ответникът – А.А.П., чрез адв. Б.Ж. оспорва жалбата. Намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на РС – Варна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.06.2022 г. в 22.46 часа А.А.П. *** посока ул. “Ангел Главчев“ управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Е 250 Д“ с рег.№ В 34 78 КР, собственост на Радослава Славчева Стефанова, при извършена проверка е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARNA-0166. Проверката била осъществена от свид. Илиян Златков Янев, изпълняващ длъжността мл. автоконтрольор в 05 РУ, който спрял водача на лек автомобил марка „Мерцедес Е 250 Д“ с рег.№ В 34 78 КР. На мястото на проверката присъствали близки на водача, между които - синът му, свид. Радослава Славчева Стефанова, която живеела с него на съпружески начела и свид. Росен Дамянов Николов. Проверяващият орган пристъпил към проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARNA-0166 на водача. Той бил тестван над десет пъти, но техническото средство не отчело валиден резултат. Свид. Янев приел това обстоятелство за отказ от страна на водача за проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Последвало издаване на АУАН и НП.

Съдът е приел от правна страна следното: НП е издадено от компетентен орган, в изискуемия срок при липса на съществени процесуални нарушения.

Свид. Янев, който е извършил проверката с техническо средство е обяснил, че се е наложило да повтори пробата на водача над десет пъти. Счел е, че невалидния резултат се дължи на поведението на водача, но не и на използваното техническото средство, за което по делото не са представени доказателства, съответно сертификат за годност на техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARNA-0166 и кога е била извършена последната проверка за неговата изправност. Съдът е приел, че не са налице доказателства, че водача с поведението си е станал причина да не бъде извършена проверката за наличие на алкохол с техническо средство. Прието е, че има нарушение на разпоредбите на чл. 42 и 57, ал.1 от ЗАНН относно описание на нарушението, защото в АУАН и НП двусмислено е посочено нарушението. При описание на нарушението от правна страна АНО е посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване, но е посочена като нарушена нормата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, т.е. че е налице само отказ от изследване с техническо средство. Приел е това за съществено процесуално нарушение.

Решението е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Чрез разпита на свид. Янев, който е съставил АУАН се установява, че на водача П. е предоставена възможност повече от десет пъти да даде проба с дрегер, но въпреки многократните обяснения не е направил нужното надуване в рамките на 7-8 секунди, за да даде резултат апарата.

Предвидено е с чл. 2, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Съответно ал.2 предвижда, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Поради това, че апарата не е отчел резултат, в съответствие с чл.3а, т.1 и 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на водача е издаден Талон за изследване, който той е получил срещу подпис на 10.06.2022 г. в 23,05 часа, като в талона е указано, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна до 45 минути.

Издадения талон отговаря на изискванията на чл. 6, ал.1 – 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. От обяснение дадено от служител в МБАЛ „Св. Анна“ – Ясмина Абдул Алим Шейх – Осман се установява, че на 10.06.2022 г. в 23,50 часа са се явил мъж, придружен от жена за вземане на кръвна проба. При представяне на лична карта е установила, че лицето което се е явило за кръвна проба не е това което посочва личната карта. Веднага е уведомила служители на Второ РУ – Варна, като мъжа и жената са избягали. Кръвна проба за медицинско и химическо лабораторно изследване не е дадена от водача.

На базата на тези факти законосъобразно АНО е приел, че е налице отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство, поради което не е следвало да представя доказателства за техническата изправност на дрегера.

В тежест на водача, който твърди, че е имал правилно поведение и не е симулирал даване на проба с техническо средство е било да изиска представяне на доказателства за изправността на дрегера, за да защити тезата си. Той не е сторил това.

От установеното следва, че водача на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което е извършил нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.

За да се ангажира отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП е достатъчно да се осъществи само една от двете хипотези – отказ за проверка с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване.

В случая правилно АНО е описал, че са изпълнени и двете хипотези. След това е записано в НП, че нарушението е по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Поради това, че е осъществена първата хипотеза и е посочено, че нарушението е по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗдвП не е нарушено правото на защита, защото има единство между описание на нарушението и посочване на нормата, която вменява задължението, която е и санкционна, като е наложено предвиденото наказание – глоба 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Съдът приема, че посочване в НП, че водача не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта не е нарушило правото на защита на наказаното лице, защото и това нарушение е осъществено. Това, че не е посочено, че водача е осъществил и нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП не е нарушило правото му на защита, защото както беше отбелязано нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е описано правилно относно съдържание и правна норма.

Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде потвърдено.

Жалбоподателят е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение както в настоящото производство, така и при разглеждане на делото пред РС – Варна. Процесуално представителство от юрисконсулт е извършено и пред двете съдебни инстанции. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което за всяко от делата се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, т.е. общо 160 лева. На основание чл. 63д, ал.1, 4 и 5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, следва А.А.П. да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение за двете дела в общ размер на 160 лева.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №268/16.02.2023 г. по АНД №20223110203542/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0460-000414/29.07.2022 г. на Началник група в ОД МВР - Варна, РУ 05 „Златни пясъци“ с което на А.А.П. ЕГН ********** за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА А.А.П. ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