№ 401
гр. П., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104022 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Десизо Монни Ритейл“ АД,
подадена чрез адв. П.В., срещу М. В. БЛ., с която се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1950 лева, представляваща обезщетение за незпазения срок
от 90 дни на предизвестието за прекратяване на сключен между страните трудов
договор № ****/22.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № ****/22.04.2021
г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, вр. чл. 70 КТ, М. В. БЛ. е бил назначен на
длъжност „продавач-консултант“ в „Десизо Монни Ритейл“ АД, с уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева и предвидено в т. 8 от договора
предизвестие за прекратяването му от всяка от страните от 90 дни. Ищецът сочи още,
че на 17.05.2021 г. ответникът М.Б. е подал до работодателя си- ищцовото дружество,
молба за прекратяване на трудов договор № ****/22.04.2021 г., считано от 18.05.2021
г., като в молбата изрично е записал, че няма да спази предвиденото предизвестие. Във
връзка с тази молба от работодателя била издадена заповед № ****/18.05.2021 г., с
която трудовото правоотношение на работника било прекратено на основание чл. 326,
ал. 1, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, като на ответника било изплатено и уговореното в заповедта
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Навеждат се доводи, че ответникът не е отработил
90-дневното предизвестие, поради което се иска уважаване на предявения иск за
осъждането му да заплати на работодателя обезщетение за незпазения срок на
предизвестието в размер на 1950 лева, изчислено на база възнаграждението на
ответника от 650 лева. Претендира и разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва на
основание чл. 193 ГПК автентичността на подписа, положен върху трудовия договор
1
за ръководителя на работодателя и на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, като твърди, че този подпис не е положен от М. С. Д.. В тази връзка
прави възражение за недействителност на основание чл. 74, ал. 1 КТ поради
противоречие със закона- чл. 62, ал. 1 КТ и изискванията в тази норма за писмена
форма на сключения трудов договор с оглед неавтентичността на подписа на
работодателя. При условията на евентуалност прави възражение за липса на трудово
правоотношение между страните с оглед липсата на подпис на работодателя върху
процесния трудов договор. На следващо място ответникът поддържа, че написаният
върху подадената от него молба за прекратяване на трудовото му правоотношение
ръкописен текст не е бил изпълнен доброволно от него, а под натиска на работодателя.
Твърди, че не е бил допускан и до работното си място, поради което за него е било
обективно невъзможно да отработи дните на предизвестието. Поради изложените
съображения моли процесният трудов договор да бъде обявен за недействителен и
предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли да му бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен трудов договор № ****/22.04.2021 г., с който на
основание чл. 67, ал. 1, вр. чл. 70 КТ, ответникът М. В. БЛ. е бил назначен на длъжност
„продавач-консултант“ в „Десизо Монни Ритейл“ АД, с уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 650 лева и предвидено в т. 8 от договора предизвестие за
прекратяването му от всяка от страните от 90 дни.
Видно от молба, подадена от М. В. БЛ. на 17.05.2021 г., ответникът е поискал да
бъде освободен от „Десизо Монни Ритейл“ АД, считано от 18.05.2021 г., с тримесечно
предизвестие. В молбата с ръкописен текст е изписано от М.Б., че предизвестието няма
да бъде спазено.
Като писмено доказателство е приета и заповед № ****/18.05.2021 г., издадена
от работодателя, с която трудовото правоотношение на работника било прекратено на
основание чл. 326, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, считано от 18.05.2021 г. В заповедта е
посочено на М.Б. да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 2 дни неизползван
платен годишен отпуск. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
връчена на ответника на 18.05.2021 г., което обстоятелство се установява от положения
подпис върху нея на М.Б..
Във връзка с оспорването от ответника на истинността на положения за
работодателя подпис върху процесния трудов договор, от ищеца е направено
признание, че за ръководителя се е подписал не управителят на „Десизо Монни
Ритейл“ АД М. С. Д., а Д. М. Д.- член на Съвета на директорите на ищцовото
дружество и пълномощник на същото. Съдът цени това признание съгласно чл. 175, ал.
1 ГПК с оглед на всички събрани по делото доказателства, като приема за установено
по делото, че управителят на работодателя не е подписал трудовия договор, сключен с
ответника.
По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което
управителят на „Десизо Монни Ритейл“ АД М. С. Д. е упълномощил Д. М. Д. от името
и за сметка на „Десизо Монни Ритейл“ АД да учредява, изменя и прекратява
индивидуални трудови правоотношения, извън случаите на налагане на
дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, и да осъществява правата на
работодател по индивидуалните трудови правоотношения с работниците и
служителите в Дружеството. В тази връзка пълномощникът е упълномощен изрично да
подписва от името на Дружеството всякакви документи, свързани със сключването,
изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, включително
2
допълнителни споразумения към индивидуалните трудови договори и заповеди за
прекратяването им.
