№ 21224
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110118944 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. С. срещу „.“ ЕАД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24 900лева, представляващ частично вземане от сума в общ
размер 29675.52 лева/при съобразяване на допуснатото изменение на размера на иска по
реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание/, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на договор за възлагане на управление и контрол с
изпълнителен член на съвета на директорите № .г от 05.04.2022г. в размер на 6 брутни
работни заплати съгласно чл. 7.1.3 от договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.04.2024г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в уточнителна молба се твърди, че ищецът е бил избран за член
на съвета на директорите на ответника съгласно т. 3 от Протокол-Решение № .г. на
министъра на младежта и спорта. Подчертава се, че ответникът е дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е държавата. Сочи се, че въз основа на цитирането
решение на 05.04.2022г бил сключен с ищеца договор за възлагане на управление и контрол
с изпълнителен член на съвета на директорите № .г, като това обстоятелство било вписано
по партидата на ответното дружество в Търговския регистър. Твърди се, че с решение на
министъра на младежта и спорта, обективирано в протокол № .г, ищецът бил освободен като
член на съвета на директорите на ответника. Поддържа се, че в чл. 7.1.3 от сключения
договор за управление и контрол е предвидено, че прекратяването на договора с
предизвестие от 6 месеца, а при неспазване на това предизвестие било уговорено заплащане
на обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения. В конкретната хипотеза се
твърди, че договорът е прекратен без предизвестие, поради което ищецът претендира
1
заплащане именно на обезщетението уговорено в чл. 7.1.3, подчертавайки че на 12.09.2022г
е изпратил официална покана до ответника за заплащане на процесната сума. В отговор на
отправената покана бил получен отказ. С оглед всичко изложено се претендира присъждане
на обезщетение за неспазено предизвестие от ответника. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се твърдения, че ответникът е
еднолично акционерно дружество, чийто едноличен собственик на капитала е М., което
упражнява правата на държавата. Поддържа се, че едноличният собственик на капитала
решава въпроси от компетентността на общото събрание, в това число и по чл. 221, т. 4 ТЗ,
аналогично чл. 12, т.7 от ППЗПП, за избор и освобождаване на членовете на съвета на
директорите. Подчертава се, че в сключения с ищеца договор в чл. 9.4 е предвидено, че в
случаите на противоречие между клаузите на същия и клаузите на Устава на дружеството,
следва да се прилагат клаузите на Устава. Във връзка с това се изтъква, че в Устава –чл.20,ал.
4 и чл. 22, ал. 3 е предвидено, че едноличният собственик на капитала избира и освобождава
членовете на Съвета на директорите и определя възнагражденията им, като членовете могат
да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата им. Предвид това се сочи, че никъде в
Устава не е предвидено заплащане на обезщетение за неспазване на предизвестие. Такива
задължение са твърди, че липсват и съобразно ТЗ, Закона за публичните предприятия, и
Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия. Изтъква се, че сключения
между страните договор има характер на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и
следващите ЗЗД, като всяка от страните има право да се откаже от поръчката. Предвид това
се подчертава,че не се дължи възнаграждение след прекратяване на поръчката и за работа,
която не е реално извършена. Ето защо следвало да намери приложение разпоредбата на чл.
287 ЗЗД, а не чл. 79 ЗЗД, като се сочи, че възнаграждение на член на съвета на директорите
се дължи до прекратяване на мандатното правоотношение. Като аргумент за
неоснователност на претенцията е изтъкнато, че следва да се приложат нормите на чл. 241,
ал. 6 ТЗ и чл.244, ал. 7 ТЗ, а при липса на уредба за този особен вид договор – общите
правила на търговското и гражданското право. В случая се сочи, че следва да се съобрази
нормата на чл. 9 ЗЗД даваща свобода на договаряне, но без да бъдат накърнявани добрите
нрави. В случая според ответника клаузата на чл. 7.1.3 предвиждаща заплащане на
обезщетение в размер на 6 брутни заплати е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
поради противоречие с добрите нрави, доколкото процесното обезщетение надвишава
брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получавал за целия срок на договора.
Сочи се,че не е налице равнопоставеност между субектите сключили договор, доколкото в
договора било предвидено, че членът на съвета на директорите може едностранно без
предизвестие на прекрати договора, а за принципала такава възможност няма, а е уговорено
6 месечно предизвестие. Предвид това клаузата на чл. 7.1.3 била недействителна. Следвало
да се съобразят и интересите на държавата, като ищецът проявявал поведение, целящо да се
обогати неоснователно за сметка на държавата. Изтъква се,че съгласно процесната клауза
дружеството дължи заплащане на обезщетение независимо от основанието за прекратяване
2
на договора, т.е дори и когато поведението на члена на съвета на директорите е причина за
прекратяването. Подчертава се, че в случая няма основание да се приложи КТ по аналогия.
Моли се искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответника се присъдят сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не съществува спор, че същите са били обвързани с договор
за възлагане на управление и контрол с изпълнителен член на съвета на директорите № .г,
който е бил прекратен без предизвестие считано от 25.08.2022г. Това обстоятелство се
установява и от представените по делото писмени доказателства, а именно протоколно
решение № .2г. на едноличния собственик на капитала на „.“ ЕАД, чрез упражняващия
правата на държавата министър на младежта и спорта. От същото е видно е изменен Устава
на „.“ ЕАД с оглед характера му на публично предприятие и са освободени членовете на
Съвета на директорите на дружеството – ... На мястото на освободените членове на Съвета
на директорите са избрани нови, а именно .. и ищеца А. С., за срок от датата на вписване на
решението в Търговски регистър и реистъра на . до провеждане на нова конкурсна
процедура. В т. 5 от протоколно решение № .2г. решено да бъдат сключени договори за
възлагане на управлението с новоначначените членове на Съвета на директорите на „.“ ЕАД
в 7-дневен срок, считано от датата н вписването им като членове на Съвета на директорите в
Търговския регистър.
По делото е представен и сключеният договор за възлагане на управление и контрол с
изпълнителен член на съвета на директорите № .г между „.“ ЕАД и ищеца А. С.. Съгласно
приложения по делото договор по силата на същия на члена на Съвета на директорите е
възложено да участва в дейността по управление на дружеството, въз основа на
действащото законодателството в Република България, Устава на дружеството и решението
на едноличния собственик на капитала, Правилника за работата на Съвета на директорите и
договора. Съгласно чл.2.1 от договора на члена на съвета на директорите се дължи основно
месечно възнаграждение за съответния месец, което се заплаща до 10-число на следващия
календарен месец. В чл. 3.1 от контракта е уговорено, че договорът влиза в сила от
04.04.2022г и е със срок до провеждане на нова конкурсна процедура, като страните
продължават да изпълняват договора до вписване на промяната в ТРР.. По отношение на
начина на прекратяване на договора за възлагане на управлението в раздел „Прекратяване на
договора“ е посочено, че същият се прекратява с изтичане на срока на договора при
условията на чл. 3, но може да бъде прекратен и преди изтичане на срока, като са
предвидени няколко хипотези. Съгласно чл.7.1.2 и чл.7.1.3 договорът може да бъде
прекратен едностранно от някоя от страните, като в случая на едностранно прекратяване на
договора от страна на члена на Съвета на директорите е посочено в чл.7.1.2, че
прекратяването се осъществява едностранно без предизвестие с писмено уведомление, в
който случая прекратяването има незабавно действие. Същевременно в чл. 7.1.3 по
3
отношение на реципрочната хипотеза на прекратяване на договора едностранно от
дружеството е предвидено, че същото се извършва едностранно с 6-месечно писмено
предизвестие от дружеството до члена на Съвета на директорите, като в случая че не бъде
спазено предизвестието е уговорено заплащането обезщетение в размер на сбора от
последните му 6 брутни месечни възнаграждения. Посочено е, че размерът на
обезщетението се изчислява на база възнаграждението изплатено за последния пълен
календарен месец, предхождащ прекратяването на договора. В чл.9.4 е предвидено, че в
случай на противоречие между клаузите, съдържащи се в договора и клаузите в Устава на
дружеството, ще се прилагат клаузите на Устава на дружеството.
Представен по делото и протокол № .г, от който е видно, че е взето решение от
едноличния собственик на капитала за освобождаване на членовете на Съвета на
директорите на „.“ ЕАД на ищеца А. С..
Видно от приложената към исковата молба покана ищеца А. С. е отправил до ответника
„.“ ЕАД искане за изплащане на обезщетение на основание чл. 7.1.3 от договора за възлагане
на управление с оглед прекратяването на договора без предизвестие в размер на 17 040 лев.
В отговор на така отправеното искане ответното дружество с писмо с изх.№ 284/13.09.2022г
е отказало да бъде извършено подобно плащане с аргумент, че клаузата предвиждаща
заплащането на подобно обезщетение не е валидна, тъй като размерът на неустойката
противоречала на добрите нрави. Посочено е, че ищецът има задължения към дружеството,
поради което дори и такова обезщетение да му се дължи, същото следва да бъде прихванато
за погасяване на неговите задължения.
По делото е представен и фиш за заплатено възнаграждение на ищеца С. за месец юли
2022г, съгласно който брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2022г е
било 2840 лева. Във фиша на ръка е направено отбелязване на допълнителни суми по месец
– за 04.2022г – 650.92 лева, за 05.2022г – 727.50 лева и за 06.2022г – 727.50 лева. Предвид
това е посочено, че всички начисления по този фиш са в общ размер на 4945.92 лева, която
сума представлява сбор от посоченото брутно трудово възнаграждение от 2840 лева и
допълнително изброените суми по месец 2105.92 лева /650.92+727.50+727.50/. Във връзка с
така посочените суми е представена и справка-информация на „.“ ЕАД за образуване на
средства за работна заплата II тримесечие на 2022г, съгласно която размерът на
възнаграждението по чл. 56, ал. 3 е 2840 лева.
Представени към отговора на исковата молба и Устав на „.“ ЕАД в редакция съгласно
изменение от 28.03.2022г.В него е посочено, че ответникът е еднолично акционерно
дружество със сто процента държавно участие в капитала. В чл. 22 от Устава е предвидено,
че членовете на съвета на директорите се избират и назначават от едноличния собственик на
капитала за срок от 5 години, като съгласно чл.22, ал. 3 членовете на съвета на директорите
могат да бъдат освобождавани от длъжност и преди изтичане на мандата, за който си
избрани. Съгласно чл.25, ал. 5 от Устава размерът на възнаграждението на членовете на
Съвета на директорите се определя съгласно чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за
публичните предприятия /ППЗПП/.
4
Приложен по делото е и препис от Устава на ответника, но в редакция от 10.01.2023г., т.е
след датата на подписване, съответно и на прекратяване на договора за възлагане, предмет
на настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен осъдителния иск, предявен от ищеца следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени предпоставки: 1.
наличие на договорно отношение с ответника по договор за възлагане на управление; 2.
наличие на клауза, предвиждаща едностранно прекратяване на процесния договор от
ответника с 6 месечно предизвестие; 3.уговорена действителна /валидна/ клауза за
заплащане в случая на неспазено предизвестие от дружеството на обезщетение в размер на 6
брутни месечни възнаграждения на члена на съвета на директорите.
В настоящия случай наличието на първата предвидена предпоставка, а именно
сключен между страните договор за възлагане на управлението и контрол с изпълнителен
член на съвета на директорите е безспорно установено по делото. Следва да се посочи, че
сключеният между страните договора за възлагане на управлението е специфичен по своя
характер, предвид това, че е сключен от публично предприятие, и има характеристики на
мандатно отношение, което намира своята законова регламентация в Закона за публичните
предприятия, в чл. 52, ал. и следващите от Правилника за прилагане на Закона за
публичните предприятия регламентация и в Търговския закон, доколкото към него препраща
чл. 52, ал. 1 ППЗПП. Обстоятелството, че ответникът „.“ ЕАД е публично предприятие се
извежда от чл. 1 от Устава на дружеството, съгласно който същото е еднолично акционерно
дружество със сто процента държавно участие. Същевременно в чл. 2 от ЗПП е дадена
легална дефиниция на понятието „публично предприятие“, като е посочено, че това са
търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Предвид това безспорно
ответникът „.“ ЕАД предприятие публично предприятие и по отношение на него намират
приложение специалните правила в ЗПП и ППЗПП.
Спорен по делото обаче е въпросът относно клаузата предвиждаща прекратяване на
договора от страна на публичното предприятие едностранно с 6-месечно писмено
предизвестие, доколкото в отговора на исковата изрично се посочва, че изискване за
прекратяване на договора с 6 месечно предизвестие е в противоречие с Устава на
дружеството и с ТЗ, ЗПП, ППЗПП, като е изтъкнато и, че същата е недействителна, поради
поставянето на дружеството в неравнопоставено положение спрямо другата страна по
договора. За да се установи дали предвиденият начин за прекратяване на договора за
възлагане на управлението води до неравнопоставеност на страните по него, съответно дали
е налице несъответствие на клаузата за прекратяване на договора с изброените от ответника
нормативни актове, следва да се съобрази следното:
В сключения между страните договор за възлагане на управлението на „.“ ЕАД са
включени клаузи предоставящи възможност на всяка от страните по договора да го прекрати
едностранно, но по отношение на изявлението на члена на съвета на директорите е
5
посочено, че прекратяването става едностранно без предизвестие, а по отношение на
изявлението на публичното предприятие е уговорено, че е необходимо 6-месечно писмено
предизвестие, за да може да упражни правото си да прекрати едностранно и предсрочно
договора за възлагане на управлението, сключен с ищеца в качеството му на член на съвета
на директорите.
В случая настоящият състав намира, че следва да се съобрази, че в чл. 54, ал.1, т. 4 от
ППЗПП е посочено, че именно в договора за възлагане на управлението се уговарят
основанията за прекратяването му. Това обаче съдът намира, че не означава, че за страните е
налице свобода на договаряне по отношение на основанията за прекратяването на договора
за възлагане на управление по смисъла на чл. 9 ЗЗД, която да им позволява да излязат извън
рамките на изброените в самия Закона за публичните предприятия основания за
прекратяване на договора за възлагане на управлението, т.е в чл. 54, ал.1, т. 4 от ППЗПП е
предвидено, че страните в договора следва да уговорят основанията, на които може да бъде
прекратен договора, измежду изчерпателно изброените в самия закон. Съгласно чл. 24, ал. 1
от ЗПП /изм. и доп. ДВ бр. 11/09.02.2021/, редакция приложима към процесното
правоотношение, предсрочно прекратяване на процесния договор за управление и контрол
може да настъпи в следните предвидени в закона хипотези: 1. смърт; 2. подаване на молба за
освобождаване; 3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6
месеца; 4. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер; 5.
несъвместимост с изискванията по чл. 20 и чл. 23, ал. 2 ЗПП; 6. тежко нарушение или
системно неизпълнение на служебните задължения; 7. влизане в сила на акт, с който е
установен конфликт на интереси по ЗПКОНПИ, а според ал. 2 от същата разпоредба и при
освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената
бизнес програма. Следователно уговорената в сключения между страните договор за
възлагане на управление възможност за предсрочно прекратяване на договора от ответника
с 6-месечно предизвестие не е предвидена като възможно основание за прекратяване на
договор за възлагане на управление в изчерпателно изброените в закон основания. Съдът
намира, че нормата на чл. 24 ЗПП е императивна, т.е. законът е посочил ясно всички
хипотези, при които може да се прекрати това особено мандатно правоотношение, когато то
е свързано с управлението и контрола на публични предприятия, каквото в случая е „.“ ЕАД.
Извод за императивния характер на нормите на ЗПП може да се направи от спецификата на
отношенията, които се уреждат с тях, а именно такива касаещи държавната политика в
областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за добро корпоративно
управление на публичните предприятия, както и задълженията за оповестяване и
прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление по
аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗПП. В този смисъл оправдано е законодателят да е стеснил кръга на
приложение на общите правила, в това число и общите правила за прекратяване на
мандатните правоотношение, с оглед целта на възникващите мандатни отношения, по които
страна е публично предприятие.
При така установените обстоятелства се налага извода, че клаузата на чл. 7.1.3 от
6
договора, предвиждаща възможност за прекратяване на договора от принципала с 6-месечно
предизвестие, противоречи на императивни норми. След като от страна на публичното
предприятие прекратяване на договора не може да стане с едностранно предизвестие извън
посочените в закона хипотези, то уговорка в противен смисъл е недействителна, а от там
нищожна се явява и клауза, която урежда отношенията на страните, свързани с обезщетение
при подобен вид прекратяване на мандатното правоотношението. В този смисъл е и
трайната съдебни практика, постановена по идентични клаузи от договори, сключени с
различни публични предприятия и членове на съвета на директорите – определение №
3330/10.12.2024г. по т.д.№ 1915/2024г на ВКС, II т.о, определение № 2866/13.10.2025г по
к.т.д.№ 1227/2025г на ВКС, II т.о.
Дори и да се приеме обаче, че не е налице пречка в договора за възлагане на
управление на публично предприятие да бъдат включени основания за прекратяване на
договора, извън посочените в чл. 24 ЗПП, в това число и за прекратяване на договора с 6
месечно предизвестие, следва да се извърши преценка дали клаузата предвиждаща
отправяне на 6 месечно предизвестие и съответно при неспазване на предизвестието,
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, противоречи на добрите нрави и дали
е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
Добрите нрави са неписани общоприети морални норми, на които законът е придал
правно значение, като правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона Страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, като границите на договорната свобода се поставят от
императивните правни норми и добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице,
когато се нарушават основни правни принципи като принципа на справедливостта и на
добросъвестността в гражданскоправните отношения /Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г., т.д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС/. По въпроса относно критериите за
прогласяване нищожността на договор поради накърняване на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД е налице трайна и непротиворечива съдебна практика
/решение № 128 от 17.01.2019 г по гр. д. № 3170/2017 г., на ВКС, І г.о., решение № 24 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., на ВКС, ІІІ г.о., решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр. д.
№ 2955/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 285/12.06.2019г. по гр.д.№1511/2018г на ВКС, IV
г.о, решение № 105/13.06.2022г па гр.д.№ 2944/2021г на ВКС, III г.о, решение № 156 от
10.02.2021 г., гр. д. № 2451/2019 г., на ВКС, III г.о., решение № 60080 от 16.09.2021 г. по т.д.
№ 466/2020 г., на ВКС, I т.о., решение № 222 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 589/2023 г., на ВКС,
III г.о. и др./. В така цитираните решения се приема, че преценката дали една
сделка противоречи на добрите нрави, която се прави към момента на сключването й, не се
ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се вземат предвид всичките
й характеристики и особености. Поради естеството на сочения порок следва да се съобрази
дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. При възмездните сделки от значение за преценката дали
сделката не противоречи на добрите нрави е и изследването на еквивалентността на
7
престациите. Известна обективна нееквивалентност на насрещните престации е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойност да се извършва
от страните с оглед на техния интерес. За нищожни като противни на морала следва да се
приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че
практически е сведена до липса на престация.
При съобразяване на така дадените разяснения настоящият съдебен състав приема, че
именно такава нееквивалентност, неравнопоставеност е създадена, с клаузата на чл. 7.1.3 от
договора. В случая в договора са предвидени клаузи предоставящи възможност на всяка от
страните по него да прекрати с едностранно изявление договора за възлагане на
управлението. Налице е обаче една неравнопоставеност на субектите в случая, доколкото по
отношение на прекратяването на договор от страна на публичното предприятие е
предвидено изискване за отправяне на 6-месечно предизвестие, неспазването на което е
скрепено с „санкция“ - заплащане на обезщетение в размер на 6 брутни месечни
възнаграждения, а по отношение на прекратяването на договора от страна на члена на
Съвета на директорите е предвидено прекратяването да стане без да е необходимо
предизвестие дори и в минимален срок. Това несъответствие в правното положение на
страните по договора за възлагане на управление по отношение прекратяването на договора
е толкова съществено, че не може да бъде оправдано с наличието на защитим интерес и в
частност защита на интересите на члена на Съвета на директорите. Напротив, доколкото в
случай се касае за правоотношение, засягащо широк кръг обществени отношение,
обществено оправдано и обосновано би било прекратяването на договора да се извършва без
предизвестие от страна на публичното предприятие, което при установяване например на
неизпълнение на задълженията на члена на Съвета на директорите, да може да предотврати
незабавно негативните последици, които биха били налице в следствие на поведението на
неизправната страна по договора. По този начин биха се защитили обществените интереси, в
услуга на които се създават публичните предприятия, каквото е и ответното дружество.
Противно на това, право за прекратяване на договора без предизвестие е предоставено на
члена на Съвета на директорите, който във всеки един момент може без причина може
незабавно да прекрати договора,с което би оставил празнота в управлението на едно
публично предприятие и по този начин би затруднил работата му и би накърнил много
широк кръг обществени отношения и интереси. Ето защо е налице според Софийски
районен съд една неоправдана нееквивалентност в правата предоставени на едната страна от
договора – члена на съвета на директорите за сметка на правата на публичното предприятие,
която е изцяло необосновава, неоправдана и в разрез с обществените интереси.
Дори и да се приеме, че е допустимо все пак да се предвиди изискване за една от
страните по договора за отправи предизвестие за прекратяване на договора, то закрепването
на това със своебразна санкция, каквато не е предвидена за насрещната страна, безспорно
представлява нарушение на добрите нрави, създаващо неравнопоставеност на правните
субекти. Заплащането на подобно обезщетение за неспазено предизвестие и то за толкова
дълъг период 6 месеца /половин година/ надхвърлят многократно функцията, която
8
евентуално може да се приеме, че изпълнява подобно обезщетение – да осигури доход на
лицето, което е било лишено от такъв без да бъде предизвестено. В случая членът на съвета
на директорите е равнопоставена страна с публичното предприятие по договора за възлагане
на управлението, а не е по-слабата страна, каквато например е налице в едно трудово
правоотношение, в което въпреки че законодателят е приел, че служителят е по-слабата
страна и е предвидил различни механизми за защитата му, е установил заплащането на
обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя, но е дал възможност и на
работодателя да получи обезщетение при неспазено предизвестие от страна на служителя.
Следователно ако се направи паралел между едно трудово правоотношение и
правоотношението, възникнало между ищеца и ответника /въпреки че двете
правоотношения са с различен характер/, е видно, че в процесния случай членът на съвета
на директорите би бил в едно значително по-благоприятно положение от публичното
предприятие, въпреки че са равнопоставени субекти, което се явява необосновано и
неоправдано от защитата на какъвто и да е публичен интерес. В толкова по-благоприятно
положение не е поставен дори служителят в едно трудово правоотношение, който по
презумпция е по-слабата страна. С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че
клаузата предвиждаща заплащане от страна на ответника в качеството му на публично
предприятие на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 6 брутни месечни
възнаграждение се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ето защо на
ищеца не се дължи заплащане на подобно възнаграждение.
Предвид изложеното Софийски районен съд намира,че предявеният иск следва да
бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника съразмерно. От същият в молба от 10.10.2025г е направено искане за присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350 лева. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/,
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено
и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от
страна на „.“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване
на отговор на искова молба и явяване на техен процесуален представител в проведеното
едно единствено открито съдебно заседание, съдът счита, че размерът на присъденото
възнаграждение следва да бъде 100 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. С., ЕГН ********** с адрес в гр... срещу „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за
осъждане на „.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на А. Г. С., ЕГН ********** сумата от 24 900лева,
представляващ частично вземане от сума в общ размер 29675.52 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор за възлагане на
управление и контрол с изпълнителен член на съвета на директорите № .г от 05.04.2022г. в
размер на 6 брутни работни заплати съгласно чл. 7.1.3 от договора, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН ********** с адрес в гр... да заплати .“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева -
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10