РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Дулово, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20243410200140 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *****,
срещу Наказателно постановление (НП) №***** г., издадено от Началник на група в
ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово. С обжалваното НП на жалбоподателя С. е наложена глоба
в размер на 2 000 лв. на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането
(КЗ), за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В акта и НП е описано, че на **** г. в **** С. Д. С. като собственик/владетел на
моторно превозно средство ***, с рег. № ****, не е изпълнил задължението да сключи
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за този автомобил,
който не е спрян от движение. Нарушението е установено при проверка на посочената дата,
като за него е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на нарушител –
физическо лице, на основание горните разпоредби на КЗ.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, тъй
като наложената санкция е неправилно насочена срещу него като физическо лице. Твърди,
че въпросният автомобил не е негова лична собственост, а принадлежи на юридическо лице
– дружеството „****“ ****, чийто управител е той. Счита, че задължението за сключване на
застраховка “Гражданска отговорност” тежи върху юридическото лице – собственик, поради
което неправилно той като физическо лице е бил санкциониран. Изтъква, че разпоредбата на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ определя като задължен субект притежателя (собственика) на МПС, а в
случая такъв е търговското дружество. Посочва, че съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ за
неизпълнение на това задължение се предвижда имуществена санкция от 2 000 лв. само за
юридически лица или еднолични търговци, докато за физическо лице законът определя глоба
от 250 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Депозирано е
становище.
В жалбата и чрез процесуалния си представител в пледоарията си, С. поддържа, че
НП е незаконосъобразно, тъй като наложената санкция е неправилно насочена срещу него
1
като физическо лице. Твърди, че въпросният автомобил не е негова лична собственост, а
принадлежи на юридическо лице – дружеството „***“ ***, чийто управител е той. Счита, че
задължението за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” тежи върху
юридическото лице – собственик, поради което неправилно той като физическо лице е бил
санкциониран. Изтъква, че разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ определя като задължен
субект притежателя (собственика) на МПС, а в случая такъв е търговското дружество.
Посочва, че съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ за неизпълнение на това задължение се предвижда
имуществена санкция от 2000 лв. само за юридически лица или еднолични търговци, докато
за физическо лице законът определя глоба от 250 лв. Поради това наложената на
жалбоподателя глоба от 2000 лв. е в очевидно противоречие със санкционната норма. Моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуален
представител (юрисконсулт от ОДМВР – Силистра), оспорва жалбата. В писмено становище
ответникът изтъква, че към момента на проверката процесният автомобил е бил управляван
от жалбоподателя и за него не е била сключена застраховка “Гражданска отговорност”.
Счита, че тези факти са безспорно установени и че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност по КЗ. Според АНО, жалбоподателят
фактически се е явявал отговорното лице, тъй като като управител и едноличен собственик
на капитала на „****именно той е контролирал ползването на автомобила и не е изпълнил
задължението за застраховането му. Наложената санкция се сочи за законосъобразна, като
ответникът пледира жалбата да се остави без уважение. В случай на отхвърляне на жалбата,
ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира жалбата за основателна. Настоящият състав счита, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на материалния закон, тъй като
административнонаказателната отговорност е неправилно ангажирана по отношение на
лице, което не е субект на вмененото нарушение, а наложената санкция не съответства на
предвидената в закона за този субект.
Няма спор по делото, че процесният автомобил на посочената дата е бил без
действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Този факт се установява от събраните
писмени доказателства – справка от Гаранционния фонд и копие от свидетелството за
регистрация на МПС, от които е видно, че за автомобила с рег. № **** собственик по
регистрация е **** и към релевантния период не е била сключена задължителната
застраховка. Безспорно, описаното поведение – неосигуряване на действаща застраховка за
регистрирано МПС, което не е спряно от движение – съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Съгласно тази
разпоредба, „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение…“. В конкретния случай
задълженото лице по смисъла на закона е юридическото лице ****, като формален
собственик (притежател) на въпросния автомобил. Жалбоподателят С. С., макар и управител
на дружеството-собственик, не е носител на задължението за сключване на застраховката,
тъй като това задължение възниква за самото юридическо лице, което е самостоятелен
правен субект. Законът не съдържа специална норма, която да вменява лично
административнонаказателно отговорно поведение на управителя или представителя на
юридическо лице за неизпълнение на това задължение от страна на последното (за разлика
от други хипотези, касаещи например подаване на декларации, отчети и др., където
законодателят понякога предвижда отговорност на длъжностните лица). Следователно в
случая нарушението по чл.483, ал.1, т.1 КЗ е осъществено от юридическото лице –
собственик на МПС, а не от жалбоподателя като физическо лице.
Настоящият състав намира, че Административнонаказващият орган неправилно е
квалифицирал и санкционирал деянието, все едно че е извършено от физическо лице. Видно
от съдържанието на НП, санкционната норма, посочена от АНО, е чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ,
вр. ал.4 на чл.638. Нормата на чл.638, ал.1 КЗ диференцира санкцията според качеството на
нарушителя, както следва: на лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което не изпълни задължението
си да сключи ГО застраховка, се налага „1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2.
2
имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“. По
аргумент от тази разпоредба, когато нарушението е извършено от юридическо лице –
собственик на МПС, приложима е санкцията имуществена санкция в размер на 2 000 лв.;
обратното – ако нарушителят е физическо лице (собственик на МПС), законът предвижда
значително по-ниска санкция, глоба от 250 лв. В случая Административнонаказващият орган
е наложил наказание „глоба“ 2000 лв. на физическото лице С. С., което представлява
неправилно прилагане на горната норма – санкция по т.2 (2 000 лв.) е предвидена само за
юридически лица или ЕТ, не и за физически лица. Това несъответствие само по себе си сочи
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като наложеното наказание не отговаря на
предвиденото в закона за съответния нарушител. Налице е съществено нарушение на
материалния закон, което е достатъчно основание за отмяна на НП
В допълнение, съдът отбелязва, че дори да се приеме за установено, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил без сключена застраховка
(обстоятелство, което също се твърди от АНО), законът предвижда отделна санкционна
норма за водача, различна от тази за собственика. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ гласи, че
„Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, се наказва с
глоба от 400 лв.“. Следователно, ако целта на Административнонаказващия орган е била да
санкционира поведението на водача (несобственик) на незастрахован автомобил, е следвало
да се ангажира отговорност на това основание – глоба 400 лв. по чл.638, ал.3 КЗ. В
настоящия казус обаче наказващият орган изрично е посочил, че санкцията се налага по
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 КЗ, т. е. третирал е нарушението като такова по чл.483, ал.1, т.1 КЗ,
извършено от субект – собственик на МПС. Алтернативната хипотеза на чл.638, ал.3 КЗ (за
водача, който не е собственик) не е била предмет на обвинението в рамките на настоящото
административнонаказателно производство. Това означава, че опит за последващо
“поправяне” на допуснатата грешка, чрез приемане от съда, че жалбоподателят все пак
следва да отговаря като водач на МПС по ал.3 на чл.638, е процесуално недопустим – съдът
не може да измени фактическото обвинение и правната квалификация, дадени с
наказателното постановление, нито да санкционира лицето на различно основание, което не
е било предявено от административния орган. Поради това възраженията на АНО, че
жалбоподателят като управител фактически е отговорен, тъй като е управлявал или
разпореждал се с автомобила, са неотносими в рамките на настоящия спор – повдигнатото
срещу него обвинение е като собственик на незастраховано МПС, какъвто той не е.
С оглед изложеното, съдът приема, че наказателното постановление е издадено в
противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Изводът на съда
кореспондира и с актуалната съдебна практика по сходни случаи. Съдилищата
последователно приемат, че когато установеният собственик на превозното средство е
юридическо лице, именно на него следва да се наложи имуществената санкция по чл.638,
ал.1, т.2 от КЗ (2 000 лв.), а не глоба на физическо лице. В подкрепа може да се посочи
Решение № 538/26.04.2022 г. на Адм. съд – Бургас, Решение № 100/07.10.2022 г. на Адм. съд
– Ловеч и др., в които изрично е отбелязано, че при липса на застраховка “ГО” за автомобил,
собственост на търговско дружество, санкцията правилно се налага на юридическото лице (с
имуществена санкция), а не на неговия управител. Неслучайно в подобни случаи
наказателните постановления или електронните фишове се издават срещу дружеството,
представлявано от съответното физическо лице – управител. Така например в Решение №
589/30.05.2024 г. по к.а.н.д. №40/2024 г. на Административен съд – Силистра (по идентичен
казус) въззивното решение на РС – Дулово е било отменено именно поради неправилно
установяване на субекта на нарушението и несъответствие между санкцията и качеството на
нарушителя.
В мотивите си по това дело Адм. съд – Силистра е указал, че Първоинстанционният
съд следва ясно да разграничи отговорността на юридическото лице – собственик от тази на
физическото лице – негов управител, тъй като смесването им води до опорочаване на
наказателното постановление и нарушаване правото на защита на привлеченото лице.
Настоящият състав напълно споделя този подход и го прилага при новото разглеждане на
делото.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на направените по делото
разноски. В случая С. е претендирал и доказал заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие и платежен
документ (фактура № *****.). Ответникът, чрез юрисконсулта си, е възразил за
прекомерност на тази сума с оглед краткотрайността и правната сложност на делото. Съдът
3
намира възражението за основателно отчасти. Делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност извън обичайната за този тип административно-наказателни спорове, като
е проведено само едно открито заседание. Ето защо съдът счита, че присъждането на
разноски следва да се определи съобразно минималния размер на адвокатско
възнаграждение за такава материя. Съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар по
административно-наказателно дело за една инстанция е в размер на 400 лв. Поради това
съдът ще уважи частично претенцията за разноски, като присъди в полза на жалбоподателя
сумата от 400 лв., считано за разумно и нормативно обусловено възнаграждение.
Относно разноските на ответника – при този изход на делото (отмяна на НП) липсва
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
Административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН предвижда право
на разноски за юридическото лице – ответник само при отхвърляне на жалбата. В случая
жалбата се уважава, поради което искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *****г., издадено от Началник група в
ОДМВР – Силистра, РУ Дулово, с което на С. Д. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес
******, е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева на основание чл. 638, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането – като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Силистра (РУ – Дулово), на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН, да заплати в полза на жалбоподателя С. Д. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес *******, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника (ОДМВР – Силистра) за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно при този изход на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
4