Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.София, 18.04.2022г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти   състав в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №13763/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

            Предявени са обективно съединени искове от Н.С.К. срещу «АиМ К.» ЕООД с правно основание чл.88, ал.1 във връзка с 87, ал.1  и чл.99 от ЗЗД за връщане на сумата в размер на 21 300евро, представляваща авансово плащане по развален поради неизпълнение договор от 11.10.2011г., сключен между «Д.»ООД и «А и М К. ЕООД, прехвърлен на ищеца с договор за цесия, на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава за периода от 31.12.2016г.  до 14.12.2020г. в размер на 8550 евро, на основание чл.92 във връзка с чл.99  от ЗЗД сумата 4674 евро-дължима неустойка съгласно чл.9 от разваления договор от  11.10.2011г., на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 1876евро за периода от 31.12.2016г. до 14.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от  датата на исковата молба до окончателното плащане.

            Ищецът излага съображения, че по сключен на 11.10.2011г. договор  за изготвяне на инвестиционни проекти е платена сума в общ размер от 25 300евро и 8700лева на части, удостоверено в 5 броя квитанции. След извършване на авансовите плащания ответникът обещал да  изпълни задълженията си за предаване на готовите проекти в срок до 05.12.2011г. Писмено декларирал, че ще изпълни до 31.05.2012г. и поискал увеличение на цената за изготвяне на възложената работа. Поради неизпълнение на договора «Д.»ООД развалило същия  на 25.02.2016г., като на същата дата е сключен договор за цесия между посоченото дружество и ищеца.  На 22.03.2016г.  ответното дружество е уведомено  за разваления договор и за цесията, като е поканен да върне платените суми.  След получаване на поканата, ответникът върнал част от дължимата сума в размер на 4000евро, след което поел задължение да върне останалите суми до 31.12.2016г., което не е изпълнено  и обуславя правния интерес от предявяване на исковете.

Ответникът «А и М К. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че договорът за цесия е нищожен и не е породил правни последици спрямо него. Възразява да не е изпълнил задълженията си по договора. Счита, че не е доказано плащане на сумите по договора, както и същият да е развален.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа страна следното:

С определение от 07.10.2021г.  на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е сключен договор от 11.10.2011г. между „Д.“ ООД и ответното дружество.

От съдържанието на договора се установява, че  „Д.“ ООД като възложител предлага, а изпълнителят "А и М К." ЕООД приема, да извърши проучвателни и проектни работи за инвестиционен проект на жилищна сграда с подземни гаражи 2200кв. м. в УПИ XXVI-30, кв.260г, м.Подуене - Редута, гр. София, в две части идеен и технически проект. В чл.2 от договора е предвиден срок за изпълнение на задълженията за изготвяне на идеен проект в срок от 10 дни, който тече от датата на получаване на изходни данни, геодезическо заснемане, задание за проектиране и изпълнение  на клаузите по чл.4 от договора. Поето е задължение за изготвяне на технически проект в срок от 75 календарни дни, който тече от датата на съгласуване на идеен проект, предварителни договори с експлоатиращите предприятия, геоложки доклад, предоставяне на задание за проектиране на технически проект и изпълнение на клаузите по чл.4 от договора.

В чл.3 е договорена цена за изпълнение на работите по чл.1 в размер на 26 000 евро и 10 100лева, в която не е включено ДДС, необходимите държавни такси за експлоатационните предприятия и такси за одобрение. Определени са сроковете за плащане на посочената сума като е прието възложителят да заплати при подписване на договора сумата от 1300лева за договорените работи по фаза едно, 13 000евро  и 3900лева от определената в чл.3 цена след подписване на договора. Възложителят поел задължение да заплати 10 120евро от определената в чл.3 цена при предаване на проектите по фаза 2 и 2530евро след одобряване на проектите по фаза 2 и издаване на разрешение за строеж.  Предвидено е в чл.14 изготвяне на приемо-предавателен протокол, който се подписва от двете страни, при предаване на проектните разработки.

В чл.9 от договора е предвидено право на възложителя на неустойка при неспазване на договорените срокове по вина на изпълнителя в размер на 0,5% на ден, но не повече от договорената по чл.3 цена.

Представени са квитанции, на които е посочено наименованието на ответника, като в първата е отразено получаване  от Н.К. на аванс от 1000евро без дата, получаване на аванс за проект -Подуене-Редута от Н.П.в размер на 7000 евро, без дата; получаване  от Н.К. на сумата от 5000евро за частично доплащане по проект на 09.01.2011г., получаване от Н.Р.К. на сумата от 5000евро и 1000лева на 02.07.2010г.

Представена е разписка с неизвестен автор, в която е посочено, че срока за предаване на проекта е 05.12.2011г.  и 1500евро -21.05.2012г. срок за предаване 31.05.2012г.   

Представена е разписка, подписана от арх. Н.П.на 05.11.2012г., в която е посочено, че на 05.11.2012г. е получил на ръка 1800евро за довършване на проект по част конструкции за сградата в Подуене-Редута.

С определение от 02.12.2021г. е прието за безспорно, че приложените към исковата молба разписки на л.14 и 15 от делото, не са подписани от законния представител на ответника, а от арх.П..

С договор за цесия от 25.02.2016г. "Д."ООД прехвърля на Н.С.К.  възмездно паричните и непарични вземания срещу "А и М К.", които произтичат от сключения на 11.10.2011г.  договор. Представено е съобщение за цесия и разваляне на договор от Н.К., с което е уведомено ответното дружество за сключения договор за цесия, както и че едностранно разваля сключения на 11.10.2011г. договор, по който е получено авансово плащане от ответника  в размер на 25 300евро и 8700лева, но същият не е изпълнен. Поради това е заявено, че получената авансово сума подлежи на връщане и е поканен ответника да я възстанови по посочена в съобщението банкова сметка.  

***-счетоводна експертиза, в която е направено заключение след справка в счетоводството на "Д."ООД, че не са налице извършени плащания от "Д."ООД към "А и М К."ЕООД по договор от 11.10.2011г. и не са осчетоводени такива.

Приета е съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Б.,  според което от приложените по делото материали за обект жилищна сграда с подземни гаражи  в м."Подуене Редута" следва извод за съгласуван идеен проект, който съгласно чл.141, ал.9 от ЗУТ е основание за продължаване на проектирането в следващите фази-технически и работен проект. Според вещото лице съхраняваните при ответника инвестиционни проекти за същата жилищна сграда отговарят на изискванията на наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: 

Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Между страните не е спорно сключването на договор от 11.10.2011г. между „Д.“ ООД и ответното дружество, с който е възложено на ответника срещу възнаграждение да извърши проучвателни и проектни работи за инвестиционен проект на жилищна сграда с подземни гаражи 2200кв.м. в УПИ XXVI-30, кв.260г., м.Подуене -Редута, гр.София в две части идеен и технически проект и да предаде същите в конкретни срокове.

Възложителят се задължил да заплати за изпълнение на възложената работа сумата от 26 000 евро и 10 100лева без ДДС,  платими по следния начин:

1. при подписване на договора сумата от 1300лева  за договорените работи по фаза едно, след подписване на договора 13 000евро и 3900лева от определената в чл.3 цена;

2. 10120евро  от определената в чл.3 цена при предаване на проектите по фаза 2

3. 2530евро след одобряване на проектите по фаза 2 и издаване на разрешение за строеж. 

От съдържанието на договора следва да се направи извод, че възложителят е заплатил при подписването му сумата от 1300лева. Поел е задължение да заплати 13 000евро и 3900лева след подписване на договора, а останалите суми при определени условия. Следователно уговорката между страните е да се заплатят авансово 5200лева и 13 000евро, като останалите плащания са свързани с изпълнение на отделните етапи от възложената работа.

 Ответното дружество твърди, че посочените суми не са му платени, което не се опровергава от събраните по делото доказателства, тъй като от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована, се установява, че в счетоводството на възложителя не са отразени плащания по процесния договор. Плащането на сумите не се установява и от представените по делото квитанции и разписка, тъй като в подписаните от ищеца квитанции е удостоверено получаване на суми от Н.К., но в тях не е отразено по кой договор е извършено плащане, тъй като е посочено общо аванс, частично доплащане, аванс по проект. Освен това не се установява ищецът да е законен представител на възложителя по процесния договор, за да се приеме, че е извършвал плащания от негово име, в изпълнение на договора. В разписка от 05.11.2012г., изхождаща от арх. П., се съдържа признание за получаване на сума в размер на 1800лева на 05.12.2012г.  за довършване на проект, но по делото лисват доказателства посоченото лице да е упълномощено да представлява ответното дружество и да получава плащания по договори от негово име и да е извършено плащане по процесния договор.

От изложеното следва, че възложителят не е изпълнил задълженията си за авансово плащане на договорените суми, поради което не се установява да е изправна страна по договора.

На следващо място от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ответното дружество е изпълнило първата фаза от проектирането и е изготвило идеен проект. Изпълнено е задължението за изготвяне на инвестиционен проект, който се намира в държане на ответното дружество, без да е предаден на възложителя.

Действително в  чл.14 от договора е предвидено, че предаването на проектните разработки се  извършва с подписване на протокол, какъвто не е представен по делото, за да се установи изпълнение на задълженията от страна на ответника. С оглед изпълнението на възложената работа, липсата на предаване представлява съществено неизпълнение, което не може да бъде основание за едностранно разваляне на договора, тъй като съгласно чл.87, ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

При положение, че по делото не се установява възложителят да е изправна страна по договора, следва да се направи извод, че не са възникнали предпоставките на чл.9 от него за заплащане на неустойка, тъй като е предвидено право да се получава неустойка за забава при неспазване на договорените срокове  по вина на изпълнителя. 

На следващо място, по делото не се установява активната материално правна легитимация на ищеца по предявените искове, която се основава на договор за цесия, сключен с "Д."ООД, с предмет вземанията на дружеството по процесния договор. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо  длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От представеното по делото съобщение за цесия не се установява надлежното му връчване на представител на ответното дружество, поради което договорът за цесия не е породил действие спрямо него.

Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски. Представени са доказателства за направени разноски от ищеца в размер на 2900,00лева, от които 2200лева адвокатско възнаграждение.

Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на предявените искове.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.К. с ЕГН ********** срещу «А и М К. ЕООД с ЕИК *******обективно съединени искове с правно основание чл.88, ал.1 във връзка с 87, ал.1  и чл.99 от ЗЗД за връщане на сумата в размер на 21 300евро, представляваща авансово плащане по развален поради неизпълнение договор от 11.10.2011г., сключен между «Д.»ООД и «А и М К. ЕООД, прехвърлен на ищеца с договор за цесия, на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава за периода от 31.12.2016г.  до 14.12.2020г. в размер на 8550 евро, на основание чл.92 във връзка с чл.99  от ЗЗД сумата 4674 евро-дължима неустойка съгласно чл.9 от разваления договор от  11.10.2011г., на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 1876евро за периода от 31.12.2016г. до 14.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от  датата на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Н.С.К. с ЕГН ********** да заплати на «А и М К. ЕООД с ЕИК *******на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 2900,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                               СЪДИЯ: