№ 2183
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следН.
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110116315 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т-С” ЕАД срещу А.
Т. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане
на ищеца за сумата от 2275,43 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата
от 25,20 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.09.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (02.06.2022 г.) до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 373,32 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. и за сумата от
5,57 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г.
Ищецът твърди че ответникът е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради
което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.
За процесН. период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на
Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните
1
дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода,
за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до
следН. топлоснабден имот, а именно: апартамент .... находящ се на адрес, с абонатен
№ ..., през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не бил заплатил цената на
същата. ТоплоснабдеН.т имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за
която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т.С” ЕООД. През отоплителН. сезон ищцовото дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложеН.та към нея са изпратени до ответника А. Т. М., като в
срока по чл. 131 ГПК последН. не се е възползвал от правото си да подаде отговор.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.С” ЕООД е не е депозирало становище по
делото.
В процеса на призоваване на страните за първо открито съдебно заседание по
делото е установено, че ответникът А. Т. М. е починал на 17.05.2024 г., поради което с
протоколно определение от 09.07.2024 г. съдът е спрял производството по делото и е
указал на ищеца в едномесечен срок от спиране на делото да насочи исковете си срещу
наследниците на ответника.
На 26.09.2024 г. е подадена молба от лицето Т. А. М., в която заявява, че е
наследник на ответника, като е представил доказателства за извършено плащане в
полза на ищеца. Моли да не се назначават експертизи и да се присъди на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с решението по делото.
С молба от 31.10.2024г ищецът „Т-С“ ЕАД е посочил като наследник на
ответника – Т. А. М., като е поискал същия да бъде конституиран като ответник по
делото. Ищецът е признал, че с извършеното от лицето Т. М. плащане изцяло са
погасени претендираните суми по издадената заповед за изпълнение, като незаплатени
остават разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедта за изпълнение.
Като е установил от представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№ .../20.05.2024 г., че лицето Т. М. – син на починалия в хода на процеса ответник А. Т.
М., се явява единствен наследник на ответника, като с определение от 18.11.2024 г.
съдът е възобновил производството по делото и е конституирал на основание чл. 227
ГПК Т. А. М. на мястото на починалия ответник А. Т. М..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД. С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношеН. между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесН. период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.
По делото не се спори, а и от представеН. като доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №... от 05.07.2005 г., дело №549 от 2005 г. на
нотариус М.К – нотариус с район на действия района на Софийски районен съд, се
установява, че на посочената дата лицето А. Т. М. е придобил следН. недвижим имот,
а именно: апартамент №.., находящ се в на адрес – процесН. недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключеН. договор за доставка на топлинна енергия до процесН.
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношеН. с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключеН. договор за
доставка на топлинна енергия до процесН. имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В контекста на гореизложеното, установява се наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и лицето А. М. за процесН. период с предмет доставка
на топлинна енергия до посочеН. имот.
Количеството доставена топлинна енергия не се оспорва.
Към молбата, подадена от Т. М. на 26.09.2024 г. е приложен касов бон за
извършено плащане в полза на ищцовото дружество на сумата в размер на 3073,50
лева, от които 2300,63 лева – главница, 378,89 лева – мораторна лихва, 112,18 лева –
3
съдебни разноски и 281,80 лева – законна лихва, като съобразно признанието на ищеца
посоченото плащане действително покрива задължеН.та на наследодателя на Т. М. по
пера.
С оглед на изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло с
оглед настъпилото в хода на процеса плащане от страна на ответника Т. М..
По разноските:
В полза на ищеца се дължат разноски, доколкото отхвърлянето на предявените
искове се дължи на осъществено в хода на процеса плащане от страна на ответника По
делото са представени доказателства за сторени разноски в исковото производство в
размер 53,59 лева – заплатена дължима държавна такса и 50 лв. –юрисконсултско
възнаграждение. Общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство възлиза на сумата 103,59 лева.
Съгласно задължителните разяснеН., дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №2095/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 35 състав в размер на 53,56 лв. за държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение или общо сумата в размер на 103,56 лева.
Доколкото в представеН. към молбата от 26.09.2024 г. касов бон е посочено, че
платените съдебни разноски са в размер на 112,18 лева, то с извършеното плащане
ответникът е заплатил сума, надвишаваща дължимата се държавна такса в размер на
107,18 лева, поради което останалата сума в размер на 5 лева следва да бъде отнесена
към дължимото се юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 50 лева, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 45 лева. На
ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за държавни такси, доколкото същите
са заплатени от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ........ срещу А. Т. М., ЕГН:
********** (починал в хода на процеса и заменен на основание чл. 227 ГПК като
страна в процеса от наследника му Т. А.М.) искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
4
1) сумата в размер на 2275,43 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находяш се на адрес) за сумата от 25,20 лева – главница за
услугата дялово разпределение през периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда (02.06.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; 3) за
сумата от 373,32 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. и 4) за сумата от 5,57
лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение
за периода от 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 57079/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН: **********, с адрес: ..... да заплати на „Т-С“ ЕАД,
ЕИК: ...... сумата в размер на 45 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 57079/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35
състав, както и сумата в размер на 50 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебН. акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5