№ 1647
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520103412 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът П. Т. Н. твърди, че на 19.08.2020 г. сключил с ответника трудов
договор, по силата на който приел да изпълнява длъжността „...“.
Сочи, че на 04.12.2020 г. заедно с друг служител на “...“ ЕООД-С. П. П.,
били изпратени на адрес на потребител на услугите на дружеството, находящ
се в гр.Русе, ул.„...“ №106. За да изпълнят възложената работата, се наложило
да ползват стълба, тъй като трасето, по което трябвало да се пусне интернет
кабела, минавало по фасадата на сградата на клиента.Докато ищецът се
изкачвал по стълбата, колегата му я придържал в долния край, за да я
стабилизира.
Ищецът твърди, че започнал да се изкачва, но кракът му се подхлъзнал
на едно от стъпалата, той загубил равновесие и паднал на земята от височина
около 1,5-2 метра.Опитал се да стане, но почувствал силни болки в кръста и
рамото.Останал да лежи на земята, тъй като установил, че не си усеща краката
и не може да се движи.Била извикана спешна медицинска помощ.Ищецът бил
поставен на носилка и откаран в ЦСМП на УМБАЛ “Канев“-Русе.
След извършен преглед и изследвания П. Н. бил приет за лечение в
отделение по Неврохирургия.Установено било, че има фрактура на поясен
1
прешлен на гръбначния стълб /фрактура вертебре ТХ12/, както и луксация на
дясна раменна става.Още същия ден под анестезия му било извършено
наместване на рамото.Била поставена и гипсова имобилизация на дясната
ръка.
След падането и докато бил в болницата, ищецът изобщо не можел да се
движи, дори и в леглото.Изпитвал силни болки.Наложило се да бъде
обслужван в леглото и му бил поставен катетър.На 09.12.2020 г. го изписали
от отделението и бил откаран до дома му с линейка, като отново на наложило
да ползват носилка.По препоръка на лекарите през следващите 30 дни
останал неподвижен.Било му забранено да се изправя и дори да сяда в
леглото.За да бъде обслужван се ползвали подлоги и уринатор. Близките му
го обслужвали, тъй като ищецът бил неподвижен, а при най-малкото
движение изпитвал силни болки.Тежкото физическо състояние започнало да
се отразява на психиката му. Твърди, че до деня на инцидента имал активен
начин на живот, бил постоянно в движение, събирал се с приятели, излизал по
заведения, управлявал автомобил. Бил весел и общителен, като всеки млад
човек.След изписването от болницата започнал да се чувства непълноценен,
тъй като денонощно за него трябвало да се грижат близките му.Срамувал се,
когато трябвало да сменят подлогата му. Чувствал се самотен, защото
приятелите му нямали много време да го посещават. Станал нервен, затворил
се в себе си. Притеснявал се, че състоянието му няма да се подобри скоро.
Страхувал се, че няма да е пълноценен и в бъдеще, за да създаде семейство и
да се грижи за него.Прекарал Коледните и Новогодишните празници нея
година в леглото, което го депресирало допълнително. След изтичането на
тези кошмарни за него 30 дни, ищецът започнал да се опитва да сяда и да
става от леглото.За да се придвижва в дома си ползвал проходилка и
патерици.Раздвижването вървяло трудно и мъчително, защото краката му
треперели и лесно се изморявал.Не можел да ползва и двете патерици, тъй
като все още го боляла дясната раменна става.При извършваните прегледи се
установявало, че не се е възстановил от травмите, поради което временната
му неработоспособност продължила повече от шест месеца.През всичкото
това време трябвало да носи специален ортопедичен корсет на кръста.По
препоръки на лекарите продължил да ползва последния и когато се върнал на
работа.Носи корсета и понастоящем, като счита, че това ще продължи и за в
бъдеще. Внимава в движенията си и избягва физически натоварвания по
2
препоръка на лекарите.Все още продължава да усеща болки в дясното рамо и
обема на движенията му не е напълно възстановен.
Твърди, че претърпяната от него злополука на 04.12.2020 г. била
призната за трудова с Разпореждане № 84 от 14.12.2020 г. на ТП на НОИ -
Русе.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 от КТ, работодателят
отговаря за вредите от трудова злополука, които са причинили временна
неработоспособност на работника или служителя.
Твърди, че получил като обезщетение за вредите от трудовата
злополука 1900 лв., изплатена му от “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, където
работодателят бил застраховал работниците си.Счита, че тази сума не го
обезщетява в пълен размер за претърпените болки и страдания.Намира, че
справедливото обезщетение за понесените вреди би била стойността от 18
000 лв., от което се приспаднат получените от третото лице-помагач 1 900
лв.Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 16 100 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки
и страдания от трудовата злополука на 04.12.2020 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска.Търсят се разноски за производство.
Ответникът “...“ ЕООД-Русе оспорват иска.Наведени са доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като считат, че
работникът е допринесъл с 80 % за настъпилия вредоносен резултат.Считат
претенцията завишена по размер.Търсят се разноски по делото.
Третото лице-помагач на страната на ответника-“...“ ЕАД-София считат,
че не следва да вземат участие в производството. Оспорват иска и
претендират отхвърлянето му.
Приет за съвместно разглеждане с първоначалната претенция е
обратният иск на „...“ ЕООД-Русе срещу “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-
София по чл.459 във вр. с чл.394 от КЗ във вр. с чл.9 ал.1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
“Трудова злополука“, в случай, че бъде уважен искът на П. Т. Н. спрямо
ответното дружество, то въз основа на съществувалото между тях
застрахователно правоотношение в спорния период, съдът да осъди
застрахователя да им заплати процесната сума от 16 100 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на обратния иск.
3
Ответникът по обратния иск го оспорва и претендира отхвърлянето
му.Търсят се разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от Трудов договор № 1266/ 19.08.2020 г., сключен при условията
на чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 от КТ, страните са били в безсрочно
трудово правоотношение, прекратено на 31.12.2021 г. в хипотезата на чл.325
ал.1 т.1 от КТ (л.5 и л.23). Ищецът заемал длъжността “...“, код по НКПД:...,
на пълно работно време.В трудовия договор е посочено, че работникът
предварително се е запознал и е получил препис от длъжностна си
характеристика.
По делото няма спор, че на 04.12.2020 г., при изпълнение на служебните
си задължения, ищецът претърпял инцидент, при който получил фрактура на
поясен прешлен на гръбначен стълб и луксация на дясна раменна става.
С Разпореждане № 84/ 14.12.2020 г. на ТП на НОИ-Русе злополуката
била призната за трудова (л.7). Между страните няма разногласие по въпроса,
че на работника била изплатена застрахователна премия от 1 900 лв. от “...“
ЕАД по застраховка “Трудова злополука“ полица № 71222071000005/
24.02.2020 г., направена от работодателя в полза на служителите (л.7,л.21-22
и л.40-л.57, л.83-л.93).В документите е записано, че сумата включва дневни
пари за болничен престой и за временна неработоспособност над 90 дни.Тя
се равнява на определените в полицата 10 % от застрахователната сума от
19 000 лева.Видно от представените доказателства, включените рискове в
полицата са смърт и/или трайно намалена работоспособност от злополука,
дневни пари за болничен престой вследствие на трудова злополука, временна
неработоспособност от злополука, счупване на кости и изгаряния.
Св.Св.П., служител на ответника на длъжност “...“, установява, че в
началото на м.декември заедно с ищеца били определени да работят в
екип.На процесната дата двамата били изпратени на адрес в гр.Русе, за да
поставят интернет кабел.За тази цел се наложило да използват
стълба.Времето него ден било мъгливо и студено.Първоначално свидетелят
4
ползвал стълбата.Извършил част от нужните операции, но тъй като му
станало студено, помолил да се сменят с ищеца.Св.П. застанал под стълбата,
за да осигури неподвижността й с крак.Придържал пособието и с
ръка.Ищецът се качил, но на височина около 1,5 метра залитнал и
паднал.Свидетелят уточнява, че в него момент той не гледал нагоре.Не може
да каже дали при злополуката П. е работил нещо или вече се е спускал
надолу.Стълбата била облегната на стената на къщата. Св.П. установява, че
при това положение на съоръжението липсва възможност за закрепване на
тялото на работника по някакъв начин с осигурителен колан. Разчита се
изцяло на стабилността на краката и на това как се стои на самата
стълба.Опората в този случай е между стената, земята и позицията на тялото.
Осигурителният колан се използва само, ако стълбата се подпира на стълб.
Св.П. установява, че в случая е било невъзможно ищецът да се върже за
стената.Твърди, че него ден П. бил облечен с работни дрехи и обувки, като
екипът носел и другото оборудване, осигурено от фирмата.Ищецът споделил
после с колегата си, че паднал, тъй като си завъртял единия крак на стъпалото
на стълбата и загубил равновесие. Последвало падане встрани от свидетеля,
но на място имало ситуиран тухлен бордюр, където П. се ударил.Св.П. сочи,
че в конкретния случай едната ръка на ищеца трябвало да завърта телта около
чашката, а другата да му служи за опора.Свидетелят уточнява, че от своето
местоположение е нямал никаква видимост какво става пред колегата му,
респективно каква е била позицията на ръцете му.
След падането в първия момент ищецът казал, че изпитва болка, опитал
се да се изправи.Помолил свидетеля за помощ, за да стане.Ищецът бил
въведен в къщата на клиента и поставен в легнало положение.Наложило се да
повикат линейка.
Приложени са обяснения от ищеца до работодателя от 09.12.2020 г., в
които лицето е посочило, че на 04.12.2020 г. са му били предоставени лични
предпазни средства, но нямало къде да се обезопаси на стената.Уточнено е, че
падането е станало не при изкачване по стълбата, както се твърди по исковата
молба, а при започнал процес на изпъване на кабелите.
Св.П. сочи, че след случая видял за пръв път П. при връщането му на
работа през лятото на следващата година. Преди това се чували обаче по
телефон.Първоначално ищецът бил подтиснат.Според свидетеля обаче не се
5
касаело до депресия. Притесненията на колегата му били свързани с това дали
ще се възстанови здравословно и дали работодателят ще го вземе отново на
работа.В разговорите им по телефона П. обяснявал какво са му казали
докторите, шегувал се с изследванията, които му правят.
Св.П. установява, че всички правила, свързани с безопасността при
работа, били изнесени в офиса на фирмата в помещението, където екипите се
чакат сутрин преди да тръгнат по адреси.Пояснява, че за тези правила,
включително за начина на ползване на стълба, периодично им се задават в
анкети, с които работодателят проверява знанията на служителите си.
С.П. свидетелства, че се съобразявал със състоянието на ищеца, след
като последният се върнал на работа, тъй като знаел, че не може да вдига
тежки предмети, както и че ползва колан.
Св.И.Я., бивш служител на „...“ ЕООД до м.април 2021 г., работил на
аналогична позиция като ищеца, установява, че разбрал за инцидента с П., но
двамата се видели чак в края на лятото на 2021 г. П. бил трудно
подвижен.Казал, че го боли кръста от счупения прешлен.Към него момент
лицето се движило на собствен ход, но си личало, че го боли, защото ходил
леко приведен.Свидетелят уточнява, че преди инцидента походката на
колегата му била друга.Ищецът казал, че го боли и се налага да ползва
пристягащ колан, който да го обездвижва допълнително, за да може
прешленът да калцира правилно.Впоследствие двамата се видели още
няколко пъти. П. бил с подобрена походка. Споделял, че не може да вдига
тежко, но се старае да бъде пълноценен човек.Продължавал да носи
помощния колан.
Св.И.Я. установява, че работодателят им осигурявал зимни обувки.Това
се признава и от ищеца.Свидетелят сочи, че през него период П., както и
всички останали колеги, ходили на работа със зимните обувки.Работниците
всяка сутрин се подписвали в тетрадка за проведен инструктаж, включващ
правила от обща култура-да са внимателни, да поставят стълбата на
безопасно място, а когато някой се качва на стълб, то следва да подпре
стълбата на него.И.Я. сочи, че когато се налагало да се качват на стена, а не на
стълб, то преди това трябва да се пробие дупка, за да се сложи анкер за
обезопасяване.Свидетелят уточнява, че не знае дали тази технология е
обяснена в инструктажа. Твърди, че всъщност нямало лице, което реално да
6
извършва периодичен инструктаж, извън този за работа с електричество.
Служителите обаче се разписвали във въведената за това книга в
дружеството.
Св.И.Я. сочи, че на ползваните в дружеството стълби има указания за
безопасност при работа с уреда.Те, според лицето, съвпадат с чл.19 от
Инструкция за работа с преносими стълби.Документът е представен от
ответната страна.Посочената разпоредба гласи, че при качване (слизане) по
стълба, работещият трябва да е с лице към нея и да се държи с двете си ръце
за стъпалата, а не за страниците.В Инструкцията няма точка, в която да е
записано правило за поставяне на ампер в стена.
И.Я. установява, че голяма част от инструкциите за безопасност в
дружеството са в електронен вариант.Служителите имат достъп до тях, като
влязат в сайта на електронната администрация.
Св.Ст.К., баба на ищеца, установява, че живее съвместно с внука си,
включително през м.декември 2020 г.Него ден П. отишъл на работа с
осигурените от работодателя му работните дрехи и обувки.
След инцидента ищецът бил настанен в болница.След около седмичен
престой там(л.6), П. бил докаран с линейка в дома. Сградата, където е
жилището им, е с малък асансьор, което наложило четирима мъже с платнище
да качат внука й до апартамента.Повече от месец П. можел да лежи само по
гръб, без да става.През това време свидетелката го обслужвала. Наложило се
да купи уринатор и подлога.Ищецът уточнява, че спрял да ползва последните
в края на м.декември 2020 г.
Св.Ст.К. установява, че за да се изкъпе внукът й, викала негова
позната, за да помогне да го заведат до банята, а след това да го сложат
отново да легне.Бил на обезболяващи инжекции около две седмици.Приемал
и изписано лекарство за калциране на костите.След около месец и половина
ищецът започнал да сяда в леглото с чужда помощ.По-късно можел да се
придвижва с патерици, за да стигне до тоалетна сам.Тези помощни средства
били ползвани още 4-5 месеца.После на тяхно място бил включен
бастун.Свидетелката уточнява, че не се налагало внукът й да бъде
рехабилитиран, но носил ластичен колан, който продължава да ползва и към
момента.Сочи, че П. все още не може да вдига тежки предмети.Ст.К.
установява, че нервната система на внука й се разстроила след
7
инцидента.Преди това той бил усмихнат, шегувал се, излизал по
разходки.Сега не работи, затворил се е в себе си.Продължава да го боли
гърба.
Св.Г.И., позната на ищеца, установява, че се видяла с П. след инцидента
в края на 2020 г.Той бил много депресиран.Не можел да става от леглото,
нито да сяда в него.Бил затруднен да се храни сам.Баба му го гледала и
обслужвала.Г.И. също помагала няколко пъти при храненето на П..Това
продължило до м.март 2021 г. и се налагало, тъй като дясната ръка на мъжа
била обездвижена и не можел да си служи с нея.През пролетта П. започнал да
се опитва да се предвижва с патерици в жилището.Подобрило се и
емоционалното му състояние.До него момент плачел и се тормозил, че се
нуждае от обгрижване.Впоследствие свидетелката и П. се чували само по
телефон.Видели се отново през м.септември 2021 г.Тогава ищецът все още
ползвал стягащ колан.
По делото няма спор, че в периода 04.12.2020 г.-23.06.2021 г. ищецът е
бил в отпуск по болест.
Назначената по делото медицинска експертиза, след запознаване с
представените в производството писмени доказателства, се е произнесла, че
при инцидента ищецът е получил посочените по исковата молба увреждания,
довели до трайно затрудняване на движенията на снагата и на десен горен
крайник.Налични били и подкожни хематоми в областта на главата.Според
експерта те са се резорбирали максимално за около 4 седмици.При
изкълчване на раменна става, след наместването й, ако не са налице
усложнения, възстановителният период е около 2-3 месеца, а при счупване на
гръден прешлен-от 8 до 12 месеца.В съдебно заседание експертът е
докладвал, че в процесния случай ищецът е бил във възможност, макар и с
известно затруднение, да си служи с дясната ръка, включително да се храни и
да пише с нея. Вещото лице е потвърдило, че с оглед по-бързото
възстановяване, за пострадалият е било по-удачно да се въздържа от
извършване на движения през първия месец след травмите.Експертът е
пояснил, че от медицинска гледна точка няма механично нарушаване на
функцията на гръбначния стълб.Налична е смачкана на част от прешлена, при
което обаче човек изпитва толкова силна болка, че на практика не може да
извършва никакви движения.Впоследствие безспорно настъпва постепенно
8
подобрение, но и необходимост лицето да преодолее т.нар. “болков
синдром“.Експертът е докладвал, че анатомично е възможно това смачкване
на прешлена да доведе до някакво функционално ограничение на движенията
на гръбначния стълб, но с оглед възрастта на ищеца, проблемът би трябвало
да бъде по-лесно преодолян.Според вещото лице в момента не би следвало П.
да изпитва затруднения с вдигането на тежести.Обичайно в областта на
счупванията има болки при натоварвания и промяна в атмосферните условия
доста време след изтичане на основния възстановителен период.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
трудова злополука по чл.200 от КТ.Според легалното определение на трудова
злополука в чл.55 ал.1 от КСО, това е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило неработоспособност или смърт.Установяването на факта на
злополуката и признаването й за трудова се извършва по реда на чл. 57-60 от
КСО и НУРРОТЗ.Съгласно чл.200 от КТ, за да бъде реализирана
имуществената отговорност на работодателя, следва кумулативно да са
налице следните предпоставки: внезапно увреждане на здравето на работника
или служителя, което да има за своя последица причиняване на
неработоспособност/в случая временна/ и причинна връзка между
травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност.Отговорността
на работодателя е безвиновна и не зависи от това дали негов орган или друг
работник или служител има вина за настъпване на трудовата злополука.
Съдът намира, че събраните в производството доказателства сочат на
частична основателност на претенцията. Страните са били в трудово
правоотношение, като на 04.12.2020 г. ищецът, при изпълнение на
служебните си задължения, е претърпял трудова злополука, установена по
надлежния ред, при която получил описаните по исковата молба увреждания,
безспорно доказани в хода на настоящото дело, в причинна връзка с
инцидента, довели за продължително време до изпитване от лицето на болки
и страдания, като интензитетът на последните непосредствено след
събитието, със сигурност е бил най-голям.Видът на понесените травми
9
налагал да бъде обездвижен за около месец, през който период следвало да
бъде обгрижван от близките си, включително да използва подлоги и
уринатор.Няколко месеца се придвижвал с помощта на патерици и бастун, а
понастоящем, според свидетелските показания, две години след инцидента,
продължава да носи стягащ колан.
Ответникът не оспорва наличието на причинна връзка между сочените
неимуществени вреди и злополуката, но прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат на основание чл.201 ал.2 КТ, поради проявена груба
небрежност от работника.Съдът не споделя доводите на работодателя за
съпричиняване на вредоносния резултат от насрещната страна.В практиката и
в правната теория е възприето, че не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от
страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано
субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право.За да е налице „груба небрежност“ трябва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се
е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати.Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел–поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма според
субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата
небрежност е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел–
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия.
В процесния случай ищецът твърди, че се е изкачвал по подпряна на
стената на сграда стълба. Когато кракът му се подхлъзнал на едно от
стъпалата и той паднал.На първо място от доказателствата по делото
категорично се установява, че работникът е носил осигурените от
работодателя зимни обувки, което прави първото възражение на ответника по
този пункт неоснователно.На второ място, съдът намира, че няма безспорни
данни лицето да е нарушило приетите в дружеството инструкции за работа
10
със стълба.Св.Св.П., присъствал на инцидента, е категоричен, че в случая е
било невъзможно ищецът да се осигури с колан.Действително св.И.Я. говори
за вариант с поставяне на анкер.Такова изискване обаче в инструкцията
няма.Не се установява това правило да е записано на указателната табела на
уреда или в някой други акт, утвърден от работодателя.Не се доказва, че
ищецът не се е държал с две ръце за стъпалата на стълбата при
изкачването.Ако пък се приеме, че преди падането работникът всъщност вече
е започнал извършването на работата, както сам е посочил в обясненията си,
то тогава няма как да намери приложение чл.19 от Инструкцията, визиращ
само придвижването по стълбата в двете посоки.В заключение, съдът намира
,че липсва проявено виновно поведение на страна на работника.
Обезщетението за неимуществените вреди следва да се определи от
съда по справедливост, съгласно нормата на чл.52 ЗЗД /т.11 от ППВС №
4/1968 г./, при съобразяване характера на причиненото увреждане,
продължителността на лечението, наличието на съпровождащи го болки и
неудобства, както и очакванията за възстановяване здравословното състояние
на пострадалия.В постановлението, както и например в Решение № 151 от
12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., Решение № 88 от 17.06.2014 г.
по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д. №
669/2012 г., ТК, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-морални болки и страдания от причинени
телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети
предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане,
интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.Съдът е длъжен да
извърши преценка съвкупно на релевантните обстоятелства, в това число като
изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни
характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В процесния случай се установява, че в резултат на инцидента, в
продължителен период от време ищецът е търпял болки, страдания и
11
неудобство във всекидневното обслужване.Става ясно обаче също така, че
лицето, макар и затруднено, всъщност е било във възможност да се храни без
чужда помощ.Няма безспорни данни след м.март 2021 г. П. да е бил
психически травмиран от състоянието си.До него момент съдът приема, че
ищецът е имал намалено самочувствие и неувереност в собствените сили.С
оглед връщането на работа през м.юни 2021 г., докладчикът намира, че макар
и ненапълно, към този момент работникът вече е бил относително
възстановен и във възможност да изпълнява служебните си
задължения.Съобразно изложените по-горе факти относно вида на
уврежданията, момента на възникването им, продължителността на
оздравителния период и крайния резултат от него, съдът намира, че
справедливото обезщетение за работника е в размер на 6 000 лв.От нея трябва
да се приспадне получената от застрахователя сума от 1 900 лв.Така в полза
на ищеца трябва да се присъдят 4 100 лв.Главницата се следва със законната
лихва от подаване на исковата молба.В останалата част искът следва да се
отхвърли.
С оглед този резултат, съдът дължи произнасяне по обратния иск.
Съгласно чл.459 ал.1 от КЗ, договорите за застраховка "Злополука" се
сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост
на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука.Според
чл.394 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на
застрахователния договор, а в чл.17 от Наредба за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска “Трудова злополука“, е
казано, че застрахователят носи отговорност за причинени вреди на здравето
на работниците и служителите при трудова злополука до размера на
застрахователната сума, определени в договора за застраховане.
По делото се установява безспорно, че работодателят е имал валидно
сключена задължителна застраховка “Трудова злополука“ с “...“ ЕАД,
касаеща и пострадалия ищец. Съдът намира, че неимуществените вреди не
попадат в покритите застрахователни рискове, но от друга страна, както е
прието например в Решение № 227825.10.2016 г. по гр.д.№ 1405/2016 г. на
ВКС, ІV г.о, изплатеното обезщетение по задължителна застраховка трудова
12
злополука се приспада от обезщетението, определено по иска за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди.По делото няма спор, че ищецът е
получил от застрахователя сумата от 1 900 лв., включваща дневни пари за
болничен престой и за временна неработоспособност над 90 дни.Стойността
се равнява на определените в полицата 10 % от застрахователна сума от
19 000 лева.В писмената защита ищецът по обратния иск е развил доводи за
неправилно изчислено обезщетение от страна на застрахователя с оглед броя
дни ползван от работника отпуск по болест.Такива твърдения няма въведени с
обратната искова молба, поради което и не подлежат на обсъждане.Обратния
иск следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се дължат разноските по
делото съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от
исковете.В тежест на ответника е държавната такса за производството за
уважената част от претенцията, както и направените разходи за експертизи за
сметка на БС.Дружеството следва да заплати на адвоката на ищеца сумата от
517 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, при
съобразяване редакцията на чл.7 ал.2 от Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения към датата на възникване на мандатното правоотношение.В
тежест на ищеца по обратния иск са разноските на насрещната страна,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “...“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, представлявано от управителя
С.Р.М., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, чрез адв.А. Ж. от АК-
Русе, да заплатят на П. Т. Н., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“...“ № 4, със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 3, чрез адв.Е. М. от АК-Русе, по банкова
с/ка IBAN-************** в “Райфайзенбанк“ (с титуляр Е. М.) на основание
чл.200 от КТ сумата от 4 100 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила в гр.Русе на
04.12.2020 г., вследствие на която е търпял болки и страдания , със законната
13
лихва върху нея, считано от 24.06.2022 г., и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част от 4 100 лв. до 16 100 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на “...“ ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, представлявано
от управителя С.Р.М., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, чрез
адв.А. Ж. от АК-Русе, срещу “...“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление“ гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, за заплащане на сумата
от 4 100 лв., съизмерима с уважената част от иска на П. Т. Н., ЕГН
**********, спрямо “...“ ЕООД-Русе за причинени неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука, настъпила на 04.12.2020 г., въз основа на
съществувалото между двете юридически лица застрахователно
правоотношение по застраховка “Трудова злополука“ полица №
71222071000005/ 24.02.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “...“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, представлявано от управителя
С.Р.М., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, чрез адв.А. Ж. от АК-
Русе, да заплатят на адв.Е. М. по банкова с/ка IBAN-************** в
“Райфайзенбанк“, сумата от 517 лв. за осъщественото от нея по гр.дело №
3412/2022 г. по описа на РРС процесуално представителство в условията на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на П. Т. Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА “...“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, представлявано от управителя
С.Р.М., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, чрез адв.А. Ж. от АК-
Русе, да заплатят на “...“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 89Б,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.А. В.-изпълнителни директори, по банкова с/ка
№ IBAN: ... ......, сумата от 350 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА “...“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, представлявано от управителя
С.Р.М., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“...“ № 18, ет.1, чрез адв.А. Ж. от АК-
Русе, да заплатят по с/ка на РРС държавна такса по делото в размер на 164
лв., както и 66,98 лв.-разноски за производството, извършени за сметка на
БС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
14
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
15