РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. М., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20211600100409 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забавено плащане.
Ищцата М.Б. твърди в исковата молба, че на 15 септември 2021 г. като пътник в
автомобил „ХХХ“ с рег. № ***, упарвляван от Ц.Б. претърпяла пътнотранспортно
произшествие на общински път МОN1026, км 76+290. В резултат на инцидента
получила счупване на глезена на десния крак, мозъчно сътресение и контузия на
главата. Последвала оперативна интервенция за фиксация с два АО винта. Получените
травми причинили болки и страдания на ищцата със значителен интензитет, особено
през първия месец след катастрофата. Тя изпитвала непрестанно главоболие,
замайване, световъртеж, болки в десния долен крайник, налагало се да бъде
подпомагана от близките си в обикновени битови дейности. Ищцата променила
обичайно динамичното си ежедневие, като инцидентът се отразил негативно и на
емоционалното й състояние – станала тревожна, напрегната, неспокойна, чувствала се
в тежест на близките си. Твърди, че стресът от ПТП ще я съпътсва до края на живота й.
Поддържа, че пътният инцидент е причинен поради неспазване правилата за
движение по пътищата от страна на Цв. Б. Б., която при управление на автомобил
„ХХХ“ с рег. № *** не спряла при знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, отнела предимството на лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ***, управляван
от З.М. и последвал сблъсък между двата автомобила. За управлявания от Б. автомобил
1
е била сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество.
Ищцата моли да бъде осъдено ЗАД „Д.“ АД да плати обезщетение в размер на
50 000 лв за понесените болки и страдания, както и обезщетение от 792 лв за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението. Претендира и законна
лихва върху двете обезщетения за периода от 14 декември 2021 г., когато е изтекъл
срокът за произнасяне по предявена писмена претенция пред застрахователя, до
окончателното изплащане. Ищецът моли да се присъдят и разноски по водене на
делото.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД оспрова иска за неимуществени вреди. На първо
място въвежда възражение, че уврежданията на ищцата не са в пряка причинна връзка
с пътния инцидент. Не е установен механизмът на транспортното произшествие, за да
са направи извод кой от участниците е действал виновно. Оспорва констатациите в
Констативен протокол за ПТП. Поддържа становище, че виновен за пътния инцидент е
водачът на лекия автомобил „ХХХ“.
Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
тъй като тя не е поставила предпазен колан и моли обезщетението да бъде съразмерно
намалено.
Изтъква също, че ищцата не е положила необходимата грижа за
възстановителния си процес, а го е неглижирала грубо, от което и вредите са по-тежки
от обичайно понесени в такива инциденти.
Размерът на иска за неимуществени вреди се оспорва като несъответен на
реално понесените болки и страдания.
По отношение лихвата моли да се приложа чл. 380 от КЗ.
Претендира присъждане на разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
автотехническа и по медицинска експертизи. Съдът обсъди доводите на страните и
след анализ на доказателствата, приема за установено следното:
С исковата молба са представени доказателства за заявена пред застрахователя–
ответник писмена претенция вх. № 4197. Редът за доброволно уреждане на спора е
изчерпан, с което е изпълнена и специфичната предпоставка за допустимост по чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
От представения по делото констативен протокол за ПТП № 14917 се
установява, че на 15 септември 2021 г. около 15 ч. и 25 мин. на път ІІ-81 в района на гр.
Б. настъпило транспортно произшествие, участници в което били лек автомобил ХХХ
с ДКН ***, управляван от Цв. Б. Б., и лек автомобил ХХХ с ДКН ***, управляван от
З.М.. В протокола е отблязано, че ищцата е пътувала в лекия автомобил ХХХ.
2
Протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за участниците и
механизма на ПТП. Този писмен документ установява с обвързваща сила датата и
мястото на пътния инцидент и участниците в него, доколото това са фактите, лично
възприети от съставителя. Оспорването на констативния протокол за ПТП от страна на
ответника досежно обстоятелствата и причините за ПТП е неоснователно. Протоколът
няма задължителна сила в тази си част, тъй като сблъсъкът между двата автомобила не
е осъществен в присъствието на длъжностното лице. Механизмът на произшествието и
последиците подлежат на доказване отделно и в тази връзка са събрани други
доказателства по делото.
За установяване механизма на произшествието беше прието заключение по
автотехническа експертиза, изготвено въз основа на данните от протокола за оглед,
извършен по ДП № 243/2021 г. на РУ Б.. След изследване скоростите на движение на
двете превозни средства, техните траектории, времето, необходимо за извършване на
предприетите маневри, вещото лице посочва, че лекият автомобил ХХХ, в който е
пътувала ищцата, се е движил по общински път MON-1026, пресичащ главен път ІІ-81.
Водачката на автомобила ХХХ е предприела завиване на ляво, за да се включи в
движението по главния път в посока към гр. М.. Преди навлизане в главния път тя не е
спряла на поставения на път MON-1026 пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. Данни за това се извеждат от установената скорост на движение,
която е била 24,61 км/ч. Лекият автомобил ХХХ е навлязъл по път ІІ-81 и е изминал
около 1,4 м, когато е настъпил сблъсък с движещия се по път ІІ-81 лек автомобил ХХХ.
Скоростта на автомобила ХХХ преди удара е изчислена на 83,06 км/ч, а в момента на
удара е била 81,11 км/ч. Водачът на този автомобил е направил опит да спре, но не е
имал техническа възможност да избегне удара.
При така установените факти съдът приема, че транспортното произшествие е
настъпило поради неспазване от страна на водачката на лекия автомобил ХХХ на
задължението за спиране и осигуряване на предимство на движещите се по път ІІ-81
превозни средства. Не се установява виновно поведение на другия участник в ПТП.
Водачът на лекия автомобил ХХХ е управлявал със скорост под максимално
допустимата от 90 км/ч за този участък от пътя. Няма данни да е допуснал други
нарушения на правилата за движение по пътищата, за да се приеме, че произшествието
е настъпило в резултат на неговото непарвомерно поведение и по този начин да бъде
освободена от отговорност водачката на лекия автомобил ХХХ, както се твърди от
ответното дружество.
В показанията на разпитаните като свидетели Ц.Б. и А.Т. се твърди, че лекият
автомобил ХХХ е спрял преди да навлезе по главния път чрез ляв завой. Съдът намира,
че показанията им не могат да променят извода за виновно поведение на Ц.Б.. Самата
3
тя е участник в катастрофата и посочва, че не е имала ясен спомен за случилото се,
поради което показанията й не могат да се приемат да обективни, а показанията на
свидетеля Т., очевидец на инцидента, са опровергани от изчисленията на вещото лице
по автотехническата експертиза. Съдът основава изводите си на заключението на
вещото лице, тъй като то борави с обективини находки от огледа на
местопроизшествието и извежда скоростите на движение въз основа на научен метод
за изчисляването им.
Като последица от сблъсъка на двете превозни средства при транспортния
инцидент пътничката в лекия автомобил М.Б. е получила счупване на десния тибиален
малеол и мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Те са констатирани при
приемането й в болница непосредствено след катастрофата. Видно от епикриза,
издадена на 20 септември 2021 г., тя е била лекувана в Хирургично отделение на
МБАЛ М. в продължение на пет дни, а веднага след това е постъпила в УМБАЛСМ „Н.
И. П.“ – С., където е извършена оперативна интервенция. Последвал едномесечен
период на временна неработоспособност, за което е издаден болничен лист.
От заключението на експерта по медицинската експертиза се установява, че
първоначално счупването на глезена е било фиксирано чрез гипсова имобилизация,
която да обездвижи крака до извършване на операцията. В УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – С.
е извършена репозиция чрез поставяне на два малеоларни винта. Към момента на
прегледа, извършен от вещото лице, е констатирано костно срастване и възстановяване
движението на глезена. Възстановителният период е продължил два месеца, като
вещото лице посочва, че проведеното лечение предполага понасяне на болки, а такива
периодично се проявяват по време на следоперативния период при активни физически
натоварвания.
Във връзка с претърпяното мозъчно сътресение не се констатират остатъчни
увреждания, но от показанията на свидетеля Бисер Борисов е видно, че ищцата се
оплаквала от главоболие, а силната слънчева светлина и светлина от телевизор я
дразнели, което са симптоми на мозъчното сътресение, посочени и от вещото лице по
медицинската експертиза. Относно скчупването на глезена свидетелят посочва дълъг
оздравителен период от 5 месеца, съпроводен с болка, заради която около месец и
половина ищцата вземала обезболяващи медикаменти. И към момента ищцата изпитва
инцидентно болки в глезена, особено при промяна на метеорологичните условия.
Непосредствено след операцията се движела с помощно средство, което налагало да
бъде подпомагана в ежедневните битови дейности. От операцията на крака й останал
белег, от който тя се притеснява.
От показанията на този свидетел се извличат данни и за негативните
преживявания на ищцата: страхувала се дали ще се възстанови, за да може да се върне
на работа, изпитвала страх.
4
Свидетелят е съпруг на ищцата, но показанията му се основават на неговите
лични възприятия и са депозирани добросъвестно, поради което съдът ги приема като
обективни и достоверни.
При така установените факти съдът намира исковете за частично основателни.
За причинените вреди водачката на лекия автомобил ХХХ отговаря като за
непозволено увреждане – дължи обезвреда на виновно причинените вреди. Тъй като е
била налице валидно сключена застраховка Гражданска отговорност за управлявания
от Ц.Б. автомобил (застрахователна полица № BG/30/121002456997), то са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество. По силата на
застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в него застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят следва
да обезщети вредите от деликта, причинен от застрахования автомобилист.
Съдът приема за установено причиняването на неимуществени вреди на ищцата,
изразяващи се болка и страдание и по реда на чл. 52 от ЗЗД определя обезщетение по
справедливост в размер на 20 000 лв. Съдът съобрази продължителността на престя в
болници (общо 11 дни), претърпяната операция, двумесечния възстановителния
период, обективните затруднения в движението на крака, както и остатъчните белези.
Взети бяха предвид също неудобствата, свързани с обездвижването, наложено от
фрактурата - период, в който ищцата не е могла да се движи, нито да се обслужва сама.
Ищцата е понесла и втора травма – комоцио, която макар да е отшумяла за няколко
дни, е причнила страдание и неудобства. Всички понесени от М.Б. страдания формират
в своята съвкупност негативни емоционални изживявания, намиращи отражение не
само върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Съдът намира, че обезщетение от 20 000 лв съответства на установените по
делото страдания. Сума в този размер е адекватна на понесените неудобства и
необходимостта да преодолее ограниченията, наложени от обездвижването. Над този
размер до претендирания от 50 000 лв искът е неоснователен и като такъв съдът го
отхвърля. Не са налице предпоставки за определяне на по-високо обезщетение като се
има предвид, че костното срастване е настъпило и движението на крайника е
възстановено, не са налице промени в походката на ищцата, няма трайни остатъчни
увреждания с необратим характер.
Ответникът следва да плати и обезщетение за имуществени вреди от 792 лв.
Размерът се определя от сбора на направените за лечение разходи, за които по делото
са представени фактура и касова бележка. Сумата е платена за остеосинтезен пакет,
който е приложен при операцията, както потвърждава вещото лице по медицинската
експертиза, т.е. разходът е в пряка причинна връзка с получената травма.
5
Възражението на ответника чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетенията
поради съпричиняване от страна на увреденото лице, защото е нарушила задължението
да постави предпазен колан по време на движение, е неоснователно. От показанията на
свидетеля Т. се установи, че М.Б. е била с обезопасителен колан в момента на
произшествието. Свидетелят е участвал при отваряне на лекия автомобил ХХХ след
сблъсъка и лично е възприел факта, че пътничката в автомобила е била обезопасена с
предпазното средство.
Не се доказа и възражението на ответното дружество, че ищцата е неглижирала
лечебния процес, поради което възстановяването й е било по-бавно и е допринесла за
по-продължително понасяне на болки. Не се установи на Б. да са били предписани
медикаменти, които тя да е отказвала да приема, безпричинно да е избегнала назначени
медицински манипулации или да не е провела рехабилитационни процедури, указани
от специалист. От показанията на свидетеля Бисер Борисов се установи, че е спазвала
предписания й режим на домашно лечение и е полагала усилия да не натоварва
увредения глезен.
Върху двете обезщетения застрахователят следва да плати обезщетение за
забавено плащане, което съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ е дължимо от момента на
уведомяване на застрахователя. По делото е представена писмена молба вх. № 4197, с
която ищцата е заявила искане пред застрахователното дружество за изплащане на
обезщетение. Тази молба обаче носи дата на получаване от застрахователя от преди
транспортното произшествие. Тя е заведена на 13 септември 2021 г. – два дни преди
пътния инцидент от 15 септември 2021 г. Очевидно датата е недостоверна, поради
което съдът не може да определи началния момент, от който се дължи обезщетенето за
забавено плащане, затова отхвърля този иск като неоснователен.
При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК на ищцата се дължат
разноски съразмерно уважената част от исковете, а на ответника – съразмерно
отхвърлената част. Направените от Б. разноски са в размер на 50 лв, от които
ответникът следва да й възстанови 20 лв. Тя е била представлявана от адвокат
пълномощник по реда на чл. 38 от ЗАдв. Неговото възнаграждение, определено по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 1130лв, от които ответникът следва да плати на адв. Я.Д.
452 лв.
Разноските на ЗАД „Д.“ АД възлизат на 500 лв депозит за възнаграждениа на
вещите лица. Дружеството е представлявано по пълнмощие от адв. Л., но не са
представени доказателства за платено възнаграждение, поради което не се присъждат
разноски за хонорар на пълномощника. Съдът осъжда ищцата М.Б. да плати на
застрахователното дружество 300 лв разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да понесе разноските, за
6
възнагражедния на вещи лица, платени от бюджета на съда, а те възлизат на 552,89 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № *, да
плати на М.Б., ЕГН **********, от гр. Б., площад „С.“, № *, ет. *, ап . *, обезщетение
от 20 000 лв за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 15 септември 2021 г.
(застрахователна полица № BG/30/121002456997) заедно със законна лихва от датата
на завеждане на иска – 15 декември 2021 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 50 000 лв като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, да плати на М.Б., ЕГН **********, 792 лв
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП на 15 септември 2021 г.
(застрахователна полица № BG/30/121002456997) заедно със законна лихва от датата
на завеждане на иска – 15 декември 2021 г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на М.Б., ЕГН **********, против ЗАД „Д.“
АД, ЕИК ***, за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху
претендираните обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди за периода от
14 декември 2021 г. до предявяване на иска на 15 декември 2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, да плати на М.Б., ЕГН **********, разноски
в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, да плати на адв. Я.Д. Д. от САК (личен №
**********) възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. в размер на 452 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, да плати по сметка на МОС разноски в размер
на 552,89 лв.
ОСЪЖДА М.Б. да плати на ЗАД „Д.“ АД 300 лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
7