Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1720 / 09
.12.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 2103/2020
година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.К.К. с ЕГН ********** *** против
решение № 260033/12.08.2020 година по н.а.х.д. № 2354/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено
наказателно постановление № 02-95/01.06.2020 година на началника на отдел
“Рибарство и контрол – Черно море” – Бургас към главна дирекция „Рибарство и
контрол“ в ИАРА (НП).
С НП, на С.К., за нарушение на чл.
37 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 73
ал. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
лева и е отнета 1 бр. риболовна въдица „Канджи“ с монтирана макара „Мавър“,
блесна с тройна кука и влакно.
Касаторът оспорва решението като твърди, че съдът е преценил неправилно
фактическата обстановка по спора, както и че случаят е „маловажен“, т.е. налице
са предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Иска отмяна на решението на РС и на НП. „
Ответникът, чрез своевременно подадено писмено становище от процесуален
представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от съответна
надлежна страна.
С НП, С.К. е санкциониран
за това, че при извършена проверка на 20.01.2020 година в 12:50 часа на язовир
„Мандра“, до Помпена станция, е установено, че извършва любителски риболов с
въдица - с монтирано влакно и тройна кука, прилагайки забранен за ползване
метод – „косене“ („търмъчене“), при което е уловил една риба от вида сребриста
каракуда.
РС е приел, че фактите по
извършване на нарушението са установени от наказващия орган в достатъчна
степен. Позовал се е на показанията на разпитаните свидетели Костадинов и
Димитров, и е изложил доводи защо ги кредитира при съпоставката им с останалите
доказателства по делото. Издирил е приложимото право и го е тълкувал в
съответствие с установените факти.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 37 от ЗРА, забранява се извършването на стопански и любителски
риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене). Според § 1 т. 15 от
ДР на ЗРА, "косене (търмъчене)" е риболов чрез използване на
малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или
пробождат и закачват отделни екземпляри риби.
Нормата на чл. 73 ал. 1 от ЗРА предвижда, че който лови риба и други водни
организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а,
ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лева.
РС обосновано е кредитирал показанията на свидетелите – служители на ИАРА,
които са наблюдавали непосредствено начина, по който К. извършва риболова в
язовира, за сметка на показанията на свидетеля Петров, придружавал
жалбоподателя. От тези показания се установява, че К. е бил наблюдаван през
известен период от време, за да няма съмнение в риболовния метод, използва от
него, като и двамата свидетели описват идентичен механизъм на действията на К.
– извършването на резки движения с придърпване на въдицата към тялото, за да
бъде закачена рибата, без да се изчака улавянето ѝ на предложената стръв,
т.е. т. нар. „косене“, забранено от закона.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изпълнителното
деяние не се отличава по нищо от типичния случай на извършване на конкретното
нарушение, за да се приеме, че то разкрива признаците на „маловажност“ по
смисъла на цитирания текст от закона.
Решението следва да се остави в сила.
От ответника своевременно са поискани разноски, а съдът констатира, че в
настоящото производство той е бил представляван от процесуален представител,
изготвил писмен отговор – възражение по касационната жалба. Затова, на
основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответното
учреждение, в чиято структура е наказващия орган, разноски в размер на 80
(осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка чл.
63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260033/12.08.2020 година по н.а.х.д. № 2354/2020
година на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА С.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: