Р Е Ш Е Н И Е №
08.04.2021 год. , град
Тетевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд ,
първи състав,в открито заседание
на седемнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа година:
Председател: АНИ
ГЕОРГИЕВА
Секретар :Виолета
Монова
Като разгледа
докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 217
по описа на Тетевенският районен съд
за 2020 год., за
да се произнесе – съобрази:
Ищец :ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД
Ответник: К.В.К. ***
Предявен е иск по чл.415,
ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК във вр. с
чл.500 ал.1 ,т.1, ал .2 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД
Съдът е сезиран с
искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град хххх,представлявано от законен
представител:М.С.М.-Г. и П.В.Д.-Изпълнителни директори,чрез пълномощника по делото: юрисконсулт Н.М.Г.,срещу
ответника К.В.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** . Претендира се да се признае за установено ,че ответника
дължи на ищеца сумата от 10901,70 лв, лихва ,законна лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането за забава
2268,16лв за периода 16.01.2018г до 03.02.2020г. , деловодни разноски.
В исковата молба се твърди ,че на
20.02.2020г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу ответника за сумата от
10901,70лв. С разпореждане по делото на ищецът е указано да предяви против длъжника К.В.К. иск за
установяване на вземането си. В исковата молба се твърди ,че на 03.07.2016г.
около 6,00 ч . в с. Рибарица ,обл. Ловеч
на ул. «Г.Б. » близост до дом №46
ответника под въздействието на алкохол 0,75 промила в кръвта без да е правоспособен управлявал л.а БМВ 323 с рег. № ОВ 4708
собственост на Христо Деков е реализирал ПТП в железобетонен електрически стълб
и поради непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.И.П. и Д.Г.Д. . Съставен бил констативен протокол ,
а с влязла в сила присъда №32/29.11.2016г. по НОХД №505/2016г. на
Р.С.Тетевен ответникът К.К. бил признат
за виновен . Към датата на събитието МПС
е било застраховано по застраховка
«Гражданска отговорност» при ищеца със застрахователна полица №22116001503379
със срок на валидност 26.05.2016г до
26.05.2017г. В резултата на настъпилото
ПТП лицето Д.Г.Д. е предявил претенция срещу ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди , като била образувана ликвидационна преписка №
0000-1000-63-17-7192, сключено било споразумение № 458 /19.09.2017г. за
заплащане на сумата от 10 000лв
неимуществени вреди изразяващи се
в счупване на долна челюст и втори пръст
на лява ръка , като е отчетена и 20% съвина поради неслагане на предпазен колан
, заплатена е и сумата от 901,70лв за имуществени вреди съгласно представени фактури за медицински разходи , сумата била изплатена
на пострадалия Д. ,чрез адв. Я Д. ,чрез платежно нареждане УРН ********* от
24.11.2017г. Във връзка с изплатеното
обезщетение по задължителната застраховка
« Гражданска отговорност » на осн.
Чл.500 ал.1 т.1 вр. с ал.2 от КЗ ищецът
встъпва в правата на пострадалия .
Претендира се лихва за забава в размер
на 2268,16лв за периода 16.01.2018г до 03.02.2020г.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от назначения особен представител на ответника . В отговора се твърди ,че
присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд и
установява виновно поведение и причинна
връзка между деликта и последващите
последици и увреждания . В споразумението № 458/19.02.2017г. било записано ,че сумата
ще се преведяла по банковата сметка на титуляра
Д.Д. , като било представено и пълномощно за адв. Я Д. с право да получава суми събрани от принудително изпълнение и съответни права като генерален пълномощник
, като с платежно нареждане от 24.11.2020г.
е изпълнено чрез адвоката , който
бил титуляр на сметката сумата от 10901,70 лв. , като тая сума била без
претенцията по чл. 86 ЗЗД т.е без мораторната лихва. Счита ,че след като е
преценено че пострадалия има съвина от 20% то обезщетението следва да бъде
8400лв неимуществени вреди и 721,36лв
имуществени. Твърди ,че поради липса на експертиза по какъв начин е изчислена мораторната
лихва претенцията следвало да се уточни
.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В районен съд Тетевен е образувано ч.
гр.д. № 129/2020г от заявителя ЗК „Лев Инс” АД , като е
издадена заповед за изпълнение №43/21.02.2020г. , с разпореждане №601/31.03.2020г.
по делото съдът е указал на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК заявителя да предяви
установителен иск , разпореждането е връчено на дата 31.03.2020г., исковата
молба е подадена на 28.04.2020г., тоест в законово установеният срок.
От представения по делото Протокол за ПТП
рег.№ 356-5036/04.07.2016г относно
настъпило ПТП на 03.07.2016г.се установява, че на 03.07.2016г около 6ч. Водачът
К.В.К. е реализирал ПТП е реализирал ПТП с пострадал Д.И.П. и Д.Г.Д.. Установено е ,че ответника не
притежава СУМПС . С присъда №32/29.11.2016г. по НОХД № 505/2016г. на ТРС ,в
сила от 15.12.2016г., е признат подсъдимия К.В.К., роден на *** ***, жител и
живущ ***, български гражданин, с основно образование, ученик в 12-ти клас в СУ
„Г.Б.” гр.Тетевен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на
03.07.2016 година, около 06,00 часа в с.Рибарица, Ловешка област, по улица „Г.Б.”
в близост до дом №46, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението
на деянието и можейки да ръководи постъпките си, под въздействието на алкохол в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно
0,75 промила в кръвта, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза №134/ 08.07.2016 година на специализирана химическа лаборатория при
ОД на МВР гр.Ловеч, без да има необходимата правоспособност, управлявал МПС-лек
автомобил „ХХХХХХХХХ, собственост на Х.Д.Д.от гр.Тетевен, Ловешка област като
се движел с превишена за населеното място скорост от 102 км/ч, при максимално
допустима скорост за пътните превозни средства категория „В”-50 км/ч, в
следствие на което нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата /ЗДП/-чл.5
ал.3 т.1 от ЗДП, а именно на водача на пътно превозно средство е забранено да
го управлява под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, чл.150 от ЗДП-всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по
време на обучението му по реда на Наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособност по реда на Наредбата
по чл.152 ал.1 т.4 и чл.21 ал.1 от ЗДП, според който при избиране на скоростта
на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч-за населено място максимално допустимата
скорост за пътни превозни средства категория „В” е 50 км/ч, което довело до
изгубване контрол над управляваното моторно превозно средство и реализирането
на удар в намиращ се от дясната страна, посока гр.Тетевен на пътното платно
железобетонен електрически стълб и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, а именно на Д.И.П., ЕГН ********** от с.З.П.,
Ловешка област средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на
костите на левия крак-бедро и подбедрица с последващо оперативно
лечение-свързване на костите с помощта на метал, повреда обуславяща затруднение
движенията на левия крак за срок от 8-9 месеца, на Д.Г.Д., ЕГН ********** ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на долната челюст
на множество фрагменти с последващо оперативно лечение-свързване на фрагментите
с помощта на метал, повреда обуславяща затруднение процеса на отхапването,
дъвченето и говоренето за срок от около 2 месеца, поради което и на основание
чл.343 ал.3 предложение първо, предложение четвърто и предложение седмо, б „а”
предложение второ във връзка с ал.1 б „б” предложение второ във връзка с чл.342
ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 във връзка с чл.58а ал.1 връзка с чл.54 от НК
го осъжда на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното му наказание с една трета
и определя наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода. На основание ч. 69
ал.1 във вр. с чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от 2 години .
Съобразно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От приетата по делото застрахователна
полица №
В /22/116001503379 /26.05.2016г. да МПС лек автомобил „БМВ” ,мод. 323 с ДК№ ХХХХе видно ,че същата е сключена на
26.05.2016г. и е валидна до 26.05.2017г. , представена е и сметка за заплатена застраховка , както и документ
от проверка за сключена застраховка
„гражданска отговорност”. От доклад по
щета №10000-63-17-7192/03.04.2017ге видно ,че за пострадалото лице Д.Г.Д. е
изчислено обезщетение 10 000 лв неимуществени вреди и 901,70 лв
имуществени вреди, от протокола на застрахователно експертна комисия към щета №0000-1000-63-17-7192/03.04.2017г от
29.06.2017г ,че за пострадалия Д.Г.Д. е определена съвина 20%. На 28.09.2017г.
между пострадалия Д.Г.Д. и ищеца е подписано споразумение по силата на което ЗК
„Лев Инс”АД се задължава да му заплати сумата от общо 10 901,70лв /10 000 лв
неимуществени вреди и 901,70лв имуществени вреди/. Сумата е преведена на
пълномощника на пострадалия адвокат Я Д.Д. от САК , с платежно нареждане от
24.11.2017г.
На ответника по делото е била
изпратена покана за доброволно изплащане
на сумата , която е получена от неговия баща Васил В. на дата 15.01.2018г ,
видно от товарителницата на куриерска фирма СПИДИ , като в поканата е даден 10
дневен срок за доброволно изпълнение , тоест срокът започва да тече от деня
следващ получаването и десетдневният
срок за доброволно изпълнение това е дата 26.01.2018г.
От изготвената съдебно
икономическа експертиза се установява ,че размерът на претендираната мораторна
лихва върху претендираната сума от 10 901,70лв
от датата на неизпълнението 26.01.2018г до 03.02.2020г. е 2 237,88лв .Съдът намира заключението на вещото
лице за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, поради което изцяло
го кредитира.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат
от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП, че за
управлявания от ответника автомобил е налице договор за застраховка
Гражданска отговорност, застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със
събитието; че ответникът е управлявал застрахованото МПС без свидетелство
за управление и е употребил алкохол.
Разпоредбата на чл. 500 ал.1,т.1ал.2 от КЗ урежда правната
възможност застрахователя да предяви регресен иск за платеното от него
обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято
деликтна отговорност е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" ,като при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е ответника е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. В случая ответника е управлявал без да притежава СУМПС и е
бил с 0,75 промила алкохол в кръвта . Поради което застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство и
е употребило алкохол.
Следователно, възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на следните кумулативни
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е платил обезщетение на
увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента в търсения размер; 2) за увредения да е възникнало право на вземане
на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е
възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента . За разлика от
общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя
на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 1 и
ал.2 и КЗ има специален характер. То
възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено
само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В
този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и
той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени
от него, като водач на МПС, който не е притежавал свидетелство за
управление. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото
лице е законът, а не застрахователният договор.
От изложеното в протокола за ПТП и
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на че на
03.07.2016г около 6ч. Водачът К.В.К. е
реализирал ПТП с пострадал Д.И.П. и Д.Г.Д., ответника не притежава СУМПС, като
същия е бил под въздействието на алкохол
в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно
0,75 промила в кръвта, поради което с влязла
в сила присъда на 15.12.2016т. с №32/29.11.2016г.
постановена по НОХД № 505/2016г. на ТРС , е признат за виновен.
Видно от влязлата в сила присъда ответника непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на Д.И.П., ЕГН
********** от с.З.П., Ловешка област средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично счупване на костите на левия крак-бедро и подбедрица с последващо
оперативно лечение-свързване на костите с помощта на метал, повреда обуславяща
затруднение движенията на левия крак за срок от 8-9 месеца, на Д.Г.Д., ЕГН **********
***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на долната
челюст на множество фрагменти с последващо оперативно лечение-свързване на
фрагментите с помощта на метал, повреда обуславяща затруднение процеса на
отхапването, дъвченето и говоренето за срок от около 2 месеца. На пострадалия Д.Г.Д. ищеца ЗК „Лев Инс”АД е заплатил сумата от общо
10 901,70лв /10 000 лв. за неимуществени
вреди и 901,70 лв. имуществени вреди/. Сумата е преведена на пълномощника на
пострадалия адвокат Я Д.Д. от САК , с платежно нареждане от 24.11.2017г.
С
оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна до
размера на сумата от 10901,70 лв. главница ,от които сумата от
10 000 лв. неимуществени вреди и 901,70лв имуществени -
стойност на заплатено застрахователно обезщетение.
Доколкото се уважава
главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане
на законна лихва за забава считано от
считано 26.01.2018г до 03.02.2020г. от 2237,88лв , като до пълния претендиран
размер от 2268,16 лв. следва да се отхвърли ,а именно за сумата от 30,28лв, ответникът следва да заплати на ищеца и законна лихва върху главницата от 20.02.2020г. датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и образувана на ч. гр.д. №129/20г. на Р.С.-Тетевен , до окончателно изплащане на вземането .
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съгласно списък по чл. 80 ГПК и в съответствие с представените доказателства за
заплащането на сумите, както следва: 686,06лв депозит за особен представител,
200лв депозит за ССчЕ, 263,40лв за ДТ в исковото производство ,юрисконсултско
възнаграждение 200лв съобразно чл.25 ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. На ищеца
следва да се заплатят и разноските направени по ч. гр.д.№129/2020г. на Т.Р.С.,
а именно 263,40 лв. за Д.Т. и 50 лв юрисконсултско възнаграждение .
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415,
ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК във вр. с
чл.500 ал.1 ,т.1, ал .2 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД , че ответникът К.В.К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А , представлявано от
законен представител:М.С.М.-Г. и П.В.Д.-Изпълнителни директори,чрез пълномощника по делото: юрисконсулт Н.М.Г.
сумата от 10 901,70/десет хиляди и
деветстотин и един лева и седемдесет ст./ лв. главница представляващо обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди по щета №000-1000-63-17-7192 в едно със законната лихва върху
главницата от 20.02.2020г. датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч. гр.д. №192/2020г. на Т.Р.С. , мораторна лихва 2237,88лв за периода 26.01.2018г до 03.02.2020г. , като до пълния
претендиран размер от 2268,16 лв. отхвърля ,а именно за сумата от 30,28лв .
ОСЪЖДА
ответникът К.В.К., ЕГН **********с
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А ,представлявано от законен представител:М.С.М.-Г. и П.В.Д.-Изпълнителни
директори,чрез пълномощника по делото:
юрисконсулт Н.М.Г. направените в настоящото исково производство разноски 686,06лв
депозит за особен представител, 200 лв. депозит за ССчЕ, 263,40лв. за ДТ , юрисконсултско
възнаграждение 200лв съобразно чл.25
ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА ответникът
К.В.К., ЕГН **********с настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А ,представлявано
от законен представител:М.С.М.-Г. и П.В.Д.-Изпълнителни директори,чрез пълномощника по делото: юрисконсулт Н.М.Г.
сумата от 263,40 лв. за Д.Т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч. гр.д. № 129/2020г
на Р.С.Тетевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд чрез Тетевенският
районен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните .След влизане на
решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати за прилагане по
ч.гр.д. 129/2020 година по описа на РС – Тетевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: