Решение по дело №5115/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4377
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110205115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4377
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20231110205115 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к***, чрез адв.С. Г. от САК, против електронен фиш, Серия К,
№4772685, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразно
издаден, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
с с оглед на което се иска неговата отмяна. Като такива се сочат следните
процесуални нарушения: отговорността е следвало да се реализира със
съставяне на АУАН и издаване на НП, поради недопустимост за издаване на
ел.фиш, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС; липсва
приложен протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., ведно със
снимков материал на разположението на уреда; липсва приложен снимков
материал-видеоклип на заснетото нарушение; липсват доказателства за
поставените пътни знаци и тяхното месторазположение спрямо мястото на
извършване на нарушението; липсват доказателства относно техническата
годност на използваното АТСС. Навежда доводи и за липса на реквизити в
1
процесния ел.фиш, а именно: липсва конкретен издател и заеманата от него
длъжност, с оглед преценка на неговата компетентност. Позовава се на
съдебна практика на съдилищата.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С. Г. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените основания в жалбата.
Акцентира на липсата на подпис, име или друга информация в протокола по
чл.10 от №8121з-532/12.05.2015 г., относно служител от СДВР, който го е
приел, както и че в него е посочено единствено незаконното автоматично
прехвърляне на данните от паметта на техническото средство на ел.фиш,
каквато възможност не е предвидена нито в Наредбата, нито в ЗДвП.
Претендира присъждане на разноски в настоящото производство, в
уверение на което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Д. Ив., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Съгласно данните от приложената
справка АИС-АНД, процесният ел.фиш е връчен на 21.07.2022 г., а жалбата е
депозирана в съда на 04.08.2022 г., съгласно отразената дата на входящия
номер, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от
ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъда разгледана по същество.
2
Разгледана по съществото, жалбата е основателна, но не на
посочените в нея основания.
По първоначално депозираната жалба е образувано АНД №10633/2022
г. по описа на СРС, приключило с Решение №354/22.01.2023 г., с което
обжалвания ел.фиш е отменен като незаконосъобразен на формално
основание, а СДВР е осъдена да заплати направените разноски от
жалбоподателя.
С Решение №2138/31.03.2023 г., постановено по КАД №1679/2023 г. по
описа на АССГ, решението на първата инстанция е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане на делото, указанията на касационната инстанция до новия
състав на съда се свеждат до изясняване на фактическата обстановка и
обсъждане на релевантните за вмененото нарушение доказателства.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№4772685, за това, че на 22.04.2021 г., в 12:40 часа, в гр.София,
бул.“Владимир Вазов“ №31 /магазин Декатлон/, с посока на движение от
ул.“Поп Груйо“ към ул.“Резбарска“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за
населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„БМВ 328 ЦИ“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1,
№11743с7, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената
стойност на скоростта е 67 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 17
км/ч.
За посоченото нарушение, на жалбоподателя Г. Г. Т., в качеството му на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №4772685; клип със снимков материал и един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ;
Протокол от проверка №68-С-ИСИС/01.10.2020 г. на БИМ; Протокол за
използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-
3
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден
образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Промяна на
регистрация на МПС и собственици“; справка картон на водача; проект за
организация на движението в посочения пътен участък.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не е спазено изискването нарушението да е установено по
реда на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото
нарушението е заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол, при
наличието на контролни органи на мястото на регистриране на нарушението.
Следва да се посочи, че разпоредбите на параграф 6, т.65, б.“а“ и б.“б“ от ДР
на ЗДвП ясно посочват, че АТСС биват стационарни и мобилни, като указва,
че мобилните са прикрепени към превозно средство или временно
разположение на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Горното
пояснява в какъв смисъл нарушението се установява в присъствие на
контролен орган по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно, че същият
контролен орган не борави с мобилното автоматизирано техническо средство
в хода на работата на последното, да отстои на някакво разстояние и
др.подобни. Следва да се посочи, че вероятно соченото от жалбоподателя ТР
№1/2014 г. на ВАС е загубило значение, след измененията в горния смисъл на
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. В тази връзка, с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Процедурата по издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН, като
началото на производството е поставено със заснемане на извършеното
нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством
техническо средство, което от своя страна може да бъде стационарно или
мобилно. Специалният начин за установяване на административно нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
4
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизит в ел.фиш: длъжност и имена на лицето, което го е издал, т.е.
реквизит, предвиден за наказателните постановления в разпоредбата на чл.57
от ЗАНН, която не е приложима към ел.фиш. С оглед на горното,
релевираните възражения в жалбата и в тази насока, се явяват неоснователни.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743С7, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 22.04.2021 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 01.10.2020 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 01.10.2021
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и фабричния номер на
използваното АТСС са посочени в съставения протокол за използване на
АТСС на 22.04.2021 г., а на гърба на снимковия материал на заснетия с това
техническо средство видеоклип се съдържа фабричния номер на описаното по
тип техническо средство в ел.фиш.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
непосредствено до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 22.04.2021 г.
5
е използвано такова с фабричен №11743с7, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
01.10.2021 г., в интервал от време от 12:30 часа до 14:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол –
гр.София, бул.“Владимир Вазов“ №31, с посока на движение на
контролираните МПС – от ул.“Поп Груйо“ към ул.“Резбарска, с посока на
задействане – приближаващи се МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак, съответстващо
на данните от представеното от Столична община копие от проект за
организация на движението в процесния пътен участък, като е посочено в
протокола, че са установени 180 броя нарушения, автоматично прехвърлени
чрез 3G/4G от СПУКС. Противно на релевираните от жалбоподателя
възражения, съдът констатира, че протоколът е подписан от длъжностно лице
от наряда на състава, използвало АТСС в служебния автомобил, както в него
фигурира името, длъжността и подписа на лицето, проверило съставения
протокол. Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от
дата 22.04.2021 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС - ARH CAM S1, на посочените в
ел.фиш дата, час и място, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
По делото е приложена само част от снимков материал – заснетия клип,
от гърба на който се установява датата – 22.04.2021 г., часа – 16:40 часа,
мястото на извършване на нарушението – гр.София, бул.“Владимир Вазов“
№31 /магазин Декатлон/, посоката на движение – от ул.“Поп Груйо“ към
ул.“Резбарска“; разпознатото от АТСС превозно средство, извършило
нарушения за скорост – лек автомобил „БМВ 328 ЦИ“, регистрационния му
номер №***, както и ограничението на скоростта на движение в процесния
пътен участък 50 км/ч на самия видеоклип, но не и измерената скорост на
движение на заснетото МПС и наказуемата такава, след приспадане на
толеранс от 3% в полза на водача. Следва да се има предвид, че изготвеният
видеоклип е единствения източник на данни за точната скорост на движение
6
на заснетото МПС. След като не са налице такива данни в него, съдът е в
обективна невъзможност да прецени съответствието между посочените
скорости на процесния лек автомобил в ел.фиш, а именно: установената
стойност на скоростта от 67 км/ч и превишената стойност на скоростта от 17
км/ч, с тези, установени от използваното АТСС на процесните дата, час и
място. С оглед на горното, вмененото нарушение се явява недоказано по
несъмнен и безспорен начин.
Правният анализ на събраните по делото доказателства не обосновава
категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, именно в хипотезата на приложената санкционна норма
на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на
нарушението/, която предвижда наказание глоба в размер на 50 лева на
виновния водач, за превишение от 11 до 20 км/ч на разрешената скорост в
населено място 50 км/ч.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва
да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има жалбоподателя. Такива се претендират от правоимащата страна и са
ангажирани доказателства за направени разноски в размер на 400 лева.
Ответната страна по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя стойността на разноските, направени в настоящото
производство от жалбоподателя, във връзка с упълномощаване на
процесуален представител – адвокат от САК, който го е представлявал по
настоящото дело, за които са ангажирани и доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Вписаната сума в представения договор за
правна помощ и съдействие не надвишава възнаграждението за съответния
вид дело, предвидено в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
направеното от ответната страна по жалбата изрично възражение за
прекомерност с искане за неговото намаляване, не следва да се уважава, тъй
като е неоснователно.
7
Основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане и
на направените разноски в производството пред въззивната и касационната
инстанция, а именно за сумата от 300 лева, представляваща направени
разноски за процесуално представителство в производството по АНД
№10633/2022 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, и за сумата от 400 лева,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
производството по КАД №1679/2023 г. по описа на АССГ, съгласно
приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК, за които са налични
доказателства за тяхното заплащане.
Предвид гореизложеното, ответната страна по жалбата в лицето на
издателя на ел.фиш – СДВР, следва да бъде съдена да заплати в полза на
жалбоподателя претендираните суми в общ размер на 1100 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с чл.58д,
т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №4772685, издаден от
СДВР-МВР, с който на Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к***,
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати на Г. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к***, както следва:
-сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направени
разноски за процесуално представителство в настоящото производство;
-сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направени разноски
за процесуално представителство в производството по АНД №10633/2022 г.
по описа на СРС, НО, 23-ти състав;
-сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направени
разноски за процесуално представителство в производството по КАД
№1679/2023 г. по описа на АССГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
8
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.***, чрез адв.С. Г. от САК, против електронен фиш, Серия К,
№4772685, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразно
издаден, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
с с оглед на което се иска неговата отмяна. Като такива се сочат следните
процесуални нарушения: отговорността е следвало да се реализира със
съставяне на АУАН и издаване на НП, поради недопустимост за издаване на
ел.фиш, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС; липсва
приложен протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., ведно със
снимков материал на разположението на уреда; липсва приложен снимков
материал-видеоклип на заснетото нарушение; липсват доказателства за
поставените пътни знаци и тяхното месторазположение спрямо мястото на
извършване на нарушението; липсват доказателства относно техническата
годност на използваното АТСС. Навежда доводи и за липса на реквизити в
процесния ел.фиш, а именно: липсва конкретен издател и заеманата от него
длъжност, с оглед преценка на неговата компетентност. Позовава се на
съдебна практика на съдилищата.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С. Г. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените основания в жалбата.
Акцентира на липсата на подпис, име или друга информация в протокола по
чл.10 от №8121з-532/12.05.2015 г., относно служител от СДВР, който го е
приел, както и че в него е посочено единствено незаконното автоматично
прехвърляне на данните от паметта на техническото средство на ел.фиш,
каквато възможност не е предвидена нито в Наредбата, нито в ЗДвП.
Претендира присъждане на разноски в настоящото производство, в
уверение на което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Д. Ив., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Съгласно данните от приложената
справка АИС-АНД, процесният ел.фиш е връчен на 21.07.2022 г., а жалбата е
депозирана в съда на 04.08.2022 г., съгласно отразената дата на входящия
номер, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от
ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е основателна, но не на
посочените в нея основания.
По първоначално депозираната жалба е образувано АНД №10633/2022
г. по описа на СРС, приключило с Решение №354/22.01.2023 г., с което
обжалвания ел.фиш е отменен като незаконосъобразен на формално
основание, а СДВР е осъдена да заплати направените разноски от
жалбоподателя.
С Решение №2138/31.03.2023 г., постановено по КАД №1679/2023 г. по
описа на АССГ, решението на първата инстанция е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане на делото, указанията на касационната инстанция до новия
състав на съда се свеждат до изясняване на фактическата обстановка и
обсъждане на релевантните за вмененото нарушение доказателства.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№4772685, за това, че на 22.04.2021 г., в 12:40 часа, в гр.София,
бул.“Владимир Вазов“ №31 /магазин Декатлон/, с посока на движение от
ул.“Поп Груйо“ към ул.“Резбарска“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за
населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„БМВ 328 ЦИ“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1,
№11743с7, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената
стойност на скоростта е 67 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 17
км/ч.
За посоченото нарушение, на жалбоподателя Г. Г. Т., в качеството му на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №4772685; клип със снимков материал и един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ;
Протокол от проверка №68-С-ИСИС/01.10.2020 г. на БИМ; Протокол за
2
използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден
образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Промяна на
регистрация на МПС и собственици“; справка картон на водача; проект за
организация на движението в посочения пътен участък.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не е спазено изискването нарушението да е установено по
реда на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото
нарушението е заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол, при
наличието на контролни органи на мястото на регистриране на нарушението.
Следва да се посочи, че разпоредбите на параграф 6, т.65, б.“а“ и б.“б“ от ДР
на ЗДвП ясно посочват, че АТСС биват стационарни и мобилни, като указва,
че мобилните са прикрепени към превозно средство или временно
разположение на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Горното
пояснява в какъв смисъл нарушението се установява в присъствие на
контролен орган по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно, че същият
контролен орган не борави с мобилното автоматизирано техническо средство
в хода на работата на последното, да отстои на някакво разстояние и
др.подобни. Следва да се посочи, че вероятно соченото от жалбоподателя ТР
№1/2014 г. на ВАС е загубило значение, след измененията в горния смисъл на
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. В тази връзка, с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Процедурата по издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН, като
началото на производството е поставено със заснемане на извършеното
нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством
техническо средство, което от своя страна може да бъде стационарно или
мобилно. Специалният начин за установяване на административно нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
3
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизит в ел.фиш: длъжност и имена на лицето, което го е издал, т.е.
реквизит, предвиден за наказателните постановления в разпоредбата на чл.57
от ЗАНН, която не е приложима към ел.фиш. С оглед на горното,
релевираните възражения в жалбата и в тази насока, се явяват неоснователни.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743С7, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 22.04.2021 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 01.10.2020 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 01.10.2021
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и фабричния номер на
използваното АТСС са посочени в съставения протокол за използване на
АТСС на 22.04.2021 г., а на гърба на снимковия материал на заснетия с това
техническо средство видеоклип се съдържа фабричния номер на описаното по
тип техническо средство в ел.фиш.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
непосредствено до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 22.04.2021 г.
е използвано такова с фабричен №11743с7, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
01.10.2021 г., в интервал от време от 12:30 часа до 14:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол –
гр.София, бул.“Владимир Вазов“ №31, с посока на движение на
контролираните МПС – от ул.“Поп Груйо“ към ул.“Резбарска, с посока на
задействане – приближаващи се МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак, съответстващо
на данните от представеното от Столична община копие от проект за
организация на движението в процесния пътен участък, като е посочено в
протокола, че са установени 180 броя нарушения, автоматично прехвърлени
чрез 3G/4G от СПУКС. Противно на релевираните от жалбоподателя
възражения, съдът констатира, че протоколът е подписан от длъжностно лице
от наряда на състава, използвало АТСС в служебния автомобил, както в него
фигурира името, длъжността и подписа на лицето, проверило съставения
4
протокол. Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от
дата 22.04.2021 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС - ARH CAM S1, на посочените в
ел.фиш дата, час и място, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
По делото е приложена само част от снимков материал – заснетия клип,
от гърба на който се установява датата – 22.04.2021 г., часа – 16:40 часа,
мястото на извършване на нарушението – гр.София, бул.“Владимир Вазов“
№31 /магазин Декатлон/, посоката на движение – от ул.“Поп Груйо“ към
ул.“Резбарска“; разпознатото от АТСС превозно средство, извършило
нарушения за скорост – лек автомобил „БМВ 328 ЦИ“, регистрационния му
номер №***, както и ограничението на скоростта на движение в процесния
пътен участък 50 км/ч на самия видеоклип, но не и измерената скорост на
движение на заснетото МПС и наказуемата такава, след приспадане на
толеранс от 3% в полза на водача. Следва да се има предвид, че изготвеният
видеоклип е единствения източник на данни за точната скорост на движение
на заснетото МПС. След като не са налице такива данни в него, съдът е в
обективна невъзможност да прецени съответствието между посочените
скорости на процесния лек автомобил в ел.фиш, а именно: установената
стойност на скоростта от 67 км/ч и превишената стойност на скоростта от 17
км/ч, с тези, установени от използваното АТСС на процесните дата, час и
място. С оглед на горното, вмененото нарушение се явява недоказано по
несъмнен и безспорен начин.
Правният анализ на събраните по делото доказателства не обосновава
категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, именно в хипотезата на приложената санкционна норма
на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на
нарушението/, която предвижда наказание глоба в размер на 50 лева на
виновния водач, за превишение от 11 до 20 км/ч на разрешената скорост в
населено място 50 км/ч.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва
да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има жалбоподателя. Такива се претендират от правоимащата страна и са
ангажирани доказателства за направени разноски в размер на 400 лева.
Ответната страна по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя стойността на разноските, направени в настоящото
производство от жалбоподателя, във връзка с упълномощаване на
процесуален представител – адвокат от САК, който го е представлявал по
5
настоящото дело, за които са ангажирани и доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Вписаната сума в представения договор за
правна помощ и съдействие не надвишава възнаграждението за съответния
вид дело, предвидено в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
направеното от ответната страна по жалбата изрично възражение за
прекомерност с искане за неговото намаляване, не следва да се уважава, тъй
като е неоснователно.
Основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане и
на направените разноски в производството пред въззивната и касационната
инстанция, а именно за сумата от 300 лева, представляваща направени
разноски за процесуално представителство в производството по АНД
№10633/2022 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, и за сумата от 400 лева,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
производството по КАД №1679/2023 г. по описа на АССГ, съгласно
приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК, за които са налични
доказателства за тяхното заплащане.
Предвид гореизложеното, ответната страна по жалбата в лицето на
издателя на ел.фиш – СДВР, следва да бъде съдена да заплати в полза на
жалбоподателя претендираните суми в общ размер на 1100 лева.
6