№ 436
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231100600367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски Градски съд е депозирана жалба от частния тъжител П. Д.
Д. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 136
състав от 27.06.2022г. по НЧХД 15672/2019г., с която подсъдимата А. Г. В. е
призната за невиновна по обвинение за извършено престъпление по чл.147,
ал.1 НК.
С коментираната присъда подсъдимата В. е призната за невиновна и
оправдана за това, че на 30.05.2019г. в гр.Банкя, в сградата на Район „Банкя“
към СО, по преписка вх.№ РБН19-ГР94-562 / 20.05.2019г. в декларация и
заявление до главния архитект на района, разгласила пред общинската управа
на район „Банкя“-СО неистински позорни обстоятелства за П. Д. Д. – че
извършвал физическа саморазправа с децата й, че крадял инструменти и
предмети от двора им и че имал психически проблеми.
С въззивната жалба и допълнението към нея се претендира отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата В. да бъде
призната за виновна и осъдена по така поддържаното срещу нея обвинение по
чл.147,ал.1 НК. Посочва се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
1
тъй като е постановена в нарушение на материалния закон, поради неговата
неправилна интерпретация от страна на районния съд.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция частният
тъжител и неговия повереник поддържат доводите за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея. Акцентират на несъгласието си с позицията на
районния съд, че изявленията на подсъдимата пред общинските органи са
несъставомерни по чл.147 НК, а всъщност, при правилно изяснената и
възприета от първия съд фактическа обстановка, е налице системно,
целенасочено и умишлено разпространяване,чрез намеци на негативни
твърдения за Д. от страна на подсъдимата В..
Подсъдимата не се явява пред въззивната инстанция, за да изрази
личната си позиция по атакувания акт и доводите, изложени в жалбата и
допълнението към нея. Нейният защитник намира първоинстанционния акт за
правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден изцяло,като
претендира присъждане на сторените от подсъдимата пред въззивния съд
разноски.
Въззивният съдебен състав след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства прецени, че жалбата и допълнителното
изложение към нея са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени
без уважение, а атакуваната присъда – потвърдена.
При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното
съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен
състав достигна до фактическа обстановка, сходна с възприетата от
контролирания съд: Частният тъжител Д. и подсъдимата В. живеели в къща на
адрес гр.Банкя , ул.“****. Тъжителят Д., заедно със семейството си обитавал
първия етаж от къщата, а подс.В. и нейното семейство живеели на втория
етаж. Към къщата имало дворно място, през което се осъществявал достъп до
жилищата. Между Д. и В. били установени влошени съседски
взаимоотношения, породени от различните разбирания, които всеки от тях
имал относно реда и начина на съжителството в режим на етажна собственост
и за ползване на дворното място. Пореден повод за спор между тях станала
изградена от подс.В. декоративна ограда на дворното място, чиято
законосъобразност Д. оспорвал. В тази връзка в район „Банкя“-СО била
2
образувана преписка № РБН19-ГР94-652/20.05.2019г., като подсъдимата В.
депозирала пред общинската администрация на район „Банкя“-СО
декларация, от 30.05.2019г., и заявление, адресирани до главния архитект на
района, в които изложила своите съображения за изграждане на тази ограда и
причините,поради които е необходимо нейното съществуване. Наред с
посочване на съществуващите спорните взаимоотношения между нея и съседа
й Д., подсъдимата В. в цитираните заявление и декларация,като причини за
изграждане на въпросната ограда, направила и следните твърдения: „Съседът
ми П.Д. обикаля двора, прави забележки на децата ми за глупости, и имам
съмнения,че ще им посегне“; „Тогава се принудих да сложа и аз ограда, с цел
най-вече децата ми да са в безопасност, защото му нямам доверие и не знам
какво би могъл да им направи“;“Отделно, тормози цялата къща, и всички нас,
включително леля ми в другата къща,като блъска по всяко време на
денонощието. За нас този човек има някакви медицински проблеми“ и
„Друга причина е , че започнаха да изчезват инструменти по двора.Не съм
видяла някой да краде, но с цел да се избегне и този проблем,защото оградата
предпазва“.
Горната фактическа обстановка,възприета от първия съд и с която
въззивният състав се солидаризира изцяло, се обоснована категорично от
обясненията на подсъдимата В., от показанията на свидетелите Д.С., М.Б., Г.
И. и А.М., както и от приложените писмени доказателства – заверени
фотокопия на декларация и заявление от А. В.; справка за съдимост за
подсъдимата.
Настоящият въззивен състав, както това е направил и съставът на
районния съд, цени горните доказателства като годни доказателствени
източници,като отчита тяхното събиране и проверка при съблюдаване на
процесуалните правила, а носената от тях информация намира за достоверна,
тъй като тя е взаимно допълваща се, непротиворечива и не се опровергава от
други доказателства. Поради извършения от първия съд подробен , прецизен
и основан на логическите правила доказателствен анализ, този съдебен състав
намира за ненужно повторното обсъждане на събраната по делото
доказателствена съвкупност, предвид и това,че осъществената от районния
съд оценка на доказателствата и установената в резултат на този му дейност
фактическа обстановка не се оспорват от страните, а основната претенция на
частния тъжител е насочена срещу направената от решаващия съд правна
3
интерпретация на приложимите материални норми и тяхната приложимост
спрямо безспорно установените фактически обстоятелства.
За съставомерността на престъплението клевета по смисъла на чл. 147,
ал. 1 НК е необходимо от обективна страна да бъде безспорно установено
проявление/осъществяване/ в обективната действителност на съзнателен и
целенасочен волеви акт от страна на дееца, изразяващ се в довеждане до
знанието на поне едно друго лице на неистинско позорно обстоятелство
относно конкретно трето лице или да му бъде приписано извършването на
конкретно престъпление, което това трето лице не е извършило. Позорно
обстоятелство е твърдение за съществуването /наличието/ на определен факт
от обективната действителност, свързан с личността на пострадалия, който
факт е от естество да накърни неговото добро име в обществото,тъй като
визира личността на наклеветения , описвайки го в отрицателна светлина в
контекста на изискванията на морала и добрите нрави. За да бъде едно
разгласявано обстоятелство позорно за другиго, е необходимо то да сочи
извършено от визираното лице действие, проявено поведение или негово
качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на лицето
в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за
него. „Клеветата“ винаги представлява твърдение за конкретни факти ,а не е
израз на лична оценка за другиго. „Позорността“ на изнесени неверни
твърдения не трябва да бъде извличана от субективния прочит ,направен им
от тъжителя или от което и да е друго отделно лице, а трябва да бъде
базирана на обективни критерии, каквито са установените морални норми и
общоприетите правила за общуване между членовете на обществото.
От субективна страна за съставомерността на престъплението е
необходимо наличието на пряк или евентуален умисъл, като деецът съзнава
позорния характер на разгласеното обстоятелство и/или престъпния характер
на приписваното престъпление, същевременно с това деецът съзнава
неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписваното му престъпление ,като цели или се съгласява
въпреки това да доведе тези обстоятелства до знанието на трето лице, за да
увреди доброто му име и го дискредитира сред другите членове на
обществото.
В конкретния случай, съобразно и претенцията на частния тъжител,
следва да бъде изяснен въпроса дали и доколко използваните от подсъдимата
4
изрази, отразени в съставените от нея заявление и декларация, са от
категорията на тези,които разпоредбата на чл.147,ал.1 НК, определя като
клеветнически. Първоинстанционният съд е дал подробен отговор на този
въпрос,който въззивният състав напълно споделя.
Принципните правни положения, описани по-горе, отнесени към
конкретната фактическа обстановка, установена по делото, сочат липсата на
съставомерност на инкриминираното деяние/на конкретните изрази/ от
обективна страна. Съдържанието на употребените изрази от подсъдимата,
както от гледна точка на самостоятелното им проявление в действителността,
така и в контекста на мястото и начина на обективирането им ,не разкрива
излагане на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с
личността на частния тъжител, който да е от естество да накърни неговото
добро име в обществото от гледна точка на морала и на добрите нрави или
изявление от страна на подсъдимата, сочещо на осъществено от тъжителя
престъпно деяние.
Инкриминираният от частния тъжител израз „Друга причина е , че
започнаха да изчезват инструменти по двора.Не съм видяла някой да краде,
но с цел да се избегне и този проблем,защото оградата предпазва“ не съдържа
твърдение от страна на подсъдимата за конкретно негово /на тъжителя/
действие по отнемане на тези движими вещи, с което същата да го е обвинила
в престъпление/кражба/,което обективно не е извършил. Нещо повече, както
коректно е отбелязал районния съд, подсъдимата е направила изрично
отбелязване,че не разполага с информация за евентуалния извършител на това
претендирано от нея противоправно деяние.
Инкриминираните от частния тъжител изрази „Съседът ми П.Д. обикаля
двора, прави забележки на децата ми за глупости, и имам съмнения,че ще им
посегне“ и „Тогава се принудих да сложа и аз ограда, с цел най-вече децата
ми да са в безопасност, защото му нямам доверие и не знам какво би могъл да
им направи“ не съдържат твърдение/обвинение/ за осъществена от страна на
тъжителя „физическа саморазправа“ с децата на подсъдимата, както това е
посочил Д. в своята тъжба, и не изнасят информация за осъществено от
тъжителя някакво конкретно действие в този смисъл или с такава насоченост,
а изразяват единствено липсата на доверие между тях и формираните у
подсъдимата, в резултат на продължителните съседски конфликти,
субективни представи за неопределени конкретно,но евентуално негативни
5
последици за нейните деца,от които се стреми да ги предпази, включително и
чрез въпросната ограда.
Инкриминираният от частния тъжител израз “ Отделно, тормози цялата
къща, и всички нас, включително леля ми в другата къща,като блъска по
всяко време на денонощието. За нас този човек има някакви медицински
проблеми“ не представлява твърдение за наличието на факт от обективната
действителност, касаещ здравословното състояние на тъжителя и сочещ на
обстоятелството за съществуващи у последния „психически проблеми“, а
представлява единствено субективно мнение, форма на оценъчно съждение и
словесен израз на изпитвано от подсъдимата,а и нейни близки и съседи, и
интерпретирано от нея като тормоз, усещане от конкретно създалата се
конфликтна ситуация. Както правилно е отбелязал решаващият съд, с което
становище въззивният съдебен състав е съгласен, направеното от
подсъдимата твърдение не сочи на конкретен факт, който да е позорен за
тъжителя от гледна точка на обществения морал и от общоприетото
разбиране в обществото, а пресъздава нейно субективно възприятие, което
тъжителя самостоятелно е анализирал, асоциирал го е с понятия, които
подсъдимата не е използвала, за да изгради предположението си за позорния
характер на така инкриминирания израз.
Горните обстоятелства сочат,че направения от районния съд извод за
обективна несъставомерност по чл.147,ал.1 НК на инкриминираните с
тъжбата изрази на подсъдимата В., е правилен и обоснован, а атакуваната
присъда законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Предвид оправдателния характер на постановената присъда, потвърдена
от настоящия въззивен съдебен състав, и с оглед разпоредбата на чл.190,ал.1
НПК направените от подсъдимата В. във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. следва да бъдат възложени
на частния тъжител.
При служебна проверка на материалите по наказателното производство
въззивният състав не установи допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт.
Поради гореизложените съображения СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 136 състав от 27.06.2022г. по НЧХД 15672/ 2019г.
На основание чл.190,ал.1 НПК осъжда частния тъжител П. Д. Д. да
заплати на А. Г. В. направените по делото разноски,представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7