Решение по дело №209/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Мария Белева Хубчева
Дело: 20237150700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

  764/11.12.2023 г.

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-Пазарджик, VII-и състав в открито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия ХУБЧЕВА адм. дело № 209 от 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

След обжалване с частна жалба на А.И.Н., подадена чрез адв. К., срещу Определение № 710 от 25.05.2023 год. по адм. дело № 209 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, Върховният административен съд, пето отделение с Определение № 9003 от 28.09.2023 год. постановено по адм. дело № 8299 от 2023 год. по описа на същия съд го е отменил и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на А.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед № Л-308/3 от 18.01.2023 год. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София (ГД „Изпълнение на наказанията“, ГДИН). С процесния административен акт, на осн. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от същия, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, в качеството на надзирател I-ва степен в Затвора гр. Пазарджик II – ра категория, считано от датата на връчване на заповедта – 06.02.2023 год.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди, че вменено му дисциплинарно нарушение не е „тежко“ по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда наложеното дисциплинарно наказание, а следва да е квалифицирано по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за което наказващият орган да наложи друго дисциплинарно наказание - „порицание“.  Счита, че оспорената заповед е необоснована, неясна и двусмислена, тъй като соченото по чл. 173, ал. 3 от ЗДвП нарушение – отказ от даване на кръвна проба за алкохол, изключва направената такава. Твърди, че е нарушено правото му на защита, както в хода на дисциплинарното производство, така и в оспорената заповед, тъй като заповедта не е мотивирана, не е посочено какви са вредните последици от неправомерното поведение на служителя, както и субективния елемент на деянието. Също така сочи, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, а именно преди налагане на процесното наказание е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, както и да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят А.И.Н. се представлява от адв. Н.К., който поддържа подадената жалба с доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Претендира присъждане на разноски, с оглед представения на л. 116 от делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София (Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията), редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Р., които изразява становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба от Н.. Моли за отхвърлянето й присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от кадрова справка рег. № ИВ – 1247от 16.08.2022 год. (л. 96 от делото) въз основа на Заповед № Л – 1920 от 07.05.2020 год. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ младши инспектор А.И.Н. е назначен на длъжност „надзирател“ I-ва степен в Затвора гр. Пазарджик II – ра категория, като от 2016 год. заема други длъжности в същото пенитенциарно заведение. От справката се установява, че през периода от 30.03.2020 год. до 09.12.2021 год. му е отчислено служебното оръжие поради промяна в поведението му. Служителят не е награждаван и не е наказван. На последната „Оценка за постигане резултати в служебната дейност“ за периода 01.01.2022 год. до 31.05.2022 год. е получил оценка 5 (пет).

Във връзка с получено в Затвора Пазарджик Уведомително писмо с рег. 00 – 13961 от 11.08.2022 год. от ЗА началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР – Пазарджик) е направено предложение с изх. № 4352 от 11.08.2022 год. от началника на Затвора Пазарджик до Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ (л. 22) за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е посочен поименен състав на дисциплинарно разследващия орган. Въз основа на направеното предложение Главният комисар на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е издал Заповед № Л –3374/2 от 2022 год. (л. 14), с която е наредил образуване на дисциплинарно производство срещу младши инспектор А.Н., определил е дисциплинарно – разследващ орган, койот да проведе дисциплинарно производство, определил я е поименно и временно е отстранил от длъжност държавния служител за срок от 2 (два) месеца с разпореждане да му бъдат иззети служебната карта, лични знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта. Посочено е, че дисциплинарното производство следва да приключи в срок до 4 (четири) месеца от образуването му и дисциплинарно-разследващият орган да изготви становище за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Срещу подпис, на 11.08.2022 год., Н. се е запознал с тази заповед, както и определената комисия.

Издадена е Заповед № Л – 1127 от 11.08.2022 год. от началника на Затвора – Пазарджик (л. 24), с която на осн. чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е разпоредено да се извърши предварителна проверка за изясняване на случая и проверката е възложена на комисия в определен поименен състав от същото пенитенциарно заведение. С нея се е запознал държавният служител Н. на 11.08.222 год., срещу подпис, както и членовете на комисията на същата дата.

Видно от протокол от 17.08.2022 год., съставен от дисциплинарната комисия към Затвора – Пазарджик, на посочената дата при проведено заседание и в присъствието на жалбоподателя и адвоката му, А.Н. е отказал да даде писмени и устни показания във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство. Представена е декларация от жалбоподателя от 17.08.2022 год., с която е посочил, че желае да бъде представляван от адвокат Н.К. пред административно разследващия орган (л. 73).

На 22.08.2022 год. до Затвора – Пазарджик е изпратено писмо от заместник – районния прокурор на Районна прокуратура – Пазарджик, с което е представил копия от материалите, събрани до този момент в хода на разследването по ДП № 650 от 22 год. по описа на Районно управление – Пазарджик (РУ – Пазарджик). Приложено е Уведомително писмо до РП – Пазарджик за образуваното досъдебно производство (л. 78), докладна записка от 11.08.2022 год., изготвена от младши инспектор Л. П. – младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пазарджик (л. 79) за извършена на 10.08.2022 год. проба с „Дрегер Друг Тест 5000 ARPK 0010“ на А.Н., писмо от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пазарджик (л. 80), ведно със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1006-000327 от 11.08.2022 год. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача А.Н. до решаване на въпроса за отговорността, но неповече от 18 (осемнадесет) месеца, издадена от началник група към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „ПП“ – Пазарджик и протоколи от 11.08.2022 год. и от 15.08.2022 год. за разпит на свидетелите Любомир И. Палейков – младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Пазарджик и Иван Ангелов Кунчев – младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Пазарджик, както и справка за собствеността на МПС „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № РА4679КТ, удостоверяваща, че същият лек автомобил е собственост на жалбоподателя (л. 88). Също така е приложена Мотивирана резолюция № 22-1006-М000141 от 11.08.2022 год. на началник група в ОД на МВР - Пазарджик за установено нарушение по чл. 34б, ал. 3 от НК, прекратяване на преписката по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпращането й на Районна прокуратура – Пазарджик (л. 81 - л. 82).

С Обобщена справка № ИВ – 1295 от 31.08.2022 год., дисциплинарната комисия е изложила становище от извършената проверка по изясняване фактите и обстоятелствата, свързани с вероятно извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на младши инспектор А.Н. на 10.08.2022 год. Посочила е, че са налице конкретни данни за виновно поведение от страна на служителя за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия и е предложила да бъде се изчака излизането на взетата кръвна проба за употреба на наркотици, дадена от жалбоподателя, с цел максимално обективно налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР. На 31.08.2022 год. държавният служител се е запознал лично със заключението, срещу подпис. На следващия ден – 31.08.2022 год. Н. е поискал с писмена молба да му бъде предоставен препис от същата обобщена справка (л. 71). Отбелязано е, че на посочената дата лицето я е получил. На 31.08.2022 год. жалбоподателят е представил до Затвора – Пазарджик декларация, че е запознат с правото си даде писмени обяснения, в срок от 24 часа, във връзка с провежданото дисциплинарно производство срещу него (л. 72). С писмени обяснения вх. № ИВ – 1305 от 01.09.2022 год. А.Н. е възразил по отношение на изводите , направени от дисциплинарната комисия в обобщената справка като е посочил, че същите са необосновани по отношение на извършеното от него дисциплинарно нарушение.

С Писмо изх. № 5967 от 09.11.2022 год. началникът на Затвора – Пазарджик е поискал съдействие от началника на ВМА гр. София за по-бързо предоставяне на резултата от кръвната проба по досъдебно производство № 650 от 2022 год. по описа на РУ – Пазарджик за приключване на служебната проверка в срок. На 01.12.2022 год. заместник – районният прокурор от РП – Пазарджик е изпратил на началника на Затвора – Пазарджик изготвеното заключение на съдебно – химико – токсикологична експертиза с рег. № И – 9576 от 16.11.2022 год. на ВМА гр. София (л. 43 – л. 47). Резултатите от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от А.Н. установяват, че в кръвта му има наличие на алкохол (етанол) в концентрация 2,63 g/L и 2,74 g/L в урина и отсъствие на наркотични вещества. В заключение е посочено, че от получения резултат за изследване на алкохол в урината, че към момента на вземането на биологичните проби, лицето е в било в процес на елиминиране на алкохол в кръвта.

С молба от 09.12.2022 год. до дисциплинарната комисия държавният служител е поискал да се запознае с документите по административната преписка и да получи преписи от обобщената справка и резултата от кръвната проба. В заявление от същата дата, на осн. чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, Н. е обективирал допълнителни обяснения и възражения до дисциплинарната комисия. Посочил е, че не е употребявал наркотици и алкохол на процесната дата, както и че не е давал проба за изследване на концентрация на алкохол в кръвта.

Със Становище вх. № 20923 от 19.12.2023 год. дисциплинарната комисия е изложила изводите си от извършената проверка по случая. Посочила е, че в хода на проверката са установени конкретни данни за виновното поведение от страна служителя и е посочила, че по отношение на Н. следва да се наложи на дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР за отказ, да даде проба за алкохол, което е в нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Достигнала е до извода за нарушение на чл. 17, чл. 24, чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс, във връзка с чл. 19, ал. 2от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от същия, за което следва да се наложи на държавния служител дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година. С молба от 23.12.2022 год. жалбоподателят повторно е поискал да му бъдат предоставени копия от документите по дисциплинарната преписка. На 29.12.2023 год. на държавния служител е изпратена Покана с рег. № 14456 от същата дата за даване на писмени обяснения (л. 36 – л. 38), във връзка с извършеното от него, на 10.08.2022 год. нарушение, отразено в обобщената справка по административното производство. Н. я е получил на 06.01.2023 год., лично, срещу подпис. На 09.01.2023 год. е изготвен протокол, в който служители при Главна дирекция „ИН“ Затвора – Пазарджик са отразили, че до същата дата, в 16:00 часа, в деловодството на затвора, не са постъпвали възражения (писмени обяснения) от лицето. Началникът на Затвора – Пазарджик е изпратил на 10.01.2023 год. протокола за липса на депозирани обяснения, ведно с Поканата рег. № 14456 от 29.12.2022 год. до ГД „ИН“ гр. София. С Писмо рег. № 644 от 18.01.2023 год. началник сектор „ОУЧР“ при ГД „ИН“ гр. София е изпратена на началника на Затвора – Пазарджик (л. 35) Заповед № Л-308 от 18.01.2023 год. на Главния директор на ГД „ИН“, относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на младши инспектор А.И.Н..

Последвало е издаването на оспорената Заповед № Л-308/3 от 18.01.2023 год. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, с която на осн. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от същия, на младши инспектор А.И.Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение, в качеството на надзирател I-ва степен в Затвора гр. Пазарджик II – ра категория, считано от датата на връчване на заповедта – 06.02.2023 год. Административният орган е приел, че на 10.08.2022 год. около 22:00 часа държавният служител е предизвикал пътно-транспортно произшествие, като самокатастрофира на ул. „Кочо Честименски“ срещу № 24, с личния си автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. РА4679КТ. Прието е, че след като е поканен от младши инспектор Любомир Палейков – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик да даде проба за алкохол и наркотични вещества с „Алкотест Дрегер 7510 ARDM 0193“, но е отказал. Също така е отказал да бъде тестван чрез кръвен анализ за алкохол в кръвта. Съгласил се е да даде проба за употреба на наркотични вещества и му е направен тест с „Дрегер Друг Тест 5000 ARPK 0010“, при която е отчетен положителен резултат за употреба на „Канабис -25“. Съставен му е АУАН серия GA № 698561 от 11.08.2022 год. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и му е издаден талон за изследване номер 100523, ведно с осем броя стикери А045663, които младшият инспектор е подписал и получил, но след това отново дава кръв за изследване само за наркотични вещества. Жалбоподателят е освидетелстван и задържан за срок от 24 часа в РУ - Пазарджик. На 11.08.2022 год. е образувано бързо производство № 650 от 2022 год. по описа на РУ - Пазарджик. С мотивирана резолюция № 22-10006-М000141 от 11.08.2022 год. по описа на ОД на МВР - Пазарджик, сектор „ПП“ е прекратена образуваната преписка за нарушение по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс и на основание чл. 33. ал. 2 от ЗАНН и е изпратена на РП - Пазарджик за образуване на досъдебно производство по случая. От заключението на изготвената Съдебна химико-токсикологична експертиза с peг. № И-9576 от 16.11.2022 год. по описа на ВМА гр. София е установено, че пробата за наркотици е отрицателна, но въпреки отказа на Н. да бъде изследван за алкохол, такава е направена от същото медицинско заведение са установили нейната положителна стойност – 2,63 гр./л.

Според административния орган отказът да даде проба за алкохол, представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, за което младши инспектор А.Н. като държавен служител носи дисциплинарна отговорност ЗМВР.

Въз основа на така установената фактическа обстановка дисциплинарно – разследващият орган е счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 17, чл. 24, чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и „Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4 от 02.01.2018 год. на министъра на правосъдието, с която лицето е запознато на 08.01.2018 год. С поведението и действията си Н. е нарушил обществено установените етични правила и норми на поведение. Като държавен служител е длъжен да дава личен пример с поведението си и да не допуска неморални модел и на поведение не само във връзка с изпълнение на служебните му задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време. Случаят е станал достояние на външни институции - РУ - Пазарджик и Район на прокуратура - Пазарджик, което е довело до уронване престижа на ГД „ИН“. Поведението на младши инспектор А.Н. се е отразило негативно върху авторитета на всички служители, работещи в структурите на ГДИН.

От правна страна издателят на заповедта е констатирал, че деянието е извършено съзнателно и виновно, което се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ от ЗМВР, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, .т. 8 от същия, въз основа на което е наложил процесното дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване служебното правоотношение на надзирателя в Затвора – Пазарджик, считано от 06.02.2023 год. Обсъдено е, че служителят не е награждаван и не е наказван.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и е в законоустановения срок, предвид новопредставените писмени доказателства -касов бон, издаден на 20.02.2023 год. от куриерска фирма „Ин тайм“ ООД, фактура № **********, издадена на 20.02.2023 год. от същата фирма, опис на пратката от 20.02.2023 год., както и разписка с описание на пратката от 20.02.2023 год. и постановеното окончателно Определение № 9003 от 28.09.2023 год. постановено по адм. дело № 8299 от 2023 год. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Във връзка с изложеното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя й и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от същия. Главен директор на ГДИН е ръководител на структура по чл. 37, ал.1, т. 1 от ЗМВР и в правомощията му е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, какъвто е и жалбоподателят.

Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Заповед № Л-308/3 от 18.01.2023 год. на Главен директор ГДИН е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В случая, административният орган е уведомен на следващия ден, в който е извършено нарушението от жалбоподателя – 11.08.2022 год. и на тази дата със Заповед № Л-1127 от 11.08.2022 год. началникът на Затвора – Пазарджик е образувал дисциплинарна проверка по случая с Н. за реализираното от него пътно-транспортно нарушение (водач на МПС), реализирано на 10.08.2022 год., около 23:30 часа. На 31.08.2022 год. е изготвена обобщена справка с вх. № ИВ-1295 от 31.08.2022 год., в която е посочено, че към този момент все още не е готов резултата от дадената от служителя кръвна проба за употреба на наркотици и следва да се изчака резултата от него с цел обективно налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР. С вх. № 6386 от 01.12.2022 год. в деловодната система в Затвора – Пазарджик е постъпило заключение от съдебна химико-токсикологична експертиза с рег. № И-9576 от 16.11.2022 год. на ВМА гр. София. В него е посочено, че употребата за наркотици е отрицателна, но въпреки отказа на Н. да даде кръвна проба за алкохол, такава е направена във ВМА-София и е положителна – 2,63 г/л и на 08.12.2022 год. е изготвяна обобщена справка изх. 6561 от 08.12.2022 год. В нея се съдържат достатъчно данни по отношение на нарушителя, неговата самоличност, както и обективните и субективните признаци на извършеното дисциплинарно нарушение.

Не е допуснато и нарушение на нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. След запознаване с първата обобщена справка от 31.08.2022 год. младши инспектор Н. се е запознал с нея и е дал писмени обяснения с вх. ИВ-1305 от 01.09.2022 год. След подаване на молба от жалбоподателя на 23.11.2022 год., му е изпратена покана с рег. № 14456 от 29.12.2022 год. за даване на писмени обяснения. Същият се е запознал с нея 06.01.2023 год. лично, срещу подпис, но в дадения му 3-дневен срок за представяне на писмени обяснения не са депозирани от служителя в Затвора – Пазарджик. На 09.01.2023 год. е изготвен протокол с поименно посочени служители и свидетели от администрацията на Затвора – Пазарджик, обективиращ липсата на постъпили възражения от страна на Н. в деловодството на Затвора – Пазарджик. С писмо изх. № 207 от 10.01.2023 год. началникът на Затвора – Пазарджик е изпратил до ГДИН протокола за липса на депозирани обяснения, ведно с поканата от 29.12.2022 год. на младши инспектор Н.. Същите факти са описани и в процесната заповед. Следва да се посочи, че жалбоподателя е бил представляван в административно-дисциплинарното производство от адв. Н.К..

Оспореният акт съдържа изискуемите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта изрично е отразено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение, установено от проведеното дисциплинарно производство, образувано пред ГДИН и е посочено, че отказът да даде проба за алкохол представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което младши инспектор Н. като държавен служител носи дисциплинарна отговорност по ЗМВР и е нарушил разпоредбите на чл. 17, чл. 24, л. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, Главна дирекция „Охрана“ към министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4 от 02.01.2018 год. на министъра на правосъдието, с който служителят се е запознал на 08.01.2018 год., което представлява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 е наложено процесното дисциплинарно наказание „уволнение“.

При налагане на наказанието органът е съобразил и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От мотивите на заповедта се установява, че жалбоподателят не е награждаван и не е наказван.

Наложеното наказание е в предвидения от законодателя размер за тежко нарушение, предвид чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и чл. 194, ал. 2, т. 4 от същия - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което следва наложеното наказание „уволнение“ по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съгласно т. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, с които жалбоподателя е запознат лично, както по-горе се посочи, е прието, че държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник на в пътното движение се подчинява: 1. на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; 2. На забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск; 3. На разпорежданията на контролните органи относно установяване на управление на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо средство. Конкретно в случая извън работно време Н. е предизвикал пътно-транспортно произшествие, като е самокастрофирал в гр. Пазарджик с личния си автомобил и при покана от страна на полицейския служител младши инспектор Л. П. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на  МВР – Пазарджик категорично е отказал да даде кръвна проба за алкохол, както и за наркотични вещества, но впоследствие се съгласява да даде проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Драг Тест 5000 ARPK 0010“. Въз основа на него е отчетен положителен резултат и му е съставен АУАН серия GA № 698561 от 11.08.2022 год. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и му е издаден талон за изследване и осем броя стикери. При медицинското изследване жалбоподателят е дал кръвна проба само за изследване на наркотични вещества, която след изследване във ВМА гр. София е отрицателна. Независимо от неговия отказ във ВМА гр. София е извършено кръвно изследване за наличие на алкохол, което е положително - 2,63 гр./л. Действително е осъществено тежко нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. То е злепоставило институцията, в която работи жалбоподателя, тъй като се касае за грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, който по закон е длъжен да ги спазва и да осигури спазването на тези правила и от страна на останалите граждани. Поведението на жалбоподателя е виновно, тежко нарушение на етичните правила, дълбоко укоримо морално и правилно оценено като такова от дисциплинарно-наказващия орган. Обосновано и законосъобразно, след оценка на всички относими факти и обстоятелства и при наличие на законовите предпоставки е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на жалбоподателя. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и неубедителни, поради кеото следва да се отхвърлят. При определяне вида и размера на наказанието не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като видът на наказанието е определен в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По изложените съображения не е допуснато отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съдът приема, че с наложеното наказание се постига целта на закона - да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се присъди сумата от 100,00 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд-Пазарджик, VII-ми състав.

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед № Л-308/3 от 18.01.2023 год. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, в качеството на надзирател I-ва степен в Затвора гр. Пазарджик II – ра категория, считано от датата на връчване на заповедта – 06.02.2023 год.

ОСЪЖДА А.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 137, ал. 1 АПК да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

 

 

 

                                                         СЪДИЯ :