Р Е Ш Е Н И Е
№ 260535/2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 18.02.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5462/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищцата Св.Н. твърди, че през месец юли 2017г. е
кандидатствала за работа при ответника „С.Б." ЕООД. В отговор на нейната
кандидатура ответното дружество и е направило предложение за работа за
позицията „специалист обслужване на клиенти" за компания от групата Фрийнет (Freenet) във Варна със
следните параметри: офертата влиза в сила след успешното завършване на курс по
немски език и придобито ниво С1 като резултат от курса, което ще бъде проверено
от С. чрез полагане на
тестове за ниво. Трудовият договор, ще бъде със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя и
предизвестие за напускане 2 месеца. Брутното трудово възнаграждение ще бъде
1000лв. на месец /преди удръжки за данъци, социални и здравни осигуровки/. След
3 месеца заплатата ще бъде увеличена на 1200лв. на месец /преди удръжки за
данъци, социални и здравни осигуровки/. След изтичане на шест месечния
изпитателен срок и при постигане на поставените цели (KPI за позицията) за
представяне, се получава бонус до 10% от брутната работна заплата. За
прослужени години и професионален опит се заплаща допълнително трудово
възнаграждение от 0,6% върху основната заплата в случай на предишен трудов стаж
на подобна позиция, признат от работодателя. Работното време е 40 часа седмично
по предварително съставен график. Платеният годишен отпуск е в размер на 20 дни
за всяка календарна година. Всеки месец се получават ваучери за храна на
стойност 60лв. След работа в компанията в продължение на една година се
придобива право на допълнително здравно осигуряване. Работното място ще бъде в С.
Б., офис Варна. Ищцата твърди, че след като се запознала с условията за работа
в „С.Б." ЕООД е приела офертата,
тъй като е имала възможност да повиши своята квалификация, като посещава курс
за обучение по немски език за придобиване на ниво С1, съгласно Европейската
езикова рамка. Твърди, че на 14.07.2017г. с ответника е сключен договор за
обучение на основание чл.235 във връзка с чл.234, ал.1 от Кодекса на труда, с
предмет на договора за обучение- участие в обучение, включващо всички етапи на
курса, като обучаваният посещава и успешно завърши курс за обучение по немски
език за овладяване на ниво С1, съгласно Европейската езикова рамка, а
Работодателят се задължава да организира провеждането на курса за обучение за
своя сметка. Твърди, че в чл.3, ал.2 от договора е предвидено, че учебните занятия
се провеждат в учебен център „Спик Ап" ЕООД, на
адрес пл.„Екзарх Йосиф" №5, ет.2, с продължителност от 452 учебни часа. В
договора се съдържа задължение за ответника да заплати стойността на курса и
учебните материали за обучение по немски език в размер на 961,65лв. и месечна
стипендия в размер на 300лв. във връзка с повишението на квалификацията.
Периодът на обучението е 24 месеца. Продължителността на обучението е заложена
в договора за придобиване на ниво С1, съгласно Европейската езикова рамка. Ищцата
твърди, че по силата на чл.4, т.6 от договора се задължила да работи в
ответното дружество не по-малко от 18 месеца, след завършване на курса на
обучение. Твърди, че съгласно чл.6, ал.1 от договора ако обучаваният не се яви
на занятия без уважителна причина повече от три пъти или по зависещи от него
причини не завърши успешно курса на обучение, той дължи на работодателя
обезщетение в размер на дължимите и/или заплатени на трети лица от работодателя
суми. В случай, че след успешно завършване на обучението не се яви да сключи
трудов договор или трудовият договор бъде прекратен на основание чл.326, ал.1
или чл.330 от КТ преди изтичане на 18 месеца обучаваният заплаща обезщетение на
работодателя в размер на равностойността на таксата за обучение, както и получените
до прекратяването стипендии. Ищцата твърди, че на 17.07.2017г. е стартирал
курса на обучение, който е продължил до 12.10.2017г. Сочи, че е завършила само
първия етап от обучението за придобиване на ниво А1 и А2 по немски език, за
което и е бил издаден сертификат от учебен център „Спик
Ап" ЕООД, но не и е било осигурено обучение за придобиване на ниво С1. Счита,
че е налице неизпълнение на поето договорно задължение, поради което ответникът
като неизправна страна по договора дължи
обезщетение за предсрочно прекратяване на договора за обучение по негова вина в
размер на 841,44 лева.
Ищцата твърди, че на 30.10.2017г. е сключила трудов договор №4245/30.10.2017г. с ответника за изпълнение на длъжността „Специалист Информационно обслужване" с НКПД 4229 2001 в структура „Моbilcom обслужване на клиенти" в „С.Б." ЕООД. Твърди, че на 05.07.2019г. със Заповед №6363 е прекратено трудовото правоотношение с ответника на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 08.07.2019г. Твърди, че на 05.07.2019г. адв.Бл К, упълномощена с пълномощно с peг.№2769 от 01.07.2019г. е предала на работодателя трудовата книжка на ищцата, за да впише необходимите данни във връзка с прекратяването. Съгласно т.12 от пълномощното адв.К. имала правата да получи попълнената и оформената трудова книжка, както и да подписва и получава заповед за напускане и други документи и книжа, съгласно КТ, но ответникът не е върнал незабавно оформената трудовата книжка, както и не е получавала съобщение на електронна поща или писмо с обратна разписка да се яви лично или чрез упълномощено лице да си получа оформената трудова книжка. На 18.11.2019г. е изпратила писмо на електронната поща на ответника, че все още не е получила трудовата си книжка, като на 20.11.2019г. трудовата книжка и е била предадена. Твърди, че след като работодателят не е изпълнил задължението си да оформи и върне трудовата и книжка дължи обезщетение за вредите, които е претърпяла поради незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Твърди, че претърпените от служителя вреди в резултат на незаконно задържана трудова книжка се презюмират и са в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за времето на забавата. Ищцата твърди, че брутното и трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1300лв. месечно. Исковата претенция е за заплащане на сумата от 5980,90лв., представляваща обезщетение за претърпените от незаконното задържане на трудовата книжката вреди след като трудовото правоотношение е прекратено на 08.07.2019г. до предаване на трудовата книжка на 20.11.2019г., изчислено на база на получаваното брутно трудово възнаграждение.
Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 451,35лв., представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за обучение и неосигурено обучение за придобиване на ниво С1, съгласно Европейската езикова рамка ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, с правно основание по чл.235 от КТ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и сума в размер на 5950,49лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди от незаконно задържане на трудовата книжка от 08.07.2018г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, с правно основание по чл.226, ал.2 от КТ и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита, че изложената в исковата молба от ищеца фактическа обстановка не отговаря изцяло на обективната истина предявения иск за обезщетение за предсрочно прекратяване на Договор за обучение от 17.07.2017 г. е изцяло неоснователен и оспорва същия, както по основание, така и по размер. Твърди, че на 14.07.2017г. е сключен договор за обучение по смисъла на чл.235 във връзка с чл.234, ал.1 от Кодекса на труда, между него и ищцата. Договорът е сключен с цел придобиване на квалификация на ищцата, която да и послужи за започване на работа при него на длъжност „Специалист обслужване на клиенти", с код по НКПД 4229 2001. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 17.07.2017г. Със сключеният договор страните са се задължили обучавания да придобие необходимата квалификация и да започне работа при работодателя, а работодателят да организира и заплати обучението на обучавания и да сключи трудов договор с обучавания. В хода на започнатото обучение, ищцата е отсъствала често от учебните занятия, изпитвала е затруднения с изучаването на езика, с оглед което е и имала незадоволителни резултати на преминатите изпити за езикови нива по немски език /А1 и А2/. Въпреки това, работодателят е проявил дълбоко разбиране и съпричастност към ищцата, като се е съгласил да сключат трудов договор, въпреки обстоятелството, че не е завършила изцяло курса на обучение, като е приел, че придобитата от нея до момента квалификация ще бъде достатъчна за изпълнението на длъжността. Нещо повече, работодателят е организирал езикови курсове и за служителите си, като след сключване на трудовия договор от 30.10.2017г., С.Н. е била включена в списъка на служителите, на които е предложено да продължат изучаването на езика на следващо ниво. Ишцата, обаче, в този период е отсъствала често от работа, като е излизала в чест болничен и в отпуск и не е посещава организираните от работодателя езикови курсове за продължаване на обучението й. Счита, че е направил всичко възможно да продължи обучението на Св.Н. и след прекратяването на договора за обучение и сключването на трудов договор, но не е срещнал абсолютно никакво желание в тази насока от служителката. Ответникът счита, че е изпълнил всички свой задължения по сключения Договор за обучение от 17.07.2017г. и ако е имало неизпълнение по договора, то следва да е било именно от страна на ищцата. Твърди, че сключеният Договор за обучение от 17.07.2017г. е прекратен на основание постигане на целта му и изпълнение на задълженията по него към дата 30.10.2017г., когато е сключен и трудовият договор между страните за назначаване на работа на Св.Н. на длъжността, за която се е обучавала. Със сключването на договора, работодателят се е съгласил да приеме изпълнение по-малко от уговореното, а ищцата се е съгласила да бъде назначена на работа, което е изцяло в неин интерес. Сключването на трудовият договор от 30.11.2017г. е във връзка с изпълнение именно на Договор за обучение от 17.07.2017г. Твърди, че ищцата не се е възползвала от предвидената в договора за обучение и в закона възможност да прекрати едностранно договора чрез отправяне на писмено предизвестие до работодателя. Счита че, претендираното обезщетение за предсрочно прекратяване на Договор за обучение от 17.07.2017г. е изцяло неоснователно. Счита, че предявения иск за обезщетение по чл.226 от Кодекса на труда за задържане на трудова книжка е изцяло неоснователен и оспорва същия, както по основание, така и по размер. Твърди, че трудовото правоотношение, породено от сключения трудов договор от 30.10.2017г. е прекратено по взаимно съгласие, след подаване на молба от страна на ищцата, с която служителката е поискала прекратяването. Работодателят е приел така отправеното предложение и на 05.07.2019г. е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Оспорва твърдението в исковата молба, че на 05.07.2019г. адв.Б.Каменова, в качеството си на пълномощник на ищцата е предала на работодателя трудовата книжка на служителката и заявява, че нито при сключване на трудовия договор, нито на посочената дата, трудовата книжка е била предавана на работодателя. С оглед, което за работодателя не е възникнало задължението за незабавното й оформяне и връщане на служителя. Твърди, че от представените от самата ищца доказателства, а именно - Заповед №6363/05.07.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение, същата е връчена на служителката при посещението й на място в офиса едва на 20.11.2019г., когато е предала и получила трудовата си книжка. В случай, че в действителност на посочената дата - 05.07.2019г. упълномощен представител се е явил при работодателя, то е щяло да му бъдат връчени, абсолютно всички оформени книжа, още повече че видно от представените към исковата молба доказателства, практиката на работодателя е да предоставя и получава трудови книжа само и единствено срещу подпис и/или срещу приемо-предавателен документ, какъвто е съставен за получаването на трудовата книжка на 20.11.2019г. Твърди, че в настоящия случай, не е било налице връчване на книжката на работодателя, нито е било налице писмено искане за връчването и на друго лице, не е било налице и писмено искане от служителя за изпращане по пощата. Доколкото трудовата книжка не е била в работодателя, то същата е върната на служителката веднага след представянето й, за което е съставен и документ с дата от 20.11.2019г. На същата дата лично на служителката, заедно с трудовата книжка са предоставени и всички други оформени документи. С оглед това, счита че не е налице неправомерно задържане на трудовата книжка от страна на работодателя. Възразява, че не става ясно какви вреди са настъпили за ищцата от твърдяното от нея задържане на трудовата книжка, както и от какъв характер са и какво точно се състои претърпяното от нея увреждане. Счита, че за Св.Н. не са настъпили никакви вреди поради задържане на трудовата й книжка, доколкото такива не само, че не са описани или обосновани в исковата молба, нито са представени доказателства за настъпването им, но такива дори не са твърдени. Моли да се отхвърлят предявените искове и претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.226, ал.2 от КТ и чл.235 от КТ.
Съдът, след като се запозна с предявените искове, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, ценейки ги при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото като доказателстваса представени копие от писмо оферта от ответника до ищцата, разпечатка от лелектронна кореспонденция с която ищцата приема офертата и отговор по нея на ответника, договор за обучение от 14.07.2017г., сертификат за придобити обучителни нива А1 и А2 по немски език, трудов договор №4245/30.10.2017г., длъжностна характеристика, допълнително споразумение към трудов договор, заповед №6363/05.07.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение, разписка за получена трудова книжка, копие от последната, пълномощно за представителство пред работодателя, молба за прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, справка за ползвани болнични, фактури, справка от НАП и заключение на ССчЕ.
По първия от двата иска намиращ правното си основание в чл.235 от КТ съставът намира следното:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е възникнало твърдяното договорно отношение с посоченото в исковата молба съдържание, а предвид наведеното основание на претенцията в тежест на ответника е да докаже своята изправност по договора която в случея следва да се изразява в това, че той е изпълнил изцяло задължението си за осигуряване на ищцата на обучение за придобиване на ниво на владеене на немски език С1.
Съгласно представения договор за обучение от 14.07.2017г. страните по същия са идентични със страните по настоящото дело, като предмета на договора е повишаване на езиковата квалификация на ищцата като бъдещ служител на ответника до ниво С1, а ответното дружество се задължава да организира провеждането на курс за обучението и, като срока на договора е 24 месеца считано от 17.07.2017г., след което ответника при успешно приключване на курса се е задължил да наеме ищцата на работа. Договорът не съдържа уговорена отговорност на работодателя за неизпълнение на задължението му за осигуряване на обучение на ищцата поради което следва да се търси уреждане на въпроса от общия закон който в случая се явява ЗЗД със своя чл.79. При това положение съдът приема от представения сертификат за покрити езикови нива А1 и А2, че ответника според възможностите е осигурил изпълнение на задълженията си, като от представената и неоспорена справка за ползвани в периода на обучение през 2018г. болнични дни от ищцата се установява, че тя е ползвала общо 121 календарни дни болнични и от които 97 работни дни. При това положение настоящия състав намира за доказано, че по независещи от ответника обстоятелства ищцата в срока на обучението си е изпаднала в невъзможност да участва в редовен обучителен процес до колкото едно езиково обучение изиска системност, а от друга страна възникналите пречки за обучението са били толкова системни и продължителни, че са довели до невъзможност да се спази срока по договора изтичащ на 17.07.2019г. още повече, че от обсъдената по-горе справка се установява, че ищцата е ползвала болнични и през 2019г.
Предвид изложената фактическа обстановка съставът приема, че за ответника не е възникнала отговорност за обезщетяване на ищцата поради неизпълнение на негово задължение и по-точно осигуряване на обучението и до ниво С1 в рамките на срока договорен по договора.
При това положени е претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение следва да се отхвърли като недоказана.
По отношение на втория иск за заплащане на сумата от 5 950.49лв. претендирана като обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за времето от 8.07.2018г. до 20.11.2019г. съставът приема следното:
По иска по чл.226, ал.2 от КТ върху ищецът работник пада доказателствената тежест за това, че е предоставил на работодателя трудовата си книжка и за момента в който това е станало, а от своя страна работодателя носи доказателствена тежест да докаже, че своевременно е оформил книжката и я е върнал на освободения работник, който на последно място следва да докаже размера на щетата-брутното си трудово възнаграждение и датата на прекратяването на трудовото му правоотношение.
Страните не спорят, че са се намирали в трудово правоотношение, като това се доказва и от представения трудов договор №4245/30.10.2017г. Посоченото договорно отношение е прекратено по взаимно съгласие на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ със заповед №6363/5.07.2019г. считано от 8.07.2019г. По делото липсват доказателства от които да може да се направи извод за това кога е била предоставена от ищцата трудовата и книжка на ответника поради което съдът приема, че същата е предадена по време на трудовото и правоотношение каквато е обичайната практика. От друга страна от представената разписка за получена трудова книжка се установява, че Н. е получила трудовата си книжка от ответника на 20.11.2019г., като по този начин, се установява забавяне от около четири месеца попадащо безспорно в пределите на урежданите отношения по чл.226, ал.1 от КТ и обуславящо правото на претендиране на обезщетение при условията на ал.3 от същия законов текст. От друга страна липсват представени доказателства от ответника които да водят на еднозначен извод, че той е направил всичко възможно да върне надлежно оформената трудова книжка на работника своевременно. За установяване на точния размер на дължимото се обезщетение е назначена ССчЕ от заключението на вещото лице по която се установява, че дължимата се сума възлиза на 5 950.49лв., като този размер съвпада с претендираното от ищцата.
Съставът приема становището, че вредата се презюмира.
Воден от горните съображения съдът счита, че ищцата е доказала претенцията си и тя следва да бъде уважена като се осъди ответника да и заплати сумата от 5 950.49лв. претендирана като обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за времето от 8.07.2018г. до 20.11.2019г.
Предвид частичното уважаване на претенциите и направените искания страните следва да бъдат осъдени да заплатят разноски една към друга както следва:
ответника следва да заплати на ищцата сумата от 864.43лв. разноски по делото, а ищцата от своя страна следва да заплати на ответника 49.35лв., като ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 318.02лв. такси и разноски по уважената претенция.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Г.Н. ЕГН********** *** сумата от 5 950.49лв. обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за времето от 8.07.2018г. до 20.11.2019г. на осн. чл.226, ал.2 от КТ заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-29.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 864.43лв. разноски по делото на осн. чл.78 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Н. ЕГН********** *** срещу „С.Б.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 451,35лв., представляваща обезщетение за неосигурено обучение за придобиване на ниво С1.
ОСЪЖДА С.Г.Н. ЕГН********** *** да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** сумата от 49.35лв. разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 318.02лв. такси и разноски по уважената претенция.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: