Р
Е Ш Е Н И Е
№...................../.....................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 183 по
описа на РС-Варна
за 2020
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес за
кореспонденция: *, действащ чрез адв. Т. П. – *, срещу ЗАД „О.-З.“, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
405, ал. 1 от КЗ, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 260.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди – стойността на вложените материали и труд
за лек автомобил марка „Н.“, модел „П.“ с ДК № *** – собственост на ищеца,
изразяващи се в щети в заден десен калник, настъпили на 24.11.2017 г. в *, по
застрахователен договор „Каско на МПС“ със застрахователна полица № * от
22.03.2017 г. със срок на валидност от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 35862 по
описа за 2018 г. на РС-София, ГО, 41-ви съдебен състав.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на договор за
покупко-продажба от 25.03.2014 г. е собственик на лек автомобил марка „Н.“,
модел „П.“, ДК № ***, с дата на производство 23.10.2003 г. и дата на
регистрация 24.03.2014 г. За процесното МПС е сключена застраховка „Каско на
МПС“ със застрахователна полица № *, със срок на валидност от 28.03.2017 г. до
27.03.2018 г. Сочи се, че на 24.11.2017 г., около 8:00 часа,
в *, ищецът е паркирал МПС-то си пред бл. *, като на същия ден около 16:00
часа при тръгване е установил щетите по задния десен калник на автомобила от
неизвестно МПС. Излага, че състоянието на автомобила преди настъпване на
застрахователното събитие е било отлично. Твърди, че мястото на събитието е
посетено от органите на МВР. Сочи, че размерът на претендираното застрахователно
обезщетение е 260.00 лева, като същото включва разоборудване на заден десен
калник – 9.00 лева; ремонт на заден десен калник – 18.00 лева; боядисване на
заден десен калник – 59.40 лева; завишение – 11.88 лева; тониране – 18.00 лева;
боя – 123.20 лева; бояджийска камера – 20.00 лева и скрепежни
елементи щипки – 0.52 лева. Твърди, че веднага след настъпване на
застрахователното събитие е уведомил застрахователя-ответник. По образуваната
щета последният е отказал да заплати застрахователното обезщетение – предмет на
настоящото производство. Твърди се, че отказът е формален, без да са налице
конкретни и ясни аргументи обосноваващи действителните причини за отказа за
плащане. Счита се, че застрахованият-ищец е изпълнил всички свои договорни
задължения по застрахователната полица. Поддържа се, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и присъждане на
застрахователно обезщетение, включващо стойността на новите части, вложените
материали и труд, поради настъпило застрахователно събитие.
По същество се моли
съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „О.-З.“, е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но
неоснователен, като го оспорва както по основание, така и по размер. Моли за отхвърляне
на предявената искова претенция. Ответникът не оспорва, че между него и ищеца
към 24.11.2017 г. е съществувало валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица № * от 22.03.2017 г. за застраховка „Каско“ на процесния
лек автомобил, със срок на застраховката от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г. Не
оспорва и факта на подаване на уведомление за регистриране на щета на
29.11.2017 г. до ответното дружество. Твърди, че на същия ден застрахователят е
извършил оглед и съставил опис техническа експертиза по щета № * г. Не оспорва,
че е констатирана повреда по калник заден десен. Излага, че посредством
изготвената експертна оценка въз основа на ОУ по застраховка „Каско“ на МПС,
действащи към момента на сключване на застрахователната полица, както и
съгласно указанията за извършване на ликвидационна дейност, одобрени от КФН, е
установено, че стойността на разходите за извършване на необходимия ремонт за
възстановяване на автомобила от понесените в резултат на застрахователното
събитие вреди е в размер на 75.08 лева. Твърди, че сумата е надлежно изплатена
на застрахования-ищец на 06.12.2017 г. и е в съответствие с действително
претърпените вреди към деня на събитието. Ответникът оспорва доводите на ищеца
за постановен отказ. Сочи, че самият застрахован е изразил съгласие за
определяне на размера на щетите по експертна оценка, поради което прилагането
на Методиката за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя е
задължително между страните. В конкретния случай се твърди, че ищецът не е
представил доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за
поправянето на претърпените от събитието щети, от които да се установи по
несъмнен начин реалната възстановителна стойност.
По същество се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като се претендират и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
и не се представлява. С молба вх. № 273474/22.02.2021 г. поддържа предявения
установителен иск. Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Т. С. поддържа отговора
на исковата молба и също прави възражение за прекомерност на уговорения в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност
и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По
делото е безспорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че към 24.11.2017 г. в * пред бл. * е настъпило застрахователно събитие,
като към тази ищецът и ответникът са били страни по договор за застраховка,
обективиран в застрахователна полица № * от 22.03.2017 г. по застраховка
„Каско“ на процесния лек автомобил – собственост на ищеца, със срок на
застраховката от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г. Не се спори между страните и
факта на подаване на уведомление за регистриране на щета на 29.11.2017 г. до
ответното дружество в резултат, на което застрахователят е извършил оглед и
съставил опис техническа експертиза по щета № * г. Не се спори и че е
констатирана повреда по калник заден десен, който факт се установява и от
експертното заключение по СТЕ.
Видно е от
представената опис техническа експертиза по щета № * г. и доклад по щета № *,
че цената на материалите и труда за възстановяване на щети по автомобила е
определена от затсрахователя на 75.08 лева.
От представеното
извлечение от банковата сметка на застрахователното дружество-ответник се
констатира, че сумата от 75.08 лева е изплатена на ищеца по посочената от него
в уведомлението за щета на МПС банкова сметка.
*** № 1053/05.05.2018 г., от която се констатира, че стойността за отремонтиране
на щетите по автомобила възлиза на 260.00 лева, която сума е предмет на
настоящото производство.
От заключението на
вещото лице по назначената СТЕ се установява още, че увреждането се изразява в
наранено лаково покритие и деформация в средната долна част на детайла,
непосредствено над колело задно дясно. Увреждането е получено вследствие на
съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде външен детайл от
друго превозно средство. За възстановяване на детайла е нужно неговия ремонт на
степен 1 и последващо боядисване. Според вещото лице реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между
процесния автомобил, който е възможно да е и в покой и друго превозно средство
или друг обект, движещ се в близост до застрахованото ППС. Констатира се още от
заключението, че средната пазарна цена на труда за отремонтиране на увредените автодетайли в поне три сервиза, които притежават европейски
сертификат за качество и в поне три сервиза, които не притежават европейски
сертификат за качество към датата на събитието е 28.50 лева с ДДС за 1
нормочас, а средната пазарна цена на автобоя к-кт е в размер на 240.00 лева с ДДС, като общата възстановителна
стойност на щетите по автомобила възлиза на 341.85 лева, включваща цената на
труда и материалите.
В хода на изслушването
на вещото лице същото поддържа заключението си и добавя, че сертифицираните
сервизи ползват специализирани инструменти, изпълняват целите процедури по
ремонт. Несертифицираните е възможно да спестят някаква част от материалите, от
специализираните интрументи, от процедурата.
Сертификатът „ISO” удостоверява, че в сервиза ще
се изпълняват целите процеси по ремонт в съответствие с изискванията за
качество.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415
от ГПК вр. чл.
405, ал. 1
от КЗ. За да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника, ищецът
следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: 1./
наличието на облигационна връзка, учредена по силата
на договор за застраховка „Каско“; 2./ настъпилото застрахователно
събитие по време на действие
на договора; 3./ причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и щетите и 4./ размера на
претендираните суми.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
факти, както и да докаже възраженията
си в отговора, а при установяване на горното от
ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
В конкретния казус първите два
правнорелевантни факта – наличието на договор по застраховка „Каско“ и
настъпилото по време на действие на договора застрахователно събитие не се
оспорват от ответника.
Наличието на причинно-следствена
връзка между описаните от ищеца щети по автомобила и механизма на
произшествието се установява по несъмнен начин от приобщеното към
доказателствената съвкупност заключение по СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, обективно и неоспорено от страните.
Предвид изложеното
предявеният положителен
установителен иск се явява доказан по
основание.
Съгласно чл.
386, ал. 2 от КЗ, и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение
№ 109/14.11.2011 г. по т.д.№
870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д.
№156/2009 г. на ВКС, т.о. и
решение № 165/24.09.2013 г. по
т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при
действието на новия КЗ, при съдебно
предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не
дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането
и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание
за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение
е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010
г. на ВКС по т. д. №
652/2009 г., I т. о., ТК/.
От експертното заключение по СТЕ по несъмен начин се установи, че възстановителната стойност на
процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие е в размер на
341.85 лева. Настоящият съдебен състав, счита заключението за обективно и компетентно изготвено и го кредитира и в тази част, доколкото вещото лице е определило
средната пазарна цена на труда,
след като е сравнило цените за ремонт
в 6 /шест/ автомобилни сервиза – три с европейски сертификат за качество
ISO 9001 и три без такъв сертификат, като средната цена
на труда правилно е определен в размер на 28.50 лева /40.00 лв/ч – средна цена на
труда в оторизираните сервизи и 17.07 лв/ч – средна цена на труда
в неоторизирани автомобилни
сервизи/. Съдът счита, че сервизите със сертификат не могат
да бъдат изключени от начина
на определяне на средната цена
на труда, тъй като те
предлагат същите услуги на пазара,
както и тези без сертификат. Съдът не намира основание
за ограничаване на възможността автомобилът да се ремонтира в свободно избран от застрахования автосервиз, но обезщетението не следва да надвишава
средната пазарна цена на ремонта.
В конкретния случай
приетата по делото експертна оценка включва всички възможни варианти на пазарни цени,
от които следва да се
вземе средната пазарна.
Доколкото по делото са ангажирани
доказателства за плащане в полза на ищеца на сумата в размер от 75.08 лева, а
за разликата до 341.85 лева, равняваща се на 266.77 лева, ответникът не
представя доказателства за погасяването им, то предявеният иск се явява доказан
и по размер, което обуславя крайния извод на съда за уважаването му изцяло.
Основателността на главния иск, обуславя
дължимостта и на произтичащите
от него акцесорни задължения за заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 01.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски, включително и за заповедното производство – арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Инвокираното от ответника възражение за прекомерност на
уговорения в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение, претендирано както за исковото, така и за заповедното
производство, е основателно и се споделя от съда. С оглед на действителната
фактическа и правна сложност на делото и най-вече обема на оказаната порфесионална помощ и съдействие адвокатският хонорар
следва да се редуцира до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение /Наредбата/, т.е. до 300.00
лева за исковото производство и 300.00 лева за заповедното производство – арг. от чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Така общия размер на
сторените съдебно-деловодни разноски възлиза на 800.00 лева, от които: 25.00
лева – държавна такса по настоящото производство; 150.00 лева – депозит за вещо
лице по СТЕ; 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за защита интереса на
ищеца по настоящото производство; 25.00 лева – държавна такса по ч. гр. д. №
35862 по описа за 2018 г. на РС-София и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение
за защита интереса на ищеца по заповедното производство.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
405 от КЗ, в отношенията между страните, че ЗАД „О.-З.“, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление:***, *** ДЪЛЖИ на Д.Р.М.,
с ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: *, сумата в размер от 260.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди – стойността на вложените материали и труд за лек автомобил марка „Н.“,
модел „П.“ с ДК № *** – собственост на ищеца, изразяващи се в щети в заден
десен калник, настъпили на 24.11.2017 г. в *, по застрахователен договор „Каско
на МПС“ със застрахователна полица № * от 22.03.2017 г. със срок на валидност
от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 35862 по описа за 2018 г. на РС-София, ГО, 41-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „О.-З.“,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: * сумата в общ размер от 800.00 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, от които: 25.00 лева – държавна такса по настоящото
производство; 150.00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ; 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение за защита интереса на ищеца по настоящото
производство; 25.00 лева – държавна такса по ч. гр. д. № 35862 по описа за 2018
г. на РС-София и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за защита интереса на
ищеца по ч. гр. д. № 35862 по описа за 2018 г. на РС-София.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд - Варна.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: