Решение по дело №1271/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1780 

гр. Пловдив,  06.10.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І-во отделение, І-ви състав в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                                                  

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1271 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

 

Образувано е по жалба на ЕТ „И.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Калековец, общ. Марица, ул. „Христо Смирненски“ № 8, представлявано от И.П.Б., чрез адв. Ч.,***, Делови център „Европа“, ет. 3, офис 16, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-122-0080986 от 23.03.2021г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-101 от 22.04.2021г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин, стопанисван от ЕТ, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата са изложени доводи срещу законосъобразността на заповедта и се моли за нейната отмяна. Според жалбоподателя, щетата за бюджета от невнесени данъчни задължения е явно незначителна и не засяга значими интереси на държавата. Касае се за маловажност на нарушението, като е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в разпоредбата на чл. 6 от АПК. В обжалвания ИАА не са изложени и мотиви относно срока на налагането й, каквито следва да има, предвид липсата на минимален срок. Не е съобразено и обстоятелството, че във времеви период, предхождащ периода на проверката от органите на НАП, търговският обект не е работил, поради заболяване от Ковид 19 на собственика на ЕТ и на съпругата му, работеща по трудово правоотношение. Иска се отмяна на обжалваната ЗНПАМ и присъждане на разноски за държавна такса.

Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя списък с разноските. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в становище във връзка с подадената жалба (л. 15 – 20).

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това 14-дневен срок, след провеждане на производство и по административно обжалване на акта, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

По същество

На 17.03.2021г. в 13 часа  е извършена проверка на обект, представляващ магазин за фаянс, стопанисван от ЕТ „И.Б.“, находящ се в с. Калековец, общ. Марица, ул. „Христо Смирненски“ № 8. Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0080986 от 17.03.2021г., съставен от М.Г.– ***по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив и от Н.Н.- ***ТД на НАП – гр. Пловдив. Проверката е извършена в присъствието на собственика на ЕТ.

          В хода на проверката е установено, че е извършена контролна покупка на 1бр. чувал за дървени въглища от 3кг на стойност 5лв., която платена и приета в брой от Б., който не издава финансов бон от намиращото се и работещо в обекта фискално устройство и/или ръчна касова бележка от кочан, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Фискалното устройство /ФУ/ е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП. При проверката са събрани като доказателства дневен отчет от ФУ за 17.03.2021г., съкратен отчет на фискалната памет за периода от 01.03.2020г. до 28.02.2021г., график за разпределение на смените/работното време през месец март 2021г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на търговския обект. Направени са констатации и за установена положителна касова разлика в размер по-голям от този на неотчетената продажба между разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ 40лв., фактическата наличност на паричните средства, съгласно приложен опис от 96,90лв., въведени пари в касата от 26,90лв. и изведени пари от касата 0лв..

          Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ, за всяка продажба на лицата се издава фискална касова бележка от фискалното устройство. Установено е, че е нарушен състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. След извършване на проверката е съставен АУАН № F606926 от 25.03.2021г., против който е депозирано възражение, че извършеното нарушение се дължи на грешка на собственика, поради особено здравословно състояние, вследствие на прекарано заболяване от Ковид 19 от него и съпругата му, довело до затваряне на търговския обект за около 2 месеца (от месец декември 2020г. до края на месец януари 2021г.). Към подадената жалба при административното обжалване на ЗНПАМ са приложени следните писмени доказателства: ЕР на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД № 2048 от 072 от 12.04.2019г. за извършено преосвидетелстване на С.Г..а (л. 38 – 38 гръб); епикриза от МБАЛ – Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ – гр. Пловдив, за проведено болнично лечение на СтоилкаБ.а за периода от 16.12.2020г. до 31.12.2020г. (л. 39 – 39 гръб); епикриза от МБАЛ – Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ – гр. Пловдив, за проведено болнично лечение на И.Б. за периода от 24.12.2020г. до 38.12.2020г. (л. 40 – 40 гръб); трудов договор № 001 от 04.12.2020г. за назначаване на СтоилкаБ.а в ЕТ „И.Б.“ на 4-часов работен ден (л. 41 – 41 гръб); допълнително споразумение към трудов договор № 001 от 04.12.2020г. (л. 42); длъжностна характеристика на длъжността „продавач – консултант“ на фирма ЕТ „И.Б.“ (л. 43 – 44).

        В хода на съдебното производство не на ангажирани други доказателства от страните по делото.                                                                                                        

       При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото заповеди №№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л. 13 – 14).

         По направените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.

         В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови заповедта, е посочен протокол за извършена проверка сер. АА № 0080986 от 17.03.2021г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

        По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби: съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

         По делото не се формира спор между страните, че магазинът, обект на проверката, е търговски обект, както и че действително за извършена продажба на стойност 5лв. не е издаден фискален бон от ЕКАФП, регистрирано в него. В конкретния случай на оспорващия е вменено именно такова нарушение на ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

        За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от същия закон е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни.

        Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

        В случая предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност  по чл. 6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.

        Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. В случая тази цел може да бъде осъществена, тъй като се касае за търговски обект с предмет на дейност продажба на дребно на разнородни стоки – промишлени стоки, домашни потреби, строителни материали, железария, латекс, бои, спални комплекти, хавлии и др. При проверката е установена разчетена наличност от ФУ от 40лв. и фактическа наличност от 96,90лв. при въведени парични средства в касата 26,90лв. до момента на проверката, което означава, че ако не се предприемат превантивни административни мерки може да се наруши фискалната дисциплина и по този начин да се накърни сериозно и обществения интерес. По отношение разликата между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ се установява, че не само не е маркирана на ФУ извършена продажба на 1бр. от предлаганите артикули, а и е налице разлика от още 25лв., за която проверяваното лице не дава обяснения и която може да се дължи и на други немаркирани на ФУ продажби.

         Съдът намира, че административният орган е изложил подробни мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна административна мярка, които са приети за правилни и обосновани в решението на горестоящия административен орган. Изложени са мотиви относно местоположението на търговския обект в с. Калековец, общ. Марица, обща търговска площ на обекта от около 60кв.м и работното му време от 8,30ч. до 18,30ч., без почивен ден, широк асортимент и ценови диапазон на предлаганите стоки.

          Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект  се налага за срок до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 14 дни, като съдебният състав намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а именно  неспазване на данъчното законодателство, изразяващо се в неиздаване на касови бележки за всяка една извършена продажба. Срокът е достатъчен, за да организира търговецът своята дейност така, че да спазва фискалната дисциплина.

         По отношение направеното възражение, че е налице противоречие в мотивната част на ЗНПАМ, тъй като е посочено, че все пак е издаден фискален бон с индивидуален номер 0003042 от 17.03.2021г., следва да бъдат изложени следните аргументи: в мотивната част е посочено, че е следвало да бъде издаден ФБ, но такъв не е издаден. Именно с този номер, след легитимация от проверяващия екип е изведен дневен финансов „Х“ отчет с общ оборот в размер на 40лв., при установена касова наличност от 66,90лв.  

         Очевидно не се касае за ощетяване на фиска с 0,50лв., по твърдението на пълномощника на жалбоподателя, което представлява 10% от неотчетената покупка. Това е така най-малкото и поради факта, че от страна на жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице, се дължат и вноски за ДОО и ЗО, тъй като по делото няма представени доказателства наБ. да е отпусната лична пенсия (за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност). В жалбата липсват каквито и да било твърдения за установената положителна касова разлика в размер на 30лв. между разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ, фактическата наличност на парични средства, съгласно приложен опис в размер на 96,90лв., сума на паричните средства в началото на работния ден – 0лв., въведен пари в касата – 26,90лв. и изведени пари от касата – 0лв. Единствените твърдения в тази насока са тези, направени при възражението против съставения АУАН, в коитоБ. твърди, че е допуснал грешка поради особеното му психично състояние, свързано със заболяване на баща му и поради прекъсване на работа на търговския обект за около 2 месеца, в следствие на негово и на съпругата му заболяване от Ковид 19. В жалбата в хода на административното производство отново не се твърди да не е извършено нарушението, като е изложено алтернативно искане за намаляване срока на ПАМ, който да е такъв, че от една страна тя да постигне целта си, от друга страна – търговският обект да не преустанови дейност за дълъг период от време. Тези му твърдения са в противоречие с изложеното в жалбата, че е издаден ФБ, което обстоятелство е отразено в протокола от проверяващите органи по приходите. Точно обратното, ФБ не е издаден, като може да се приеме, че е налице промяна в защитната теза на жалбоподателя при административното и при съдебното обжалване на ИАА.

         За пълнота на изложението, следва да бъдат посочени и следните аргументи: с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни. Касае се за две отделни и независими едно от друго производства, по реда на ЗАНН и по реда на АПК, като фактическите действия по изпълнение на издадената ЗПАМ са обусловени от два обективни критерия – влизането й в сила и заплащането изцяло на наложеното на жалбоподателя административно наказание. В случай, че бъде издадено НП, същото влезе в сила и имуществената санкция по него бъде изплатена изцяло преди влизането в сила на ЗПАМ, няма да се достигне до изпълнението й. В случай, че ЗПАМ влезе в сила преди влизане в сила на НП и заплащането на имуществената санкция по него, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС действието й следва да бъде прекратено от органа, който я е наложил, по молба на лицето и при представяне на доказателства за заплащане на наложената с НП имуществена санкция.

         В настоящия случай, в мотивната част на ЗПАМ изрично е посочено, че запечатването ще бъде извършено в срок до 3 дни от датата на влизането й в сила. По този начин в пълнота се гарантират правата на жалбоподателя да не бъдат претърпени от него вреди с оглед евентуални разходи за отстраняване на наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки и същевременно се постига и целта на закона – преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и предоставяне на необходимото време за създаване на нормална организация за правилното отразяване на всички извършени продажби и спазване отчетността на относимите към ФУ документи.

С оглед на гореизложеното ,съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на наложената ПАМ са недоказани, а стойността на извършената контролна покупка е ирелевантно обстоятелство, тъй като при заплащане на извършена покупка в брой, би следвало веднага да се издаде фискална касова бележка.

При този изход на делото и при своевременно направеното искане, на ответника по делото следва да бъде присъдена сумата в размер на 100лв. (сто лева), съобразно представения списък с разноските на л. 21. Размерът на възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита е определен на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „И.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Калековец, общ. Марица, ул. „Христо Смирненски“ № 8, представлявано от И.П.Б., чрез адв. Ч.,***, Делови център „Европа“, ет. 3, офис 16, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-122-0080986 от 23.03.2021г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-101 от 22.04.2021г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин, стопанисван от ЕТ, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 

ОСЪЖДА ЕТ „И.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Калековец, общ. Марица, ул. „Христо Смирненски“ № 8, представлявано от И.П.Б. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 100лв. (сто лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

СЪДИЯ: