Решение по дело №2364/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2033
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20227180702364
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2033

гр. Пловдив, 14 ноември 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ  С.

при секретаря П.Д. и участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2364/2022година по описа на съда, докладвано от съдия С., за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на S. Y., роден на *** г. във Великобритания, паспорт №***, чрез адвокат Х. против Решение № 1461 от 17.07.2022 г. на РС-Пловдив, XIV н.с., постановено по АНД № 8221/2021 г., в частта, в която  е потвърдено наказателно постановление21-1030-011460/06.12.2021г., издадено от началник група ОДЧ – Пловдив към ОДМВР Пловдив, с което на касатора е наложена глоба в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.104Б, т.2, вр с чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ ЗДвП /, както и глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. 

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП в обжалваната му част.

Ответникът по касационната жалба –ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“- Пловдив не изразява становище по жалбата и не се представлява пред АС – Пловдив.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 21-1030-011460/06.12.2021г., издадено от началник група ОДЧ – Пловдив към ОДМВР Пловдив, с което на S. Y. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 / три хиляди / лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104Б, т.2, вр с чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, както и Глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.  в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

От фактическа страна е установено, че на 05.12.2021г. около 23.40 ч С.  Я. управлявал в гр. Пловдив чужд автомобил марка “БМВ” с рег. № РВ***ХР. Движейки се по бул. „Васил Априлов“ в посока юг достигнал кръговото кръстовище на Централна ЖП Гара Пловдив. Там направил практически обратен завой преминавайки през цялото кръгово кръстовище и отново продължил по бул.“Васил Априлов“ вече в посока север. Особеното в случая било, че водача С.Я. умишлено поднасял задната част на автомобила чрез намалено сцепление на задните гуми. В същия момент близо до кръговото кръстовище, на ул.“Иван Вазов“ се намирал полицейски автопатрул, който възприел действията по управление на горепосочения автомобил. Поради това решили да извършат проверка на водача. При проверката било установено, че автомобилът е взет под наем от фирма „Боми 2008“ЕООД. Аавтомобила бил предоставен на Халид Билал, който бил правоспособен. Същия в момента на процесното деяние се возел като пътник на предна дясна седалка на БМВ-то. Водач на автомобила пък бил С.Я., който все още карал курсове за придобиване на правоспособност за управление на МПС във Великобритания и представил свидетелство с категория „L“. Отзад в колата имало още двама души пътници. Всички заедно били транспортирани до ОДМВР – Пловдив, където срещу касатора  бил съставен АУАН № 533894/05.12.21г. Въз основа на този акт на следващия ден било издадено и атакуваното НП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, а вменените му нарушения са доказано. Съдът е приел, че наложените наказания – глоба в размер на 3000 лв. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, съгласно която виновния водач се наказва с глоба в размер на 3000 лв. за деянието по чл.104б от ЗДвП, са определени в абсолютен размер и няма възможност за преценка.

Досежно наложената санкцията глоба в размер на 300лева на основание чл.177, ал.1, т. 2 ЗДвП за деяние по чл. 150 ЗДвП, въззивният съд е приел, че същата е съразмерна на тежестта на нарушението. 

Решението е правилно, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът препраща към мотивите на същото. Последователно и подробно са обсъдени всички събрани доказателствени средства. Правилна е и констатацията за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на НП.

В случая, от събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени доказателства по безсъмнен начин е установено осъществяването на изпълнителното деяние на вменените нарушения.

Правилни и обосновани са изводите на районния съд, че касаторът притежава свидетелство валидно във Великобритания, което там му дава възможност да управлява МПС в присъствие на правоспособен водач. В Р България обаче липсва подобна правна възможност и е следвало да разполага с категория поне „В“, каквато безспорно той няма. Ето защо отново с действията си по управление на автомобила на процесната дата и място е извършил вмененото му нарушение по чл.150 от ЗДвП. Посочената правна норма предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

По отношение размера на наложените наказания, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция.  

При съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени административнопроизводствените правила на ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен наказващ орган, надлежно упълномощен от министъра на вътрешните работи. Не се констатираха твърдените в настоящото производство основания за отмяната му.

В хода на касационното производство не са събрани доказателства, които да променят установеното пред въззивния съд или да водят до изводи различни от вече направените.

 

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото ответникът има право на разноски, но тъй като такива не се претендират, не следва да се присъждат.

Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК

 

 

Р Е Ш И :

                               

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1461 от 17.07.2022 г., постановено по АНД № 8221 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- XIV н.с., в частта, в която  е потвърдено наказателно постановление21-1030-011460/06.12.2021г., издадено от началник група ОДЧ – Пловдив към ОДМВР Пловдив.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

                  1………………

 

 

 

2………………