В откритото по реда на чл. 193 ГПК производство по оспорване на истинността
на подписите, положени за ръководителя на гореописаните трудов договор №
****/22.04.2021 г. и заповед № ****/18.05.2021 г., бе назначена и изслушана
съдебнографическа експертиза. От приетото като неоспорено заключение се установи,
че подписът, положен срещу „Ръководител“ в трудовия договор, е изпълнен от Д. М.
Д., а подписът, положен срещу „Управител“ в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, е изпълнен от М. С. Д.. Вещото лице е уточнило, че установените
съвпадения са съществени, устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и
достатъчни за извода, че изследваните подписи са изпълнени от посочените лица, като
наличието на различия може да бъде обяснено с вариантност на почерците, същите са
несъществени и не влияят върху заключението му.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.А. М.,
служител на „Десизо Монни Ритейл“ АД от 2010 г. май месец, изпълняващ длъжността
„Комплексен мениджър“ на магазините в МОЛ Парадайс- гр. София. От показанията
на свидетеля се установява, че неговите задължения се изразяват в управление на
търговските обекти, ВМ Стандарт и стратегии, наемане на персонал, обучение на
персонал, презентиране на колекции, извършване на преки продажби и търговски
тактики и стратегии в обучението на персонала. Св. М. има спомени относно
назначаването на ответника М.Б., както и че ответникът е работил в ищцовото
дружество почти месец. Позицията, за която ответникът е кандидатствал в компанията,
е била продавач-консултант в един от търговските обекти в МОЛ Парадайс.
Подаването на молбата за напускане било направено между него и управителя на
тогавашния търговски обект И.Б. Св. М. лично не е присъствал при подаване на
молбата за напускане от М.Б.. По телефон са го информирали, че ответникът иска да
напусне и не желае да си спази предизвестието, което има по договор. Според
свидетеля натиск не е оказван върху въпросния служител. Св. М. лично е разговарял с
ответника по телефона и го е помолил да остане за някакъв кратък период от време, за
да не се нарушава процесът на работа в търговския обект и да могат да назначат друг
човек на негово място. Неговото напускане е довело до бърза смяна на персонал на
„Десизо Монни Ритейл“ АД, изтегляне на персонал от други търговски обекти, пускане
на обява за кандидатури, които да се появят и да заемат мястото на ответника, което е
нарушило процеса на работа на останалите екипи. Не е провеждан разговор нито със
св. М. като комплексен мениджър, нито с тогавашния управител на обекта от страна на
М.Б., в който ответникът да е искал да остане и да си отработи предизвестието. След
подаването на молбата за напускане ответникът не се е появил изобщо в търговския
обект. Според свидетеля ответникът не е информирал никого, че желае да си отработи
предизвестието и не се е съгласил да остане временно до наемането на нов служител на
неговата позиция.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 220, ал. 1
КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,
може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В текста на
разпоредбата ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение – тогава,
когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които
законът предвижда отправяне на предизвестие.
3
В чл. 228, ал. 1 КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало трудово правоотношение с ответника, както и законосъобразното
му прекратяване едностранно с предизвестие, подадено от работика. Ищецът следва да
докаже и размера на претендираното обезщетение за незспазен от страна на ответника
срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните с
исковата молба суми, възраженията и твърденията си, че не е бил допускан до
работното си място и е бил възпрепястван да отработи срока на предизвестието си за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и че е бил под натиск да напише в
молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение, че няма да отработи
предизвестието си.
Съгласно трайната практика на ВКС изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена
форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ,
съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е
подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от
работодателя в писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за
назначение), достигнало у предложителя. Обикновено подписаният от работодателя
акт за назначение се връчва на работника срещу подпис, но това не е изискване на
закона. Достигането на приемането у предложителя може да се доказва с всички
доказателствени средства. Законът не установява тържествена форма на трудовия
договор подобно на сключването на брак, нито трудовият договор е ценна книга, която
материализира произтичащите от него права. Изпълнението или неизпълнението на
задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 2–7 и чл. 63 КТ нямат отношение към
обвързващата сила на постигнатото съгласие.
В мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГК е разяснено, че доброволното представителство е регламентирано като
общ институт на гражданското право, вътре в което се е обособило като самостоятелен
правен отрасъл трудовото право. От принципната допустимост на представителството
за всички правни действия /чл. 36 ЗЗД/, има изключения, които не допускат
представителството. Изключенията се извеждат или от самото естество на акта, който
подлежи да се извърши, или направо са посочени от закона. Личният характер на
трудовите права и задължения /чл. 8, ал. 4 КТ/ се определя от престацията - работната
сила по трудовото правоотношение като правоотношение, което се учредява intuitu
personae за работника или служителя. За работодателя трудовото правоотношение не е
intuitu personae, освен в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, когато работникът или
служителят е сключил трудовия договор с оглед личността на работодателя-физическо
лице.
Поради това се налага изводът, че трудов договор може да бъде сключен чрез
делегиране на работодателска правоспособност. В случая по делото се установи, че
трудовият договор с ответника е сключен от работодателя чрез пълномощника Д. М.
Д., упълномощен от управителя на ищцовото дружество с пълномощно с нотариална
заверка на подписа да подписва от името на Дружеството всякакви документи,
свързани със сключването, изменението и прекратяването на трудовите
правоотношения. Въпреки че трудовият договор е подписан без отбелязване, че
положеният подпис за ръководителя е на пълномощник, същият е подпечатан с печат
4
на „Десизо Монни Ритейл“ АД - и следователно сключването на договора е извършено
валидно от работодателя /в този смисъл е решение № 61 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 1702/2020 г., III г. о., ГК, в което е разгледана хипотеза на подписана от
пълномощник заповед за прекратяване на трудото правоотношение без изрично
посочване на лицето, положило подписа/.
С оглед гореизложеното и при анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че между страните по делото е
възникнало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор №
****/22.04.2021 г., с който на основание чл. 67, ал. 1, вр. чл. 70 КТ, ответникът М. В.
БЛ. е бил назначен на длъжност „продавач-консултант“ в „Десизо Монни Ритейл“ АД,
с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и предвидено в т. 8
от договора предизвестие за прекратяването му от всяка от страните от 90 дни.
Едностранното волеизявление има за съдържание правните последици, които
желае да породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,
писменото волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1 КТ е покана за насрещно
писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия договор от
работника или служителя с предизвестие, писменото волеизявление по чл. 326 КТ има
за съдържание прекратяване на трудовия договор.
Срокът на предизвестието е законоустановен, поради което не е необходимо да
се съдържа във волеизявлението по чл. 326, ал. 1 КТ. След получаване на
предизвестието, всяка от страните по трудовото правоотношение може да прекрати
договора с едностранно писмено волеизявление, а не с конклудентни действия, но ще
дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 или ал. 2 КТ за неспазено предизвестие.
Плащането на обезщетение не е уредено като предпоставка за прекратяване на
договора.
По делото не се спори, че на 17.05.2021 г. ответникът М.Б. е подал до
работодателя молба, с която е поискал да бъде освободен от „Десизо Монни Ритейл“
АД, считано от 18.05.2021 г., с тримесечно предизвестие, както и че в молбата с
ръкописен текст е изписано от М.Б., че предизвестието няма да бъде спазено. Не се
доказаха твърденията на ответника, че ръкописният текст на тази молба е положен от
него под натиска на работодателя и че е бил възпрепятстван да си отработи
предизвестието. Напротив, от показанията на св. М. се установи, че представители на
работодателя са разговаряли с ответника и са го помолили да остане на работа до
намирането на негов заместник, но ответникът категорично е отказал да продължи да
работи след отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовия договор.
При това положение волеизявлението на ответника за едностранно прекратяване
на трудовото му правоотношение с предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ е породило
действието си от деня, следващ получаването му съгласно чл. 326, ал. 4 КТ, а именно
от 18.05.2021 г. На същата дата е издадена от работодателя и заповед №
****/18.05.2021 г., с която е констатирано прекратяването на трудовия договор на
ответника.
Не се спори, че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение на
ответника, което служи за определяне на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, е 650
лева, съответно размерът на обезщетението за предизвестието от 90 дни е 1950 лева,
както и че ответникът не го е заплатил на работодателя си.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените
5
разноски за държавна такса в размер на 78 лева и депозит за вещо лице от 224,10 лева.
С оглед направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
намалено до сумата от 450 лева, съобразявайки минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 366,50 лева и предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. БЛ., с ЕИК: **********, с адрес: гр. П., ул. “Ю.Г.“ № 15, ДА
ЗАПЛАТИ на „Десизо Монни Ритейл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Г..Ш.“ № 6, на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 1950
/хиляда деветстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за незпазен срок
от 90 дни на предизвестието за прекратяване на сключен между страните трудов
договор № ****/22.04.2021 г., прекратен едностранно с молба от 17.06.2021 г. от М. В.
БЛ., за което е съставена заповед № ****/18.05.2021 г., издадена от „Десизо Монни
Ритейл“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба-29.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. В. БЛ., с ЕИК: **********, с адрес: гр. П., ул. “Ю.Г.“ № 15, ДА
ЗАПЛАТИ на „Десизо Монни Ритейл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Г..Ш.“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
674,10 /шестстотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/ лева– направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6