№ 76
гр. Тополовград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100069 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
П. АС. ИВ., подадена чрез пълномощник адв.А.М. от САК, против „ЗД
ЕВРОИНС“ АД гр.София.
Твърди се в исковата молба, че на 17.07.2017 г., около 19:30 часа, на път
II-76, км.21, Ас. Ив. Ас. при управление на собствения си автомобил
*********** с ДКН: **********, поради движение с несъобразена скорост,
по ул.************* в гр.Т., при излизане от десен завой е загубил контрол
над превозното средство, последното се е завъртяло и се е блъснало в дясно
от пътя в еластична преграда. При сблъсъка е пострадала пътничката в лекия
автомобил П. АС. ИВ. от с.К.. Виновен за ПТП-то е водача на лекия
автомобил, на когото е съставен АУАН. Веднага след инцидента
пострадалата пътничка е била закарана в ЦСМП Хасково, филиал Т., където
след извършени прегледи е било установено наличие на болки и ограничени
движения в областта на лява раменна кост и контузия на долния ляв крайник,
както и охлузни слабо кървящи рани по брадичката. Били са изписани
медикаменти и по нейно желание е била насочена в болница в гр.Е.. Твърди
се в исковата молба, че дълго време след инцидента пострадалата
1
продължавала да изпитва страхове и притеснения, нарушен е бил нормалния
й ритъм на живот, имала чести главоболия които продължавали една година.
Поради това е потърсила психиатрична помощ и при консултация с
психиатър д-р Андонов й е била поставена диагноза „постконтузионен
синдром с натрапчиво-страхови изживявания“ и са й били предписани
медикаменти. В изпълнение изискванията на чл.380 от КЗ, ищцата е
предявила извънсъдебна претенция пред Застрахователното Дружество за
заплащане на обезщетение където е била образувана щета под № **********.
Но с писмо от 05.02.2021 г., Дружеството е уведомило ищцата, че няма
правно основание да определи и изплати обезщетение.
Тъй като причинените неимуществени вреди са в следствие от виновно
поведение на водача на лекия автомобил, застрахован по риска в „ГО“ при
ответника съгласно валидна застрахователна полица се претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдено Застрахователното Дружество
да заплати на ищцата сумата от 15000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания,
причинени при ПТП на 17.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание с упълномощен свой
представител адв.Щ.Щ. от АК – Хасково и поддържа исковата претенция
изцяло, като претендира нейното уважаване.
Ответника в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е
подал писмен отговор в който оспорва основателността на иска, като твърди,
че ищцата не е представила доказателства, че е била в автомобила и че е
пострадала в резултат на ПТП-то и че са налице посочените травматични
увреждания и връзката им с ПТП-то, няма данни, че на ищцата е поставена
диагноза, че е проследено състоянието й, не е налице и медицинска
документация, която да доказва твърденията й в исковата молба. Освен това
твърди се, че размера на претенцията е прекомерно завишен. Предвид на това
се претендира отхвърляне изцяло на предявения иск като неоснователен и
недоказан и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответника не изпраща представител, но в писмени
2
становища поддържа възраженията направени в писмения отговор и
претендира отхвърляне на иска.
В производството е конституирано с определение на съда трето лице-
помагач на страната на ответника Ас. Ив. Ас. – водач на лекия автомобил,
който се явява в съдебно заседание и не оспорва исковата молба като твърди,
че всичко което е написано в нея е наистина така.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 17.07.2017 г., около 19:30 часа, на път II-76, км.21, Ас. Ив. Ас. при
управление на собствения си автомобил *********** с ДКН: **********,
поради движение с несъобразена скорост, по ул.************* в гр.Т., при
излизане от десен завой е загубил контрол над превозното средство,
последното се е завъртяло и се е блъснало в дясно от пътя в еластична
преграда. За настъпилото ПТП е съставен протокол № 1454848/18.07.2017 г.,
в който са описани участниците в ПТП-то, обстоятелствата при които е
извършено, причините и взетото отношение по него. В протокола е записано,
че за автомобила има валидно сключена застраховка „ГО“ в ответното
застрахователно дружество. В протокола за ПТП също е записано, че на
водача е съставен АУАН № 898606 за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не е
записано в увредения автомобил да е пътувало лице, което е получило
травматични увреждания. От служебно изисканата
административнонаказателна преписка се установява, че на водача е бил
съставен АУАН и съответно НП за нарушение на разпоредбата на ЗДвП
посочена по-горе, като в тези документи вече е записано, че от ПТП-то е
пострадало лицето П. АС. ИВ., откарана с екип на ЦСМП – Тополовград,
прегледана и отказваща хоспитализация. Ищцата е предявила извънсъдебна
претенция до застрахователното дружество в която описва обстоятелствата
при които е извършено ПТП и съответно травматичните увреждания които тя
е получила. С уведомително писмо от 05.02.2021 г., дружеството уведомява
ищцата, че няма правно основание да изплати обезщетение, тъй като въпреки,
че е поискано от нея, тя не е представила доказателства че е участвала и е
пострадала при ПТП-то, както и медицински документи с които разполага за
доказване по вид и размер на претендираните от нея телесни увреждания.
По делото е назначена и изслушана комплексна - съдебномедицинска и
3
психиатрична експертиза.
От назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че П. АС.
ИВ. в резултат на настъпилото ПТП е получила контузия на главата, без
изпадане в безсъзнателно състояние; контузия в областта на брадичката на
лицето изразяваща се в слабокървяща охлузна рана; контузия в лявата
раменна област с палпаторна и функционална болезненост, без клинични и от
образни изследвания данни за счупвания и контузия на левия крак с наличие
на болезненост. Като вещото лице посочва в заключението си, че
уврежданията не са били особено тежки и не са били съпроводени в голямата
си част от дълъг възстановителен период, при нормален ход на
оздравителните процеси и стриктно спазване на режим, пълното
възстановяване на ищцата е настъпило в рамките на 20 до 30 дни. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че приложените допълнително от
ищцата образни изследвания на главата на 18.07.2017 г. не са съпроводени от
разчитане от специалист по образна диагностика, но така представени на тях
не се откриват видими травматични изменения.
От назначената психиатрична експертиза се установява, че при ищцата
е имало наличие на остра стресова реакция в резултат на ПТП-то, която трае
часове и дни и съответно е имала болков синдром няколко седмици, след
което се е възстановила напълно, но няма психично заболяване в резултат на
инцидента. Вещото лице - психиатър твърди и в съдебно заседание, че И. е
имала тревожно депресивно разстройство, което датира повече от 10 години
преди ПТП-то, но то няма връзка с него и след ПТП-то по никакъв начин то
не се е обострило и не се е задълбочило и към момента лицето е психически
здрава. Вещото лице посочва, че това разстройство е било налице много
преди инцидента, било е актуализирано 2017 г., като през 2018 г. на 06.08.
ищцата е ходила на психиатър, изписана й е терапия и заболяването е
отзвучало. Но всичко това не е свързано с ПТП-то. Изрично в съдебно
заседание вещото лице посочва, че няма последствия от понесената травма,
освен стрес който е продължил няколко дни.
В хода на производството по искане на ищцата е разпитана
свидетелката Е. А.а – майка на ищцата, която описва механизма на
извършеното ПТП като очевидец, пътник в катастрофиралия автомобил.
Също така свидетелката А.а посочва и каква медицинска помощ са потърсили
4
за пострадалата й дъщеря след инцидента. В показанията си тази свидетелка
посочва че дъщеря й е имала болки в главата и това й състояние е
продължило един месец, а посещение при психиатър е било защото тя е
чувствала страх.
Така приетата фактическа обстановка се доказва от приложените по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като същите са
документи съставени по съответния ред и не оспорени от ответната страна,
включително и от експертните заключения, които са напълно мотивирани,
обективни, подробни, в съответствие с доказателствения материал по делото
на които съдът дава вяра изцяло, както и от свидетелските показания на
свидетелката А.а, на които съдът дава вяра, въпреки, че последната е в близки
родствени връзки с ищцата, нейните показания са в съответствие с другите
събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ,
във вр.чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира иска за частично основателен и доказан, поради което
същият следва да се уважи частично, не в претендирания от ищцата размер.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице спрямо
което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на чл.380.
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователя се
задължава да покрие и отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая ищцата е
именно такова трето лице, като безспорно по делото се установи от
административнонаказателната преписка и от свидетелските показания, че тя
е била пътник в автомобила управляван от третото лице помагач. Безспорно е
установено по делото и факта, че водача на автомобила има валидно
сключена застраховка „ГО“ към момента на осъществяването на ПТП-то. По
делото са налице безспорни доказателства, че ищцата в качеството на
увредено лице е изпълнила изискването на разпоредбата на чл.380 от КЗ, като
е отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция
приложена по делото. От назначената и изслушана комплексна
5
съдебномедицинска и психиатрична експертиза се установява и другата
предпоставка на закона наличие на травматични увреждания причинени на
ищцата в резултат на ПТП-то. Тези травматични увреждания са описани в
съдебномедицинската експертиза на д-р С., като изрично това вещо лице
посочва в експертизата и в съдебно заседание, че тези увреждания не са били
особено тежки и не са били съпроводени в голямата си част от дълъг
възстановителен период при нормален ход на оздравителните процеси и
стриктно спазване на режим, пълното възстановяване на ищцата е настъпило
в рамките на 20 до 30 дни. Вещото лице психиатър в заключението си
посочва, че ищцата няма причинено психично заболяване в резултат на ПТП-
то и е напълно психически здрава към настоящия момент, единствено е
изпитала стрес, който е продължил няколко дни и болков синдром свързан с
тревожност, който е продължил няколко седмици.
Следователно, след като се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на причиненото ПТП, изразяващи се в болки
и страдания причинени от доказаните от експертите травматични
увреждания, то тези вреди следва да бъдат обезщетени от застрахователя по
валидно сключената застраховка „ГО“ с водача на катастрофиралия
автомобил. Но съдът счита, че претендирания размер за неимуществени вреди
е твърде завишен и несъответства на степента на уврежданията, техния
интензитет, както и на продължителността на периода необходим за пълното
възстановяване телесната цялост и здравето на ищцата. От заключенията на
вещите лица експерти се установява, че в резултат на ПТП-то ищцата е
получила травматични увреждания, които не са особено тежки, не са
съпроводени с дълъг възстановителен период, напротив периода за
възстановяване е бил няколко дни, както посочва вещото лице психиатър и до
30 дни както посочва вещото лице С.. С оглед на това съдът счита, че следва
да се присъди обезщетение в размер на 500 лева, който размер е напълно
справедлив с оглед интензитета на болките и страданията, тяхната
продължителност и техния характер. Иска за разликата до претендирания
размер от 15000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Сумата от 500 лева следва да се присъди със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на делото следва да се има предвид при произнасяне на
съда по въпроса за присъждане на разноски, че ищцата е освободена от
6
заплащане на такси и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК. При този
казус когато делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса и
разноски, осъденото лице заплаща в полза на съда дължащите се такси и
разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК. В случая следва да
бъде осъден ответника да заплати дължащите се такси и разноски, които
възлизат в размер общо на 655 лева, от които държавна такса - 50 лева и
заплатени възнаграждения на вещите лица - 605 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД – гр.София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43
ДА ЗАПЛАТИ на П. АС. ИВ. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т.,
ул.*************** сумата: 500,00 лв./петстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания причинени при ПТП на 17.07.2017 г. на път II-
76, км.21, в гр.Т., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск от П. АС. ИВ. против „ЗД Евроинс“ АД София за
разликата над 500 лв./петстотин лева/ до претендирания размер от 15000
лв./петнадесет хиляди лева/ ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД – гр.София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд Тополовград дължащите се такси и
разноски в размер на 655,00 лв./шестстотин петдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7