Р Е Ш Е Н И Е № 142
30.10.2020 г. гр.
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в открито заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Ваня Костова
и при участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия
Бозукова КАНД №124 по описа на 2020г. година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и
сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор против решение № 70 от 29.06.2020г.
на Районен съд гр. Нова Загора, постановено по АНД № 89 по описа за 2020г., с
което е отменено наказателно постановление № НЯСС-130/02.04.2018г., издадено от
заместник-председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор -
София, с което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ) на Сдружение
за напояване „М.-Н.З.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение
като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление, обуславящи отмяната му. Намира за неправилен извода на районния
съд, че в АУАН и в НП нарушената законова разпоредба е посочена грешно. Моли съда
за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касация – Сдружение за
напояване „М.-Н.З.“, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
пълномощник – адв. Г.Д. ***, която оспорва жабата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и предлага
да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен, като прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея
касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата
на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по
делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 13.07.2017г. от инспектор в регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България, главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на ДАМТН е извършена
проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Сечето“, находящ се в
поземлен имот 000009 в землището на с. К., община Нова Загора, собственост на сдружение
за напояване „М.-Н.З.“, съгласно нот. акт №120 том
втори дело № 155/19.02.2013 г. в присъствието на представител сдружението, при
която е установено, че не е изпълнено предписанието „Да се премахнат временните
постройки от короната и въздушния откос“ със срок за изпълнение 31.03.2017г.,
дадено при извършена предходна проверка на язовирната стена и съоръженията към
нея на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, обективирано в констативен
протокол № 06-03-089/22.11.2016г. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение серия № 06-053/22.08.2017г. от инспектор в
регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ –
Югоизточна България, в главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“ на ДАМТН за това, че собственикът на язовира не изпълнил
в срок до 31.03.2017г. даденото му задължително предписание с констативен
протокол № 06-03-089/22.11.2016г. от длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ. Въз
основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган
издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на
основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ наложил на Сдружение за напояване „М.-Н.З.“
имуществена санкция в размер на 1 000 / хиляда/ лв. за установеното
неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
За да постанови оспореното решение, с което
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел,
че в хода на образуваното административнонаказателно производство
са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила,
доколкото актосъставителят и наказващият орган са
посочили като нарушена разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, която към този
момент не предвиждала конкретно правило за поведение, с което собствениците на
язовири са длъжни да се съобразяват.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно
при следните съображения:
Споделят се доводите в касационната жалба,
че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни
лица, съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч.
пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването
му, издадени са в преклузивните срокове по
чл.34 от ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата
на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН
или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ имат
право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на дадено задължително
предписание от адресата му съставлява административно нарушение по чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, съгласно който се наказва с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3,
т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че към датата на извършената от
контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „Сечето“
от собственика на язовира – сдружение за напояване „М.-Н.З.“ не е било
изпълнено задължителното предписание със срок за изпълнение 31.03.2017г.
Следователно, деянието е съставомерно от
обективна страна и правилно квалифицирано по административнонаказателния състав
на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Видно от задължителното предписание в констативен
протокол № 06-03-089/22.11.2016г. от сдружението за напояване е следвало да се
предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на язовира
– да се премахнат временните постройки от короната и от въздушния откос. Въпреки
задължителният му характер, това предписание не е изпълнено в определения срок,
което се установява от събраните писмени доказателства и показанията на
разпитания по делото свидетел – актосъставител по
УАН. С оглед изложеното, с бездействието си, ответникът по касацията е
осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение и правилно е
санкциониран с налагане на имуществена санкция в предвидения в закона минимален
размер. Установеното нарушение не представлява маловажен случай на
административно нарушение, поради което не са налице предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
РС Нова Загора, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални
нарушения. Макар посочената в наказателното постановление като нарушена
разпоредба на чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ да урежда правомощия на председателя на
ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да
дават задължителни предписания, в случая санкцията е наложена на основание
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която разпоредба съдържа както диспозиция, така и
санкция за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Следователно, не е налице противоречие между констатираното и санкционираното
административно нарушение, съответно не е нарушено съществено правото на защита
на жалбоподателя.
По изложените
мотиви първоинстанционното решение следва да бъде отменено, поради
наличие на касационни основания за неговата отмяна, като следва да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 70 от 29.06.2020г., постановено по
АНД № 89 по описа за 2020г. на Районен съд гр. Нова Загора, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-130/02.04.2018г.,
издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрология и
технически надзор - София, с което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона
за водите (ЗВ) на Сдружение за напояване „М.-Н.З.“ ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ, като законосъобразно.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: