Определение по дело №210/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2019 г.
Съдия: Симона Димитрова Миланези
Дело: 20194200500210
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

18.07.2019 г., гр. Габрово

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ

като разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 210/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

С разпореждане № 2715 от 17.05.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 830/2019 г., Габровският районен съд е отхвърлил заявление с вх. № 3279/25.04.2019 г. подадено от Д.И.Р.,*** срещу Ж.М.А. и П.М.А., за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 и изпълнителен лист, както и за присъждане на направените разноски за заповедното производството. Със същото разпореждане е указано на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.   

         Срещу така постановеното разпореждане в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, е  постъпила частна жалба от Д.И.Р., чрез адв. И.-М.М., в която се твърди, че същото е неправилно. Твърди се, че липсва нормативно основание да се откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само поради това, че договорът, въз основа на който се позовава заявителя, не е представен в оригинал, а в официално заверен препис. Нямало изискване отбелязването за издаване на изпълнителен лист да става само върху оригинал на документ. Такова изискване не се съдържа и в Наредба № 6/2008 г. на Министъра на правосъдието за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, като в същата е посочен като реквизит на приложенията към заявлението документ по чл. 417 от ГПК, от който произтича вземането, в оригинал и копие за прилагане към заповедта за изпълнение. Доколкото Наредбата противоречи на ГПК следвало да се приложи процесуалния закон. Освен това страната е представила официално заверен препис на договора за наем, т.е. налице и бил официално заверен документ, имащ същата доказателствена сила, както и оригинала, съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК и не е съществувала законова пречка да се извърши преценка за редовност по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК. Към жалбата представя оригинала на договора за наем и твърди, че съдържа всички изискуеми реквизити, което го прави редовен от външна страна и годен да породи задължение. Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото на Районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. 

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна се установява следното:

Пред РС - Габрово е депозирано заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от Д.И.Р.,*** срещу Ж.М.А. и П.М.А., като заявителят се позовава на парично вземане наем за недвижим имот, както и се иска предаване на вещ - недвижим имот, подробно описан, за което е образувано ч. гр. д. № 830/2019 г. Приложено е фото копие на договора за наем, заварен вярно с оригинала от процесуалния представител на заявителя адв. М..

С разпореждане № 2416 от 30.04.2019 г. заповедният съд е указал на заявителят да отстрани констатирани нередовности на заявлението, в 3-дневен срок от съобщението, а именно: да посочи за какъв период се дължи претендираната наемна цена с определена начална и крайна дата, предхождаща депозирането на заявлението; да посочи вида на претендираната лихва в размер на 113,34 лв.; да изложи фактически твърдения, от които произтича искането му за предаване на посочения недвижим имот - да посочи дали твърди, че договорът за наем е прекратен, съответно от коя дата и на какво основание; да представи оригинал на документа въз основа на който се иска издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК или нотариално удостоверен негов препис, от който да е видно, че по процесния договор няма отбелязване за издаване на изпълнителен лист; да посочи банкова сметка, по която длъжниците могат да преведат присъдената сума; да внесе държавна такса в размер на 51,27  лв. Заявителят е предупреден за последиците от неизпълнение на дадените му указания.

В срок е постъпила молба от процесуалния представител на заявителя, като към нея отново е приложено копие на процесния договор заверено вярно с оригинала от процесуалния представител. В молбата е уточнено, че се претендира наемна цена за срок от една година от 01.05.2018 - 01.04.2019 г., а претендираната лихва е за забава. Излага се, че се иска предаване на владението на процесния имот, тъй като договорът бил развален по право считано от 01.05.2018 г., поради неплащане на наемната цена повече от 10 дни. 

За да постанови обжалваното разпореждане РС - Габрово е приел, че не са изпълнени всички указания дадени на заявителя, а именно не е представен оригинал на документа, въз основа на който се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, нито нотариално заверен негов препис, а представеното копие заверено от адв. М., не е достатъчно, тъй като се изисква от съда да провери дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, за което не е издаван изпълнителен лист и върху оригинала на документа следва се направи бележка за издаване на изпълнителен лист. Също така е прието, че заявителят навежда противоречиви твърдения, като от една страна твърди, че процесният договор е прекратен от 01.05.2018 г., а от друга претендира наемна цена за периода от 01.05.2018 г. до 01.04.2019 г., което е недопустимо, предвид обстоятелството, че след прекратяване на договора наем не се дължи, а евентуално може да се претендира обезщетение за ползване на имота.  

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно.  

Правилно заповедният съд е приел, че с представяне на заверено от адвоката  копие на договора за наем, не са изпълнени дадените указания на страната да представи договора в оригинал или нотариално удостоверен негов препис. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че с направената заверка "вярно с оригинала" от процесуалния му представител е изпълнено указанието за представяне на официално заверен препис, т.е. налице бил официално заверен документ, имащ същата доказателствена сила, както и оригинала, по аргумент на чл. 179, ал. 2 от ГПК. Цитираната от жалбоподателя норма се отнася за заверен препис извлечение от официален документ, какъвто не се явява договора за наем. Същият е частен документ и за него се изисква да бъде представен в заповедното производство или в оригинал или в нотариално удостоверен препис. Възможността за представяне на заверен частен документ по смисъла на чл. 183 от ГПК е уредена в исковото производство - което е двустранно и насрещната страна може да оспори документа и да поиска представянето на оригинала му, но не следва да намира приложени в заповедното производство - което е едностранно и длъжникът не може да оспори документа и да иска представянето на оригинала. Заместването на оригинала на документ с официално заверен препис по чл. 32 от ЗА в хипотезата на чл. 183 от ГПК е възможно единствено тогава, когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа. Доколкото казусът касае специфичното заповедно производство, съдът счита, че документите по реда на чл. 417 от ГПК, които придружават исканията за издаване на заповеди за незабавно изпълнение винаги следва да са оригинали, а не преписи, представени във вида по по чл. 183 от ГПК именно поради причината, че в заповедното производство съдът проверява единствено и само редовността на документа от външна страна. Тази проверка е възможна посредством съпоставката на приложения към заявлението "в оригинал и копие за прилагане на заповедта за изпълнение" документ от кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, каквото е изискването и на Наредба № 6 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производств (в този смисъл решение № 84/01.08.2016 г. постановено по гр. д. № 3761/2014 г. І ТО на ВКС, определние № 187 от 22.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1662/2013 г. на І ГО на ВКС и др.). Освен това чл. 418, ал. 2 от ГПК, изисква от заповедният съд да направи надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. Настоящият състав счита, че непредставянето на оригиналния документ или нотариално удостоверен негов препис, препятства извършване на горната преценка, поради което и правилно районният съд е отхвърлил заявлението.

Доколкото във въззивното производство е представен договора за наем с нотариална заверка на подписите в оригинал, съдът дължи произнасяне по втората предпоставка на чл. 418, ал. 2, а именно същият да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От твърденията на жалбоподателя в уточнителната молба е видно, че същият претендира наем за периода от 01.05.2018 до 01.04.2019 г., като същевременно твърди, че договорът между страните е развален считано от 01.05.2018 г. От твърденията на страната не може да се направи обоснован извод дали документа удостоверя подлежащо на изпълнение вземане, тъй като твърденията са взаимноизключващи се, а именно ако се твърди, че се дължи наемната цена по договора, то той следва да е действащ между страните за претендирания период, а ако се претендира че същият е развален, то за сочения от страната период може да се претендира само обезщетение за ползване на имота без основание, но преценката дали се дължи същото не може да се направи от представения документ. Правилно заповедният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя са противоречиви и правилно е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на подаденото от него заявление.

Обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, Габровският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2715 от 17.05.2019 г. постановено по ч. гр. д. № 830/2019 г. на Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.